Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ - 27 03.08.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На четвърти февруари 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Т.
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 985 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 90 от 13.05.2013г.,
постановено по гр. дело № 1188/2011г., по силата на което е отхвърлен иска на С.П.З.
против А.К.А., Ес енд Ей ООД, К.П.А., Т П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц.,***, „Корал 2000“
ООД, Р.С.Х., Е.Е.Х., ЕТ „Рос – Р.Х.“*** за делба на недвижим имот,
представляващ „Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за
обслужващ персонал и басейн“ с идентификатор 51500.506.628.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър.
С Решение №
1028 от 13.12.2013г., постановено по гр. дело № 1188/2011г. по описа на Районен
съд – Несебъре отхвърлен иска за делба на С.П.З. против А.К.А., Ес енд Ей ООД, К.П.А.,
Т П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц.,***, „Корал 2000“ ООД, Р.С.Х., Е.Е.Х., ЕТ „Рос – Р.Х.“***
на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 51500.506.628 по
кадастралната карта на курортен комплекс Слънчев бряг с площ от 500 кв.м. и
граници на имота подробно посочени в решението.
С Решение №
V-37 от 16.05.2014г., постановено по въззивно гр. дело № 529/2014г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е отменено Решение № 90
и допълнително Решение № 1028/13.12.2013г., постановени по гр. дело №
1188/2011г. по описа на Районен съд – Несебър в частите, отхвърлящи иска за
делба, предявен от С.П.З. и вместо него е постановено ново решение по
съществото на спора, по силата на което е допусната делба на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 51500.506.628.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, ведно с построената в него
„Бизнес сграда с партер за търговски цели“, между следните съделители - С.П.З.,
Т П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц., З.Я.Д., Р.С.Х. и „Ес енд Ей“ ООД. С цитираното решение
е потвърдено първоинстанционното решение в останалите им части, отхвърлящи иска
за делба на С.З. против ответниците К.А., А.А., ЕТ „Рос – Р.Х.“, „Корал 2000“
ООД, Е.Х. ***. Така постановеното решение не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 54 от 29.01.2015г., постановено по гр. дело №
6920/2014г. по описа на ВКС на РБ.
С Решение № 154
от 30.06.2016г., постановено по гр. дело № 939/2016г. по описа на ВКС на РБ е отменено
на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК влязлото в сила Решение № V-37 от
16.05.2014г., постановено по гр. дело № 529/2014г. на Окръжен съд – Бургас в
частта, с която е отхвърлен иска за делба, предявен от С.П.З. против Т П.Г., М Я.С.,
Д.Я.Ц., З.Я.Д., Р.С.Х. и „Ес Енд Ей“ ООД със седалище гр. Несебър, като е
допусната делба между тези лица на намиращата се в поземлен имот с идентификатор
51500.506.628 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър „Бизнес сграда с партер за търговски
цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн“ с идентификатор
51500.506.628.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на курортен комплекс Слънчев бряг, Община Несебър. С
цитираното решение делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд, което
да започне от действия по приемане на представените с молбата за отмяна писмени
доказателства.
В тази връзка –
следва изрично да се отбележи, че Решение № V-37 от 16.05.2014г., постановено
по въззивно гр. дело № 529/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас е влязло в
законна сила по отношение на частта, в която е допусната делба на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 51500.506.628.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, между следните
съделители - С.П.З., Т П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц., З.Я.Д., Р.С.Х. и „Ес енд Ей“ ООД,
при следните квоти за съделителите – С.П.З., Т П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц., З.Я.Д. и Р.С.Х.
– от по 61/500 кв.м. ид.ч. върху описания поземлен имот и за „Ес Енд Ей“ ООД -
134/500 кв.м. ид.ч. от описания поземлен имот.
След
постановяване на цитираното Решение № 154 от 30.06.2016г., постановено по гр.
дело № 939/2016г. по описа на ВКС на РБ, Окръжен съд – Бургас е образувал
въззивно гр. дело № 1126/2016г. по описа на БОС и е постановил Решение № ІІІ-12
от 27.02.2017г., постановено по гр. дело № 1126/2016г. по описа на БОС, по
силата на което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е
допусната съдебна делба между страните по отношение на процесния недвижим имот
– „бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал
и басейн“ с идентификатор 51500.506.628.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на курортен комплекс „Слънчев бряг“ , Община Несебър.
С Определение №
164 от 27.03.2018г., постановено по гр. дело № 2410/2017г. по описа на ВКС на
РБ не е допуснато до касационно обжалване горепосоченото решение по касационна
жоалба на „Ес енд Ей“ ООД.
С Решение № 63
от 06.06.2019г., постановено по гр. дело № 4581/2018г. по описа на ВКС на РБ на
основание чл. 303, ал. 1 от ГПК са отменени влезлите в сила Решение № ІІІ-12 от
27.02.2017г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по гр. дело № 1126/2016г. и
Решение № ІІІ-205 от 14.03.2017г., постановено по същото дело за поправка на
допусната в основното решение очевидна фактическа грешка и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. Изрично в цитираното
решение е посочено, че са налице новооткрити доказателства – оригиналите на
представените по делото в копия – Констативен протокол № 234 от 25.06.2001г. и
Акт № 200 от 25.06.2001г., които са от съществено значение, тъй като
изследването на вещото лице по допусната съдебно-графологическа експертиза е
извършено не по оригинала, а по копие от копие на този протокол и именно поради
това заключение на вещото лице, основано на липсата на оригинала на протокола
от 25.06.2001г. въззивният съд е приел, че материалната доказателствена сила на
констативния протокол от 25.06.2001г. е накърнена и че този протокол не може да
бъде преценен като достатъчно убедително доказателство, че към 25.06.2001г.
