Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3190 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Фонд „Н.и.“ (ФНИ) твърди в исковата си молба, че ответникът Н.Б.У.(НБУ) кандидатствал пред него в национален конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни И. в приоритетните области“ - 2012 г. Проектното му предложение „Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия и микроязовири чрез георадар“ било допуснато и класирано от Временно-научна експертна комисия. Направеното предложение за финансиране било одобрено от Изпълнителния съвет на ФНИ и министъра на образованието, младежта и науката, въз основа на което между ФНИ и НБУ бил сключен договор № ДФНИ М01/9 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_0368 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 198 000 лева. На 23.11.2012 г. ФНИ превели на НБУ аванс в размер на 138 600 лева.

По-късно била проведена проверка и били констатирани нарушения по конкурсната процедура. На 11.02.2013 г. министърът на образованието, младежта и спорта издал Заповед РД-09-122, с която отменил утвърденото класиране на проектните предложения за финансиране от ФНИ.

            Ищецът поддържа, че с отмяната на индивидуалния административен акт, по силата на който бил сключен договор между страните, породените от него последици отпаднали с обратна сила и направеното плащане от ФНИ било такова на отпаднало основание и следва да бъде върнато от ответника. Освен това ответникът дължал лихва за забава от датата на превеждане на сумата 23.11.2012 г. до датата на исковата молба в размер на 70 508.29 лева.

Предвид изложеното, ищецът ФНИ иска да бъде осъден ответника НБУ да му заплати сумата 138 600 лева – платено на отпаднало основание авансово плащане по договор № ДФНИ М01/9 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_0368, ведно с лихвата за забава върху главницата в размер на 70 508.29 лева за периода 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът НБУ оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че е изпълнявал точно задълженията си по сключения договор, включително уведомил ФНИ за наличието на неизразходвани средства в размер на 15 178.58 лева, а ФНИ не е изпълнил задълженията си да приеме изработеното по първи етап (междинните резултати), което изпълнение надлежно било предложено от НБУ. Твърди, че упражнява право на задържане относно сумата 15 178.58 лева докато ФНИ не изпълни задължението си да приеме Първи етап от изпълнението. Поддържа още, че процесният договор не е изпълнен и не е прекратен по предвидения в него или закона ред. Налице бил действащ договор и срокът на действието му се определял от действията на страните, тъй като нямало точно определен краен срок за действието му. Договорът бил частично изпълнен от страните, като ФНИ превел аванс, а ответникът предал първи етап от изпълнението, като възложителят не възразил срещу изпълнението, не посочил пороци и недостатъци на изпълнението, но въпреки това не приел изпълнението съобразно определеното в договора. Посоченото обосновавало неоснователност на твърдението, че било налице отпаднало основание за извършеното плащане. Налице било само неизпълнение от страна на ищеца, който не приел първи етап от изпълнението и не финансирал изпълнението по процесния договор съгласно неговите условия. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В допълнителната си искова молба ищецът е пояснил, че Фонд „Н.и.“ има специфични функции при изпълнение на държавната политика в областта на насърчаване на научните И.. Според чл. 6 от ЗННИ средствата за финансово насърчаване  на изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени от Националната стратегия за Н.изследвания и от Националната програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет, а съгласно чл. 24 от Закона насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на този закон. Ответникът от своя страна е участник в конкурсна процедура и бенефициент на финансова помощ за развитие на научен проект с наименование "Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия и микроязовири чрез георадар“. Поддържа, че сключеният между страните договор представлява формално съглашение, което е постигнато в резултат на сложна процедура за определяне на проекти за финансиране по конкурсна процедура с наименование „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетни области - 2012 г. Същият представлявал смесен фактически състав,, състоящ. се от административен елемент и гражданскоправен елемент.

Административноправният елемент представлявал осъществяване на законова процедура, завършващата с решение за одобряване да финансирането. Насърчаването на научните изследвания и проекти се осъществява, съгласно чл. 24 от ЗННМ, чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на този закон. Сочи, че съгласно чл. 14 от ЗННИ органите на ФНИ са изпълнителният съвет, председателят на изпълнителния сьвет и управителят. Към ФНИ се създават временни и постоянни научно-експерни комисии, като временните научно-експертни комисии организират оценяването и извършват класирането да кандидатстващите в конкурсите научноизследователски проекти е съответствие с критериите по чл. 25  от ЗВНИ и съответната методика – чл. 15, ал. 2 от ЗННИ. Конкурсът се откривал въз основа на решение на изпълнителния съвет със заповед на управителя на фонда (чл. 26 от ЗНЯИ), оценяването и класирането на представените проекти ставало при условил и ред, определени с Правилника на ФНИ, резултатите се представяли от ВНЕК (чл. 29, ал.2 от ЗННИ), а въз основа на класирането Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани и размера на предоставяните средства (чл. 29. ал. 3 от ЗННИ).

Решението ла Изпълнителния съвет по чл 29. ал. 3 от ЗННИ, т.е. решението, с което съветът определя кои от класираните проекти ще бъдат финансирани, бил правопораждащият юридически факт за правото да се сключи договор за финансиране и въз основа на него да се получи желаният финансов ресурс. Това бил актът, който прави сложния фактически състав завършен и който поражда права или засяга законни интереси, породени от участието в конкурса. Видимо от гореизложеното, сбъдването на административноправия елемент било условие за сключването на гражданския договор. Двата елемента били йерархически обвързани и осъществяването им водело до пораждане на целените правни последици. Естеството на средствата., предмет на престацията, обуславяло приоритета на административния елемент над гржданскоправния.

Ищецът сочи, че чл. 99 от АПК предвижда възможност за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред. В осъщественото административно производство били установени наличие на пороци, които обуславят недействителността на част от взетите с Протокол № 11 от 09.11.2012 г. решения.

Действието на издадената от Министъра на образованието, младежта и науката Заповед № РД-09-122 било обратно (ех tunc), като тя отменяла правните последици на обективираните в Протокол № 11 от 09.11.2012 г. решения, касаещи проекти, класирани от ВНЕК „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление", т.е. тя отменяла административния елемент на сложния фактически състав, обуславящ финансирането на научните проекти в конкурса. Отпадането на административния елемент в сложния фактически състав водело до неговата невалидност, поради, което същият не можел да породи правни последици и получените по него суми реализирали хипотезата на неоснователното обогатяване. След влизане в сила на Заповед РД-09-122 or 11.02.2013 г. ответникът  бил поканен с писмо с изх. №1002/24 от 18.08.2017 г. да възстанови получената по договора сума, но изпълнение не е последвало. Именно реализирането на хипотезата на отпаднало основание и липсата на изпълнение от страна на НБУ обосновавали правния интерес на ищеца да потърси защита на правата си по съдебен път.

В допълнителния си отговор на исковата молба ответникът поддържа, че искът е недопустим като преждевременно заведен. Излага фактически твърдения относно развитието на конкурса, след който е сключен процесния договор, идентични на изложените от ищеца. Сочи, че заповедна на министъра на образованието, младежта и спорта, с която било отменено класирането, след обжалване по съдебен ред и оставяне на жалбата без уважение, влязла в сила. ФНИ не провел нова процедура по класирането, каквато бил длъжен да проведе.

Ответникът поддържа, че действително, с отмяната на административния акт, правните му последици отпадат с обратна сила. В случая обаче бил налице сложен фактически състав – от една страна индивидуален административен акт, относно допуснат и класиран проект, а от друга страна гражданскоправен елемент – договор, за който отмяната на административния акт не водела до неговата отмяна с обратна сила, а той можел да бъде прекратен или развален съобразно договора и закона. В случая никоя страна не била предприела действие за прекратяване на договора. Същият бил действащ договор към датата на исковата молба, поради което същата била преждевременно заведена при липса на правен интерес.

Оспорва твърденията на ищеца по допълнителната искова молба, като поддържа тезата си, че поради липса на прекратяване или разваляне на договора от коя да е страна, същият е действащ. Оспорва верността на твърдението, че съществува йерархична обвързаност между административния и облигационния елемент на сложния фактически състав, от който е породено правоотношението между страните. Твърди, че отмяната на извършеното класиране не води автоматично да прекратяване на договора. За това били необходими изрични изявления на страните. Отново излага твърдения, че изпълнението на договора е 24 месеца от датата на финансирането от възложителя, ответникът точно изпълнявал договора, а ищецът не изпълнил свое задължение да приеме първи етап от изпълнението на финансирания проект, а ответникът упражнявал право на задържане по отношение на неизразходена при първия етап сума в размер на 15 178.58 лева. Договорът не бил прекратен, а частично изпълнен, а ищецът неоснователно не приемал изпълнението. Поддържа искането си за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол № 11 от заседанието на Изпълнителния съвет на ФНИ от 09.11.2012 г. На това заседание е разгледано класирането на проектните предложения в конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012, изготвен е списък на предлагани за финансиране проектни предложения, съдържащ и размера на предложеното финансиране, който да бъде предложен за утвърждаване от министъра на образованието, младежта и науката. Сред предложените за финансиране проекти е и Проектното предложение на НБУ „Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия и микроязовири чрез георадар“ със сума за финансиране от ФНИ 198 400 лева.

На 22.11.2012 г. е подписан Договор № ДФНИ-М01/9 между ФНИ – възложител и от друга страна Р.М.Б.и Н.Б.У.– Лаборатория по природни бедствия и рискове – Изпълнители, на осн. чл. 23, ал. 1, т. 2 и чл. 24 от Закона за насърчаване на научните изследвания и чл. 16, т. 7 и чл. 35, ал. 1 от Правилника на ФНИ и въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на ФНИ с Протокол № 11/09.11.2012 г. Предмет на договора е финансиране на научноизследователски проект с тема „Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия и микроязовири чрез георадар“, като за изпълнението му Изпълнителите са се задължили да изпълнят дейностите, посочени в Работна програма за етап 1 (Приложение 1) и работна програма за етап 2 (Приложение 2), които са неразделна част от договора. Срокът на договора е определен на 24 месеца. Според чл. 4, за изпълнението на научната програма и постигане на предвидените в проекта резултати, възложителят предоставя на Изпълнителите средства в размер на 198 000 лева, като Възложителят финансира в пълен размер, в рамките на посочената сума, разходите, свързани с изпълнението на Работните програми, направени от Изпълнителите. Възложителят извършва авансово плащане за изпълнение на първия етап в размер на 70% от отпуснатите средства, а за изпълнение на втория етап – 30% от отпуснатите средства. Уговорено е още, че средствата за втория етап се изплащат в срок до един месец след приемане на междинния отчет по първия етап, но ако възложителят няма финансова възможност, срокът се удължава с необходимото време до получаване на нужното финансиране. В чл. 6 са уговорени допустимите разходи по проекта. Уговорени са правата и задълженията на страните, договорът съдържа разпоредби относно правата върху изготвените продукти по проекта. В чл. 20 е уговорено, че Изпълнителите отчитат работата по проектите в сроковете и по реда, посочени в Работната програма, а възложителят е длъжен да се произнесе в 60-дневен срок, а при особена сложност – в 90 дневен срок. В Раздел IX страните са уговорили условията за прекратяване на договора – по взаимно съгласие, при виновно неизпълнение на някоя от страните; когато настъпят съществени промени във финансиране на проекта, предмет на договора, извън правомощията на Възложителя, които той не е могъл да предвиди или предотврати. Според чл. 24 възложителят може да прекрати договора едностранно и без вина на Изпълнителите, в случаите когато възникнат някои от обстоятелствата по чл. 19 (напр. по-нататъшното изпълнение на договора е нецелесъобразно по икономически или други причини), но в този случай Възложителят заплаща фактически направените разходи.

Видно от представено платежно нареждане от 23.11.2012 г., на тази дата НФИ са превели на НБУ 138 600 лева – авансово плащане за първи етап.

Ответникът е представил извлечение от банковата си сметка, видно от което на 26.11.2012 г. по нея са постъпили 138 600 лева от ФНИ като авансово плащане 1-ви етап.

Със Заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 99, т. 1 АПК е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ, предложени от Временните научно-експертни комисии по „Педагогика“ и по „Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление, съгласно приложение“. В приложението, под № 10 е и процесното проектно предложение на НБУ.

Представен е Доклад от Р.Б., в качеството й на ръководител на проект Проектното му предложение „Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия и микроязовири чрез георадар“ до ректора на НБУ с вх. № Р-711/05.12.2013 г.,  с приложен финансов отчет по първи етап на проекта. Върху него има резолюция от неизвестно лице от същата дата „ДА“. Според финансовия отчет получените средства са 138 600 лева, от които неизразходвани в първия етап са 15 178.58 лева.

