Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен,
03.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесетата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря ……… Вергиния Петкова .……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 1112 по описа
за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 203/10.10.2019г. по гр.д. № 403/2019г.
на РС гр. Левски /ЛРС/, съдът е осъдил ***“ - ***, гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Д. ***, ЕГН **********, на
основание чл.179 ал.1 вр. чл.178 ал.1, т.3 от З***, сумата от 1 550,18лв.
главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 234,52 часа за
периода 05.06.2016г. - 31.03.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛИЛ предявения
иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 1993,92лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***“ ***, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Д., ЕГН **********, сумата от 287,32лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
Осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***“ ***“ ***, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – гр.Левски,
сумата от 62лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената
искова претенция, както и 221,60лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.
Срещу така постановеното решение пред
Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от *** *** при ***, гр.София, *** чрез *** Н.С.Н. чрез юрк. С.Н., в която се твърди, че решението е
неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба за
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители на
служебни правоотношения, уредени от З***. За
процесния период от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. твърдят, че са действали три
Наредби – от 11.08.2014г., от 25.05.2015г. и от 29.07.2016г. за реда, за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
от ***, издадени на основание З***.
Навеждат доводи,
че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а
такава според тях няма. Позовават се на чл.187 и сл. З***, които норми според
тях уреждат изрично редът за полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в *** и препращане към тези
елементи за служителите към КТ няма. Излагат съображения, че чл.187 ал.3 З*** изрично
предвижда, че служителите на *** могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Оплакват се, че ПлРС не е мотивирал
след приложението на коефициента, че това е извънреден труд, което би се
получило само ако служителите действително работят извън установеното за тях
работно време и не е обсъдил представеното от тях Писмо от 29.08. 2011г. на
МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да се използва за
генериране на извънреден труд.
Твърдят, че заключението на в.л. Т. И. е неправилно –
вещото лице определя колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд без
да държи сметка за наличието на три вида нощен труд – по график, извън график и
извънреден труд по Заповед, положен през нощта. По този начин съдът е присъдил
ТВ в повече като не е отчел, че част от нощния труд вече е заплатен като
извънреден.
Като
представят писмено становище ведно с Протоколи за положен труд за месеците от
процесния период, претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск или да
отмени първоинстанционното решение в Частта му за периода от 01.01.2018 година
до 30.06.2018 година, през който период не се е извършвало твърдяното от ищеца
преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, както и присъждане
на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за
прекомерност досежно адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ответникът по въззивната жалба К.В.Д. ***,
ЕГН **********, в съдебно заседание пред ПлОС изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, да го потвърди, като му присъди разноските за ПлОС съобразно
Списък.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
В отхвърлителната Част на иска за
главницата, явяваща се разлика от уважената Част в размер на 1 550,18лв.
до предявения размер от 1 993,92лв., решението е влязло в сила и не е
предмет на въззивна проверка – няма жалба от ищеца.
Между страните няма спор, че ищецът К.В.Д. *** е в служебно правоотношение за процесния период от 05.06.2016г.
до 31.03.2019г. с ответника и е полагал труд на смени при 12/24-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от З***.
За да постанови обжалваното решение ЛРС е приел, че
в чл.178, ал.1, т.3 З*** е определено, че държавните служители получават
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно
чл.187, ал.9 З***, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период - 05.06.2016г. – 31.03.2019г., са действали
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
С всеки един от посочените подзаконови
нормативни актове е уредена нормална
продължителност на работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа
на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8
часа за всеки 24- часов период.
В
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
– действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
След отмяна на горепосочената
наредба, са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015г.,
отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и
Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична
разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Поради това според ЛРС е налице е
празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод,
че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата
законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България.
В процесния случай, увеличеното
изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407
за служителите на ***, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това, липсата на
изрично предвиждане в последващите наредби към З*** не следва да се тълкува
като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която следва да
бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. З***, уреждащ полагането на
труд от страна на държавните служители в структурата на ***, се явява специален
по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите правоотношения между работник или
служител и работодател в страната. По същия начин се отнасят и Наредбата,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и общата Наредба
за структурата на работната заплата към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143. Същият
коефициент е възприет и в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г., но
формулиран по друг математически начин, който обаче води до същия резултат -
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, при което се
получава същият коефициент 1,143.
Изложеното
води до извод, че в наредбата към З*** законодателят е възприел подход,
идентичен с този установен в Кодекса
на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на
основание за преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична
разпоредба в този смисъл в приложимата Наредба, би довело до поставянето на
служителите на ***, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо
работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон – КТ.
Посоченото не съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с принципите
на Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от
всички граждани при равни условия и права.
Целта
на посочената разпоредба, е именно нощното работно време да се заплаща в
увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на нощния
труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са
предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от
логика е аргументът, че нощният труд на служителите в *** не следва да се
преизчислява с посоченият коефициент, доколкото максималната продължителност и
на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не
1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така
изложеното би довело до поставянето на служителите на *** в по-неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма
да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Коефициентът 0,143 в отменената наредба към З*** не е бил обвързан със
съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра,
като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил
заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
От заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за
процесния период ищецът е положил реално 1640 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1874,52 часа. Положеният от
ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен именно в така увеличения размер като
за времето от 05.06.2016г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл.31, ал.2
от Наредба №8121з-407, а за останалата част, субсидиарно - чл.9, ал.2 НСОРЗ. От
заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 234,52 часа, не е било
заплатено възнаграждение.
За неоснователен
намерил наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение
за положения от него нощен труд е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй
като за отработените от него часове нощен труд своевременно му било заплащано
допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час нощен труд.
Съгласно чл.179 от З***, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за това се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Издадена е Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните
работи, съгласно която за всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.
Преизчисляването
на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при което реално
отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва
заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер
на 0,25 лв. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час. В идентичен
смисъл е и приложеното с отговора на исковата молба Писмо изх.№94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано
изчисляване на работното време /абзац предпоследен/. Доколкото по делото е
безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително
възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове
нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и респективно за така
увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че
ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения
от него нощен труд.
Приел, че основателно се твърди от процесуалния представител на
ответника, че както КТ, така и З***, правят ясно разграничение между нощния
труд и извънредния труд, които се заплащат по различен ред. Извънреден труд е
налице само, когато е положен труд
извън установеното работно време - когато продължителността на работното време
надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на положения труд,
извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното време за съответния
отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля
нормата работни часове за отчетния период. За получените часове след
преизчислението с 1,143 исковата претенция се явява доказана по своето
основание - разликата между реално
положените часове нощен труд и преизчислените с коефициент 1,143 е 234,52 часа,
което съобразно изчислената от вещото лице часова ставка – 6,61 лв., възлиза на
сума в размер на 1 550,18 лв., за която сума искът следва да бъде уважен.
Намерил, че с оглед уважаване на главната искова
претенция, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
С определение № 1750/16.12.2019г. съдът назначи СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с
писмено становище от 30.12.2019г. жалбоподателят вместо да внесе депозит за
вещото лице и да му предостави документацията за да отговори на въпросите,
предстява изчисления и пояснения за извършването им, с които счита че отговаря
на задачите на вещото лице.
Не могат да бъдат възприети и отчитани при отговорите
на спорните по делото въпроси тези изчисления и представени Протоколи за
положен труд от държавни служители, работещи на смени в **** гр.Плевен, защото
освен че изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПлОС,
същите не са проверени от независим експерт. Различията между данните по тези
изчисления и по заключението на СИЕ в ПлРС могат да се обяснят, че изчисленията
за ПлОС са извършени по Протоколите, а анализа на СИЕ в ПлРС – по платежни
бележки в първата инстанция за заплащане на положен труд от държавни служители,
работещи на смени в **** гр.Плевен – л.20 – л.38 от делото на ЛРС.
Към това като се отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК,
настоящият състав на решаващия съд приема, че изводите по спорните по делото
въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ пред ПлРС.
Неоснователно
е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по З*** и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в ***, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в ***
в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
По
отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай
не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, същото е частично
основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07. 2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Съображенията за
това са следните:
Според
чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието
и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.142 ал.2 КТ работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното
време на държавните служители в ***, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени,
се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187 ал.3, изр.1 З***. Сумираното изчисляване
на работното време е форма на отчитане на работното време, при която
установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в *** е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 З***.
На
01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от
01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно
по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г.
за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите
"без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. Тоест
отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден труд, като при
превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя
отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги изчислява и вещото лице
в заключението си. По-важното е, че същите са определени от нормата на чл.9Г
НРВПО за извънреден труд, защото са повече от часовете, отработени по График за
дежурствата при работодателя.
За
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО,
съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове
(фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края
на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на
отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд
и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради
това правилото на чл. 9Г НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018
г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове
нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до
30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от
13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза пред първата инстанция за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. на
ищеца са се дължали общо 264,67лв., които следва да се извадят от общия размер
на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 1 550,18 лева. Получената сума възлиза на 1 285,51лева, до който размер искът се
явява основателен, като за горницата над тази сума до присъдения размер от 1 550,18
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 1 285,51лв.
до присъдения размер от 1 550,18лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 194,48 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за периода
от 05.06.2016г. до 31. 03.2019г. 1 640 часа нощен труд в дневен, при отчитане
на забраната на чл.9Г НРВПО, ведно със законната лихва от 05.06.2019г. до
окончателното плащане, като вместо него следва да се постанови, че искът се
отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
разноските и дължимата д.т. от ответната **** при *** гр.Плевен в Частите, с
които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 248,29лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от иска и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., както и уважено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намалено до 319,99лв.
съобразно сложността на делото – арг. от чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, като искът се
отхвърли като неоснователен до пълния размер от 287,32лв. присъдени разноски, и
се отмени за разликата над сумата от 51,42лв.
– дължима д.т. върху предявения иск до присъдените 62лв., като
незаконосъобразно.
Досежно
разноските за въззивното производство такива се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена Част от въззивната жалба, но по делото на
ПлОС е представен от ищеца само Списък на разноските за 300лв. адв. хонорар без
Договора за правна помощ с вписване на направеното плащане – арг. от т.1 на
ТРОСГТК № 6/06.11.2013г. на ВКС на РБ. За целта не може да послужи и
представения Договор за правна помощ пред ПлРС – л.6 от делото на ПлРС, защото
макар в пълномощното да е отбелязано, че е за всички съдебни инстанции, в
Договора е вписан предмет оказване на правна защита и съдействие за завеждане
на граждански иск и платена сума в брой от 600лв. без разграничение за коя
инстанция какви суми са договорени и платени. При тези данни разноски за ПлОС
освен с представения Списък за разноските, ищецът не е установил да е направил
съгласно ТРОСГТК № 6/06.11.2013г. на ВКС на РБ и поради това такива се
присъждат само на ****та – жалбоподател съразмерно на уважената Част от жалбата
– за 31лв. д.т. за ВЖ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. К.В.Д. следва да
бъде осъден да заплати на **** при *** гр.София сумата от 22,37лв., представляваща разноски съразмерно на уважената Част от
жалбата.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 203/10.10.2019г. по гр.д. №
403/2019г. по описа на
Районен съд – Левски В ЧАСТИТЕ, с които *** *** при ***, гр.София, **** е осъдена да
заплати на К.В.Д. ***, ЕГН ********** сумата над 1 285,51лв. до пълния присъден размер от 1 550,18лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд – общо 194,48 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения от въззиваемия за периода от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. 1 640 часа
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 05.06. 2019г. до
окончателното й изплащане; сумата над 248,29лв.
- дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от
исковете до пълния размер от 287,32лв. за първата инстанция и за разликата над
сумата от 51,42лв. – дължима д.т.
върху предявените искове до присъдените 62лв. – д.т. като незаконосъобразно, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от К.В.Д. ***, ЕГН **********, срещу **** при Министерство на
вътрешните работи – София иск за присъждане на сумата от 264,67 лева,
представляваща разликата над 1 285,51лв.
до пълния присъден размер от 1 550,18лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 194,48 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за
периода от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. 1 640 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва от 05.06. 2019г. до окончателното й изплащане; за
присъждане на сумата от 39,03лв., представляваща разлика над сумата от 248,29лв. – дължими разноски по
компенсация до 287,32лв. – присъдени разноски на ищеца за първата инстанция и за
присъждане на сумата от 10,58лв., представляваща разлика над сумата от 51,42лв. – дължима д.т. върху уважените
искове до 62лв. – присъдена д.т. в полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА
К.В.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на *** *** при ***, гр.София, **** сумата
от 22,37лева, представляваща разноски за въззивната инстанция съразмерно на
уважената Част от въззивната жалба.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.