Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и пети май
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4579 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от М.П.С., С.Б.Т. и Х.И.С.
против Б.Л.Л., с която са предявени активно,
субективно съединени положителни установителни искове
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че по силата на
нотариален акт № 105, т.13, рег. № 2505, дело № 2245 на Първи нотариус при
Софийския областен съд и по наследство-удостоверение за наследници № УГ 01-3509
от 26.05.2020 г., са собственици на следния недвижим имот с идентификатор
68134.1944.849 по КККР за район Витоша, одобрени със Заповед № РД-18-68 от
02.12.2010 г. на ИД на АГКК с площ на имота от 1833 кв.м., номер по предходен
план № 849, кв.11, парцел осми. Ищците твърдят, че до настоящия момент имотът е
ползван от тяхната наследодателка и до смъртта й на
25.06.1975 г., впоследствие от нейния син И.П.С. съответно до неговата смърт на
01.02.2020 г. Твърди се, че имотът е ползван от нейната дъщеря ищцата М.П.С.,
както и от наследниците на И.П.С.-ищците С.Б.Т. и Х.И.С.. Твърди се, че наследодателите
Б.С.С. /П./ и наследниците й И.П.С. и М.П.С. не са
приемани за членове на ТКЗС Драгалевци, съответно процесният
имот не е влизал в блок на ТКЗС. Твърди се, че за първи път имотът попада в
регулационния план на в.з. Киноцентър 3 част със Заповед № РД-50-09-204 от
26.05.1993 г. Твърди се, че наследодателката на
ищците Б.С.С. е собственик на имота на основание
покупко-продажба с нотариален акт от 43. Ищците поддържат, че при опит да
декларират имота в Общината, установяват, че на 17.06.2019 г. имотът е записан
на името на ответника. Твърди се, че на 10.03.2020 г. в АВ е вписан един
неистински протокол за съдебна делба от 09.10.1980 г. Твърдят, че записаният в
т.2 от този протокол поземлен имот с пространство от 1,9 дка, находящ се в гр. София, м. Драгалевци-Ботаническа градина
пл. № 849, отразен в к.л.640, не е бил собственост на К.П.М.и на И.Д.В.към
09.10.1980 г., за да може да бъде предмет на делбата.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
незастроен УПИ осми за имот с пл.№ 849, кв.11 по действащия РП на местността
вилна зона Киноцентъра 3 част, утвърдена със Заповед № РД-50-09-204 от
26.05.1993 г. и РД-50-58 от 13.03.2000 г., придобит на основание наследяване по
закон с площ от 1900 кв.м., при съседи по първия документ за собственост: Т.П.,
бара, братя П. и П.Я., а по регулационна скица: УПИ седем за имот 836а,
четиринадесети за имот 306, девети за имот 306, улица.
Моли съда на основание чл.537,
ал.2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт № 41, дело № 8/24.03.2020 г.
на нотариус Б. Н..
В срока за отговор ответникът е
подал такъв чрез процесуалния си представител адвокат С., надлежно упълномощен
с пълномощно приложено към отговора.
Счита предявеният иск за
допустим, но го оспорва изцяло като неоснователен и недоказан.
Ответникът не спори, че праводателката на ищците Б. С. е била собственик на процесния имот по силата на посочения нотариален акт, но до
17.01.1975 г., когато с договор за покупко-продажба е продала имота на К.П.М.и И.Д.В.,
който договор е бил представен на СРС, 43 състав, който с протокол от
09.10.1980 г. е одобрил спогодбата за подялба на недвижими имоти.
Ищците, в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител поддържат предявените искове по съображения изложени в
депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски, за което
представят списък.
Ответникът редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
След приключване на откритото съдебно заседание, на
02.06.2021 г. е постъпила молба вх.№ 323520 от адвокат В.С., който въвежда
възражение за нередовното му призоваване за проведеното открито съдебно
заседание и моли съда да отмени протоколното си определение от 25.05.2021 г., с
което е даден ход по същество на делото и последното да бъде насрочено за друга
дата с призоваване на страните.
В определения от съда срок, ищците чрез своя процесуален
представител се противопоставят на това искане с твърдението, че не са налице
нарушения на ГПК, относно призоваването на ответника. Поддържа се, че в
изпълнение на чл.38 от ГПК, призовката за насроченото за 25.05.2021 г. открито
съдебно заседание е връчена от призовкар С.С.Д.на посочения по делото адрес, чрез сътрудник В.Д..К.,
каквото връчване по други дела многократно преди това е правела.
