Решение по дело №269/2020 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  26. 05.  2020 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  двадесети  май през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №269  по описа за 2020 год.

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от  ***, представлявана от гл. Юрисконсулт К. Б.- Ш.срещу Решение № 267/ 19. 12. 2019 г. по гр. д. № 329/ 2019 г. по описа на Районен съд - Левски.

      Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер .

   Въззиваемата страна  Л.С.В. не е изразил становище по въззивната жалба. 

   ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

   Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е постановил следното :

ОСЪЖДА Главна дирекция “***, гр.София, ул.***,  ДА ЗАПЛАТИ на

Л.С.В. ***, ЕГН **********, на  основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1462,03 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 228,80 часа за периода 14.05.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция ***, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.В. със сочена по-горе самоличност сумата от 300 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ ***, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски, сумата 58,48 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 220лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

              В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът е служител на МВР и за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            През процесния исков период - 14.05.2016г. – 31.03.2019г., са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

С всеки един от посочените подзаконови нормативни актове е уредена нормална продължителност на работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

  След отмяна на горепосочената наредба, са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.

Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Налице е празнота в закона, като съдът  е приел за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.

Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

В процесния случай, увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това, липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР, уреждащ полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в страната. По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на работната заплата към КТ.

В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, при което се получава същият коефициент 1,143.

Изложеното води до извод, че в наредбата към ЗМВР законодателят е възприел подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата Наредба, би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и права.

Целта на посочената разпоредба, е именно нощното работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от логика е аргументът, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се преизчислява с посоченият коефициент, доколкото максималната продължителност и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не 1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така изложеното би довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв. Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра, като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.

Предвид на изложените съображения, съдът е приел, че за процесния период след 02.08.2016г. (до когато е действала Наредба №8121з-407), следва по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил реално 1472 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1682,50 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен именно в така увеличения размер като за времето от 14.05.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а за останалата част, субсидиарно - чл.9, ал.2 НСОРЗ. От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 210,50 часа, не е било заплатено възнаграждение.

Неоснователен е наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове нощен труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час нощен труд.

Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за това се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи, съгласно която за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.

Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова, А.В., стр.831).  Посочените принципи за допълнително заплащане на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час. В идентичен смисъл е и приложеното с отговора на исковата молба Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време /абзац предпоследен/. Доколкото по делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и респективно за така увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.

           Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за  процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.

            Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се  установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.

         С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.

         По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272  ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                                           Р     Е     Ш     И    :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 267 от 19. 12. 2019 г. по гр. д. № 329/ 2019 г. по описа на Районен съд- Левски.

              ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ***- София  да заплати на  Л.С.В. с ЕГН********** направените по делото разноски  в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

             РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :