№ 7768
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110129878 по описа за 2022 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал.1 и ал.3 и чл.146, ал.4 от ГПК съдът приема, че
исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2023 г. от
10,45часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 128, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ за
установяване на вземания, както следва: сумата в размер на 1 650 лева, представляващо
незаплатено трудово възнаграждение за м. август 2021 г., мораторна лихва върху
незаплатеното трудово възнаграждение за м. август 2021 г. в размер на 49,96 лева за периода
от 01.10.2021 г. до 17.01.2022 г.; сумата в размер на 1753,15 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за м. септември 2021 г., мораторна лихва върху
незаплатеното трудово възнаграждение за м. септември 2021 г. в размер на 37,98 лева за
периода от 01.11.2021 г. – 17.01.2022 г.; сумата в размер на 339,82 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2021 г. до 15.10.2021 г., мораторна
лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение за м. октомври 2021 г. в размер на 5,33
лева за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г.; сумата в размер на 968,26 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни;
мораторна лихва върху обезщетението за неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 12,91 лева за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г.; сумата в размер на 2 259,27
лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие,
както и мораторна лихва върху незаплатеното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на
30,12 лева за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г., ведно със законна лихва от
депозиране на заявлението до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение по чл. 410 от 14.03.2022 г. по ч. гр. д. 952/2022 г. по описа на Районен съд – гр.
Стара Загора, VIII-ми състав.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на
безсрочен трудов договор №170 от 2016 г., по който заемал длъжността „Специалист,
технически контрол“ с място на работа гр. София, с уговорен едномесечен срок на
предизвестие за прекратяване. Поддържа, че било уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 786 лева, към което се прибавяла надбавка за трудов стаж и
професионален опит, както и допълнително материално стимулиране от работодателя.
Поддържа, че работодателят не изплатил трудовото възнаграждение за периода от
01.08.2021 г. до 15.10.2021 г., поради което работникът отправил до работодателя изявление
за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т. 2
КТ, като със заповед № 144/15.10.2021 г. трудовото правоотношение било прекратено.
Твърди, че работодателят дължи и заплащането на обезщетение за 9 дни неизползван платен
годишен отпуск, както и обезщетение за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие. Поддържа, че за липсата на извършено от работодателя изплащане на
трудовото възнаграждение сезирал Дирекция „Инспекция по труда“- гр. София, като
въпреки издаденото от последната предписание спрямо работодателя, както и последващо
ангажирана административно-наказателна отговорност, задълженията не са погасени.
Претендира и заплащане на мораторни лихви върху всяка от главниците. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, надлежно уведомен не депозира отговор на
исковата молба, не взема становище по иска.
По докладваните искове СЪДЪТ
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 128, ал. 1, КТ в негова
тежест е да докаже следните обстоятелства: че за процесния период страните са били в
трудово правоотношение, като ищецът е престирал съобразно уговореното, а за ответника е
възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение, както и
размерът на брутното трудовото възнаграждение за претендирания период.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 224, ал. 1, КТ в негова
тежест е да докаже следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между
страните и прекратяването му, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже или
ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването
му, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 221, ал. 1, КТ в негова
тежест е да докаже следните обстоятелства: че трудовото правоотношение е било
прекратено от него без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника при установяване на горните факти - че е заплатил дължимото
обезщетение, за което не сочи доказателства.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства и на основание чл.157
от ГПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. 952/2022 г. по описа на Районен съд
– гр. Стара Загора, VIII-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, като
ненеобходими с оглед представените по делото писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им
указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3