Съдът служебно е изискал обяснения и от призовкаря
С.Д.. Обяснение от длъжностното лице по връчване на съдебни книжа е депозирано
на 21.06.2021 г. От същото се установява, че съобщения, призовки и други
съдебни книжа до адвокат В.С. ***, се получават от В.К. в качеството й на
адвокатски сътрудник. Винаги при получаването им, В.К. се обажда по телефона на
адвокат В.С., информира го за вида на съдебния документ, от кое съдилище идва и
номер на делото, след това се подписва с разрешение на адвоката. Разговорите от
В.К. с адвокат С. са проведени в присъствие на призовкаря.
С оглед
на горното съдът приема, че при връчването на съобщението на адвокат С.,
длъжностното лице е спазило изискванията на нормата на чл. 51, ал.1, изр.2 ГПК,
в редакцията й към 19.04.2021 г., съобразно която, връчването на адвокат става
лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването
в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на
адвоката. При удостоверяване на
връчването връчителят посочва името и качеството на
получателя.
Съобщението
до ответника чрез процесуалния му представител адвокат С. е връчено на
19.04.2021 г. на сътрудник В.Д..К., поради което възражението на адвокат С. е
неоснователно.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за наследници изх.№ УГ01-3509 от 26.05.2020
г. на Столична община, район Красно село, се установява, че тримата ищци са
наследници по закон на Б.С.С., починала на 25.06.1975 г. Между страните не се спори, че наследодателката на ищците Б. С. се легитимира като
собственик на основание покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт № 105, том ХІІІ, рег.№ 2505, дело № 2245/1943 г. на следния
недвижим имот: част от нива, находяща се в Боянско
землище, в местността „Голяма могила“, цялата от около 6 дка, а продаваемата
част от 1900 кв.м. по нотариален акт, а по сегашно измерване 2003 кв.м.
От удостоверение от 04.01.1984 г. (л. 24
от делото) на СНС, Управление „Архитектура и градоустройство“
се установява, че имотът по нотариален акт № 105, том ХІІІ, дело № 2245
год.1943 е заснет с план. № 849, кадастрален лист 640 по кадастрален план на
София, попада в обсега на действащия общ градоустройствен план на София извън
градската черта във вилна зона „Киноцентъра ІІІ част“, извън регулацията.
От удостоверение изх.№ 1125/01.09.1983 г. на АПК „Средец“
София-ФЖС кв.Симеоново, се установява, че както Б.С.С.,
така и нейните наследници И.П.С., М.П.С., не са приемани за членове на бившето
ТКЗС с.Драгалевци и имотът по нотариален акт № 105, том ХІІІ, дело № 2245
год.1943 с пространство от 2003 кв.м. не влиза в блок на ТКЗС, респ. АПК
„Средец“ и не е кооперативна собственост.
От приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от
страните се установява в разписния лист към кадастралния план (к.л.640,
1975 г.)-в.з.
„Драгалевци І част-Ботаническа градина, имот пл.№ 849 е записан на името на
наследници на Б. П.С. (Стефанова) на основание нотариален акт №
105/1943 г. Установява се, че имот пл.№ 849 е включен в регулацията на в.з.
„Киноцентъра ІІІ част“ със Заповед № РД-50-09-204/26.05.1993 г. и за този имот
е отреден УПИ VІІІ-849 от кв.11. Към преписката по обявяването на заповедта,
съхранявана в плановия архив на НАГ се намира разписен лист-обявление, според
което имот пл.№ 849 е записан на името на И. и М. С. на основание нотариален
акт № 105/1943 г. Съобразно скица № 85950, издадена от АГКК на 03.02.2012 г., процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1944.849 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1833 кв.м. Като собственик на имота е
записана Б. П.С. на основание нотариален акт № 105 от 1943 г.
От приетите по делото като писмени доказателства приходни
квитанции, се установява, че за периода от 1994 г. до 2020 г. включително,
данъкът за процесния недвижим имот е заплащан от
ищците. От приетите по делото разписки и удостоверения за предходния период от
закупуване на имота през 1943 г., се установява, че наследодателката
на ищците Б. С. е подавала декларации по закона за собствеността за процесния имот, заплащала е за него дължимия поземлен
данък, сключвала е договори за наем (договор за наем от 08 май 1970
г., сключен между Б. С. и поделение 1110 Горубляне, по който договор до месец
август 1974 г. С. е получавала наеми, л.31-38 от делото).
