Решение по адм. дело №366/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

 

Същото е образувано по жалба на П. К. П. от [населено място] против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 40/15.04.2025 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново, с която е потвърдено Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0002294/28.03.2025 г. на публичен изпълнител от същата ТД.

С жалбата решението и потвърденото разпореждане се оспорват като незаконосъобразни, тъй като се твърди, че неправилно ответникът приема, че спрямо процесните вземания, които публичния изпълнител отказва да отпише като погасени по давност, са наложени обезпечителни мерки в хода на изпълнително дело за тяхното събиране и е прекъсната давността по отношение на тях, доколкото тези мерки биха имали претендирания ефект, само ако се отнасят за вземания, които са надлежно присъединени за събиране в рамките на изпълнителното дело, в което са наложени обезпечения и предприети действия за принудително събиране, а това не е така, защото не е спорно, че тези вземанията по две декларации, които се искат да се признаят за погасени по давност не са присъединени с нарочен акт към изпълнителното дело. Липсата на надлежно разпореждане за присъединяване на тези конкретни задължения към изпълнителното дело е равнозначно на неприсъединяване и след като това е така, извършените действия по изпълнителното дело за обезпечаване и събиране на задълженията по него нямат действие по отношение на неприсъединени такива. По тези мотиви, доразвити в съдебно заседание се претендира отмяна на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане и присъждане на сторените разноски, за които се представя списък.

 

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Представя писмени бележки. Претендира за отхвърляне на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

 

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно, че срещу жалбоподателя има образувано от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново изпълнително дело под № 16000297/2016 г. В тази връзка до длъжника по него – жалбоподател П. К. П. от [населено място] и изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК изх. № [рег. номер]-048-0002684/11.04.2016 г., в което са посочени конкретните вземания за чието събиране по принудителен път е образувано изпълнителното дело – а именно вземания за осигуровки за ДОО, НЗОК и УПФ за периода на 2008, 2009, 2010, 2012 и 2013 г., декларирани със съответните годишни Декларации обр. 6 от задълженото лице, като е посочен и конкретния размер на всяко от осигурителните вземания в полза на взискателя НАП- Велико Търново.

По делото не е спорно, че от страна на жалбоподателя са подадени впоследствие, след образуване на това изпълнително дело, нови 2 броя Декларации обр. 6 за дължими осигуровки за ДОО, НЗОК и УПФ съответно за 2017 г. и 2018 г., като декларирани с тях публични задължения не са платени в срок.

В хода на административното и съдебното производство от ответника е заявено като безспорно, че за присъединяване на вземанията – предмет на тези две Декларации не са издавани нарочни разпореждания или постановления от публичния изпълнител по изпълнителното дело № 16000297/2016 г. Според ответника по настоящето дело тези вземания „са станали част от данъчно – осигурителната сметка на лицето без отделен нарочен акт“ с оглед взискателя по тях – НАП. Т.е. изложени са както твърдения за липсата на такива разпореждания, така и нарони мотиви защо не са дължими.

Не е спорно, че относно тези конкретни задължения, вкл. изпълнителните титули на които се основата и точния им размер по изпълнителното дело длъжникът не е уведомяван по никакъв начин. Това е така, защото доказателства за обратното няма.

От страна на П. е направено нарочно Възражение за изтекла давност по отношение на задълженията му за осигуровки за периода [рег. номер] 2023 г , вкл. и по отношение на задълженията предмет на годишните Декларации обр. 6 за дължими осигуровки за ДОО, НЗОК и УПФ съответно за 2017 г. и 2018 г.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002294/28.03.2025 г. на публичен изпълнител от ТД – Велико Търново по изп. д. № 16000297/2016 г. е отказано прекратяването на събирането на всички тези задължения, вкл. на вземанията за осигуровки по годишните Декларации обр. 6 за дължими осигуровки за ДОО, НЗОК и УПФ съответно за 2017 г. и 2018 г. с мотиви, че давността за тях не е изтекла, поради предприети за събиране на същите, които са спрели давностния срок за тяхното погасяване. В тази връзка по делото не е спорно, че в хода на изпълнителното производство по делото тото 2016 г. от страна на публичния изпълнител са наложени обезпечителни мерки съответно през 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. (съответно с ПНОМ и запори на банкови сметки в ТБ ЦКБ и Изипей, като са изпратени и запорни съобщения до тези институции.

Спорът е дали с дали с тези обезпечителни мерки се прекъсва давността по вземанията предмет на Декларации обр. 6 за 2017 и 2018 г., доколкото жалбоподателят смята, че всички действия по обезпечаване и събиране на публични задължения спират давността само, ако са насочени към принудително събиране на надлежно присъединени към вече образуваното през 2016 г. вземания, каквито процесните не са. Т.е. доколкото вземанията за осигуровки по годишните Декларации обр. 6 за дължими осигуровки за ДОО, НЗОК и УПФ съответно за 2017 г. и 2018 г. не са надлежно присъединени към изп. дело № 16000297/2016 г., то наложените запори по това дело не могат да рефлектират върху погасителната давност за тях.

Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002294/28.03.2025 г. на публичен изпълнител от ТД – Велико Търново по изп. д. № 16000297/2016 г. е оспорено по административен ред пред директора на ТД на НАП в частта само за отказа да се прекрати делото поради погасяването по давност на вземането за осигуровки по годишните Декларации обр. 6 за дължими осигуровки за ДОО, НЗОК и УПФ съответно за 2017 г. и 2018 г. от длъжника, с мотивите изложени и пред съда. В тази връзка е постановено Решение № 40/15.04.2025 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което жалбата е оставена без уважение и разпореждането за разпределение е потвърдено като правилно и законосъобразно. Решаващият орган е отхвърлил възраженията за нередовно присъединяване на процесните вземания към изпълнителното дело с изричния мотив, че такова присъединяване с отделен акт, предвид взискателя – НАП не е нужно, а то става автоматично, без нарочен акт с простото отразяване на тези вземания по данъчно – осигурителната сметка на лицето и всички последващи действия свързани с обезпечаването и събирането на вземанията по изпълнителното дело включват и касаят и тях, поради което давността по отношение на тези вземания е спряна. Потвърдителното решение е връчено на жалбоподателя по пощата на 22.04.2025 г. видно от известието за доставяне.

Недоволен от него жалбоподателят го е оспорил пред АСВТ на 28.04.2025 г. Въз основа на тази жалба пред Административен съд – Велико Търново е образувано настоящото производство. В хода на същото като доказателство е приета административната преписка, както и писмените доказателства, представени от жалбоподателя.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто директор е издал потвърдителното решение, в преклузивния срок по чл. 268, ал. 1, изр. първо от ДОПК срещу подлежащ на съдебен контрол акт при спазване на принципа за задължително оспорване на разпореждането за разпределение по административен ред.

Разпоредбата на 266, ал. 1 от ДОПК предвижда, че действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Съгласно 268, ал. 1 от ДОПК решението на решаващия орган длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението.

Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са разпределението на плащанията от публичния изпълнител, извършено с процесното разпореждане в оспорената по административен ред част и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност и обоснованост - наличието на компетентност на органа и спазване на изискването за форма, както и на материалните и процесуалните правила при издаването им.

 

При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви:

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност – директор на ТД на НАП, [населено място]. Същото е съставено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК срок от получаване на жалбата. След обсъждане на наведените в жалбата доводи са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали директора на ТД на НАП – Велико Търново да потвърди обжалвания пред него административен акт. Разпореждането в оспорената по административен ред част също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. В него са изложени фактическите основания и съответното правно основание. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при постановяване на проверяваните актове.

Обжалваното решение и потвърдената част с него от разпореждането обаче са материално незаконосъобразни и искането на жалбоподателя за отмяната им е основателно по следните съображения:

Когато едно публичното вземане не бъде платено в срок, публичният взискател, който и да е той, го предявява за принудително събиране на публичния изпълнител по електронен път, като изпълнително производство се образува въз основа на предоставените данни за длъжника, изпълнителното основание и подлежащото на принудително изпълнение публично вземане. Така – чл. 220, ал. 1 от ДОПК. Самото изпращане по електронен път не образува изпълнителното дело, което от своя страна става с нарочен акт, при това на друг орган, различен от изпращача.

