Мотиви по НОХД № 249 по описа
за 2019г. на Районен съд гр.Бяла
Подсъдимите
М.Х.А. ***, Н.С.К. *** и С.С.К. *** са предадени на съд по обвинение в това, че:
На
12.11.2017 г. в гр.Б., обл.Р., в съучастие като
извършители причинили лека телесна повреда на:
- П.Б.П.,
изразяваща се в: разкъсно-контузна рана на главата,
сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, кръвонасядания и охлузване на гърба, комплекс от
одрасквания в дясна поясна област, охлузване в
областта на лява ребрена дъга, кръвонасядане и
охлузвания в лява хълбочна област, кръвонасядане в
дясна хълбочна област, преценени по медико-биологичния признак - временно
разстройство на здравето, не опасно за живота (Разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК),
- М. С. М.,
изразяваща се в: две разкъсно-контузни рани на
главата, сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика, повърхностно нараняване на лигавицата на долната устна, охлузване
и кръвонасядане на лява ушна мида, охлузване на
шията, кръвонасядания на гърба, двете лопатъчни области, двете рамена, двете мишници и лява предмишница, разкъсно-контузна
рана на левия лакет, охлузване на втори пръст на
дясната ръка, оток и кръвонасядане на втори и трети
пръсти на дясната ръка, охлузване в дясна кръстна област, кръвонасядане
в лява хълбочна и лява седалищна област, кръвонасядане
на ляво бедро, кръвонасядане на ляво коляно и лява подбедрица, охлузване на лява подбедрица,
разкъсно-контузна рана на лява подбедрица,
преценени по медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, не
опасно за живота (Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК) и
- Б.П.Б.,
изразяваща се в: разкъсно-контузна рана на главата,
сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика,
охлузване на челото, кръвонасядане на гърба, кръвонасядане в дясна кръстна област, преценени по
медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, не опасно за
живота (Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК), като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 НК.
В разпоредително заседание по реда
на чл.248, ал.1, т.4 от НПК е направено искане от служебния защитник на тримата
подсъдими, което е изцяло подкрепено от
тях, за разглеждане на делото по реда на особените правила – по реда на
Глава ХХVII от НПК. Съдът, като взе предвид
съгласието на представителя на прокуратура и като съобрази, че са налице всички
предпоставки за това, на основание чл.248, ал.5, т.4 от НПК насрочи делото за
разглеждане по реда на Глава ХХVII от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно след
приключване на разпоредително заседание.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид провеждане на производство по реда на Глава ХХVII от НПК
пледира индивидуализация на наказанието
при условията на чл.58а от НК.
Счита, че следва да се наложат на подсъдимите Н.К. и С.К. наказанията по реда
на чл. 78а от НК, а на подсъдимия А. – наказание Пробация
при условията на чл. 58а, ал.4 от НК, вр. чл. 55,
ал.1 от НК..
Пострадалите
от престъплението лица – П.Б.П., М. С. М. и
Б.П.Б., редовно призовани не се явяват в с.з. По делото не са предявени граждански
искове и не са конституирани други страни - граждански ищец и частни обвинители
.
Подсъдимите
и техният служебният защитник считат, че следва да се наложат на подсъдимите Н.К.
и С.К. наказанията по реда на чл. 78а от НК с размер към минимума, а на
подсъдимия А. – наказание Пробация при условията на
чл. 58а, ал.4 от НК, вр. чл. 55, ал.1 от НК.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият
М.Х.А. с ЕГН ********** е роден на *** ***
З., живущ ***, българско гражданство, основно образование, неженен, не работи, осъждан,
многократно, като последните му присъди са както следва:
- НОХД №
230/2003 г. по описа на PC-Димитровград, на основание чл.195, ал.1 НК му е
наложено наказание 1г.4м. една година и четири месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим. Деянието е извършено на 31.07.1998 г., а присъдата е
влязла в сила на 22.04.2006 г.
-С определение
по ЧНД № 361/2006 г. на PC-Димитровград, в сила от 29.06.2006 г. е определено:
1. общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим по НОХД № 830/1996 г., НОХД № 1070/1997 г. и НОХД №
378/1998 г. и 2. общо наказание в размер на две години лишаване от свобода при
първоначален общ режим по НОХД № 217/1999 г., НОХД № 161/1999 г., НОХД №
894/1999 г., НОХД № 47/1999 г., НОХД № 345/2004 г., НОХД № 67/2003 г. и НОХД №
230/2003 г. Общото наказание е увеличено с един месец и осем дни и е изтърпяно.
-НОХД № 179/2009
г. по описа на PC-Исперих, на основание чл.235, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 НК му е наложено наказание 6м.шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим и глоба в размер 1000 лева. Деянието е извършено на
04.03.2009 г., а присъдата е влязла в сила на 29.07.2011 г. Наказанието
лишаване от свобода е изтърпяно на 15.03.2012 г. По отношение на наказанието
глоба липсват данни за изтърпяването му.
Подсъдимият
Н.С.К. с ЕГН ********** е роден на *** ***, българско гражданство, начално
образование, неженен, осъждан-реабилитиран, не работи,
Подсъдимият
С.С.К. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр.В.Т.,
живущ ***, българско гражданство, начално образование, неженен, неосъждан, не
работи.
Обвиняемите
Н.К. и С.К. са братя, а обв.А., техен братовчед. В
ранните часове на 12.11.2017 г. Н.К. и С.К., заедно със св.М. и съпругите им
били на дискотека в гр.Б., обл.Р. В дискотеката бил и
св.П.П.. Обвиняемите Н.К. и С.К. от една страна и П.
от друга не били в добри отношения. Въпреки това С.К. поръчал на П. две бири.
Според С.К., П. отправял закани, че ще бие обв.А..
Около
02,00 часа на 12.11.2017 г. св.П. решил да си тръгне и излязъл от дискотеката.
Обвиняемите, М. и съпругите им също си тръгнали. Те били с лек автомобил и
всички се качили в него. Според св.П. обвиняемите го настигнали с автомобила и
го вкарали насила в него. Според св.С. Б. — първи братовчед на П., някой от
компанията на обвиняемите предложил на последния да го закарат до дома му, след
което заедно тръгнали с автомобила.
Автомобилът,
в който се намирал св.П. ***, обитавано от обв.А..
Всички влезли в двора на имота. Н. и С. К. повикали на А. и той излязъл на
двора. Там тримата обвиняеми започнали да нанасят удари на св.П.. Покрай имота
на А. минал св.С. Б., който чул викове и разбрал, че бият П.. Обадил се по
телефона на баща си - св.И. Б., който е брат на бащата на П. - св.Б.Б.. Той пристигнал на място с микробуса си. На улицата
излязъл обв.С.К., когото познавал. Попитал го къде е П..
Последният се обадил и И. Б. му казал да излезе на улицата. П. бил мокър и
попитал чичо си дали има кръв по главата му. И. Б. го огледал, но не установил
наранявания по главата му.
П.
се качил в микробуса на И. Б. и автобусът се отправил в посока дома на първия в
гр.Б. В района на ж.п.прелез, близо до дома му, И. Б. оставил П.. Той влязъл в
дома си, събудил родителите си и им разказал за случилото се. В дома на
родителите му по това време бил св.М.. Майката на П. - св.Д. се обадила на
телефон 112. Очаквали автомобил на Спешна помощ и излезли на улицата.
В
това време пред дома на П. пристигнал лек автомобил, управляван от обв.А.. От него слезли обвиняемите С. и Н. К., обв.А. и св.М. Обвиняемият А. държал в ръце тръбен ключ, а
обвиняемите Н. и С. К. - дървени пръти. Тримата обвиняеми се насочили П., М. и Б.Б.. Започнали да им нанасят безразборно удари, както с
предметите, които носели със себе си, така и с ръце и крака по главите и телата
им. П. и М. паднали на земята и се опитвали да се предпазят с ръце. Б.Б. успял да хване прътите на Н. и С. К., но получил удар с
тръбния ключ от А.. В резултат на удара и той паднал на земята. След това чул С.К.
да вика: „Бягайте“ и обвиняемите, както и св.М. побягнали към автомобила.
Качили се в него и си тръгнали. По време на побоя М. стоял встрани и не
участвал в него. Тъй като автомобилът на Спешна помощ се забавил св.Д. отново
позвънила на телефон 112. Малко след това автомобилът на Спешна помощ
пристигнал и тримата пострадали били откарани в МБАЛ гр.Бяла, а по-късно и в
МБАЛ гр.Русе.
Впоследствие,
в резултат на подаден сигнал до РУПолиция гр.Бяла по
случая било образувано досъдебно производство.