делбеният имот е бил завършен в „груб строеж“,
с оглед на което е счел за неоснователно направеното от „Ес енд Ей“ ООД
възражение за придобиването на имота на основание давностно владение,
осъществявано непрекъснато в периода от завършването на сградата в „груб
строеж“ през 2001г. до завеждането на исковата молба за делба на 03.11.2011г.
След
постановяване на цитираното Решение № 63 от 06.06.2019г., постановено по гр.
дело № 4581/2018г. по описа на ВКС на РБ делото отново е висящо пред Окръжен
съд – Бургас и е образувано в настоящото производство под № 985/2019г. по описа
на Окръжен съд - Бургас. При това положение, настоящият състав намира, че
предмет на образуваното въззивно производство е депозираната въззивна жалба с
вх. № 4400/11.06.2013г. по описа на Районен съд – Несебър от С.П.З. *** против постановеното
първоинстанционно Решение № 90 от 13.05.2013г., постановено по гр. дело №
1188/2011г. по описа на Районен съд - Несебър, по силата на което е отхвърлен
иска на С.П.З. против А.К.А., Ес енд Ей ООД, К.П.А., Т П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц.,***,
„Корал 2000“ ООД, Р.С.Х., Е.Е.Х., ЕТ „Рос – Р.Х.“*** за делба на недвижим имот,
представляващ „Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за
обслужващ персонал и басейн“ с идентификатор 51500.506.628.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър
и против Решение (допълнително) № 1028 от 13.12.23г., постановено по гр.
дело № 1188/2011г. по описа на Районен съд – Несебър
С депозираната
жалба се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъде допусната съдебна делба на недвижим имот, представляваща „Бизнес сграда с
партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн“ с идентификатор
51500.506.628.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър.
В жалбата се посочва, че съдът не е извършил обективна, задълбочена и
всестранна преценка на всички факти и обстоятелства, неправилно е анализирал в
съвкупност целия доказателствен материал по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства изолирано едно от друго, поради което е достигнал до
необосновани фактически и правни изводи по спора. Въззивна жалба е постъпила от
страна на С.П.З. и против постановеното допълнително Решение №
1028/13.12.2013г., постановено по гр. дело № 1188/2011г. по описа на Районен
съд – Несебър, като се претендира същото да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение, по силата на което да бъде допусната делба на
процесния имот.
Ответното
дружество – „Ес Енд Ей“ ООД е депозирало писмен отговор, с който оспорва жалбата
и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Останалите
страни – ответни страни по жалбата не са изразили конкретно становище по
жалбата.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид постановените до този момент съдебни актове,
касаещи предявеният иск от страна на С.П.З., настоящият състав приема, че
производството по делото е висящо само по отношение на следните лица - С.П.З. –
ищец в първоинстанционното производство и Т П.Г. (починала в хода на
производството), М Я.С. (починала в хода на производството), Д.Я.Ц., З.Я.Д., Р.С.Х.
и „Ес енд Ей“ ООД със седалище гр. Несебър – ответници в първоинстанционното
производство. По отношение на останалите страни в производството – К.А., А.А.,
ЕТ „Рос – Р.Х.“, „Корал 2000“ ООД, Е.Х. *** искът за делба е отхвърлен с влязло
в законна сила решение и производството по отношение на тях е приключило,
поради което и с нарочно Определение № 2041 от 24.10.2019г., постановено по гр.
дело № 985/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постановено посочените
по-горе лица да бъдат заличени.
Видно от
представените доказателства по делото – ответната страна в производството - М Я.С.
е починала на 16.06.2015г. и на 07.08.2015г. по делото са конституирани нейните
наследници – О.Х.С. и Р.Х.С.. По делото се установява и обстоятелството, че
ответната страна в производството - Т П.Г. е починала на 30.01.2019г. и е
оставила за свои законни наследници – Н.Т.Г. – неин съпруг и Е.Н.Г. – нейна
дъщеря, които са конституирани в производството по делото с Определение № 42 от
28.02.2019г., постановено по гр. дело № 4581/2018г. по описа на ВКС на РБ.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото – въззивната страна – С.З. чрез своя
процесуален представител претендира жалбата да бъде уважена.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото – ответната страна по въззивната
жалба - „Ес Енд Ей“ ООД чрез своите процесуални представители оспорват жалбата
и изразяват становище, че същата следва да се отхвърли и да се потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото – ответната страна по въззивната
жалба - Д.Я.Ц. не се явява и не изразява конкретно становище по основателността
на претенцията.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото – ответната страна по въззивната
жалба – З.Я.Д. не се явява и не изразява конкретно становище по основателността
на претенцията.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото – ответната страна по въззивната
жалба – Р.С.Х. лично и чрез своите процесуални представители претендира
въззивната жалба да бъде уважена.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото – ответните страни по въззивната
жалба – О.Х.С. и Р.Х.С. (в качеството им на наследници на починалата в хода на
производството М Я.С.) не се явяват и не изразяват конкретно становище по
основателността на претенцията.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото – ответните страни по въззивната
жалба – Н.Т.Г. и Е. Н Г. (в качеството им на наследници на починалата в хода на
производството Т П.Г.) лично изразяват становище, че жалбата следва да се
уважи.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск
от С.П.З. против А.К.А., „Ес Енд Ей“ ООД със седалище гр. Несебър, К.П.А., Т П.Г.,
М Я.С., Д.Я.Ц. и З.Я.Д., с който се претендира да бъде допусната делба на
съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
51500.506.628 с площ от 500 кв.м., подробно описан по граници, ведно с
построената в него „Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за
обслужващ персонал и басейн“ с идентификатор 51500.506.628.1 по кадастралната
карта на курортен комплекс Слънчев бряг, Община Несебър. В обстоятелствената
част на исковата молба се посочва, че ищцата е наследница на К. Янев А.,***,
починал на 10.10.1944г., на които с Решение № 283-Н/26.01.1993г. Поземлена
Комисия – Несебър е възстановила правото на собственост върху недвижим имот –
нива с площ от 4 100 дка в землището на гр. Несебър, местността „Мал
тепе“, образуваща имот с пл. № 176 и имотът, който се претендира да бъде
допусната делба и част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ и съсобствеността по
отношение на недвижимия имот е възникнала вследствие на извършена замяна с
Община Несебър и наследствено правоприемство. В исковата молба се посочва, че
се претендира да бъде допусната до делба и изградената в поземления имот бизнес
сграда, тъй като същата е изградена без да е налице законово основание за това
и е станала съсобствена между лицата, които са съсобственици в поземления имот.
Ответните
страни по отношение на предявения иск – К.А., А.А. (по отношение на тези лица
понастоящем е налице влязло в законна сила решение, с което предявеният иск за
делба е отхвърлен) и дружеството – „Ес Енд Ей“ ООД, представлявано от А.А. са
оспорили иска, като са направили и възражение са изтекла придобивна давност по
отношение на сградата (предмет на делбата), тъй като същата е била завършена
като груб строеж – на карабина, през 2000г. и от този момент, до завеждане на
иска са изтекли повече от 10 години, през които А.А. и нейният баща – К.А., в
качеството му на представляващ „Корал 2000“ ООД, са упражнявали необезпокоявано
и непрекъсвано владение и по този начин е изтекла в тяхна ползва твърдяната
придобивна давност. Посочват, че предявяването на иск за собственост върху
земята не прекъсва давността по отношение на изградената в нея сграда,
доколкото искът няма за предмет тази сграда.
Заявяват, че подаването на жалби за спиране на строителството и
сезирането на компетентните административни органи не е довело до обезпокояване
на владението и съответно до прекъсване на давността, а освен това жалбите
касаят извършването на довършителни работи, а не грубия строеж на сградата,
понеже тя вече е била изградена. Твърдят, че след внасянето на сградата като
апортна вноска в капитала на „Ес енд Ей“ ООД дружеството е придобило собствеността. Позовават се на
придобито също по давност право на строеж върху терена, в който е изградена
бизнес-сградата.
За да отхвърли
предявеният иск за делба от страна на З.П.З., Районен съд – Несебър е приел
искът за делба за неоснователен, тъй сградата не е съсобствена между страните
поради изтекла придобивна давност в полза на дружеството, придобило я въз
основа на апорт, а след осъщественото строителство теренът вече имал само
обслужващо постройката предназначение и е изгубил своята самостоятелност.
На основание
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка на първоинстанционното решение, съдът счита, че същото е
валидно и допустимо.
По отношение на
наведените доводи и възражения във въззивната жалба по отношение на
правилността му, Окръжен съд – Бургас намира за установено следното:
Както бе
отбелязано по-горе – настоящият спор е висящ пред настоящия съд само досежно
изградената в имота сграда - “Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси,
стаи за обслужващ персонал и басейн”, с идентификатор 51500.506.628.1 по КК на
к.к. “Слънчев бряг”, Община Несебър и се състои в разрешаване на въпроса дали
сградата е съсобствена, по силата на приращението, законово уредено в чл. 92 от
ЗС, по силата на която разпоредба собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Спорен
между страните е въпроса дали сградата е съсобствена между страните като
изградена в съсобствен терен или следва да бъде уважено въведеното в процеса
възражение за изтекла в полза на „Ес Енд Ей“ ООД придобивна давност
(респективно се претендира да бъде отхвърлен иска за делба) в резултат от
упражнявано от дружеството и неговите праводатели явно, непрекъснато и спокойно
владение, считано от изграждането на сградата до предявяване на исковата молба,
по която е образувано първоинстанционното гражданско дело № 1188/2011г. по
описа на Районен съд - Несебър – 03.11.2011г.
Видно от
събраните по делото доказателства, по делото не се спори, че от представеното
Удостоверение за наследници № 1803/24.08.2006г., изд. от Община Несебър се
установява, че К. Я А.,*** е починал на 10.10.1944г. и е оставил за свои
законни наследници – М П.А. – негова съпруга, починала на 12.10.1970г., Янко
Костов А. – негов син, починал на 09.06.1983г. и Петър Костов А. – негов син,
починал на 24.02.1996г. От представеното по делото Удостоверение за наследници
№ 1689 от 16.06.2006г., изд. от Община Несебър се установява, чу Я К А.,*** е
починал на 09.06.1983г. и е оставил за свои законни наследници – М Я.С. –
негова дъщеря, Д.Я.Ц. – негова дъщеря и З.Я.Д. – негова дъщеря. От
представеното по делото Удостоверение за наследници № 303 от 28.09.2000г., изд.
от Община Несебър се установява, че П К А.,*** е починал на 24.02.1996г. и е
оставил за свои законни наследници – С.П.Г. – негова дъщеря, К.П.А. – негов син
и С.П.З. – негова дъщеря.
По делото не се
спори, че ищцата С.П.З. и ответниците по делото – К.П.А., Т П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц.
и З.Я.Д. са наследници на К. Я А.,***,
починал на 10.10.1944г. и наследяват по равни части придобитото от него
наследство, тоест – от по 1/6 ид.ч. с оглед разпоредбата на чл. 5 от Закона за
наследството. По делото не се спори, че по силата на Решение от 26.01.1993г.
правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ нива с площ
от 4, 100 дка в землището на гр. Несебър, м. „мал тепе“ – имот № 176 по
кадастралния план за местността от 1931г.
По делото е
представено Решение № 283-Н от 26.01.1993г., постановено от ПК – Небесър, от
което е видно, че е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Я
А.,*** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния недвижим
имот – нива с площ от 4 100 кв.м., находящ се в землището на гр. Несебър,
м. Мал тепе.
