Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М. , против решение № 444/23.4.2012г. на ВТРС, постановено по гр.д. 210/2012г, с което е уважен като основателен и доказан предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД против жалбоподателя, от ответник жалба О. на Д. П. и Г. Е. в размер на 132 лева, ведно със законната лихва от 1.11.2008г. до окончателното погасяване на задължението и разноски по делото в размер на 150 лева. Молят съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от приетите счетоводни документи е налице плащане на процесната фактура за м. август 2009г., ако приеме обратното твърдение, то следва да бъде върната сумата от 132 лева на дружеството като неоснователно обогатяване. Въззиваемият, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е дал писмен отговор, като приема жалбата за неоснователна и недоказана, а постановеното решение за парвилно. Окръжният съд, като взе предвид наведеното в жалбата, изразеното в представеното становище на пълномощниците на въззивника и след като сам, от своя страна прецени и обсъди събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна намира следното: Подадената жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна , разгледана по същество- неоснователна по следните съображения. Решението на районния съд е валидно и допустимо. По делото няма спор за следните факти, че между страните е действал договор, по силата на който ответник жалба е предодставял на жалбоподателя 2 паркоместа месечено срещу дължимата сума от 132 лева общо, за което на жалбоподателя му е издавана надлежно оформена фактура. Не се спори по делото , че организацията на движението П. и Г. е предоставяло договорените паркоместа. Спорно е само плащането на една фактура от м. 4.8.2009г. В счетоводството на ищеца / ответник жалба / същата не е била осчетоводена. Твърдението на жалбоподателя е, че същият с помощта на електронно банкиране, за което представя разпечатка на стр. 15 от делото пред първата инстанция е заплатил сумата от 264 лева общо, като неправилно е посочил две фактури с еднакъв номер, и двете от 1.7.2009г. По-късно представя извлечение от счетоводна с/ка 411 стр. 26 от делото, от която е видно че, на датата на съответното електронно банкиране са били разплатени няколко фактури, първата от 4.6.2009г. като за нея е отбелязано плащане на два пъти по 132 лева, за следващата фактура от 1.7.2009г. също е отбелязано плащане два пъти по 132 лева. Въпреки това в салдото по тази с/ка е останала сумата от 132 лева срещу процесната фактура от 4.8.2009г., поради което съдът намира, че същата не е била заплатена. По напарвеното възаржение, че в този случай е налице неоснователно обогатяване, то правата си М. може да защити чрез предявяване на такъв иск. Водим от горното ВТОС намира ,че следва да бъде потвърдено решението на първата инстанция . Водим от горното, ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № .../23.4.2012г. на ВТРС, постановено по гр.д. ..../2012г, Решението е окончателно Председател: Членове : 1. 2-. |