Така възприетата фактическа обстановка
се доказа по несъмнен и
категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по
ДП 336-ДП–2506 от 2018г. по описа на ОД
МВР Русе писмени доказателствени средства – протоколи
за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели, протоколи за разпит на пострадали лица,
протоколи за разпит на обвиняеми лица, заключения на в.л. по назначени и
изготвени съдебномедицински експертизи, справка за съдимост, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
От
заключението на назначените по делото СМЕ е видно че на пострадалите са причинени следните
телесни увреждания: На П.Б.П. била причинена лека телесна повреда, изразяваща
се в: разкъсно-контузна рана на главата, сътресение
на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, кръвонасядания и охлузване на гърба, комплекс от
одрасквания в дясна поясна област, охлузване в
областта на лява ребрена дъга, кръвонасядане и
охлузвания в лява хълбочна област, кръвонасядане в
дясна хълбочна област, преценени по медико-биологичния признак-временно
разстройство на здравето, не опасно за живота (Разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК), което е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 НК. На М. С. М. била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в: две разкъсно-контузни
рани на главата, сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика, повърхностно нараняване на лигавицата на долната устна, охлузване
и кръвонасядане на лява ушна мида, охлузване на
шията, кръвонасядания на гърба, двете лопатъчни области, двете рамена, двете мишници и лява предмишница, разкъсно-контузна рана
на левия лакет, охлузване на втори пръст на дясната
ръка, оток и кръвонасядане на втори и трети пръсти на
дясната ръка, охлузване в дясна кръстна област, кръвонасядане
в лява хълбочна и лява седалищна област, кръвонасядане
на ляво бедро, кръвонасядане на ляво коляно и лява подбедрица, охлузване на лява подбедрица,
разкъсно-контузна рана на лява подбедрица,
преценени по медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, не
опасно за живота (Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК), което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. На Б.П.Б. била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана на
главата, сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика,
охлузване на челото, кръвонасядане на гърба, кръвонасядане в дясна кръстна област, преценени по
медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, не опасно за
живота (Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК),
което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
Съдът
приема посочените заключения по назначените експертизи като обективни и
безпристрастни, изготвени от компетентни специалисти в съответните области, за
които няма данни да са заинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира
събраните доказателства, които взаимно се допълват, не си противоречат, логично
и последователно пресъздават описаната фактическа обстановка. Следва да се
отбележи, че за изясняване на фактическата обстановка изключително допринасят и
самопризнанията на подсъдимите, които съдът съпоставяйки с останалите събрани с
доказателства приема и кредитира. Съдът счита, че самопризнанията
на подсъдимите принципно се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанията на подсъдимите в с.з., одобрени от съда
по реда на чл.372, ал.4, вр. чл.371, ал.2 от НПК. При така установеното от
фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че тримата подсъдими са съществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.
При
правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните доказателства по
нея, съдът намира, че е осъществен състав на престъпление против здравето на личността, против личната
физическа телесна неприкосновеност. Обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват и гарантират непосегателство върху здравето и
телесния интегритет на човека.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
доказано по несъмнен и безспорен начин, че тримата обвиняеми са извършители на
инкриминираното деяние описано в обвинителния акт, за което следва да се
ангажира наказателната им отговорност. Ето защо и при установената фактическа
обстановка съдът прие, че обвиняемите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Деянието
е осъществено с действие, изразяващо се в нанасяне на удари с тръбен ключ,
пръти, ръце и крака по главите и телата на пострадалите
Нанесените
удари по телата на пострадалите, както и предизвиканото падане от собствен ръст
на тримата пострадали са действия на обвиняемите, с които са им причинили описаните горе телесни
увреждания. С тяхното получаване е настъпил съставомерния
престъпен резултат – негативна промяна в здравния статус на тримата пострадали,
която съгласно заключението на в.л. по назначената СМЕ се преценява по
медико-биологичния признак - разстройство на здравето, което не е опасно за
живота и обосновава правната квалификация във вр.
чл.130, ал.1 от НК. От обективна страна
е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, като съдът
счита, че основателно деянието е квалифицирано като извършено по хулигански
подбуди. По делото не се установи конкретен мотив, който да е причината за
бруталните действия на тримата обвиняеми. Установи се, че един от пострадалите е бил с тях в заведението
същата вечер, но не се установи между тях да е възниквал някакъв конфликт. По
тази причина съдът намира, че не е установена конкретна причина, мотивирала
тримата обвиняеми да извършат деянието. Очевидно и тримата са имали неизяснено
негативно отношение към св.П. и близките
му други двама мъже, което след
употребения вечерта алкохол безконтролно е ескалирало в подобна хулиганска
проява – незачитане на установените норми на поведение и въведен обществен ред
чрез брутално и дръзко посещение през нощта, на улицата, непосредствено пред
чуждия двор, жестока саморазправа с
пострадалите, причиняване на телесните повреди и проява на унизително отношение
към тях чрез нанесения им побой. При нанасяне на побоя се установи, че
обвиняемите са го нанесли мълчаливо, без да изясняват и казват какво ги е
подтикнало към подобни престъпни
действия, което е още едно доказателство за липса на конкретен мотив. При така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че причинената телесна повреда
на пострадалия е именно по хулигански подбуди, като израз на явно незачитане на
обществения ред и неуважение към обществото и към всеки един негов член, когато
субектът „… чрез действията си изразява открита висока степен на неуважение към
личността“/ППВС 2 / 1974г. /
От
събраните по делото доказателства се установи от обективна страна, че деянието
на обвиняемите извършено в съучастие от тримата в качеството на извършители. От
разпитите на свидетелите и пострадалите в ДП се установи, че тримата обвиняеми
заедно със задружни общи действия са осъществили противоправния
престъпен резултат – причинените телесни повреди на всеки един от пострадалите.
Деянието им е извършено в съучастие, предвид общия престъпен пряк умисъл, при
който са действали в изпълнение на обща престъпна цел за постигане на общ противоправен резултат. Тримата съучастници
са участвали пряко в нанасянето на ударите на всеки един от тримата пострадали.
По тази причина настоящият състав приема, че обвиняемите са извършители,
осъществили деянието в съучастие помежду си, като съучастници
извършители по смисъла на чл.20, ал.2 НК.
Деянието
е извършено от обвиняемите виновно, с пряк умисъл. Когато се нанасят удари с
тръбен ключ, пръти, ръце и крака по главите и телата на пострадалите деецът
цели най-малко с действията си именно това – причиняване на телесни увреждания.Това
обуславя и наличието на пряк умисъл при извършване на деянието, при който
деецът съзнава общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е настъпване от тях на общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът
призна тримата обвиняеми за виновни по посочения текст, като намира, че по
отношение на подсъдимия А. при индивидуализация на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК наказанието следва да се
определи, като съдът се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при
условията на чл.36 и чл.54 от НК, и като намали така определеното наказание с
една трета. Съдът, при обсъждане на наказанието не установи спрямо него смекчаващо
отговорността обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита
обремененото му съдебно минало с 14бр. осъждания.При така изложеното съдът
намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.1, от НК, така както
пледираха страните. Наказанието на подсъдимия следва да се определи в
границите, предвидени от закона, като са налице предпоставки да бъде наложено наказание
Лишаване от свобода с размер под средния, предвиден в закона до три години. При
така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК следва да бъде
наложено предвиденото наказание Лишаване от свобода за срок от девет месеца, което след редукцията
по чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК да
се намали с 1/3 и да му бъде наложено окончателно наказание Лишаване от свобода
за срок от шест месеца. Налице са предпоставки
ефективното изпълнение на определеното наказание ЛОС да бъде отложено за
определен изпитателен срок на основание чл.66 от НК, предвид това, че
подсъдимият след реабилитацията по давност за осъждането по НОХД № 179/2009 г.
на РС Димитровград, е бил осъждан с наказание Пробация.
Настоящото определено наказание ЛОС е с
размер под три години. Характеристичните данни на подсъдимия сочат, че въпреки
отлагане ефективното изтърпяване на
наказанието, същото ще изпълни целите си.Въпреки многократните осъждания в с.з.
подсъдимият изрази съжаление за постъпката си.По така изложените съображения
съдът отложи ефективното изтърпяване на наказанието ЛОС за изпитателен срок от
три години, като възпитателните работи в изпитателния срок съдът възложи на
основание чл.67 от НК на инспектор при РУ Полиция гр.Разград, където е
местоживеенето на подсъдимия.
По отношение на другите двама
подсъдими са налице комулативните предпоставки за
освобождаването им от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като: 1/ За извършеното престъпление е
предвидено наказание до 3г. ЛОС. 2/ 2а/Дейците не са осъждани за престъпление
от общ характер/ подсъдимият Н.К. е реабилитиран по право/ 2б/Установено по
делото е, че подсъдимите не са били освобождавани от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са констатирани причинени от
престъплението материални щети, които следва да бъдат възстановени. Предвид
това съдът освободи двамата подсъдими от наказателна отговорност и наложи на
всеки един от тях административно наказание глоба, в размер към минимума на
предвидения в чл.78а, ал.1 от НК, именно 1500лв. Съдът съобрази размера на
глобата от една страна с тежестта на извършеното деяние, в което обвиняемите
имат еднакво участие, и причинения съставомерен
престъпен резултат – множество увреждания по телата на пострадалите и от друга
страна със семейното и имуществено състояние на обвиняемите. Двамата обвиняеми не
притежават имущество,не реализират месечни доходи и не са трудово ангажирани.
При
така наложените наказания на тримата подсъдими съдът прие, че ще бъдат
реализирани целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК и целите на
наказателната превенция, като в същото време ще действат възпиращо по отношение
на тях срещу извършването на други противообществени прояви в бъдеще.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът се произнесе по въпроса за
разноските, като осъди тримата подсъдими да заплатят всеки един от тях сумата
от 164,62лв – разноски по ДП в полза на
държавата по сметката на ОД МВР гр.Русе.
На основание чл. 53, ал.1,
б.“а“ от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство - 1бр.
тръбен ключ, като постанови неговото унищожаване по реда на ПАС като вещ с
незначителна стойност
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава : /п/