По делото е
представен Договор от 27.06.1994г., сключен между Община Несебър от една страна
и П К А., М Я.А., Д.Я.А. и З.Я.А., от който е видно, че изброените физически
лица са продали на Община Несебър следния свой недвижим имот – 776/4 100 кв.м.
от нива, съставляваща имот с пл. № 176, находящ се в строителните граници на КК
Слънчев бряг от кадастралния план от 1931г. – м. „Мал тепе“.
Видно от
представения Нотариален акт № 111 от 05.10.1994г., том ІІІ, нот. дело №
1081/94г. по описа на Районен съд – Несебър П К А. дарява на своя син – К.П.А.
следния свой недвижим имот – ½ ид.ч. от едно незастроено място, цялото
от 4 100 кв.м., находящо се в строителните граници на КК Слънчев бряг,
местността „Мал тепе“, представляващо имот пл. № 176 от кадастралния план на
1931г. С Решение № 109 от 22.02.2005г., постановено по гр. дело № 936/2004г. по
описа на ВКС на РБ е отменено Решение от 19.03.2004г., постановено по гр. дело
№ 1447/2002г. по описа на Окръжен съд – Бургас и вместо него е прогласена
нищожността на дарението на недвижим имот, извършено с Нотариален акт №
111/05.10.1994г., нот. дело № 1081/1994г. по описа на Районен съд – Несебър, от
Петър А. на К.А. поради липса на предпоставящата сделката представителна власт
у пълномощника на дарителя. С цитираното решение е осъден К.П.А. да предаде на С.П.З.
и Т П.Г. на основание чл. 108 от Закона за собствеността общо 1/3 ид.ч. (по 1/6
ид.ч. за всяка ищца) от следния недвижим имот – незастроено дворно място,
възстановено с площ от 4 100 кв.м., намалена впоследствие на 3 324
кв.м., представляващо имот пл. № 176 по кадастралния план от 1931г. и находящо
се в строителните граници на Курортен комплекс Слънчев бряг – понастоящем УПИ
V-232 и VІ-232 в кв. 49 и УПИ ХІ-232, ХІІ-232 и V-230,общ. В кв. 50 по ЗРП,
одобрен със Заповед № 158/14.08.2001г. и Заповед № 106/08.12.2000г.
С Нотариален
акт № 155 от 02.05.1995г. К.А. е признат за собственик въз основа на дарение,
делба и замяна на целия имот № 176Б с площ от 566 кв.м. и позовавайки се на
този нотариален акт К.А. е продал на Р.Х. 200/566 кв.м. ид.ч. от описания имот
с Нотариален акт № 171 от 22.12.1995г., а останалата идеална част от 366 кв.м.
продал на лице, неучастващо в настоящото производство – Д С с два нотариални
акта, като впоследствие Д С е прехвърлил с договор, сключен с нотариален акт на
„Тони – 97“ ЕООД със седалище гр. Несебър, представлявано от К.А. тези 366
кв.м. като ид.ч. от новообразуван парцел V-общ. 230 в кв. 5 с площ от 1835
кв.м. Впоследстиве – дружеството „Тони – 97“ ЕООД е дарило частта от имот с пл.
№ 176Б, влизащ в рамките на новообразуван парцел V-общ. 230 в кв. 50 – целият с
площ от 1 835 кв.м. на А.А. – видно от представения Нотариален акт № 50 от
22.02.2001г., том І, нот. дело № 43/2001г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Несебър.
От събраните по
делото доказателства се установява и обстоятелството, че въз основа на сключен
договор с Нотариален акт № 130 от 14.03.2002г., том І, нот. дело № 96/2002г. по
описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър се установява, че
„Черно море – Хотелс – Мениджмънт – Груп“ АД продава на „Корал 2000“ ООД,
представлявано от Управителя К.А. следния собствен на Дружеството недвижим
имот, а именно – Хотел „Корал“, находящ се в Курортен комплекс „Слънчев бряг -
Запад“ с обща застроена площ 464 кв.м., представляващ триетажно монолитно тяло,
построено през 1960г., състоящо се от шест единични, тридесет и една двойни
стаи и два броя апартаменти, ведно с 1366/1719 кв.м. ид.ч. от УПИ V-230. Видно
от представения нотариален акт прехвърлителят на имота се е легитимирал в
качеството си на собственик на имота, който се прехвърля въз основа на Договор
за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, вписан под
№ 38, том І от 08.02.2002г.
Установява се и
обстоятелството, че по силата на Договор за делба на недвижим имот от
09.08.2002г. на „Корал 2000“ ООД, представлявано от К.П.А. и на А.К.А. се предоставя
в общ дял и те стават собственици при квоти 1 366/1 719 ид.ч. за „Корал
2000“ ООД и 353/1 719 ид.ч. за А.К.А. следния недвижим имот – дворно място с
площ от 1 719 кв.м., образуващо УПИ V-230, кв. 50 по плана на Слънчев
бряг. Видно от представения Договор за делба на Р.С.Х. се предоставя дял втори
и той става изключителен собственик на следния недвижим имот – УПИ ХVІ-230 в
кв. 50 по плана
С Решение № 100
от 21.06.2006г., постановено по гр. дело № 53/2001г. по описа на Районен съд –
Несебър е отменен на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № 155, т.
ІV, нот. дело № 1016/95г. по описа на Районен съд – Несебър като неверен в
частта, в която К.А. е признат за собственик на повече от 1/6 ид.ч. от имот,
представляваща празно дворно място, цялото с площ от 566 кв.м., съставляващо
имот с пл. № 176-Б по кадастралния план на м. Мал тепе.
С Решение №
І-118 от 25.06.2008г., постановено по гр. дело № 1039/2006г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е отменено Решение № 100 от 21.06.2006г., постановено по
гр. дело № 53/2001г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, отхвърляща
претенцията за ревандикация на С.П.З.