Представено е придружително писмо, с което докладът и отчетът са депозирани във ФНИ с вх- № 100/11809.12.2013 г.(л. 111)

С писмо изх. № 1002/24/18.08.2017 г. ФНИ са уведомили НБУ, че със Заповед № РД-09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието и науката е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ и НБУ попада в списъка на лица с отменено проектно финансиране. Направено е предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие и е отправена покана за връщане на изплатените вече средства по него в размер на 138 600 лева. НБУ са отговорили с писмо изх. № П-РЕ-И-386/04.09.2017 г., с което е изразено несъгласие с отправеното предложение. Посочено е, че НБУ добросъвестно е изпълнил договора по първи етап, а ФНИ все още не е отговорил по депозирания доклад за изпълнението му. Изразена е готовност да бъдат преведени обратно само 15 178.58 лева, които не са изразходвани при изпълнението на първия етап, а за останалите 123 421.42 лева е посочено, че са правомерно изразходвани средства, за което в срок е депозиран отчет.

Представено е Решение № 9918/02.07.2013 г. на ВАС по адм.д. № 3168/2013 г. с което са оставени без уважение жалби на три субекта против заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката.

Представено е и Решение № 5478/22.04.2014 г. на ВАС по адм.д. № 14783/2013 г., 5 чл. състав, с което е оставено в сила Решение № 9918/02.07.2013 г. на ВАС по адм.д. № 3168/2013 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът ФНИ претендира връщане на сумата 138 600 лева – авансово платена сума по Договор № ДФНИ М01/9 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_0368  на отпаднало основание, поради отмяна на административния акт, въз основа на който е сключен този договор. Претендира и лихва за забава от датата на изплащане на сумата - 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г. в размер на 70 508.29 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

За да бъде основателен главният иск ищецът следва да докаже сключването на договора при твърдяната фактическа обстановка, изплащането на авансова сума по него и настъпването на обстоятелство, водещо да отпадане действието на договора, при което авансовата сума е изплатена. Относно акцесорния иск ищецът следва да докаже момента на изпадане не ищеца в забава за връщане на сумата и размерът на дължимата лихва за процесния период.

Ответникът от своя страна, за да отблъсне исковете, следва да докаже, че съществува основание, при което има право  да задържи платената авансова сума по Договор № ДФНИ М01/9 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_0368.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е сключен Договор № ДФНИ М01/9 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_0368, по силата на който ищецът се е задължил да финансира ответника със 198 000 лева за осъществяването на проект Мониторинг и превенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия и микроязовири чрез георадар“, както и че в изпълнение на договора ищецът е превел на ответника сумата 138 600 лева – авансово плащане за първи етап от договора. Установи се още, че договорът е сключен след проведен конкурс и съответно класиране по реда на ЗННИ и Правилника за дейността на ФНИ.

Съгласно чл. 24 от ЗННИ насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на този закон.

Съгласно чл. 6 ЗННИ средствата за финансово насърчаване на научните изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени от Националната стратегия за Н.И. и от Националната програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет.

Съгласно чл. 29 ЗННИ конкурсните проекти се оценяват от независими национални и/или международни оценители (ал. 1). Временните научно-експертни комисии представят на Изпълнителния съвет резултатите от проведените конкурси и класираните проекти съобразно получените оценки (ал. 2). Въз основа на класирането за всеки конкурс, извършено по реда на чл. 28. Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства (ал. 3) и) Въз основа на решението по ал. 3 управителят на фонд "Научни и." сключва договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти (ал. 4).

Посочената правна уредба на финансирането на проектите от ФНИ установява сложен фактически състав, който се състои както от административноправни елементи – провеждане на конкурс, оценяване и класиране на проектите от временни научно-експертни комисии и финално решение на Изпълнителния съвет на ФНИ относно това, кои проекти ще бъдат финансирани и с какви по размер средства, така и от гражданскоправен елемент – договор, сключен въз основа на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ. По делото не е спорно, че са се осъществили всички елементи от посочения фактически състав, като въз основа на решение на Изпълнителния съвет на ФНИ от 09.11.2012 г. е сключен и процесният договор между страните, по силата на който ищецът се е задължил да финансира проект на ответника, а последният се е задължил да го осъществи и да постигне целените с него резултати т.е, настъпили са гражданскоправните последици от един смесен фактически състав.

Не е спорно, а и се установява от представената Заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, че с нея е отменено утвърденото класиране на проектни предложения. Макар формулировката на заповедта да е неточна, доколкото класирането се извършва от временните научно-експертни комисии, като техният акт има помощно значение, а въз основа на предложеното класиране Изпълнителният съвет е този, който определя кои измежду класираните проекти ще бъдат финансирани и в какъв размер, съответно – неговото решение е индивидуален административният акт, който поражда права за участниците в конкурса да получат финансиране, като сключат договор с ФНИ, то ясно е, че всъщност заповедта отменя решението на Изпълнителния съвет, с което са определени финансираните класирани участници в конкурса. Тази заповед се установи, че е обжалвана по съдебен ред от някои от класираните участници, като жалбите им са оставени без уважение и Заповедта е влязла в сила на 22.04.2014 г. с постановяване на необжалваемото решение на ВАС, 5-членен състав.

Спорно е между страните какво е действието на тази заповед на министъра на образованието, младежта и науката, дали и по какъв начин засяга действието на сключения между страните договор и дали е довела до отпадане на основанието за заплащане на авансова сума по договора от ФНИ.

Видно от основанието, на която е издадена заповедта – чл. 99, ал. 1 АПК, тя е издадена в извънредното производство по отмяна на влезли в сила индивидуални административни актове. С влизането й в сила отмененото решение относно класирането и финансирането на проекти се смята отменено от момента на неговото издаване. Това е така по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, която норма урежда по изричен начин едно изключение, а именно, че общите подзаконови нормативни актове се смятат отменени от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което са отменени. АПК не съдържа обща норма, която да сочи какво е действието на отмяната на административните актове по време. След като обаче има изрична уредба само относно отмяната на определен вид административен акт, то това означава, че целта на закона е да уреди едно изключително правило, а именно изключение от правилото, че отмяната на административните актове има действие от тяхното издаване. Следователно, след отмяната на класирането и определеното финансиране, следва да се приеме, че решението на Изпълнителния съвет е отменено от момента на издаването му, т.е., последиците на отмяната са отпадане действието на административния акт с обратна сила.

Нито административният, нито гражданският закон уреждат изрично последиците на последващо отпадане на административния елемент от един смесен фактически състав. Несъмнено, когато административният елемент от сложен фактически състав изобщо не е породил действие, защото е нищожен, то тогава нищожен ще бъде и договора, сключен въз основа на него -  по този въпрос съдебната практика е безпротиворечива (така Решение № 19/22.02.2009 г. по т.д. № 474/2008 г. на ВКС, 1-во т.о. и Решение № 183/02.11.2011 г. по т.д. № 209/2011 г.) Когато обаче този административен елемент първоначално е породил действие, при което е станал правопораждащ факт за сключването на граждански договор и с осъществяването на всички факти от фактическия състав са настъпили целените гражданскоправни последици, последващата му отмяна от датата на издаването му не прави нищожен, нито унищожаем сключения договор – липсва законово основание за това. Договорът, макар да е финалният елемент от сложен фактически състав, е относително самостоятелен, той е завършил фактическия състав и целените правни последици са вече породени.

Възможно е обаче отмяната на административния акт да бъде основание за прекратяване или разваляне на договора при съответните законови или договорни основания.

При разваляне на договора всяка страна дължи да върне на другата страна даденото по разваления договор поради отпадане с обратна сила на основанието за даването му – чл. 88 ЗЗД. Законът предвижда разваляне на договора в случай на неизпълнение на една от страните – чл. 87 ЗЗД и в случай на погасяване задължението на едната страна поради невъзможност за изпълнение – чл. 89 ЗЗД. Страните също биха могли да уговорят хипотези на разваляне на договора с обратна сила.

Липсва изявление за разваляне на договора, отправено от ищеца до ответника, но може да се приеме, че търсейки последиците на развалянето с исковата молба, с нея ищецът е направил изявление за развалянето му. Не се установява обаче настъпването на обстоятелство, което да е породило потестативно право у ищеца да развали договора – липсва установено виновно поведение у ответника, а отмяната на решението за класиране и финансиране на проектите не представлява основание за разваляне на договора с обратна сила. Не се установяват и договорни хипотези на разваляне на договора. Не е налице и разваляне на договора по право, тъй като отмененият административен акт не прави изпълнението на задължението на ФНИ невъзможно по смисъла на закона - паричното задължение никога не е невъзможно за изпълнение.

 Следователно, по делото не се установява сключеният между страните договор да е развален с обратна сила, поради което да е отпаднало основанието, на което ищецът е платил на ответника авансова сума.

Процесният договор по своята същност се доближава най-много до договора за изработка, при отчитане спецификите на осигуряване финансирането на изпълнението от държавния бюджет. Така например, съгласно чл. 268 ЗЗД, ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Процесният договор съдържа идентична по смисъл разпоредба, а именно клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора – възложителят може да прекрати договора едностранно, когато възникнат обстоятелства, които правят по-нататъшното изпълнение нецелесъобразно, при възникване на обстоятелствата по чл. 19, едно от които е икономически причини, но при заплащане на фактически направените от изпълнителя разходи (при процесния договор, предвид спецификата му, няма задължение за заплащане на възнаграждение, а на разноските за осъществяването на възложения проект). Следователно, и доколкото с отмяната на решението за класиране и финансиране на конкретни участници в конкурса посредством заповедта на министъра на образованието и науката, за ФНИ е отпаднала възможността за по-нататъшно финансиране на проекта на ответника, то за него е възникнало правото едностранно да прекрати договора, да се откаже от него, но след като плати фактически направените от ответника разноски.

По делото се установи, че ответникът е изпълнил поетото с договора за финансиране задължение да отчете изпълнението на първи етап от работната програма, включително да направи финансов отчет за изразходените средства. Ищецът не е твърдял, нито е установявал да е открил недостатъци в предложеното изпълнение и да е направил съответни възражения във връзка с него близо четири години от отчитането му (докладът е от 2013 г., а делото е заведено през 2017 г.) Следва да се приеме, че изпълнението е точно, както и че изразходените до датата на заповедта на министъра средства са именно посочените във финансовия отчет – 123 421.42 лева. Следователно, ищецът може да се откаже от договора, но като заплати на ответника посочената сума за направените от последния разноски по изработване на проекта.

По делото обаче не са представени доказателства ищецът да е направил изявление за прекратяване на договора при условията на чл. 23 от договора. Той е направил само предложение до ответника за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което предложение ответникът е отхвърлил. Дори да приемем, че в писмото, в което е направено предложение за прекратяване по взаимно съгласие имплицитно се съдържа отказ от договора и сме изправени пред хипотезата на чл. 23, ал. 1 от договора, съответно – чл. 268 ЗЗД, то този отказ не води до възникване на вземане за авансово платеното, тъй като ищецът дължи да заплати на ответника направените разноски в размер на 123 421.42 лева и до размер на тази сума искът е неоснователен.

Макар да се установи от представения финансов отчет и изричното признание на ответника в отговора на исковата молба, че са останали неизразходвани в първия етап 15 178.58 лева, то тази сума се  дължи на ищеца, но не на отпаднало основание, а на договорно основание и според уговорката на чл. 8, ал. 6, т. 6 от договора за финансиране – на Възложителя се възстановяват всички неизразходвани средства след приключване на договора. Тъй като не е предявен иск на това основание, искът по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД ще следва да бъде отхвърлен на предявеното основание и по отношение на тази сума.

Всичко изложено води до извод, че не е отпаднало основанието, на което ищецът е заплатил на ответника авансова сума в размер на 138 600 лева, а именно договорът за финансиране. Същият е действителен и продължава да действа между страните. Искът е изцяло неоснователен.

След като е изцяло неоснователен главният иск, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва и същият следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, която се присъжда само като последица от уважен осъдителен иск.

По разноските: При този изход от спора ответникът има право на разноски, на основание  чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева по договор за правна защита и съдействие от 12.04.2018 г. (л. 134), които следва да бъдат присъдени на ответника изцяло.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на ФОНД „Н.И.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** против Н.Б.У., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за присъждане на сумата 138 600 (сто тридесет и осем хиляди и шестстотин ) лева – платена на отпаднало основание авансова сума по Договор № ДФНИ М01/9 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_0368 – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД и за присъждане на сумата 70 508.29 лева (седемдесет хиляди петстотин и осем лева и двадесет и девет стотинки) – мораторна лихва върху главницата за периода 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г. – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА ФОНД „Н.И.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Б.У., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 800 (две хиляди и осемстотин) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                         СЪДИЯ: