Р Е Ш Е Н И Е
№ 1031/05.06.2023 г.
гр.
Пловдив
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на девети май, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Йорданка
Тилова, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 954, по описа на съда за
2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок касационна жалба на Д.А.Й., чрез
адвокат П., против Решение № 371/28.02.2023г., постановено по АНД № 124/2023 г.
по описа на Районен съд – Пловдив в частта му, с която е оставено в сила НП №
22-0438-000668/01.12.2022г. в частта, в която Д.Й. е санкциониран с глоба в
размер на 20 лева за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. В касационната жалба
се сочи, че решение в обжалваната част противоречи на материалния закон. Възразява
се срещу съставомерността на деянието, като счита, че практиката на „заверка“
на АУАН не е разписана в закона и незаконосъобразно е наказан.
Ответната по жалбата страна - сектор РУ Полиция 03 при ОДМВР
Пловдив, в писмено становище на юрк. Пенкова, оспорва касационната жалба.
Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано
лице - страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл.
63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
Районният съд Пловдив се е произнесъл по законосъобразността
на НП № 22-0438-000668/01.12.2022 г., издадено от Началника на 03 РУ при ОД на
МВР-Пловдив, като го е отменил в частта, в която Д.Й. е санкциониран с глоба в
размер на 30 лева – за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и с глоба в размер на
50 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е
потвърдено като законосъобразно в частта, в която лицето е санкционирано с
глоба в размер на 20 лева – за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. РС е приел,
че стриктно прочетен законът забранява управление на МПС след изтичане на едномесечния
срок по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Решението в обжалваната част е неправилно.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Съгласно
разпоредбите на чл. 157 ал. 6 до ал.8 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение
по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за
срок до един месец от издаването му. При връчване на наказателното
постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се
връща незабавно. Наказателното постановление заменя контролния талон за период
от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението
на съда при обжалване.
С оглед на посочените правни норми със съставяне на АУАН
контролният талон се отнема, като АУАН и НП заместват същия. В тези хипотези
задължението на водачите по чл. 100, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.157, ал. 6 и ал.
8 от ЗДвП, е да носят при управление било АУАН, било издаденото им НП,
съобразно разписаното в хипотезата на нормите.
Съответно, административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 6-8 от ЗДвП е налице, когато водачът управлява
МПС в едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и
контролния му талон, без същият да носи съставения му АУАН, съответно след
изтичане на този срок за водача вече съществува задължението да носи издаденото
му НП. Видно от справката за нарушител водач, приложена в делото, въз основа на АУАН № 2111156/24.09.2022г. е
издадено НП № 22-1030-007538/27.10.2022г., връчен на Й. на 15.12.2022г. Към
датата на процесното нарушение и съставяне на АУАН № 592002/16.11.2022г. Д.Й. е
разполагал само с АУАН № 2111156/24.09.2022г., който е бил представен при
проверката на 16.11.2022г. След като в АНП и по делото е установено, че
касаторът не е представил контролен талон, а заместващ го документ по
хипотезата на чл. 156, ал. 6-8 от ЗДвП, неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Изложеното до тук не е съобразено от първоинстанционния съд
при постановяването на обжалваното решение, поради което то е неправилно в
частта, с която е потвърдена като законосъобразна санкцията с глоба в размер на
20 лева – за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Решението в обжалваната част
следва да се отмени и да се отмени НП в тази му част.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на
касатора, които се установяват в размер на 400 лева. Възражението за
прекомерност, направено от ответника, е неоснователно, с оглед размерите на
адвокатските възнаграждения, уредени в Наредба № 1/2004г.
Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 371/28.02.2023г., постановено по АНД №
124/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта му, с която е оставено в
сила НП № 22-0438-000668/01.12.2022г. в частта, в която Д.Й. е санкциониран с
глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и вместо него
постановявя:
ОТМЕНЯ НП № 22-0438-000668/01.12.2022г. в частта, в която Д.Й.
е санкциониран с глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Осъжда ОДМВР Пловдив да заплати на Д.А.Й. разноски в
касационната инстанция в размер на 400(четиристотин)лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.