№ 23757
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110103109 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260, представлявано от изпълнителния директор А Я и прокуриста М В, като
правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ,
срещу Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, дължими по
Договор за потребителски кредит № ***** г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс –
клон България“ КТЧ: 8724,95 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането; 4109,83 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2021 г. до
15.02.2024 г. и 1822,22 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.05.2021 г. до 16.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29703/2023 г. по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Юробанк България“ АД извежда съдебно предявените субективни
права при твърдения, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“
КТЧ и ответника Д. В. К. бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** г. в
размер на 10000 лв., за срок от 48 месеца и размер на всяка вноска 411,04 лв. Сочи, че
за прилагането на фиксиран лихвен процент кредитополучателят заплащал „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита, която се удържа при усвояването на
кредита. Сумата на кредита била усвоена по лична банкова сметка на ответника.
Твърди се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ и
ответника Д. В. К. е сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по
посочения договор за кредит, в резултат на което месечната погасителна вноска била
променена на 411,04 лв., а срокът на договора удължен. Непогасената лихва към
момента на сключване на споразумението е добавена на равни части към
погасителните вноски, посочени в погасителния план към договора за кредит. Твърди,
че ответникът преустановил редовното погасяване на кредита на дата 15.04.2021 г., до
1
който момент са погасени 13 погасителни вноски. Сочи, че е кредитът е станал
предсрочно изискуем на 15.05.2021 г. на основание чл. 5 от договора при неплащане на
две или повече погасителни вноски, за което изпратил до ответника изрично
уведомление. „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите
8724,95 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2023 г. до изплащане на вземането;
4109,83 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 15.02.2024 г. и 1822,22 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.05.2021 г. до
16.05.2023 г., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 29703/2023 г. по описа на
СРС, 157 св., заповедта по която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.
Ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на настоящият иск с
обстоятелството, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ по реда на чл.
15 ТЗ в негова полза, вписано в ТРРЮЛНЦ с № **** по партидата на двете дружества,
респективно е станал носител на процесното вземане. За това предявява настоящия иск
за установяване на вземане в размер на 8724,95 лв. - главница, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.05.2023 г. до изплащане на вземането; 4109,83 лв. договорна лихва за периода от
15.04.2021 г. до 15.02.2024 г. и 1822,22 лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.05.2021 г. до 16.05.2023 г. Претендира и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. В. К., чрез назначения особен представител, с който оспорва иска при
възражения, че от представените доказателства не се доказва усвояването на кредита
по посочената банкова сметка. Оспорва кредитът да е станал предсрочно изискуем,
предвид липсата на доказателства за уведомяването на кредитополучателя. Оспорва се
ответникът да е преустановил плащанията, като се оспорват и представените
извлечения от търговските книги на ищеца. По отношение на начислената „Такса
ангажимент“ счита, че не ясно основанието за начисляването й, от една страна, и от
друга – счита клаузата за неравноправна, тъй като цели да оскъпи кредита по скрит
начин. Оспорва се и размерът на ГПР като силно завишен и неоправдан икономически,
като се излагат твърдения, че ГПР не е съобразен с формулата в Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 ЗПК. Възразява срещу дължимостта на застрахователна премия с
твърдения, че липсват доказателства за сключен договор за застраховка с трето на
спора лице и дали са извършвани плащания към това лице. Излагат се твърдения, че
уговорената лихва е прекомерна, поради което противоречи на добрите нрави. Счита,
че недължимо платените суми за погасяване на „Такса ангажимент“, Застрахователни
премии и възнаградителна лихва, следва да се отнесат за погасяване на главницата.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В проведеното на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание съдът е обявил
проекта за доклад за окончателен с изменението съгласно уточнението на ищеца, че
част от претендираната главница в общ размер на 8724,95 лв., а именно сумата от
533,70 лв. представлява задължение за застрахователна премия. С протоколно
определение от 12.05.2025 г., съдът е върнал исковата молба в частта за сумата над
8191,25 лв. до пълния размер от 8724,95 лв., представляваща неплатена
застрахователна премия и е прекратил производството в тази част. Срещу
протоколното определение е подадена частна жалба от ищеца, въз основа на която е
образувано в.ч.гр.д. 20251100509901 по описа на СГС. С определение от 06.10.2025 г.,
постановено по цитираното дело, съдът е оставил частната жалба на ищеца без
2
уважение.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 29703/2023 г. по описа на СРС,
157-ми състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за процесните
суми срещу длъжника Д. В. К.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца – заявител, са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед, като в
законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящите искове.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***** г.
/л.7/, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
ответника. Видно от съдържанието на договора в „параметри и условия“ е посочено,
че размерът на кредита за потребителски цели е 10 000 лв., размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ е в размер на 0.00 лв.,
Застрахователната премия е в размер на 2846,40 лв., общият размер на кредита е 10
000 лв. Таксата ангажимент е в размер на 350 лв. Броят погасителни вноски е 48 бр., с
месечна погасителна вноска от 401,55 лв. и обща стойност на плащанията 19 274,40
лв., при посочен ГПР 32,53 % и лихвен процент 26,37 %. Видно от инкорпорирания в
договора погасителен план, първата погасителна вноска е с падеж 15.01.2020 г., а
последната – 15.10.2023 г.
По делото са представени „условия по договора“ /л.9/. В чл. 2 от тях е
предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита“. Описано е, че размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя
посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „Застрахователна
премия“ била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и била част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Описано е също, че
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу
което Кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент. Таксата се
заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържал
сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. В чл. 3 е
описано, че предоставянето на посочената в чл. 2 сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение на
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в
поле „месечни погасителни вноски“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалба на Кредитора. Плащането било договорено да се
извършва по посочената в договора банкова сметка на Кредитора. Началната дата на
изчисляване на ГПР била датата на сключване на договора. В чл. 5 е уредено право на
кредитора при просрочване на две или повече вноски да обяви кредитора за
предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на
предсрочната изискуемост, както и при забава на плащанията е описано, че се
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. В последния абзац на
договора е описано, че с полагане на подписа си потребителят удостоверява, че е
получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл. 1
банкова сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от
3
договора за кредит.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 03.12.2019 г. /л.16/.
Представено е споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договор за
потребителски кредит **** от 28.04.2020 г. /л.18/, съгласно което заплащането на
месечни погасителни вноски № 4 и 5 се отлага за срок от 2 месеца, съответно срокът
на кредита се удължава със срока на гратисния период съгласно посоченото в
погасителния план, а размерът на погасителните вноски също се променя съгласно
погасителния план, посочен в споразумението. Видно от инкорпорирания погасителен
план в споразумението, размерът на месечните вноски става 411,04 лв. В чл. 6 е
посочено, че вследствие на промените, общата дължима сума се променя от 19 274,40
лв. на 19 701,45 лв., като ГПР по договора остава непроменен.
Представена е счетоводна справка – „извлечение по кредит ****“, в която е
посочен първоначално приложимият между страните погасителен план, получени
плащания преди преминаването на кредита в отдел „съдебно събиране“, както и
описание какво е погасено с плащанията по пера. /л.20 и сл./
Представен е документ от 10.11.2021 г., озаглавен „последна покана“, адресиран
до ответника, който съдържа изявление за обявяване на задълженията по процесния
договор за предсрочно изискуеми /л.25./ Не са ангажирани доказателства относно
връчването на посочения документ на ответника.
Представено е Удостоверение с **** г., издадено от Агенция по вписванията,
видно от което към 08.06.2023 г. по партидата на „Юробанк България“ АД, в част
„вписани обстоятелства“ и част „обявени актове“ са вписани следните обстоятелства и
актове: прехвърляне на търговско предприятия, с отчуждител „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК ********* и правоприемник „Юробанк България“
ЕИК ****
От страна на ищеца е представен Сертификат № **** за застраховка „защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и допълнителна медицинска
услуга „второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International /л.105 и
сл./, със застраховано лице Дмитро К. и предмет на застраховката: съгласно общи
условия за застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите на
потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“.
Представен е и сертификат № CARD-17473332 /л.116/, видно от който
застрахователят CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE чрез клона си „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS
SA, FRANCE чрез клона си „Кардиф общо застраховане, клон България“, срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно
приложени общи условия на застраховка „защита на плащанията по кредитни карти“
Дмитро К..
Представени са и общи условия за ползване на допълнителна медицинска
услуга „второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International към
застрахователна програма „защита на плащанията“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ /л.126 и сл./
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата
професионална квалификация. От заключението на вещото лице се установява, че на
4
ответника по процесния договор е отпусната заемна сума в размер на 10 000 лв., като
реално преведената на 03.12.2019 г. по посочена от кредитополучателя сметка, сума
експертът сочи, че е в размер на 9650 лв., доколкото е удържана такса ангажимент в
размер на 350 лв. Експертът сочи, че към дата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 31.05.2023 г., непогасените задължения по договора за кредит възлизат на
сумата от 14657 лв., от които: главница – 8724,95 лв.; лихви /възнаградителна и за
отлагане/ - 4109,83 лв.; мораторна лихва – 1822,22 лв. Пояснява, че главницата в
размер на 8724,95 лв. е формирана след приспадане на плащания в общ размер на
2579,65 лв. от сумата в размер на 11 305,60 лв. (представляваща усвоена главница, от
които 10 000 лв. кредит за потребителски цели и 1304,60 лв. застрахователна премия
до 15.10.2021 г. вкл.), а възнаградителната лихва сочи, че е формирана след приспадане
на плащания в общ размер на 2745,35 лв. от сумата в размер на 6428 лв.
(представляваща начислена възнаградителна лихва, от които 427,18 лв. лихва за
отлагане). Мораторната лихва върху главницата от 8724,95 лв. за периода от 15.05.2021
г. до 16.05.2023 г. посочва, че е в размер на 1822,22 лв. След подаване на заявлението
излага, че няма извършени плащания, поради което сочи, че задълженията за главница
и за възнаградителна лихва не се променят, променя се единствено размерът на
мораторната лихва към различни периоди. Съгласно заключението, ответникът е
извършил плащания в общ размер на 5325 лв., в периода от 15.01.2020 г. до 23.03.2021
г., като ищецът е отнесъл плащания за погасяване на следните вземания: 2579,65 лв. за
главница, като погасената главница за кредит за потребителски цели е 1808,75 лв., а за
застрахователна премия 770,90 лв.; 2745,35 лв. за възнаградителна лихва. Експертът
дава заключение, че размерът на ГПР е 32,53 %, който включва възнаградителна лихва
в размер на 6438 лв. и такса ангажимент в размер на 350 лв. С извършените от
ответника плащания, сочи, че е погасена застрахователна премия в размер на 770,90 лв.
Според експерта съгласно предоставена от банката информация, постъпилите суми за
погасяване на застрахователната премия са преведени на застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“.
Експертът сочи, че задължението за застрахователна премия първоначално е било
уговорено за целия период на договора в размер на 2846,40 лв., но от 15.11.2021 г.
месечната вноска за застрахователна премия в размер на 59,30 лв. била анулирана и
задължението за заплащане на застрахователна премия възлизало на сумата от 1304,60
лв. Експертът е дал заключение, че посоченият в договора за кредит ГПР в размер на
32,53 % не включва задължението за застрахователна премия.
В проведеното на 30.06.2025 г. открито съдебно заседание, с оглед поставените
допълнителни въпроси от ищеца в молба от 27.06.2025 г., експертът е дал заключение,
че след анулиране на застраховката на 15.11.2021 г. няма промяна в условията по
кредита, а по погасителния план си остава същия. Вещото лице посочва, че ако при
изчисляване на ГПР се включи застрахователната премия, ще се повиши много
размера на ГПР.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира исковете за допустими – предявени в срока по чл. 415 ГПК за
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, произтичащи от същото
основание, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За уважаване на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже следните факти и обстоятелства: че между Д. В. К. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, е сключен Договор за потребителски кредит №
****/03.12.2019 г., съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който на
5
ответника е предоставен заем в посочения размер и при уговорената лихва и ГПР; че
за обезпечаване на кредита е сключен договор за застраховка с трето на спора лице,
размерът на застрахователната премия, както и поемане на задължение от страна на
кредитополучателя да заплаща премията разсрочено на кредитора; че сумата е усвоена
по банкова сметка на кредитополучателя, както и настъпване изискуемост на
вземанията – главница и възнаградителна лихва; сключен между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ договор за прехвърляне на
търговско предприятие.
От представените по делото доказателства, се установява, че Д. В. К. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, са били обвързани от договор за
кредит. Между страните няма спор, а и от представеното удостоверение, издадено от
Агенция по вписванията, се установява, че „Юробанк България“ ЕИК ********* е
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
*********.
Процесният договор за кредит несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Особеният представител на ответника е направил възражение за наличието на
неравноправни клаузи в договора, оспорил е размера на ГПР като силно завишен,
направил е възражение за нищожност на клаузата, уреждаща размера на
възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави, а освен това съдът
следи служебно за нищожността на клаузите, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК
на ВКС/. При извършената проверка относно действителността на сключения договор
за кредит съдът достигна до следните изводи:
Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е регулирана от
ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на договорите за кредит,
като въвежда специални изисквания за неговото съдържание, лимитирайки правата на
кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия потребител и ограничаване
възможността за злоупотреба на по-силната страна в правоотношението - кредиторът.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на
договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните
реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така,
според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
6
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал
повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. В случая в договора за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който не надвишава максимално
допустимия по закон, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно сумата за застраховка по кредита, която се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от
ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съдът
приема, че сключването на договора за застраховка в случая представлява
задължително условие за получаване на кредита. Това е така, доколкото видно от чл. 2
от Условията по договора, посочената сума в поле „застрахователна премия“ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. Следва да
се посочи, че уговорената в договора такса ангажимент, също е разход по кредита,
съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка общият размер
на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по
кредита за потребителя /така Решения по дело № С-686/19 и С-377/14/. В случая това
изискване не е спазено, т.к. таксата е включена в общия размер на кредитната сума. За
пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 2 от условията към договора, срещу
заплащане на „такса за ангажимент“, кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент. Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.
Въпреки описаното, неясна остава причината за плащане и съответно предвиждане на
т.нар. „такса ангажимент“. Ако се приеме, че такава се дължи за сключване на
договора при фиксиран лихвен процент, то на потребителя не би се предоставило
7
нищо допълнително като услуга или условие срещу платената такса. Още повече би
могло да се счете с оглед формулировката на тази клауза, че същата предвижда такса,
свързана с усвояване на кредита. Такава уговорка обаче би била нищожна поради
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Също така при сключване на договор при фиксиран
лихвен процент, рискът за заемодателя се отчита чрез уговорен по-висок размер на
лихвата. Недопустимо е рискът да се обезпечава и чрез предвиждане на отделна такса
- както е в случая. Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗПК кредиторът не може да събира повече
от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В случая излиза, че
кредиторът веднъж е отчел риска от невръщане на сумата по кредита при уговаряне на
лихвения процент, като втори път го отчита чрез таксата ангажимент. По този начин
таксата всъщност представлява повторна такава, обезпечаваща един и същи риск за
заемодателя, който един път е бил взет предвид, съответно обезпечен, при определяне
размера на лихвения процент. Ето защо тази клауза би била нищожна и поради
противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК.
Между страните липсва спор, че застрахователните премии не са включени в
размера на ГПР, а както бе изложено подробно по-горе, същите представляват разход
по кредита и следва да се вземат предвид при изчислението на ГПР. С оглед описаното
следва, че посоченият в договора размер на ГПР не съответства на реалния такъв.
Освен това, при включването на застрахователните премии в размера на ГПР, което е
абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е явно, че ГПР
надвишава значително максимално допустимия по закон размер, в който смисъл е и
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение се налага изводът, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Установява се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора
липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към
момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно
описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички
негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка следва да се посочи и че
неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им (така и
Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646 / 2022 г. на ВКС; Решение № 50056
от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024 / 2022 г. на ВКС). Последица от неспазване на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът приема процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Съдът
8
намира, че установяване дължимостта на чистата стойност на кредита може да се
извърши в настоящото производство по чл. 422 ГПК, а не в отделно производство по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме,
че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането
на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК (в този смисъл
Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV го).
За пълнота и с оглед наведените възражения от страна на особения представител
на ответника, че в случая предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, съдът
намира за необходимо да посочи, че при установена от съда недействителност на
кредитното правоотношение, съдържащият се в договора погасителен план няма
действие, поради което въпросът за отнемането на предимството на уговорения в
полза на длъжника срок за плащане, изразяващо се в обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, е ирелевантен. Вземането за неплатения остатък от чистата
стойност на кредита в тази хипотеза е изискуемо вследствие на обявяването на
договора за недействителен, а не вследствие на обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че чистата стойност на предоставения кредит е в размер на 9650,00 лв. –
сумата, която е получил ответникът, а извършените плащания са в общ размер на
5325,00 лв. В случая плащанията следва да се приспаднат от чистата стойност на
предоставения кредит, при което дължимата и незаплатена главница възлиза на сумата
от 4325,00 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция. В останалата
част исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 292,14 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в общ размер на 104,77 лв. съобразно уважената част от исковете.
В исковото производство ищецът претендира разноски съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК /л.206/ за държавна такса в размер на 292,15 лв.; депозит за
особен представител за исковото производство, който е в размер на 860,00 лв., както и
за производството по частна жалба - 70,00 лв.; депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 500,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия на процесуалния представител на ищеца, материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за исковото производство в общ размер на 558,00 лв. съобразно
уважената част от исковете.
9
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор А Я и
прокуриста М В, като правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс –
клон България“ КТЧ, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, че Д. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, сумата от 4 325,00 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс – клон България“ КТЧ, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 29703/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителния директор А Я и прокуриста М В, като правоприемник на заявителя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КТЧ срещу ответника Д. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, дължими по
Договор за потребителски кредит № ***** г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс –
клон България“ КТЧ: за сумата над 4325,00 лв. до пълния предявен размер от
8191,25 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2023 г.
до изплащане на вземането; 4109,83 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2021 г. до
15.02.2024 г. и 1822,22 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.05.2021 г. до 16.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29703/2023 г. по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор А
Я и прокуриста М В, като правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс – клон България“ КТЧ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 104,77 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 558,00 лв. разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10