против А.К.А. досежно 1/6 ид.ч. от 366 кв.м. ид.ч. от недвижим имот,
представляващ бивш имот пл. № 176Б по кадастралния план на м. Мал тепе –
понастоящем УПИ V-230 с обща площ от 1 719, 10 кв.м. в кв. 5001 и вместо
това е осъдена А.К.А. да предаде на С.П.З. процесния имот. Върху постановеното
решение е поставено отбелязване, че същото е влязло в законна сила съгласно
Определение № 103 от 16.07.2009г., постановено по гр. дело № 586/2009г. по
описа на ВКС на РБ.
По делото е
представен Акт за узаконяване № ***., от който е видно, че е узаконена бизнес
сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн с
ВиК и Ел. сградни отклонения от ЗП от 322 кв.м.
РЗП от 856 кв.м., изградена в УПИ 230, кв. 50 по плана на кк Слънчев
бряг – запад, Община Несебър.
Удостоверение
за въвеждане в експлоатация – 264/05.08.2004г.
07.07.2004г. акт за узаконяване на бизнес-сграда, предмет на настоящата
делба, изградена в УПИ V – 230 в кв. 5001 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад
– на името на собственика й – А.А.. – двуетажна масивна стоманобетонова сграда.
По делото е
представен Нотариален акт № ***., том Х, нот. дело № 1891/2008г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че
„Корал 2000“ ООД, представлявано от К.П.А. продава на А.К.А. собствените на
дружеството 134/500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № 51500.506.628 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, целият с площ от
500 кв.м.
По делото е представен Дружествен договор от
23.02.2009г., от който е видно, че А.К.А. и С К.А. са постигнали съгласие да се
създаде Дружество с ограничена отговорност с наименование „Ес енд Ей“ ООД, като
в капитала на дружеството се апортира следния собствен на съдружника А.К.А.
поземлен имот с идентификатор 51500.506.628 (стар идентификатор 230, кв. 50,
парцел V) с площ от 500 кв.м., находящ се в гр. Несебър, кк Слънчев бряг по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, ведно с построената бизнес сграда с идентификатор
51500.506.628.1 с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и
басейн.
По отношение на
процесния имот по делото се установява по безспорен начин от извършената
съдебно-техническа експертиза, че първоначалният имот с пл. № 230 по плана от
1997г. е образуван от бивш имот с планоснимачен номер 176Б по плана от 1931г. и
впоследствие с ЧИ на ПР от 13.08.2001г. е урегулиран в два парцела – ХVІ-230 в
кв. 50 с площ от 409 кв.м. и парцел V-230 общ. с площ от 1 719 кв.м. в кв.
5001. Безспорно е и обстоятелството, че кадастралната карта на курортен
комплекс Слънчев бряг е одобрена през 2006г., а в по-късен момент – на
20.12.2008г. е одобрено от МРРБ изменение на ПУП, като от УПИ V-230 от кв. 5001
(с площ от 1 719 кв.м.) са образувани два нови урегулирани поземлени имота
– УПИ V-230 с площ от 1 219 кв.м. и УПИ ХVІІ-230 с площ от 500 кв.м. и
двата в кв. 5001. Именно УПИ ХVІІ-230 с площ от 500 кв.м. в кв. 5001 е
процесният имот и понастоящем е с идентификатор 51500.506.628 – той е
урегулирана част от имот 176Б (с площ от 566 кв.м.), който страните от своя
страна са получили въз основа на сключения Договор от 27.06.1994г., сключен
между Община Несебър от една страна и Петър Костов А., М Я.А., Д.Я.А. и З.Я.А.
от друга страна, по силата на който договор физическите лица са закупили от
Община Несебър празно място с площ от 566 кв.м. общинска земя, находяща се в
строителните граници на курортен комплекс Слънчев бряг, землището на гр.
Несебър, м. „Мал тепе“, представляващо имот 176Б.
На основание чл.
68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
На основание чл.
69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
Безспорно
е, че придобиването на постройка по приращение изисква тя да бъде годен обект
на гражданския оборот. Началният момент, от който една сграда може да бъде
годен обект на своете, е изпълнението й в степен на завършеност „груб строеж“ –
аргумент от чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. На основание § 5, т. 46 от ЗУТ „груб строеж“
е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без
или със различна степен на изпълнителни довършителни работи.
При това положение поставените спорни въпроси пред
настоящата инстанция са към кой момент е била завършена процесната бизнес -
сграда във вид, така че да позволи разглеждането й като годна за своене вещ и
на следващо място дали от този момент са изтекли не по-малко от 10 години на
явно, спокойно и необезпокоявано владение, което да обоснове признаването на
владелеца й за неин собственик.
При новото разглеждане на делото (с оглед дадените
указания от страна на ВКС на РБ в постановеното отменително решение по реда на
чл. 303 от ГПК) е представен оригинал на представения по делото в копие
Констативен акт № 234 от 25.06.2011г., от който е видно, че е констатирано
изграждане на масивна двуетажна
сграда, изградена частично на калкан със съществуващия в УПИ парцел V на кв. 50
по прана на курортен комплекс Слънчев бряг, хотел Корал, без строителни
книжа. В документа на страница втора е
направено отбелязване, че строежът е завършен до месец юни – 2001г. и не се
ползва по предназначение. Въз основа на оригинала на документа е
извършена съдебно-техническа
експертиза от 27.01.2020г., от неоспореното заключение на която е видно, че при
изписване на оспорените текстове и зачертавания на страница 2, т. 2 –
ръкописните зачертавания и изписаната дата – „м. VІ. 2001г.“ са изпълнени с
едно и също техническо средство, като различната дебелина на щрихите в случая
се дължи на различния натиск на пишещото средство върху хартията. Вещото лице
посочва, че ръкописния текст на лист 2, раздел ІІІ и ръкописния текст в раздел
ІV, т. 1 без „22.00/11.00м.“ са изпълнени от А К., а ръкописният текст по т. 2,
раздел ІV – „м. VІ.2001г.“ и зачертаванията с ръкописни щрихи върху „не е“ –
вероятно са изпълнени от Албена К.. Посочва се и обстоятелството, че тези
отбелязвания са изписани с друга химикална паста (респективно с друго пишещо
средство), с което са изписани останалите текстове в документа на листи 1,3 и
лист 2 – раздел ІІІ, раздел ІV. Вещото лице изрично посочва, че не може да се
даде отговор дали ръкописния текст и ръкописния щрих зачертал „не е“ са
изписани по едно и също време, тъй като няма методика за изследване на
ръкописни текстове по давност (за време).
Вещото лице в
своето заключение е посочило и обстоятелството, че изображенията на подписа на
ред 1 в мястото за „присъствали на проверката“ в Констативен акт №
234/25.06.2001г. и на подписа „посочен за нарушител“ в Акт № 200/25.06.2001г.
са копия на подписи, които не са положени от А.К.А. и от К.П.А..
От друга страна
– в производството по въззивно гр. дело № 1126/2016г. по описа на Окръжен съд –
Бургас (образувано след постановяване на решение на ВКС на РБ за отмяна на
влязло в законна сила Решение по гр. дело № 529/2014г. по описа на БОС) по делото в качеството й на свидетел е
разпитана А Г К., от показанията на която се установява, че стр. 2 от
Констативен акт № 234 е писан от нея, като изрично свидетелката посочва, че
почеркът е неин и подписът е неин, но страница първа и страница трета от този
документ не са писани от нея. Свидетелката посочва, че направените отбелязвания
в документа са в смисъл, че строежът е завършен към тази дата и не се ползва по
предназначение и това обстоятелство кореспондира с обстоятелството, че е
следвало да се спре строежа, което е логически и изглежда като едно цяло.
Свидетелката посочва, че след като е имала предвид, че имотът е завършен до
определена дата, то е имала предвид грубия строеж.
При това
положение, настоящата инстанция намира, че следва да бъдат взети предвид
показанията на актосъставителя на документа, тъй като свидетелят е без
родствени връзки със страните и фактите, за които свидетелства са й станали
достояние при изпълнение на нейните служебни задължения. Следва да се отбележи,
същата потвърждава, че положеният под документа подпис е неин, както и че
страница втора от документа, включително и отбелязването относно
обстоятелството дали сградата е изградена или не и датата на самото отбелязване
– месец юни са изписани именно от нея. Нещо повече – свидетелката не сочи, че в
документа са отразени факти, които не са съществували и такива, които да не
отговарят на обективната действителност. С оглед дадените показания от страна
на свидетеля К. в съдебно заседание, че е изготвила цялата страница втора от
този документ, настоящата инстанция намира, че е ирелевантен въпроса дали
отразяването относно завършеността на сградата е извършено с химикална паста,
различна от химикалната паста, с която е изписана останалата част от страницата
на документа, тъй като самото лице, автор на документа не оспорва, а признава
това отбелязване.
При това
положение, настоящата инстанция намира, че по делото не се опровергава
материалната доказателствена сила на документа и следва да се приеме, че процесната
бизнес сграда към датата на съставяне на документа – 25.06.2011г. е била
изградена в степен на завършеност – груб строеж и към този момент е била обект
от гражданския оборот, годен за придобиване. С оглед направения извод следва да
се приеме, че от дата – 25.06.2011г. по отношение на процесната сграда е могло
да се упражнява давностно владение и този обект да се придобива на основание
изтекла в полза на владеещия го десетгодишна давност. С оглед на твърденията и
направените възражения в производството пред първоинстанционния съд от страна
на „Ес Енд Ей“ ООД следва да се установи по несъмнен начин изтекла в полза на
това дружество, респективно – на праводателя на дружеството – А.К.А. придобивна
давност, която е текла явно, спокойно и необезпокоявано в продължение на повече
от десет години преди датата на предявяване на настоящата искова претенция –
тоест десет години преди месец ноември – 2011г.
С оглед приетото в Тълкувателно решение №
1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК
на ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.
68 от ЗС се характеризира с два основни признака – обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията
на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи
за другиго. Това е оборима законна презумпция. Законодателят е установил
оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което
обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а
именно субективният признак на владението – намерението да се държи вещта като
своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението
– упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи
точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го
задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува
и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички
оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната,
която я оспорва, трябва да я обори.
В цитираното
решение се приема, че владението е факт, а не право и като фактическо състояние
за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на
правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява
фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. С
цитираното решение се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
С Решение № 41 от
26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на ВКС на РБ по
реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е
допуснато по въпроса за необходимостта да се демонстрира промяна в намерението
за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване
на фактическа власт към момента на установяването й. С цитираното решение е
прието, че въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание
за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по
чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на
фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и
необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа
власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика),
презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на
имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето
лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за
себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това
разрешение следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е
придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и
лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху
имота с намерение за своене след сключването на сделката по волята на
прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за ползването.
По отношение на
твърденията за изтекла в полза на ответното дружество придобивна давност в
първоинстанционното производство пред Районен съд – Несебър са разпитани
свидетели относно обстоятелствата, свързани с изграждането и периода на
владение на процесната бизнес сграда.
Пред съда е
разпитан свидетеля В И Г, който в своите показания сочи, че съпругът на С.З. е
вуйчо на неговата съпруга. Свидетелят сочи, че познава имота и сочи, че през
месец октомври – 2001г. е видял изкоп в имота на ищцата, а по-късно е видял, че
се е отляла основата на сградата в началото на месец май или края на месец
април 2001г., продължил е да посещава имота до месец юни – 2002г. когато е било
спряно строителството. Свидетелят сочи, че през 2004г. е виждал туристи, в
сградата е имало и бижутерия, която той е посещавал. На въпроси на процесуалния
представител на ответната страна свидетелят посочва, че през месец април 2001г.
в имота е имало изкоп, през май 2001г. е се е излял корпуса, а през юни –
2001г. е спряно строителството на обекта. Свидетелят посочва, че знае, че
братът на С.З. – К.А. изпълнява строителството.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан З З – съпруг на ищцата С.З., от
показанията на когото се установява, че през 2000г. не е имало сграда в имота,
а там са били разположени сергии, които К.А. е отдавал под наем на различни
хора. Свидетелят посочва, че през пролетта на 2001г. е научил, че в имота е
започнало строителство и са посетили Община Несебър, за да се запознаят със
строителните книжа, но са им отговорили, че няма строителни книжа за
строителство в техния имот. Свидетелят посочва, че през месец май – 2001г. от
свидетеля Г е научил, че са се отляли основите на процесния строеж, след което
на 05.06.2001г. са се обърнали към ДНСК, а впоследствие е получил сведения от
свидетеля Г, че строежът е спрян, но през месец октомври – 2001г. строителните
работи са се подновили и са продължили през пролетта на 2002г. Свидетелят
посочва, че на първия етаж на сградата има магазини, фризьорски салон, обслужващи
помещения и офиси, а впоследствие в сградата е настанен и банков клон.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана М И К, от показанията на която се
установява, че познава К.А. и неговата дъщеря А., тъй като е осчетоводявала дейността
на „Корал 2000“ ЕООД впоследствие преобразувано на „Корал 2000“ ООД.
Свидетелката посочва в своите показания, че първоначално сградата, долепена до
хотел „Корал“ се е експлоатирала от „Корал 2000“ ООД, а след това от А.А..
Свидетелката посочва, че в сградата е имало офиси, които са отдавани под наем.
Свидетелката посочва, че разплащанията във връзка със строителството на
сградата са извършвани от „Корал 2000“.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан и К Н П, от показанията на когото се
установява, че е участвал в изграждането
на новата част на сградата, долепена до хотел „Корал“ и сочи, че за собственик
на сградата знае само К.А., тъй като той му е плащал на ръка. Свидетелят сочи,
че не е имал сключен трудов договор или друг договор за извършване на
строителството.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан и Г Д С, от показанията на когото се
установява, че познава К.А. и е участвал в извършването на строителството на
сградата до хотел Корал. Свидетелят посочва, че К.А. го е извикал, за да работи
на строежа, материалите са се доставяли от К.А. и плащанията ги е извършвал К.А..
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид разпитаните свидетели относно обстоятелствата за
изтекла в полза на праводателя на дружеството – „Ес Енд Ей“ ООД със седалище
гр. Несебър, настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано
обстоятелството за какъв период от време А.А. е установила своето владение по
отношение на процесната бизнес сграда преди 2009г. По този начин по делото не
може да се направи извод какъв период от време А.А. е могла валидно да
присъедини като праводател на „Ес Енд
Ей“ ООД със седалище гр. Несебър. По този начин остава недоказано и твърдението
на дружеството – ответник, че след присъединяването на владението на неговия
праводател – А.А. в полза на дружеството е изтекла десетгодишна придобивна давност
по отношение на процесната бизнес сграда. От свидетелските показания по делото
не се установява по безспорен начин кой точно е установил първоначално
владението по отношение на процесната бизнес сграда. Разпитаните свидетели П и
С посочват, че сградата е започнала да се изгражда от К.А., той ги е наел, за
да извършват строителството и той им е заплащал възнагражденията, а свидетелката
К сочи, че закупуването и осчетоводяването на необходимите материали за
изграждането й е ставало през счетоводството на „Корал 2000“ ЕООД –
преобразувано в „Корал 2000“ ООД. Свидетелите Колева и Здравчев сочат, че в
сградата е имало различни офиси, които са се използвали по предназначение, като
свидетелката Колева посочва, че първоначално сградата се е експлоатирала от
„Колар 2000“ ООД, а след това от А.А., но не посочва точно от който момент е
станало това.
Извод относно
владение на сградата по отношение на А.А. не може да се извлече и от
представения по делото Констативен акт № 234 от 25.06.2001г., тъй като по
делото безспорно се установява, че същата е посочена като нарушител и
присъстваща на проверката, но това обстоятелство се опровергава от извършена по
делото съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е
видно, че положеният подпис не е на А.А., нито на К.А..
Данни за
упражнявана фактическа власт по отношение на сградата за периода след 2004г. по
делото няма представени. От свидетелските показания се установява, че в
сградата са съществували офиси, които са се отдавали под наем, но по делото
няма данни кой точно е отдавал под наем тези помещения.
От друга страна –
безспорно е, че след като на С.З. и Т Г. са признати права по отношение на
терена, в който е изградена сградата и по силата на съдебното решение техния
брат К.А. е осъден да предаде съсобствените им идеални части от терена, то по
силата на приращението на основание чл. 92 от Закона за собствеността върху
процесната сграда също е възникнала съсобственост (при положение, че същата е
изградена без учредено право на строеж) и е следвало да се демонстрира от
страна на владеещите несобственици на сградата промяна в намерението си спрямо
всички останали съсобственици на имота
да трансформира своето намерение да държи имота в намерение да го владее. За да
се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото
я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да
противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по
давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва
да бъде упражнявана явно.
При това положение,
настоящата инстанция намира, че по делото не се установява по безспорен начин
първоначално кой е установил фактическата власт по отношение на процесната
сграда, не се установява кога и по какъв начин А.А. е установила фактическа
власт по отношение на сградата и съответно - за какъв период от време А.А. в
качеството си на праводателят на „Ес Енд Ей“ ООД със седалище гр. Несебър е
владяла имота с намерение да го придобие, за да може да се направи извод
относно това какъв период от време А.А. в качеството си на праводател е
присъединила към владението на това дружество, респективно – по делото не се
установява изтекъл десетгодишен период от време в полза на „Ес Енд Ей“ ООД, в
който период това дружество да е упражнявало владение по отношение на
процесната бизнес сграда.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано
възражението на ответното дружество за придобиване на имота въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност. Съдът намира, че презумпцията на чл.
92 от ЗС остава необорена, поради което и следва са се приеме, че собствениците
на терена, в който е изградена сградата са собственици и на построеното в самия
терен, а именно – изградена в поземлен
имот с идентификатор 51500.506.628 (стар идентификатор 230, кв.50, парцел V) по
КККР за землището на гр. Несебър, одобрен със заповед на началника на СК-Бургас
от 18.08.06г., с площ от 500 кв.м. - “Бизнес сграда с партер за търговски цели,
офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн”, с идентификатор 51500.506.628.1 по
кадастралната карта на курортен комплекс “Слънчев бряг”, общ. Несебър и да бъде
допусната делба по отношение на тази сграда между лицата, които са собственици
на терена и при квоти, съответстващи на квотите им в терена. Както бе
отбелязано по-горе – по отношение на съсобствеността в терена е налице влязло в
законна сила Решение № V-37 от 16.05.2014г., постановено по въззивно гр. дело №
529/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, чиято сила на присъдено нещо
следва да бъде зачетена в настоящото производство и въпросът относно между кои
лица следва да бъде допусната делба и при какви квоти не следва да бъде
обсъждан. Този извод налага да бъде отменено първоинстанционното решение и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъде допусната претендираната от ищцовата страна – С.П.З. съдебна делба по
отношение и на процесната бизнес сграда.
С оглед на настъпилото правоприемство в хода на производството делба следва
да бъде допусната по отношение на наследниците на М Я.С. – О.Х.С. и Р.Х.С.,
както и по отношение на наследниците на Т П.Г. – Н.Т.Г. и Е.Н.Г., като
наследствените квоти на починалите лица следва да се определят за техните
наследници общо.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски от страна на
жалбоподателя С.З. в размер на 2 500 лева, представляваща възнаграждение
за адвокат – съобразно представения Договор за правна защита и съдействие (лист
39 от настоящото въззивно производство), от който е видно, че действително
претендираните разноски са направени. На останалите ответници по жалбата не
следва да бъдат присъждани разноски, предвид обстоятелството, че същите не са
се присъединили към депозираната въззивна жалба, нямат качеството на
жалбоподатели и дори да изразяват становище, че жалбата следва да бъде уважена
не могат да им бъдат присъдени направени по въззивното производство разноски.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 90/13.05.2013г. и допълнително Решение №
1028/13.12.2013г. и двете постановени по гр. дело № 1188/2011г. по описа на
Районен съд - Несебър, в частите, с които е отхвърлен искът за делба на С.П.З. против
Т П.Г. (наследена в производството от Н.Т.Г. и Е.Н.Г.), М Я.С. (наследена в
производството от О.Х.С. и Р.Х.С.), Д.Я.Ц., З.Я.Д., Р.С.Х. и „Ес енд Ей” ООД
със седалище гр. Несебър по отношение на изградената в поземлен
имот с идентификатор 51500.506.628 (стар идентификатор 230, кв.50, парцел V) по
КККР за землището на гр. Несебър, одобрен със заповед на началника на СК-Бургас
от 18.08.06г., с площ от 500 кв.м., при
граници: ПИ 51500.506.627, ПИ 51500.505.316, ПИ 51500.506.392 и ПИ
51500.506.397, сграда, представляваща “Бизнес сграда с партер за търговски
цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и басейн”, с идентификатор
51500.506.628.1 по кадастралната карта на курортен комплекс “Слънчев бряг”,
общ. Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
ДЕЛБА между С.П.З., ЕГН **********
***18, Н.Т.Г., ЕГН ********** *** и Е.Н.Г., ЕГН ********** *** (двамата като
наследници на Т П.Г.), О.Х.С., ЕГН ********** *** и Р.Х.С., ЕГН ********** ***
(двамата като наследници на М Я.С.), Д.Я.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, З.Я.Д.,
ЕГН ********** ***, Р.С.Х., ЕГН ********** *** и „Ес енд Ей” ООД със седалище
гр. Несебър, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Струма“ № 23,
представлявано от А.А. върху изградената в поземлен имот с идентификатор
51500.506.628 (стар идентификатор 230, кв. 50, парцел V) по КККР за землището
на гр. Несебър, одобрен със заповед на началника на СК-Бургас от 18.08.06г., с
площ от 500 кв.м., при граници: ПИ
51500.506.627, ПИ 51500.505.316, ПИ 51500.506.392 и ПИ 51500.506.397 сграда,
представляваща “Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за
обслужващ персонал и басейн”, с идентификатор 51500.506.628.1 по кадастралната
карта на курортен комплекс „Слънчев бряг”, Община Несебър при следните квоти:
61/500ид.ч.
от сградата за С.П.З.,
61/500 ид.ч. от сградата за Н.Т.Г.
и Е.Н.Г. – общо – в качеството им на наследници на Т П.Г.,
61/500 ид.ч. от сградата за О.Х.С.
и Р.Х.С. – общо – в качеството им на наследници на М Я.С.,
61/500ид.ч. от сградата за Д.Я.Ц.,
61/500 ид.ч. от сградата за З.Я.Д.,
61/500 ид.ч. от сградата за Р.С.Х.
и
134/500ид.ч. от сградата за
„Ес енд Ей” ООД със седалище гр. Несебър.
ОСЪЖДА „Ес енд Ей” ООД със
седалище гр. Несебър, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Несебър, ул.
„Струма“ № 23, представлявано от А.А. да заплати на С.П.З., ЕГН ********** ***18
направените в настоящото въззивно производство разноски в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.