№ 127
гр. Средец, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20252170100215 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на седалище и управление-гр.София, 1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов,
ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев –управител, срещу Я.
С. Ж., с ЕГН **********, с която се иска от съда да постанови решение, с което ДА
ПРОГЛАСИ за недействителен Договор за кредит № 457313 от 11.10.2023 г., сключен между
"ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК *********, и ответника Я. С. Ж. с ЕГН **********, поради
обстоятелството , че в ГПР не е включена неустойката по чл.3 от договора за кредит
/уточнителна молба от 06.08.2025г./, както и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ответникът Я.
С. Ж. да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК *********, сумата
от 10.00 лв., представляваща част от вноската за главница с падежна дата 05.10.2024 г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от 10.00лева от датата на входиране на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
В условията на евентуалност се претендира сумата от 10.00 лв. на основание чл. 23 от
ЗIIK, като недължимо преведена по прогласен за недействителен договор за кредит при общ
размер на дължимата главница от 800.00 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор ответника ,чрез пълномощника
адв. Н. Р.-БАК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Претендира се недействителност на целия договор, като се сочи ,че договорът е
недействителен поради невключване на клаузата за неустойка в изчисленията на ГПР,на
основание чл.22 от ЗПК, поради което се дължи само главница и законна лихва. Поради
неясноти в исковата молба, е посочено, че в случай, че се приеме , че се претендира
нищожност само на клаузата за неустойка , а не на целия договор, то се предявява насрещен
иск за обявяване на недействителен на целия договор. Впоследствие, предвид уточненията
на ищеца от 06.08.2025г., се уточнява, че не е налице хипотеза на предявен насрещен иск.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 2 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, както и евентуален осъдителен иск
1
с правно основание чл. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като същите са допустими. Исковата молба е
редовна и отговаря на изискванията на чл. 128 и 129 от ГПК.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 457313/11.10.2023г.,
сключването на който не се оспорва от ответника. Видно от договора и погасителния план
към него, уговореният размер на заетата сума е 800 лева; годишен процент на разходите на
заема -48,44 %; фиксиран лихвен процент -40,15 %; Дата на последно плащане: 05/10/2024 г.;
обща сума за плащане при непредставяне на обезщетение: 1290,38 лева. Уговорена е и
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 318,96 лв., което следва да се
предостави от длъжника в петдневен срок от сключване на договора и да представлява
безусловна банкова гаранция или поръчителство на две или повече лица, които следва да
отговарят на определени в договора условия.
По делото не е спорно , че ответникът е заплатил на ищцовото дружество сума в общ
размер на 762 лв. по посочения договор.
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които
макар и да касаят друг случай (допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер), имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по смисъла
на Закона за потребителския кредит. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на
българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи
условия, както и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да
установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при
предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа
изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива
2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В случая неустойката, уговорена за непредставяне на обезпечение, представлява
средство за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил
убеден, че неустойката ще стане изискуема, затова я е включил в погасителния план още при
сключване на договора и е предвидил плащането й на вноски заедно с месечните вноски за
възнаградителна лихва и главница. Кредиторът се е възползвал от затрудненото положение
на длъжника, като му е поставил неизпълними условия за получаване на кредита. Поради
което съдът намира, че кредиторът е действал недобросъвестно при уговарянето на
неустойката.
След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на
СЕС, то е следвало тя да се включи в общите разходи по кредита за потребителя, тоест и в
ГПР,което не е направено.
Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
2
Следователно, посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява
на непосочване на ГПР. По българското законодателство непосочването на ГПР е основание
за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита - чл. 22, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Надвишаването на допустимия размер на ГПР също е основание за нищожност на
целия договор.
Действително чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че е нищожна само отделната клауза.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД обаче нищожността на отделните части на договора не води до
нищожност на договора, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните
норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена
и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски
кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на
клауза за ГПР.
Ето защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, каквито
твърдения са наведени с първоначалната искова молба и нищожността на посочената клауза
от процесния договор обуславя недействителност на целия договор, като длъжникът дължи
и в този случай само чистата му стойност.
Предвид изложеното, процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи
само чистата стойност на кредита, без лихви, такси и др. В случая чистата стойност по
кредита е 800 лева. Ответникът е платил сумата от 762 лв., която следва да се приспадне от
чистата стойност , като остатъчната дължима сума е 38 лв, поради което следва да бъде
уважен евентуалния иск за дължимост на сумата от 10лв., но не от дължимата главница от
800лв., поради това, че същата вече е погасена частично след направеното приспадане , а от
остатъчната дължима сума от 38 лв. Предявеният главен осъдителен иск следва да бъде
отхвърлен предвид прогласяването на нищожността на договора за кредит.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен сключеният между „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на седалище и управление-гр.София, 1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. Балша №
17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев –управител, и Я. С. Ж., с ЕГН
**********, адрес: с.Дебелт, общ.Средец, *********, Договор за потребителски кредит №
457313/11.10.2023г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, т.
10 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, против Я. С. Ж.,
с ЕГН **********, иск за осъждане на Я. Ж. да заплати сумата от 10.00 лв., представляваща
3
част от вноската за главница с падежна дата 05.10.2024 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 10.00лева от датата на входиране на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Я. С. Ж., с ЕГН **********, да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, сума в размер на 10 лв., представляваща част от дължимата и неплатена сума от
38 лв.-остатък от чистата стойност от 800 лв. по Договор за потребителски кредит №
457313/11.10.2023г. , обявен за нищожен, ведно със законната лихва върху сумата от 10 лв.,
считано от датата на входиране на исковата молба -24.04.2025г. до окончателно изплащане
на задължението .
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4