Съответно, съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК, във вече образувани производство по принудително изпълнение могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Според ал. 2 от същата норма, присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Цитираната разпоредба не съдържа никакви изключения по отношение на публичните взискатели. ДОПК всъщност позволява присъединяване само на определени частни кредитори, но това от своя страна касае основателността на тяхното искане за присъединяване, а не изобщо въпросът дължи ли се произнасяне по искането. Т. е. абсолютно задължително е всеки публичен взискател, в това число и НАП, да поиска присъединяване към вече образувано изпълнителното дело като предяви за принудително събиране на публичния изпълнител по електронен път съответното задължение, а публичния изпълнител от своя страна – да издаде разпореждане в един или друг смисъл, защото това е изричното предвиждане на чл. 217, ал. 2 от ДОПК. Тази разпоредба не предвижда никакво изключение – същата императивно задължава присъединяването да се допуска с разпореждане на публичния изпълнител. Това е и напълно логично, защото такова е съдържанието и на разпоредбите на чл. 226 от ДОПК, които регламентират, че в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания. За всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприетите от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, другите документи, удостоверяващи изпълнението, и извлечения от данъчноосигурителната сметка. Следователно, липсва правна възможност за „автоматично“ присъединяване на публични вземания по вече образувани дела, а още по-малко това да става с въвеждането на информацията за задълженията по данъчно – осигурителната сметка на лицето, която има съвсем различно значение и е различна от самото изпълнително дело. Да се приеме обратно изисква да се даде отговор – кога и по какъв ред длъжникът може да оспори самото присъединяване – от кой момент узнава за него и тече срокът за това? Именно горното прави лишено от всяка логика и правно основание разбирането на ответника, изложено в потвърдителното му решение, че публични вземания на НАП не се присъединяват с нарочен акт на публичен изпълнител по образувано дело срещу длъжник. Нещо повече, издаването на такова разпореждане за присъединяване е абсолютно задължително, за да се гарантира възможността длъжникът за оспори самото присъединяване – било защото оспорва изпълнителното основание, било за да направи възражение за плащане/погасителна давност и друго подобно. Така или иначе, неиздаването на акт за присъединяване на публично вземане на НАП от публичен изпълнител по изпълнителното дело по реда на чл. 271 ал. 2 от ДОРК означава липса на присъединяване на съответно вземане, което прави събирането му невъзможно в рамките на това дело. Ето защо наложените обезпечения или предприетите действия за събиране на вземания по изпълнителното дело няма отношение и никакво правно значение и действия спрямо подобни реално неприсъединени вземания и не произвежда никакво правно действие по отношение на тях, вкл. не спира/прекратява давността по отношение на същите.

Тези изводи на съда не се променят от представите едва с писмените бележки по делото два броя Разпореждания за присъединяване от 06.06.2018 г. и от 22.05.2019 г. Напротив, същите само подкрепят изложените по – горе съображения за наложителността на такива актове. Съществуването на такива обаче е изрично отречено в потвърдителното решение на ТД на НАП, като са изложени и нарочни мотиви за липсата на необходимост от издаването на такива разпореждания предвид взискателя – НАП. На доказване в хода на делото все пак подлежат фактите и обстоятелствата, както са заявени в акта и е неприемливо отричането на тези факти в хода на съдебното производство, доколкото се подменя изцяло предмета на спора и на доказване по делото, като на страната се спестяват две инстанции за контрол. Отделно от това, представянето на доказателства, съществуването на които е изрично отречено, а и са изложени мотиви за това защо такива не са съставени опровергава собствените мотиви на ответника и е лишено от логика. Нещо повече, представянето на доказателства е и времево ограничено и депозирането им с писмените бележки изобщо изключва възможността съдът да ги цени. Всъщност обаче, не се налага отмяна на дадения ход по същество и връщането на делото в открито заседание, доколкото самите разпореждания се представят без доказателства и дори твърдения за тяхното връчване и влизане в сила, поради което при липса на такива, същите не са стабилни административни актове и изобщо не могат да произведат претендираното правно действие и значение, което ответникът им придава. Представена е само една разписка – от 2019 г., в която се съдържа отбелязване „непотърсен“, което категорично изключва връчването на съдържанието на тази пратка. Ето защо тези документи се обсъждат само за пълнота на изложението.

Предвид горното е наложително отмяната на разпореждането в оспорената му част и на потвърждаващото го решение на ответника и връщането на делото за издаване на ново разпореждане ,като публичният изпълнител съобрази изложените до тук мотиви за липсата на действия спиращи и прекратяващи давността по отношение на процесните вземания.

При този изход на делото разноски се следват само на жалбоподателя. Те са в претендирания размер на 510 лева общо, от които 50 лева внесена ДТ и 500 лева платен хонорар за един адвокат, определен в минимален размер по правилата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа определен от размера на материалния интерес по делото, както и при отчитането на неговата фактическа и правна сложност.

 

Водим от горното и на основание 268, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – Велико Търново, ІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. К. П. от [населено място] Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 40/15.04.2025 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0002294/28.03.2025 г. на публичен изпълнител от същата ТД.

ВРЪЩА преписка на публичния изпълнител за издаване на ново разпореждане при отчитане на мотивите на настоящето решение по отношение на изтеклата давност за вземанията по Декларации обр. 6 за дължими осигуровки за ДОО, НЗОК и УПФ съответно за 2017 г. и 2018 г.

ОСЪЖДА НАП – София да плати на П. К. П. с [ЕГН], от [населено място] сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски за делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.