Р Е Ш Е Н И Е
№ 260450
гр.Пловдив, 23.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти август, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3720/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 497701 – F533888/02.03.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД
НАП-Пловдив, с което на „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В
ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, ул.„Горолом“ № 8, ет.2, представлявано от Л. Б. М., на основание чл.178
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин лева/ лева, за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, във вр.с чл.97а,
ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че в мотивите на наказателното постановление е
посочена проверка, документирана с протокол № **********/16.12.2019г., а в
частта относно събраните доказателства се цитира по-ранен протокол №
**********/26.11.2019г., което навежда на съмнение за неизяснена в хода на
проверките фактическа обстановка или колебание. На следващо място поддържа, че
във връзка със санкционираното нарушение са издадени девет наказателни
постановления, на същото лице, за други данъчни периоди не са издадени
наказателни постановления, а предупреждения, с еднакви мотиви, което създава
впечатление за прилагане на двоен стандарт при извършване на преценката. Взема
становище, че липсва информация относно мястото на извършване на нарушението,
съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в който смисъл посочва, че
действията по начисляване на ДДС са установени в чл.86, ал.1 от ЗДДС, които
действия следва да се осъществят на различно място, в зависимост начина на
осъществяване икономическата дейност, мястото на получаване на услугата и т.н..
Още посочва, че дружеството само е инициирало производство по регистрация по ЗДДС,
нарушението е отстранено много преди съставяне на АУАН, извършено е за първи
път, като деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновения случай, в който смисъл предлага да бъде приложен реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъда отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на изложените
основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи че извършеното нарушение е
безспорно доказано от събраните по делото доказателства, не са допуснати
процесуални нарушения, противно на посоченото в жалбата, наказателното
постановление е за закъсняла регистрация, като доводът, че липсва място на
начисляване на ДДС е неотносим. Във връзка с последното още посочва, че датата
на начисляване на ДДС се изразява и в протокола с подаване на справката
декларация, поради което и мястото на извършване на нарушението е мястото на
подаване на декларацията – в ТД на НАП – Пловдив. Взема становище, че не са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за
неспазване на данъчната политика, както и за период от близо две години. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени
сторените разноски.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 03.06.2020г. видно от оформената
разписка към самото наказателно постановление, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив, чрез ТД НАП-Пловдив на 09.06.2020г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО
МОРЕ - ИРАТОС“ ООД, ЕИК:********* било данъчно задължено лице по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗДДС, като получавало услуги с място на изпълнение на територията
на страната, които били облагаеми и за които данъкът бил изискуем от
получателя, съгласно чл.82, ал.2 от ЗДДС.
Във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№
163911902590432/17.10.2019г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, на 16.12.2019г. била
извършена проверка, документирана с протокол № **********/16.12.2019г., при
която било установено, че „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В
ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД е било получател на услуги от чуждестранни
юридически лица, които не са установени на територията на страната, от
представените банкови извлечения били констатирани плащания към чуждестранни
контрагенти. Установило се, че първата получена услуга била от „Irata International” с валиден VAT GB529011177, за услуга на 24.01.2018г., имало издадена фактура №
156868/24.01.2018г. и била платена с банков превод на 12.02.2018г. от банкова
сметка *** *** „ИНДУСТРИАЛЕН
ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД в размер на
740, 31 лева. Предвид това за жалбоподателя възникнало задължение за подаване
на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката е станал изискуем, като данъчната основа на получената
услуга подлежи на облагане с данък, а именно – заявлението е следвало да бъде
подадено не по-късно от 17.01.2018г..
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел М.С.А., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля А. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – протокол № **********/16.12.2019г., от което също се
установява начина на констатиране гореописаните обстоятелства.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ
В ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
– гр.Пловдив, ул.„Горолом“ № 8, ет.2 е нарушило разпоредбата на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, във вр.с чл.97а, ал.1 от ЗДДС, за това, че на 18.01.2018г., като лице по чл.97а,
ал.1 от ЗДДС не е подало заявление за регистрация по ЗДДС по-късно от 7 дни
преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем, като данъчната
основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Установено е, а и не оспорва от страните, че „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП,
ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД е данъчно задължено лице,
което е получило гореописаната услуга с
място на изпълнение на територията на страната от „Irata International” с
валиден VAT GB529011177 на 24.01.2018г. както и че не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС до 17.01.2018г. включително.
Съдът намери за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че в мотивите на наказателното
постановление е посочена проверка, документирана с протокол №
**********/16.12.2019г., а в частта относно събраните доказателства се цитира
по-ранен протокол № **********/26.11.2019г., което навежда на съмнение за
неизяснена в хода на проверките фактическа обстановка или колебание. Следва да
се посочи, че в мотивната част на наказателното постановление, както и в АУАН
непротиворечиво се твърди, че нарушението е установено на 16.12.2019г. при
проверка, документирана с протокол № **********/16.12.2019г., поради което и не
възниква никакво съмнение относно установената на фактическа обстановка. Що се
отнася до документите, описани в частта относно събраните доказателства, то
последните имат значение само при преценка доказателствената съвкупност, която
е изцяло непротиворечива, още повече сочената от жалбоподателя като неизяснена
фактическа обстановка по същество не се оспорва и от самия него. Не на последно
място следва да се отбележи, че предвид датата на протокол №
**********/26.11.2019г., то последният по никакъв начин не поставя под съмнение
и спазването на тримесечния срок за съставяне на АУАН от датата на откриване на
нарушението по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери за
неоснователно и възражението, че във връзка със санкционираното нарушение са
издадени девет наказателни постановления, на същото лице, за други данъчни
периоди не са издадени наказателни постановления, а предупреждения, с еднакви
мотиви, което създава впечатление за прилагане на двоен стандарт при извършване
на преценката. Въпреки горното твърдение, по делото не са ангажирани каквито и
да е доказателства за издаване на друго наказателно постановление за същото
нарушение, което би било от значение за преценка законосъобразността на
разглежданото такова. Що се отнася до други наказателни постановления, издадени
срещу дружеството за подобни/други нарушения на същия законов състав, то
последните са неотносими към предмета на делото. Също така съдът не може да
коментира мотивите на наказващия орган да не издаде наказателно постановление,
а да даде предписание по други случаи, касаещи други нарушения.
Също като неоснователно следва да бъде
преценено и възражението, че липсва информация относно мястото на извършване на
нарушението, съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в който смисъл
посочва, че действията по начисляване на ДДС са установени в чл.86, ал.1 от ЗДДС, които действия следва да се осъществят на различно място, в зависимост
начина на осъществяване икономическата дейност, мястото на получаване на
услугата и т.н.. Следва да се съобрази, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за неначисляване на ДДС – за да
бъде разглеждан въпроса къде следва да се начислява ДДС, а за това, че
дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, което се подава в
компетентната ТД на НАП, в случая – Пловдив.
Също
така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както и
обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.103 от ЗДвП,
съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. В този смисъл съдът
намери за неоснователно становището на жалбоподателя, че дружеството само е
инициирало производство по регистрация по ЗДДС, нарушението е отстранено много
преди съставяне на АУАН, извършено е за първи път, като деянието разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновения случай, в
който смисъл предлага да бъде приложен реда на чл.28 от ЗАНН. Фактът, че деяние
е извършено за първи път е такъв, който следва да се съобрази при
индивидуализация на наказанието. Още се установява, че Заявлението за
регистрация е подадено не веднага извършване на нарушението, а близо две години
след това, поради което и трудно може да се сподели становището, че деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновения
случай на такова нарушение.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност,
юридическо лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или
заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове,
се наказва с имуществена санкция - в размер от 500 до 5000 лв.. В случая и
наказанието е определено в минимален размер, а
именно – такъв от 500 лева, като няма данни и не се твърди нарушението
да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата
страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно
чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито
фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно
заседание, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е
80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 497701 –
F533888/02.03.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ -
ИРАТОС“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
ул.„Горолом“ № 8, ет.2, представлявано от Л. Б. М., на основание чл.178 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин лева/ лева, за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, във вр.с
чл.97а, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП,
ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ - ИРАТОС“ ООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.