Решение по дело №972/2019 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         № 138

гр. Севлиево, 28.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 972/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ***№ 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д. и Г.К. срещу Р.Г.Р., с ЕГН **********,***.

Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, като ответника е клиент с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с Аб. № **********, находящ се на адрес: с. Шумата, Община Севлиево. Заявява, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента на предявяване на иска). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от Общите условия, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от Общите условия „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД /ОУПЕЕ/, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 28, ал.  5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". Следователно потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението". Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 348,30 лв. за обекта на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 342,02 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по издадени фактури и такса възстановяване в периода 20.11.2018 г. - 20.02.2019 г., както следва: ФП **********/20.11.2018 г., ТП **********/16.01.2019 г., ФП **********/20.12.2018 г., ФП **********/21.01.2019 г. и ФП **********/20.02.2019 г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6,28 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 05.04.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата. По ч.гр.д. № 450/2019 г. на Районен съд - Севлиево, била издадена заповед за изпълнение, след което длъжника възразил. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок била предявявена и исковата молба. След настъпване на изискуемостта на задължението до предявяване на иска стойността на фактурите не била заплатена. Предвид гореизложеното ищеца иска установяване със силата на пресъдено нещо, че ответника му дължи заплащане на горепосочените суми, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника, е подал писмен отговор, чрез  назначения му особен представител. В отговора, се заявява, че от приложените към исковата молба доказателства не може да се докаже, че ответника Р. е титуляр и е сключил Договор за продажба на електроенергия, не било приложено и заявление за присъединяване на ответника към енергоразпределителното дружество. Не можело да се приеме съществуването на твърдяното вземане в полза на ищцовата страна, както и валидно възникнало между страните облигационно правоотношение за продажба на електроенергия и съществуването му в рамките на исковия период. Не се доказвало ответника  да е имал качеството на потребител на ел. енергия, доставяна в имота за посочения в исковата молба период, липсвали доказателства ответника да е собственик на имота, както и липсвал сключен договор за потребление на ел. енергия между дружеството и ответника, липсвало заявление за присъединяване. В представеното извлечение фактури и плащания за период към 21.08.2019 г., имало съществени различия в сумите по издадените фактури за консумирана енергия за отчетите периоди, което допускало и евентуално неправилно отчитане на консумирана енергия. Предявения иск, ако е допустим, се твърди, че е неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищеца чрез своя процесуален представител и в докладвана молба поддържа становище за основателност на исковете.

В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител излага, че с оглед събраните по делото доказателства се е установило, че ответникът не дължи претендираната сума.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и  правна страна:

Установи се от справка от 08.06.2018 г. от Агенция Вписвания, че ответника е придобил с продажба процесния иимот.

Установи се от съвкупната преценка на представените от ищеца счетоводни документи и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, че  страните са в облигационни отношения за доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба обект, чиито клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка на ел. енергия в посочения обект за исковия период. Ответника като собственик на електроснабден имот от ищеца, е встъплил в цитираните отношения, като не са необходими други доказателства извън горепосочените за установяване това му качество. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза и поставянето на ответника в забава и размера на дължимото мораторно обезщетение. Установи се също така, че счетоводството на ищеца е заведено съгласно изискванията на ЗСч. Задължението на ответника по процесните фактури за ползваната ел. енергия е в размер на сумата 323,02 лв. Няма извършени плащания за погасяване на задължението. Количествата ел. енергия по процесните фактури са остойностени по цени, утвърдени от ДКЕВР за съответния период. Ищецът издал фактура № **********/16.01.2019 г. на стойност 19,00 лв. за извършена услуга „Възстановяване на захранването" за обект № **********  с. Шумата, общ. Севлиево, като не е извършено плащане и по тази фактура. Начислената мораторната лихва от датата на падежа на задължението по всяка една фактура до 05.04.2019 г. е в размер на сумата 6,28 лв..

Установи се от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, че процесния електромер е монтиран на 12.05.2017г. и е метрологично годен. Начислената електроенергия е възможно да бъде консумирана. Размерът на незаплатената електроенергия за периода от 02.10.2018 до 01.02.2019г. 1689 kWh е определен на база показанията на СТИ и съответства на фактурираните и са начислени по редовен отчет. С електромера е възможно да бъдат отчетени количествата ел. енергия посочени в Справка за консумирана ел.  енергия, съставена от служители на ЕнергоПро Продажби. Изчисленията на стойността на електроенергията са извършени математически правилно съгласно показания на СТИ и приетите цени на мрежови услуги и тарифна цена на електроенергията за периода, от КЕВР за битови клиенти. Използваните цени на електроенергията за периода (дневна 0,19049 лв/кВтч и нощна 0,10545 лв/кВтч), указани във фактурите, са редовни цени. Установи се и изпълнение на задължението си за доставка на ел. енергия в посочения обект за исковия период и предоставяне на другите услуги описани в исковата молба, а също и размера и стойността на доставената ел. енергия в обекта за исковия период.

От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания са доказани за целия им посочен по - горе размер, за който установителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК трябва да бъдат уважени. В настоящото производство безспорно се установява съществуването на вземания в полза на ищеца в горните размери. По аргумент от чл. 416 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да влезе в сила в частта за посочените по – горе суми, като се издаде изпълнителен лист за същите.

Относно разноските, предвид уважаване на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, в общ размер на сумата от 765,00 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещи лица  и за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете, за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 450/2019 г. по описа на РС – Севлиево, или общата сума 75,00 лева.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ***№ 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., съществуват парични вземания за: сумата от 342,02 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 20.11.2018 г. - 20.02.2019 г., както следва: ФП **********/20.11.2018 г., ТП **********/16.01.2019 г., ФП **********/20.12.2018 г., ФП **********/21.01.2019 г. и ФП **********/20.02.2019 г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6,28 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 05.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, към длъжника Р.Г.Р., с ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед № 273/07.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 450/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р.Г.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ***№ 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., направените по гр. д. № 972/2019 г.  по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 765,00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р.Г.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ***№ 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., направени по ч. гр. д. № 450/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 75,00 лева, за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: