Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,10.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 14801
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ ЕАД,
ответник пред СРС, срещу решение
№ 211344/08.09.2019 г. по гр. д. № 5858/2014 г. на СРС, 37 състав, с което е уважен предявеният
срещу въззивника /ответник пред СРС/ отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон. Счита, че изводите на съда не съответстват
на събраните по делото доказателства; решението било постановено в разрез със
съдебната практика. По делото не била спорна облигационната връзка между
страните възниквала на база ОУ на дружеството. Единственият мотив на СРС бил,
че ПИКЕЕ-2013 г. били обнародвани в ДВ, бр.98/12.11.2013 г. и влизали в сила на
16.11.2013 г., т.е. след датата на извършване на проверката. По този начин
съдът достигнал до извода, че не съществува законово основание да се извърши
едностранна корекция на сметка. Сочи, че СРС неправилно бил възприел момента на
установяване на манипулацията върху СТИ. Според въззивника погрешно СРС
възприел като дата, датата на съставяне на констативния протокол /КП/
-31.01.2013 г. Счита, че за дата следвало да се вземе тази на която бил излязъл
резултатът от извършената метрологична проверка – 28.11.2013 г. От последната
се установило по безспорен начин външната намеса върху СТИ. КП съдържал само
съмнение за външна намеса и затова меродавен бил моментът на извършване на
метрологична проверка и резултата от последната. Съответствието на начислената
ел.енергия на нормативно предвиденото не било спорно. Сумата в размер на
3 152,46 лв. била начислена за периода 03.11.2012 г. до 31.01.2013 г.
Предложението за корекция било съставено на 09.12.2013 г. и било при действието
на ПИКЕЕ. Корекцията била основана на протокола на БИМ, а не на КП. Фактурата
била съставена на 12.12.2013 г. също при действието на ПИКЕЕ. Действително,
проверката била извършена м.01.2013 г. към който момент проектът за ПИКЕЕ бил
съставен и бил подложен на обществено обсъждане. Счита, че била спазена
предвидената в ОУ на „Ч.Р.Б.“ АД процедура по чл.22 и чл.58 от същите. Налице
била хипотезата на чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ. Изпълнено било изискването на чл.47,
ал.5 ПИКЕЕ и СТИ било изпратено на БИМ. Сочи, че съгласно съдебната практика на
ВКС в случая се касаело до обективна отговорност поради което отрицателният
установителен иск следвало да бъде отхвърлен, а не уважен. СРС се бил позовал
на съдебна практика, която не е относима към процесния казус, защото там се
касаело до извършена проверка на 31.07.2013 г., т.е., когато ПИКЕЕ не били в
сила. Спазена била процедурата по уведомяване на клиента – чл.17 и чл.49, ал.2
ОУ. Счита, че по този начин било изпълнено изискването на чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ,
че ОУ следва да „съдържат“ ред за уведомяване.
Иска се от съда да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което искът по чл.124,ал.1 ГПК да
се отхвърли като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба, ищец
пред СРС –Ч.Р.Н. е депозирал отговор по
въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност и
правилност на така постановеното съдебно решение. Сочи, че СРС не бил допуснал
твърдените във въззивната жалба нарушения на материалния закон и процесуален
закон. ПИКЕЕ не били приложимо право в случая. Същите нямали обратно действие. По
въпроса за приложимото право вече имало произнасяне от ВКС, така напр. решение
№ 200 от 30.12.2013 г. на ВКС, Второ ТО по т.д.№ 983/2012 г., което имало
задължителен характер, тъй като било прието по реда на чл.290 ГПК; налице били
и последващи решения, така напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650 по
описа за 2014 г. на ВКС, Първо ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№
3262/2014 г. на ВКС, Второ ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014
г. на ВКС, Първо ТО, където било прието, че ОУ следва изрично да съдържат ред за
уведомяване на клиента. Счита, че ПИКЕЕ, раздел 9 излизали извън предметния
обхват на законовата делегация по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ и били нищожни по смисъла
на чл.12 ЗНА и затова по арг. от чл.15 ЗНА, били приложими правилата на ЗЕ. В
конкретния случая не само не била налице нормативна уредба за периода, която да
установява корекционна процедура, но не било и доказано реалното потребление на
начислената ел.енергия; не било и доказано за кой период е начислена.
Ответникът не доказал, че процесното СТИ е законно монтирано, както и е
монтирано именно в имота на ответника. Сочи, че нито КП, нито протокола на БИМ
установявали грешка при отчитането на ел.енергията поради което не било налице
основание за извършване на корекция. Не бил изпълнен фактическия състав на
чл.48 ПИКЕЕ, нито били изпълнени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ.Счита, че следва
да бъде доказана вината на клиента като се позовава на съдебна практика на ВКС.
В хода на делото с молба от
03.11.2020 г. се прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 17.09.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 27. 09. 2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва е
уважен срещу ответника, въззивник, предявеният по реда на чл.124 ГПК, отрицателен
установителен иск.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и
е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не се спори, че страните са
обвързани от облигационно отношение за доставка и потребление на ел.енергия
възникнало по силата на ОУ. Спорно било налице ли са предпоставките за
извършване на корекция на сметката. В ПИКЕЕ от 2007 г. не било предвидено какви
действия следвало да се предприемат при установено неизмерване, неправилно или
неточно измерване на ел.енергия. Такива действия били предвидени едва в ПИКЕЕ
2013 г., които били обн.в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. и които замествали
ПИКЕЕ-2007 г. ПИКЕЕ -2013 г. били влезли в сила на 16.11.2013 г. В случая
проверката била извършена на 31.01.2013 г. и била извършена корекция за периода
03.11.2012 г.- 31.01.2013 г. , т.е. при действието на ПИКЕЕ-2007 г. Това било
така, защото за първи път било установено наличие на въздействие върху СТИ на
31.01.2013 г. Именно поради тази констатация бил подменен СТИ. Обстоятелството,
че едва 10 месеца по-късно била извършена метрологична проверка, която довела
до корекция на сметката, не променяла началния момент, в който е могла да бъде
установено неизправността или нерегламентираната подмяна /с оглед различния
номер на СТИ/ . Затова за меродавна дата следвало да се вземе датата на
проверката, както и от тази дата да се изчисли 90-дневния период назад във
времето, за който се отнася корекцията на сметка. Именно по този начин
ответникът бил определил и периода на корекцията. В чл.45, ал.1 ПИКЕЕ-2007 г.
не се съдържала регламентация на корекцията на сметка. В чл.17 от представените
по делото ОУ също не било посочено по какъв начин се извършва корекцията. СРС
като се е позовал на чл.143 ЗЗП е приел, че клаузи в ОУ, които предвиждат
възможност за едностранно изменение на сметка, са неравноправни като се е
позовал на съдебна практика на ВКС. Налице било неравновесие, което
противоречало на правилата за добросъвестност. По този начин се създавала
обективна отговорност за потребителя, която била насочена към покриване на
загубите на търговеца, без такава отговорност да е предвидена в закона. СРС е
приел и, че след 17.07.2012 г. ЗЕ също не предвижда възможност за извършване на
едностранна корекция на сметка. Наред с това самият ответник не твърдял по
делото, че от ищеца са извършени действия върху СТИ; нито твърдял ищецът да е
потребил отразеното в корекцията количество ел.енергия. Затова начислената стойност на ел. енергия се
явявала недължима. А предявеният иск-основателен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд и по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на
настоящето съдебно решение.
Не се спори по делото, а и от
представените доказателства се установява, че на 31.01.2013 г. е бил съставен
констативен протокол /л.23/ относно точността на измерване на потребеното
количество ел.енергия от СТИ, за което се твърди, че е било монтирано в имота
на ищеца. Видно от самия протокол никъде не е отбелязано, че СТИ не измерва
точното количество потребена ел.енергия. От отразеното в този КП е видно, че
провереното СТИ е демонтирано и е монтирано ново.
Видно от КП от 28.11.2013 г. на
БИМ отчетената грешка е значително под допустимата, виж л.28 по делото пред
СРС.
При това положение, само на тези
констатации, така предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
Независимо от това по арг от
чл.269 ГПК въззивната инстанция следва да разгледа доводите във въззивната
жалба.
Съдът намира, че правилно СРС е
приел за меродавен момент, този на извършване на проверката и съставяне на КП-
31.01.2013 г.
И двете страни не спорят, че към
този момент ПИКЕЕ-2013 г. не са били влезли в сила.
Съгласно разпоредбите на чл.5,
ал.5 КРБ във връзка с чл.41, ал.3 и ал.4 ЗНА, тези нови ПИКЕЕ, влизат в сила от
16.11.2013 г. Съгласно чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗНА те нямат обратно действие във
времето, тъй като такова изрично не им е придадено нито със ЗИ на ЗЕ, нито със
самите ПИКЕЕ.
Следователно приложимо право в
случая се явяват предходните ПИККЕ-2007 г.
С оглед приетото в решение № 115
от 20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907 по описа
за 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и
задължителна съдебна практика, за периода 17.07.2012 г.- 16.11.2013 г. не
съществува законово основание за доставчика на ел.енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел.енергия.
По въпроса нищожни ли са клаузите
от ПИКЕЕ-2007 г. относно корекция на сметка във връзка с чл.143 ЗЗП е налице
обемна съдебна практика, виж в този смисъл решение № 200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд.
на ВКС, решение № 201/21.12.2013 г. по търг. дело № 799/2012 г. на ІІ-ро търг.
отд. на ВКС, решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг.
отд. на ВКС, решение № 165/19.11.2009 г. по търг. дело № 103/2009 г. на ІІ-ро
търг. отд. на ВКС, решение № 104/05.07.2010 г. по гр. дело № 885/2009 г. на
ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 26/04.04.2011 г. по търг. дело № 427/2010 г.
на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 189/11.04.2011 г. по търг. дело № 39/2010
г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 79/11.05.2011 г. по търг. дело №
582/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 177/12.12.2011 г. по търг.
дело № 1008/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 29/15.07.2011 г. по
търг. дело № 225/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 57/28.05.2012 г.
по търг. дело № 436/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 159/30.09.2013
г. по търг. дело № 773/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №
487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.)
Приемем ли тезата на въззивника,
че меродвен е момента на изготвяне на резултата от БИМ, това било означавало да
се даде възможност на доставчика на ел. енергия за заобикаляне на приетото в
задължителната съдебна практика, постановена от ВКС на РБ по чл.290 ГПК, че за
периода 17.07.2012 г.- 16.11.2013 г. не съществува законово основание за
доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите,
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната ел.енергия, виж в този смисъл решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907 по описа за 2014 г. на ВКС,
ТК, І ТО.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на
въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски
и такива са сторени в размер на 300 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211344/08.09.2019 г. по гр. д. № 5858/2014
г. на СРС, 37 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ч.Р.Н.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на
300 лв. –разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: