Решение по дело №17288/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1691
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Адриана Дичева Атанасова
Дело: 20231110217288
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1691
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110217288 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 8326 от 31.08.2023г., издадено от ВБА. -
началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция “Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на В. С.
К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева,
за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр
с чл. 7, ал.1, т. 5, б. “В”, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т.1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53
от ЗАНН.
Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок, чрез адв. Д. Р. - САК. В жалбата
си обективира твърдения, че издаденото НП било незаконосъобразно, тъй като наказващият
орган не е положил достатъчно усилия да установи обективната истина, респективно дали
соченият като нарушител К. е извършил виновно нарушението. Твърди се, че работейки
като шофьор К. не е имал задължението, нито пък възможността да следи количеството
товар, в процесния случай бетон, което се излива в управляваното от него ППС. Поддържа
се, че наказващият орган е подходил формално и не е вникнал в дълбочината на казуса, като
абсолютно лаконично е посочил, че К. е могъл да провери дали параметрите на ППС-то
надвишават лимитите, поради което бил извършил нарушението виновно. Иска отмяната на
наказателното постановление. Моли да му бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание на 06.03.2024г. жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Представлява се от адв. Р., с представено по делото пълномощно. В хода на съдебните
1
прения заявява, че не оспорват, че действително е имало измерване и е било установено над
установения тонаж. Поддържа, че К. не е могъл да влия върху това колко тона бетон е бил
изсипан в товарната част на камиона, тъй като това не е част от неговата трудова
характеристика, изпълнявайки длъжността шофьор. Защитника счита за несъставомерно
извършеното нарушение поради липса на вина на К.. Моли да се отмени атакуваното НП.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Изразява становище в нарочно депозиран отговор от гл. юрисконсулт Н.,
като в последния изразява подробни съображения за неоснователността на подадената
жалба. Моли процесното НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 03.08.2023г., в 10.15 часа, на път II-18, км. 32+400, в посока Чепинци - Лозен,
жалбоподателят К. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две
управляеми оси марка МАН с рег. № .... Движейки се по път II-18, км. 32+400, в посока
Чепинци - Лозен водачът на процесното МПС бил спрян за проверка служители на Агенция
Пътна инфраструктура, които следели за преминаване на очевидно претоварени превозни
средства.
При осъществената проверка на водача на товарния автомобил, подробно
индивидуализиран по-горе, било установено, че същият превозва бетон.
По време на проверката било осъществено и измерване на масата на превозното средство
и разстоянията между осите му, посредством техническо средство електронна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел № PW-10 № Н0200009 и ролетка
№ 1307/18/ (5м), при което се констатирало, че при измерено разстояние между осите 1,40
м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 25.400 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал.1, т. 5, б. “в” от Наредба
№ 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки превозни средства, като превишаването
е с 6.400 т.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по
чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритните и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал.2, т.1, буква “а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7,
ал.1, т. 5, б. “В”, чл. 8, ал.1, и чл. 37, ал. 1, т.1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управялваща пътя
(АПИ).
2
Като съобразили, че при тези констатации от измерването на размерите между осите на
ППС и масата на осите и общата му маса, то управляваното превозно средство се явява
тежко по смисъла на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г., както и след като
съобразили, че е било позволено МПС-то да се движи с маса до 19 тона, а при измерването е
констатирана обща маса от 25,40 тона, то контролните органи съставили АУАН на водача
на ППС за това, че е управлявал ППС без да представи необходимото за това разрешително
– нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“, предл. 2 от Закона за пътищата.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 8326 от 31.08.2023г., издадено от
ВБА. - началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция “Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София, с което
на В. С. К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за
пътищата (ЗП), вр с чл. 7, ал.1, т. 5, б. “В”, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т.1, предл. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл. 53 от ЗАНН.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта
и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетели Б., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна
преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление,
истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и
правни изводи.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП: „За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по
чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритните и/или тежки ППС. Това е така, тъй като при измерено разстояние между
3
осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС - то е
25.400 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал.1, т. 5, б.
“в” от Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки превозни средства, като
превишаването е с 6.400 т.
В случая масата на превозното средство е 25.400 тона, което означава, че същото не може
да се движи само с квитанция за платени такси, а е необходимо изрично разрешение по
смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредбата.
Текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП изрично сочи, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, "физическите лица", нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които "извършат"
или "наредят да бъдат извършени" следните дейности, в случая "движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя". Тук изпълнителното деяние е "извършване на
движение" на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя, което е осъществено именно от
водата на ППС, независимо от това кой е търговецът – "превозвач", кой е собственикът на
ППС и чие е било задължението да изиска издаването на разрешение за такова. Т.е
възражението на жалбоподателя, че като не бил регистриран превозвач, то не е субект на
процесното нарушение, е изцяло неоснователно. Водачът на ППС, т.е. шофьорът, след като е
знаел, че собственикът на ППС, който е и негов работодател, не му е предоставил
разрешение за ППС - то в рамките на специланото ползване на пътищата (по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Наредба № 11 от 2001 г., в случая чието натоварване на осите и обща измерена
маса е над допустимите по Наредбата стойности), е следвало да провери какви са
натоварванията, съответно параметрите на ППС с пълния му товар и да не нарушава
забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, съответно да осъществява
състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, като "извърши движение" на това ППС
по път от републиканската пътна мрежа. Дори и на шофьора да е била дадена квитанция за
платени такси, то това пак не го освобождава от задължението му да знае с каква обща маса
е управляваното от него превозно средство и като не е осъществил необходимото да
установи с каква обща маса е управляваното от него ППС същият не е изпълнил законово
вмененото му задължение. Именно поради това нарушението е извършено при условията на
непредпазливост. Предвид гореизложеното, правилно под административно – наказателна
отговорност е бил подведен шофьорът, който е нарушил изрична законова забрана – в този
смисъл и Решение № 4960 от 13.07.2015 г. на АдмС - София град по адм. д. № 2636/2015 г.
Съдът обаче не споделя доводите на АНО за налагане на наказание над минималния в
закона размер от 1000 лева. Не може да се отчитат като отегчаващи обстоятелства
непостъпването на възражение и незаплащането на таксите по смисъла на чл. 37, ал. 3 от
Наредбата. Същевременно не е отчетено обстоятелството, че за жалбоподателя това е първо
по ред нарушение. Ето защо, АНО е следвало да определи наказание към минимума в
закона. Поради това, НП следва да се измени и размерът на наказанието да се редуцира на
4
1000 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 8326 от 31.08.2023г., издадено от издадено от ВБА. - началник отдел
“Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция “Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на В. С. К., ЕГН:
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр с
чл. 7, ал.1, т. 5, б. “В”, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т.1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 от ЗАНН,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 2000 лева на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5