№ 936
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110200529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от двама измежду изпълнителните му
директори, чрез юрк. Я. против Наказателно постановление № Р-10-286 от 09.12.2022
г., издадено от В. Н. С. – заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за извършено нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
С жалбата се изразява несъгласие с направените от наказващия орган
констатации поради неправилно възприемане на съдържанието на проведената
кореспонденция с ползвателя на застрахователните услуги. Твърди се, че с искането си
последният е целял изплащане на обезщетение в по-голям размер от определения, а не
получаване на фактическа и правна обосновка на самото обезщетение. В този смисъл
се сочи, че АНО не е установил точно в какво се състои твърдяното нарушение на
застрахователя. Отделно от това се възразява срещу неправилната преценка, че
нарушението не представлява маловажен случай. В тази връзка се сочи, че е следвало
да се съберат доказателства по въпроса дали са настъпили вреди от
административното нарушение, с оглед преценка на неговата тежест. Предвид горните
аргументи се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ АД - редовно призован, не изпраща
представител. С депозирана по делото писмена молба процесуалният му представител
1
– юрк. Я., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като се позовава на
изложените в нея аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - КФН се представлява от юрисконсулт Г. с представено
пълномощно, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление и
акцентира върху голямата продължителност на закъснението на застрахователя, а в
допълнение посочва, че изпратеният от него отговор е бланкетен и не изпълнява
изискванията на закона поради своето просрочие. Позовава се и на представените по
делото писмени бележки, в които застъпва становище за доказаност на извършеното
нарушение. Смята, че случаят не е маловажен, тъй като деянието се характеризирало с
повторност, а забавата била внушителна – четири месеца и половина.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, както и на изложените от страните доводи, съдът прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Контролните органи при Комисията за финансов надзор, управление
„Застрахователен надзор“, са извършили проверка на „***“ АД по повод на жалба от
И. Ц. Г., действащ в качеството си на управител на „***“ ЕООД. Същата била заведена
под вх. № 91-02-841/28.09.2022 г. и касаела заведена застрахователна претенция
относно настъпило застрахователно събитие – ПТП от 18.03.2022 г., при което бил
увреден притежаваният от дружеството лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***. Претенцията била предявена пред застрахователното дружество на 21.03.2022 г.
с депозирането на уведомление за настъпило застрахователно събитие на основание
договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица
№ 93002110058192 с период на покритие от 10.09.2021 г. до 09.09.2022 г.
На 21.03.2022 г. ползвателят на застрахователната услуга - „***“ ЕООД, е
представил пред дружеството всички доказателства, нужни за установяване на
претенцията по основание и размер. След извършен оглед на увредения автомобил е
съставен опис, в който са отразени наблюдаваните щети и нужните за тяхното
отстраняване интервенции.
На 05.05.2022 г. застрахователят се е произнесъл по претенцията, като е
изплатил на „***“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 2814.37 лева.
Недоволството си от размера на така определеното обезщетение ползвателят на
застрахователните услуги е изразил с депозирането на жалба до „***“ АД на
18.05.2022 г., към която са приложени фактура за изплатени стойности на авточасти и
сметка-калкулация със стойностите на всички разходи, нужни за възстановяването на
лекия автомобил в първоначалния му вид. В отговор на това, на 31.05.2022 г.
застрахователното дружество е адресирало до своя клиент писмен отговор, с който го е
2
уведомил, че не е налице основание за преразглеждане на определеното обезщетение,
тъй като размерът на последното съответствал на констатираните увреждания по
неговото имущество и бил калкулиран на база на извършена експертна оценка,
съгласно изявеното желание и в съответствие с претърпените имуществени вреди. В
изложението на това писмо не се съдържат обаче фактическа и правна обосновка на
определения и изплатен размер на обезщетението по претенцията.
На 10.10.2022 г. е последвал и втори писмен отговор до „***“ ЕООД, в който
дружеството-застраховател го уведомява за извършеното подробно преразглеждане на
представените документи и наличните снимки по щетата, вследствие на което е
потвърдена констатацията, че размерът на определеното обезщетение напълно
съответства на уврежданията върху застрахования автомобил. Сочи се, че при
изчисленията е използвана лицензирана система за калкулиране на щети, както и
информация за цени на авточасти от лицензирани доставчици. Препраща се към
използваната от „***“ АД методика по застраховка „Каско“, като са дадени разяснения
по отношение на класификацията на превозното средство, цените на отделните
детайли и услугите, нужни за тяхното възстановяване. По повод на представените от
ползвателя на застрахователната услуга фактура и калкулация на щети се твърди, че
същите нямат обвързваща сила спрямо застрахователя. С това си писмо „***“ АД е
предоставил фактическа и правна обосновка на определения размер на
застрахователното обезщетение.
При горните констатации, свидетелят – главен експерт в отдел
„Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН съставил срещу него
АУАН № Р-06-404/25.10.2022 г., в който подвел нарушението към хипотезата на чл.
108, ал. 6 от КЗ. За момент на извършване на нарушението била определена датата
26.05.2022 г., което е първият ден след изтичането на седемдневния срок от подаване
на жалбата за произнасяне с фактическа и правна обосновка по определения размер на
застрахователното обезщетение. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен в КФН и е връчен на упълномощен представител на
дружеството, който го е подписал без възражения.
Въз основа на акта и доказателствата по преписката,
административнонаказващият орган издал оспореното НП № Р-10-286 от 09.12.2022 г.,
с което на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ наложил на
жалбоподателя наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за извършено
нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
Видно от приложените по делото НП № Р-10-129/22.02.2021 г. и Решение от
29.07.2021 г., постановено по НАХД № 4196/2021 г. по описа на СРС, НО, 116. с-в, на
застрахователя „***“ АД е било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ за нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ, като наказателното постановление е
3
влязло в сила на 28.08.2021 г.
Гореизложеното се установява с приложените писмени доказателства и
показанията на свидетеля Ш.. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно се
допълват, поради което не се налага обсъждането им извън правната оценка.
Правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от санкционираното лице в
предвидения от закона срок – НП е връчено на 15.12.2022 г., а жалбата е подадена чрез
куриерски оператор на 29.12.2022 г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В административната фаза на производството не са допуснати нарушения на
съществени процесуални правила - актът и НП са издадени от компетентен орган в
рамките и кръга на правомощията им. Съдържат изискуемите реквизити и при
издаването им са спазени сроковете за образуване и приключване на адм.
наказателното производство в предварителната фаза. Материалният закон е приложен
правилно.
От обективна страна по несъмнен начин са установени моментът на предявяване
на застрахователната претенция, нейното основание и адресатът . Безспорно
доказано е представянето на всички необходими документи, обосноваващи
претенцията по основание и размер, размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение и обективираното под формата на писмена жалба оплакване на
ползвателя на застрахователната услуга във връзка с така изчислената сума. В случая, с
предявяването на застрахователната претенция на 21.03.2022 г. са били представени
всички необходими документи за установяване на основанието и размера на
застрахователното обезщетение, като не са били изисквани от страна на застрахователя
допълнителни доказателства от ползвателя на застрахователната услуга.
С подаването на жалбата от ползвателя на застрахователната услуга срещу
размера на определеното обезщетение, за застрахователната компания е възникнало
задължението в 7-дневен срок писмено да му предостави фактическа и правна
обосновка на определения размер на обезщетението. Поради това със самото
депозиране на жалбата на „***“ ЕООД пред Комисията за финансов надзор е започнал
да тече седемдневният срок по чл. 108, ал. 6 от КЗ. Дружеството-жалбоподател е било
длъжно да представи пред ползвателя на застрахователните услуги в срок до
25.05.2022 г. в писмен вид фактическа и правна обосновка на така определения размер
на застрахователно обезщетение. В случая обаче „***“ АД е изпълнило това си
законово задължение едва на 10.10.2022 г., когато е адресирал до „***“ ЕООД писмо, в
което е дал обстоен отговор на неговото възражение, в това число с посочване на
използваната методика за оценяване на щетите, системата за калкулацията на
стойностите им и актуалните цени, събрани от лицензирани доставчици на авточасти.
4
Доколкото обаче уведомяването е извършено едва на 10.10.2022 г. – много след
изтичането на законоустановения срок, то съдът приема, че правилно е приложен
материалният закон. В тази връзка правилно в АУАН и НП е определена датата на
извършване на нарушението – 26.05.2022 г. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, касаещи потвърждението на размера на определеното обезщетение с
писмо от 31.05.2022 г., не само защото и това становище само по себе си е подадено
извън срока по чл. 108, ал. 6 от КЗ, но основно поради отсъствието на изискуемата от
закона правна и фактическа обосновка за така формираната парична сума.
Правилно в обжалваното наказателно постановление е посочено, че
застрахователното дружество е извършило настоящото нарушение в условията на
повторност. НП № Р-10-129/22.02.2021 г., с което за нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ,
на основание чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. пар. 1, т. 51 от ДР,
вр. чл. 648 от КЗ, на жалбоподателя е била наложена административна санкция, е
влязло в законна сила на 28.08.2021 г. Нарушението, за което е санкциониран с
настоящото НП, на същото основание, е извършено на 28.08.2021 г., т. е. в рамките на
една година от влизане в сила на предходното НП.
Предвид изложеното съдът намира, че материалният закон по определяне
размера на имуществената санкция е приложен правилно, като е съобразено
цялостното поведение на нарушителя. Нормата на чл. 644, ал. 1 от КЗ е обща за
налагане на административно наказание, когато е извършено нарушение на норма от
КЗ, извън случаите по чл. 635-643 от КЗ, в рамките на които са определени конкретни
наказания за съответните нарушения на нормите на кодекса. От друга страна,
разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ урежда института на т. нар. „повторно
нарушение“. Съобразно легалната дефиниция на §. 1, т. 51 от ДР на КЗ от такъв
характер е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с
което е наложено наказание за същия вид нарушение. В такива случаи
административнонаказателната репресия от страна на държавата спрямо юридическото
лице-нарушител, е засилена като размера на налаганата имуществена санкция в
случаите на нарушение по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ е от 2000 до 40000 лева. Поради
това съдът счита, че правилно на застрахователното дружество-жалбоподател е
наложено наказание на основание чл. 644, ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, доколкото
несъмнено е доказано, че нарушението е извършено при условията на повторност.
Размерът на санкцията е определен над минималния предвиден в закона размер, а
именно имуществена санкция в размер на 3000 лева, който подход е оправдан от
значителната продължителност на забавата от над четири месеца. Налице е
повторност, доколкото с цитираното НП № Р-10-129/22.02.2021 г., което обуславя в
настоящия случай повторността, отново е санкциониран жалбоподателя за същото по
вид нарушение, извършено в условията на повторност.
5
Естеството на нарушението и важността на засегнатите обществени отношения,
свързани с реализирането на основни права на застрахованото лице, като страна по
застрахователното правоотношение, мотивират настоящия съдебен състав да приеме,
че случаят не следва да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
независимо от формалния характер на нарушението. С нарушената норма се осигурява
гарантираното и своевременно удовлетворяване на вземанията на застрахованите лица.
Липсата на фактическа и правна обосновка на определеното застрахователното
обезщетение лишава ползвателя на застрахователните услуги от възможност да бъде
осведомен относно начина на формиране размера на това обезщетение. Това не би
могло да се осъществи по друг начин освен чрез спазване на законоустановените
срокове, включително когато те са кратки и са свързани с полагането на по-големи от
нормалните усилия от страна на застрахователя. Допълнителни аргументи за
неприемането на настоящия случай за маловажен са предходните нарушения на същия
субект и голямата продължителност на забава в изпълнението на законовото му
задължение.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано,
издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-286 от 09.12.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с което на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, на „***“ АД с ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за извършено нарушение на чл. 108, ал. 6 от
КЗ.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК *** да заплати на Комисията за финансов надзор
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лв.
(осемдесет) лева.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7