От друга страна ответникът Б.Л.Л.
се легитимира като собственик на същия процесен имот
с констативен нотариален акт за собственост върху незастроен УПИ № 11, том І,
рег.№ 714, дело № 8/24.03.2020 г. на Нотариус Б. Н., с район на действие-района
на Софийски районен съд, с рег.№ 142 на НК. Нотариусът е признал ответникът за
собственик въз основа на представените му писмени документи: протокол от
09.10.1980 г. от проведено открито съдебно заседание по гр.д. № 12389/1980 г.
по описа на СРС, 43 състав, от който се установява, че с протоколно определение
от същата дата съдът е одобрил спогодба между съделителите
К.П.М.и И.Д.В., по силата на която К.П.М.е получила в свой дял и изключителна
собственост и поземлен имот с пространство от 1,9 дка, находящ
се в гр.София, м.“Драгалевци-Ботаническа градина“ с пл.№ 849.
От съдебно удостоверение изх.№ 9000155/21.01.2021 г.
издадено от Софийски районен съд, се установява, че в азбучниците от 1980 г. не
са налични данни за страни по граждански дела: К.П.М.и И.Д.В.. Срочните книги
на 43 състав за 1980 г. са унищожени с Акт за унищожаване от 05.04.2012 г.
С отговора ответникът е представил и договор за продажба
чрез РНС от 17.01.1975 г., по силата на който Б. П.С. е прехвърлила процесния имот на К.П.М.и И.Д.В..
Този договор е оспорен от ищците с твърдението, че е
нищожен, поради липса на предписаната от закона форма. Твърди се, че продажбите
чрез РНС гр.София завършвали с нотариален акт, подписан от нотариус, който акт
се вписвал в имотния регистър.
От удостоверение изх.№ 20-27076 от 23.04.2021 г., издадено
от Началника на СГКК София, се установява, че след подадено заявление вх.№
01-256656 от 11.06.2020 г. в СГКК София от Б.Л.Л.
като наследник на К.П.М., е извършено изменение в КРНИ за имот с идентификатор
68134.1944.849 от КККР на гр.София, район Витоша, представляващ УПИ VІІІ-849,
кв.11 от РП на в.з. „Киноцентър 3 част“ от 1993 г. Към заявлението са
представени протокол за делба от 09.10.1980 г. по гр.д.№ 12389/1980 г. на СРС,
договор с нотариална заверка на подписите
от 27.04.1977 г. за преотстъпване на собствеността на овощна градина с
площ от около 2 дка и удостоверение за наследници, от което се установява, че ответникътБ.Л.Л. е наследник
/син/ на К.П.М.. И трите документа са приложени към удостоверението и са приети
като доказателство по делото.
От
представения от СГКК договор се установява, че на 27.05.1977 г. Б. П.С. е
продала на К.П.М.процесния имот.
Горната
фактическа обстановка се доказва от обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, които Съдът кредитира.
От
правна страна:
Предявен
е иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Безспорен е правния интерес на ищците от водене
на установителен иск за собственост,
до колкото правото им на собственост
върху процесния недвижим имот се
оспорва от ответника, който
се легитимира като собственик на имота с издадения му констативен нотариален
акт за собственост от 2020 г. Правният интерес произтича от претендирането
от страна на ответника на отричаното от ищците право.
По същество искът на ищците е
основателен и следва да бъде уважен.
Същите доказаха главно и пълно в
процеса, че са собственици на процесния имот на
заявеното от тях основание наследство по закон от Б.С.С.,
а тя от своя страна на основание сделка: покупко-продажба на недвижим имот.
Не се установи в процеса, че
ответникът е собственик на имота на основание наследство от своята майка К.П.М..
Не се установи, че К.П.М.е
закупила чрез валидна сделка процесния недвижим имот
от наследодателката на ищците.
По делото са представени два
писмени договора съответно от 17.01.1975 г. и от 27.04.1977 г., като въз основа
на втория са извършени промени в КРНИ за имот с идентификатор 68134.1944.849 от
КККР на гр.София, район Витоша, представляващ УПИ VІІІ-849, кв.11 от РП на в.з.
„Киноцентър 3 част“ от 1993 г.
Безспорно вторият договор от
27.04.1977 г., представен от ответника пред СГКК, е нищожен, поради липса на
съгласие за сключването му от наследодателката на
ищците-чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. С представеното удостоверение за наследници се
установява, че Б.С.С. е починала на 25.06.1975 г., а
договорът е с дата почти две години след нейната смърт.
По отношение на представения от
ответника с отговора му договор от 17.01.1975 г. Основателно е възражението на
ищците за нищожност на договора, поради липса на предписаната от закона
форма-чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД. Към
17.01.1975 г. е била действаща нормата на чл. 20, ал.1 от Закона за
собствеността на гражданите (Обн. - ДВ, бр. 26 от
1973 г.), съобразно която собствеността или вещното право се придобива с
издаването на нотариален акт. Той се
издава и подписва само от нотариуса въз основа на писмено искане на
председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Към искането се прилагат необходимите
документи за издаване на акта, както и документ за плащане на цената.
И доколкото сделката не е
изповядвана в задължителната предписана от закона нотариална форма, то тя е
нищожна и следователно наследодателката на ответника
не е станала собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба.
Следователно и към датата на одобрената от съда спогодба 09.10.1980 г. тя не е
била собственик на имота и не е могла да придобие вещни права от извършената
делба, ако се приеме, че изобщо е извършена такава, доколкото и от
удостоверението на СРС се установява, че в азбучниците от 1980 г. не са налични данни за страни по
граждански дела: К.П.М.и И.Д.В..
С оглед на горното ответникът
няма противопоставими на ищците права, изключващи
тяхното право на собственост върху имота, поради което искът следва да бъде
уважен.
Като последица от уважаване на
иска, следва да бъде уважено и искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Съобразно с дадените с ТР № 3/12
г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, на отмяна по посочения ред подлежат
само констативни нотариални актове, удостоверяващи право на собственост върху
недвижим имот, а не и нотариалните актове, удостоверяващи правни сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
И тъй като констативен нотариален
акт № 11, том І, рег.№ 714, дело № 8/24.03.2020 г. не удостоверява вярно
правото на собственост на ответника върху процесния
недвижим имот, същият ще следва да бъде отменен. Безспорно в хода на настоящото
производство се установи, че нотариусът е издал констативния нотариален акт въз
основа на неистински-неверни писмени документи, които не отразяват вярно
фактите от обективната действителност, а част от тях са и нищожни.
С оглед уважаването на исковете и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените от тях разноски в общ размер на сумата от 2045 лв., от
която: 960 лв.-заплатена държавна такса, 95 лв.-такса за вписване на исковата
молба, 300 лв.-депозит вещо лице, 700 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното Софийски градски
съд, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК предявени от М.П.С., ЕГН **********,
С.Б.Т., ЕГН ********** и Х.И.С., ЕГН **********, и тримата с адрес: *** и със
съдебен адрес:***, адвокатска кантора Г.Ц. срещу Б.Л.Л.,
ЕГН **********,***, че М.П.С., ЕГН **********, С.Б.Т., ЕГН ********** и Х.И.С.,
ЕГН ********** СА СОБСТВЕНИЦИ на основание наследствено правоприемство
на следния недвижим имот, а именно: незастроен имот пл.№ 849, включен в
регулацията на в.з. „Киноцентъра ІІІ част“ със Заповед №
РД-50-09-204/26.05.1993 г. и № РД-50-58 от 13.03.2000 г. и представляващ УПИ
VІІІ-849 от кв.11, а съобразно действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1944.849 по КККР, с площ от 1833 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 849, квартал 11, парцел VІІІ,
при съседи: 68134.1944.2750, 68134.1944.1393, 68134.1944.2719 и 68134.1944.836.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2
от ГПК констативен нотариален акт за собственост върху незастроен УПИ № 11, том
І, рег.№ 714, дело № 8 от 24.03.2020 г. на нотариус Б. Н., вписан в СВ вх.рег.№
16404 от 24.03.2020 г., акт № 105, том ХХХVІІ, дело № 11998/2020, имотна
партида № 666195.
ОСЪЖДА Б.Л.Л., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на М.П.С., ЕГН **********, С.Б.Т.,
ЕГН ********** и Х.И.С., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, адвокатска кантора Г.Ц. сумата от 2045 лв. /две хиляди четиридесет и
пет лв./ разноски направени от ищците пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: