№ 512
гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110117705 по описа за 2024 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца Б. Н. С. неговият пълномощник твърди , че
заповед № 161/07.03.2024г. , издадена от името на „Ф”ЕООД, с която на основание
чл.330,ал.2,т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца за длъжността „мениджър ресурси“ , е незаконосъобразна по
следните причини: издаването й от лице – А.М , чиято представителна власт по
отношение на дружеството-работодател не е доказана поради липса на съответно
пълномощно; немотивираност на уволнителната заповед , тъй като „не е обоснована
системността на нарушенията“, съответно не са посочени „системни нарушения“ ,
въпреки позоваването на работодателя в оспорваната заповед на чл.190,ал.1,т.3 КТ;
недоказаност на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения , тъй като описаните в
заповедта обстоятелства са установени чрез недостоверна информация, предоставена от
прекия ръководител на ищеца – Е Ц , който е в конфликтни отношения с ищеца , във връзка
с които е налице висящо наказателно съдебно производство по наказателно дело от частен
характер № 14443/2023г. по описа на СРС, НК, 114 състав , образувано по тъжба на Б. Н. С.
против Е.П.Ц. и неосъществяване на посочените в уволнителната заповед
дисциплинарни нарушения, защото през част от посочения в заповедта период – от
06.10.2023г. до28.01.2024г. ищецът е ползвал отпуск по болест и следователно е било
невъзможно да осъществява описаните действия и бездействия спрямо прекия му
ръководител , а през останалата част от визирания в заповедта период ищецът не е отказвал
да изпълнява указания на ръководството на дружеството поради липсата на ясни и
1
разбираеми задачи и инструкции от прекия му ръководител, както и поради липсата на
основателни причини за „повикванията“ от същия ръководител за явяване на ищеца в
работния офис , нито ищецът е отказвал да предостави на ръководството данни за
извършваната от него работа , доколкото е дал „разписан седмичен цикъл от дейности“ и
„последен вариант на седмичната програма“ с писмо от 01.09.2023г. и доклад от 2021г. , а
искането за представяне на ежедневни отчети според ищцовата страна е „дискриминационна
практика“, наложена от прекия ръководител на ищеца , която е включвала дори искания
„ищецът да работи на компютъра си под погледа на мениджъра Ц“. Добавя се , че
отсъствието на ищеца поради отпуск по болест е било използвано , за да му бъде отнет
достъпът до глобалните данни за „необходимост от кадри“ и по този начин да бъде
препятстван да работи , за да бъде обоснован отказът му да изпълнява ежедневните работни
задачи.
С допълнителна писмена молба от 20.05.2024г. ищецът е уточнил длъжността , на
която иска да бъде възстановен , както и периода на претендираното обезщетение.
Окончателното искане на ищеца към съда е да отмени заповед № 161/07.03.2024г. ,
издадена от името на „Ф”ЕООД, с която на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради
дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото му правоотношение (чл.344,ал.1,т.1 КТ),
да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър ресурси“
(чл.344,ал.1,т.2 КТ) и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за
оставане без работа след уволнението през периода от 08.03.2024г. до 08.09.2024г. в
размер на 30 000 лв (чл.225,ал.1 КТ), заедно със законната лихва върху обезщетението от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане , както и разноските по
делото.
Уточнението на исковете по чл. 344,ал.1,т.2 и т.3 КТ , както е направено от
пълномощника на ищеца с писмената молба от 20.05.2024г. , е допуснато с определението
по чл.140 ГПК.
В хода на съдебното производство ищецът и неговият пълномощик поддържат
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 10.12.2025г. ищецът и
адвокатът му са пледирали за уважаване на исковете. Изложените в исковата молба доводи
за незаконосъобразността на процесното уволнение са обосновани и допълнени и в
представените в заседанието на 10.12.2025г. писмени бележки и писмена защита от ищеца и
от неговия адвокат.
Ответникът „Ф”ЕООД оспорва изцяло предявените искове според изричното
изявление на пълномощника му в депозирания на 10.07.20245г. отговор на исковата
молба. Твърди се , че процесната заповед е подписана от А.М , която към датата на връчване
на заповедта – 08.03.2024г. е имала представителна власт по отношение на ответното
дружество , тъй като е била негов пълномощник. Посочва се , че преди издаване на заповедта
за дисциплинарно уволнение е била изпълнена процедурата по чл.193,ал.1 КТ , като от
ищеца са били изискани обяснения , каквито той е представил на 01.03.2024г. Сочат се
доводи за осъществяване от ищеца на дисциплинарните нарушения, вписани в заповедта за
2
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ - отказ на ищеца да изпълнява задачи,
поставени от прекия му ръководител, и да осъществява дейност за работодателя му , отказ да
предостави данни за работната си натовареност и отказ да се явява в офиса при
повикванията от ръководителя му, както са посочени в оспорваната уволнителна заповед.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
предявените с отговора на исковата молба възражения срещу исковете. При устните
състезания в заседанието на 10.12.2025г. пълномощник на ответната страна е пледирал за
отхвърляне на исковете. Посочените в отговора на исковата молба доводи за
неоснователност на исковете са обосновани и допълнени и в представеното на 23.12.2025г.
писмено становище от адвокат на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не
следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В
конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да
бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата
молба, вх. № 103047/28.03.2024г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един
от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане)
не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков
ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.
Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата
молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на
съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се
разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната
практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).
Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна
лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се
изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По
настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
3
и сл. ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно, а и от представените трудов договор № 408902.03.2012г. ,
Анекс № 309/09.04.2015г. и Анекс № 437-275/27.10.2021г. се установява,че между страните
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което последната
изпълнявана от ищеца длъжност е била „мениджър ресурси”.
Като писмено доказателство е приета заповед № 161/07.03.2024г., издадена от името
на „Ф”ЕООД, с която на основание чл.190,ал.1, т.3 и т. 7 КТ и чл.187,т.3, т.7 и т.10 КТ на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Според удостовереното с
подписа на ищеца върху уволнителната заповед тя му е връчена на 08.03.2024г.
Следователно това е датата, от която следва да се счита наложено дисциплинарното
уволнение на ищеца съгласно чл.195,ал.3 КТ и прекратено трудовото правоотношение
между страните.
Заповедта № 161/07.03.2024г. е подписана на ответното дружество от представителя
А.М , чиято представителна власт относно упражняването на дисциплинарните
правомощия на ответника като работодател е доказана с представеното по делото
нотариално заверено пълномощно , рег. № 11669/31.05.2023г. на нотариус Н.Я Следователно
възражението на ищеца за недоказаност на представителната власт на лицето , подписало
оспорваната уволнителна заповед , е неоснователно.
Дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразно , тъй като заповедта, с
която е наложено то - заповед № 161/07.03.2024г., издадена от името на „Ф”ЕООД, е
немотивирана.
В мотивите на заповед № 161/07.03.2024г. като основания за ангажирането на
дисциплинарната отговорност на ищеца работодателят се е позовал на три групи
дисициплинарни нарушения, които са следните :
1)отказ на ищеца да изпълни възложената му от работодателя „работа” през
периода от 25.09.2023г. до 27.02.2024г. , по-конкретно „игнориране”от ищеца на
„инструкциите”, изпратени му с имейли от 12.07.2023г. , от 01.09.2023г., от 02.10.2023г. и
31.10.2023г. от прекия му ръководител Е Ц и от служители от неговия екип, „да съсредоточи
работата си” върху „ конкретни приоритетни задачи” , които „влизат в обхвата на
длъжностната характеристика на служителя” , включително „изготвяне на конкретен
анализ” и „да преустанови изготвянето на доклад , който е изготвял до този момент” (без да
се посочи обаче кои са конкретните приоритетни задачи , върху които ищецът е следвало
да се съсредоточи; какъв е „конретният анализ”, който е следвало да изготви, и кой е
докладът , чието изготвяне е следвало да преустанови ищецът , както и с какви конкретни
деяния на ищеца се е изразявал „отказът” му да изпълни отправените към него „инструкции”
, като ЛИПСАТА НА УТОЧНЕНИЯ НА ИЗБРОЕНИТЕ ФАКТИ е ПРЕЧКА да се установи
дали отправените към ищеца задачи са били разбираеми, изпълними , професионално
4
обусловени , законосъобразни , свързани с неговите трудови функции и задължения , както
и дали са били отправени от служители в дружеството-работодател, притежаващи
съответните служебни правомощия за това и съответната професионална
компетентност за това, което се оспорва от ищеца както в писмените му обяснения по
чл.193, ал.1 ГПК от 01.03.2024г., представени от настоящото дело , така и в исковата молба,
както и да се провери чрез събраните по делото доказателства дали ищецът наистина е
отказал да изпълни възложени му по надлежен ред конкретни ясни и изпълними работни
задачи– б.с.);
2) отказ на ищеца, без да посочи основателни причини, да изпълни нареждания на
прекия му ръководител по негова „преценка във връзка с работните нужди” за явяване на
ищеца на работното му място в офиса на работодателя на 30.01.2024г., на 31.01.2024г. и
на 01.02.2024г. , което е квалифицирано като „неспазване на политиката за работа от
разстояние на ответното дружество и на Анекс № 437-275/27.10.2021г. (без да са
отбелязани обаче какви са конкретните „работни нужди”, поради които прекият
ръководител на ищеца е поискал явяването му в офиса на изброените дати (например :
„срещи с клиенти, обучения, екипна работа по определен проект, необходимост от
подобряване представянето на служителя , други бизнес причини” , които са изрично
изброени като основания за привикване на ищеца като служител в офиса на ответника в
чл.1, буква „b” от Анекс № 437-275/27.10.2021г., представен по настоящото дело- б.с.), като
ЛИПСАТА НА КОНКРЕТИЗИРАНЕ НА ИЗБРОЕНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА е ПРЕЧКА да се
установи дали отправените към ищеца искания за явяване в офиса на дружеството са
били обосновани и съобразени с провомощията на работодателя по чл.1, буква „b” от Анекс
№ 437-275/27.10.2021г във връзка с уговорения от страните „смесен режим на работа” ,
установяващ точно определени условия , при които ищецът е длъжен да се явява и да
извършва работа в помещенията в офиса на работадателя , а не дистанционно от неговото
жилище, което се оспорва от ищеца както в писмените му обяснения по чл.193, ал.1 ГПК
от 01.03.2024г., представени от настоящото дело , така и в исковата молба, както и да се
провери чрез събраните доказателства по делото доказателства дали ищецът наистина е
отказал неоснователно да се яви в офиса на ответното дружество на посочените дати –
б.с.);
3) системен отказ на ищеца да изпълни нареждания и инструкции на прекия му
ръководител на 25-26.09.2023г., 02.10.2023г., 29.01.2024г. , 31.01.2024г., 04-05.02.2024г. да
предостави „ежедневни отчети за извършената от ищеца работа” през периода от
25.09.2023г. до 27.02.2024г. , което е квалифицирано като неспазване на раздел VІ, точка
4.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество(без да са
уточнени обаче какви са конкретните служебни задачи и „работи” , относно
изпълнението на които прекият ръководител на ищеца е поискал представяне на писмени
отчети , като ЛИПСАТА НА УТОЧНЕНИЯ НА ИЗБРОЕНИТЕ ФАКТИ е ПРЕЧКА да се
установи дали отправените към ищеца нареждания за представяне на писмени отчети
са били ясни , разбираеми , изпълними и съобразени с провомощията на работодателя по
5
раздел VІ, точка 4.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество ,
установяващ изискванията , при които ищецът е длъжен да предоставя писмени отчети за
изпълнение на трудовите му задължения, което се оспорва от ищеца както в писмените
му обяснения по чл.193 ,ал.1 ГПК от 01.03.2024г., представени от настоящото дело , така и
в исковата молба, както и да се провери чрез събраните доказателства по делото дали
ищецът наистина е отказвал неоснователно да изготви и да предостави писмени отчети за
изпълнението на възложени му задължения– б.с.).
От изложеното се установява, че относно всяко от визираните дисциплинарни
нарушения процесната заповед за дисциплинарно уволнение не съдържа всички реквизити ,
установени в чл.195 ,ал.1 КТ.
Съгласно изричната разпоредба на чл.195,ал.1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: нарушителят , нарушението,
кога е извършено , наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Това са
задължителните реквизити на писмената форма на тази заповед , необходима за нейната
действителност (изрично в този смисъл е трудово-правната доктрина - вж "Коментар на
КТ", изд.2002г. ,стр.488-489).
В мотивите на оспорваната уволнителна заповед се съдържат общи констатации ,
оценъчни квалификациии и бланкетни изрази (като: „пълно нежелание да работи върху
възложените му задачи”; „демонстративно неподчинение на нарежданията на прекия му
ръководител” ; „отказ да съдейства на своите колеги във връзка със съвместни проекти”;
„умишлено затрудняване от служителя на комуникацията с него чрез неявяване на работни
срещи с прекия му ръководител и други колеги” ; „липса на уважение , грубо и
неуважително отношение към колегите и ръководителите” и др. ). От тези обобщени изрази
обаче не може да се установи нито конкретното поведение на ищеца, което според
работодателя е причинило пропуските, нито неговата противоправност (трудовите
задължения , които той не е изпълнил). Това не е посочено изрично, нито може да се изведе
от изложените в заповедта обстоятелства.
Дисциплинарното нарушение (чл.186 КТ) като всяко правонарушение представлява
деяние (действие или бездействие) на конкретен правен субект, чрез което се нарушават
изрични правни норми, т.е. не се изпълняват точно определени юридически задължения (в
това се изразява неговата противоправност). Описанието на нарушението в заповедта по
чл.195 ,ал.1 КТ следователно изисква освен всички други обективни обстоятелства да се
посочат конкретните действия или бездействия на наказвания служител, както и
конкретните трудови задължения , които не са изпълнени чрез неговите деяния. Това не е
направено в заповед № 161/07.03.2024г. Следователно в тази заповед липсва
индивидуализиране на дисциплинарните нарушения на ищеца, обусловили налагането
на санкцията по чл.188,т.3 КТ, което е нарушение на императивната разпоредба на
чл.195,ал.1 КТ. Обобщаващите изрази (за отказ за изпълнение на инструкции от прекия
ръководител на ищеца и на задълженията по длъжностната характеристика и правилника за
вътрешния трудов ред) не могат да заместят описанието на конкретните деяния, чрез които
6
според работодателя ищецът е извършил дисциплинарни нарушения.
Както бе изтъкнато, по същество в мотивите на процесната уволнителна заповед се
съдържат само квалификации (оценки) на работодателя ("отказ за изпълнение на
възложена работа” ; „демонстративно неподчинение” , „грубо и неуважително отношение”
и др.), но не и конкретно описание на деянията на ищеца, въз основа на които са направени
тези оценки, поради което е невъзможно да се осъществи проверка от съда за тяхната
законосъобразност.
Липсата в заповедта по чл.195 КТ на конкретно фактическо описание на деянията,
съставляващи основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност, осуетява
упражняването на правото на защита на работника или служителя срещу наложеното му
дисциплинарно наказание и препятства съдебната проверка за неговата законосъобразност.
Необходимо е изложените в заповедта за уволнение констатации да бъдат
фактически обосновани.
Описанието на деянията, съставляващи дисциплинарните нарушения, не може да
се осъществява чрез препращане към други документи , особено служебна и частна
електронна кореспонденция (както е в разглеждания случай). Служителят има право да
знае точно въз основа на какви факти е уволнен, с оглед на преценката му дали
да се възползва от защитата по чл.344, ал.1, т.1 КТ , а и с оглед изграждането на
съдържанието на тази защита. Това е необходимо и с оглед правилната преценка от страна
на самия работодател за реалното наличие на съответното основание за уволнение. Да се
приеме обратното означава да се позволи на работодателя да заобикаля изричната правна
норма на чл.195,ал.1 КТ и така да осуетява и затруднява защитата по чл.344,ал.1,т.1 КТ и да
препятствува съответната съдебна поверка.
Според съдебната практика на ВКС и според трудово-правната доктрина правната
норма на чл.195,ал.1 КТ е ИМПЕРАТИВНА , поради което съдът следи СЛУЖЕБНО за
прилагането й - изрично в този смисъл:Решение № 1506/10.12.1999г. по гр.д. № 408 / 1999г.
на ВКС , ІІІ г.о. , публ.в "Бюлетин на ВКС" ,кн.9-10,стр.25, §35. Според цитираното
решение на ВКС съдът е длъжен да следи служебно (дори и без да има изрично възражение
от наказания , каквото в конкретния случай е налице) за наличието на задължителната форма
по чл.195,ал.1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание и за спазването на
преклузивните срокове по чл.194 КТ. Независимо от това следва да се посочи , че в
разглеждания случай в исковата молба се съдържа изрично възражение относно наличието
на предвидената в чл.195 ,ал.1 КТ форма на процесната заповед за дисциплинарно
уволнение.
Липсата на който и да е от задължителните реквизити , установени в чл.195,ал.1 КТ
нарушава правото на работника или служителя за защита срещу дисциплинарното наказание
и препятствува проверката на неговата законосъобразност от съда, което обуславя отмяна на
наказанието само на това формално основание.
Недопустимо е съдържанието на основанието за уволнение да се конкретизира от
ответника (работодателя) в хода на съдебното производство чрез представяне на
7
писмени доказателства и искания за събиране на гласни доказателства (разпит на
свидетели) , както е в конкретния случай. Поради тези причини по настоящото дело са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ответника искания за допускане разпити на свидетели
при довеждане , тъй като по същество чрез разпита им се цели конкретизиране и
допълване на обстоятелствената част на оспорваната уволнителна заповед, което е
недопустимо в съдебното производство по чл.344,ал.1,т.1 КТ, а и чрез свидетелските
позаказания не се цели доказване осъществяването на конкретни факти , а установяване
правилността на оценките на работодателя на поведението на ищеца , посочени в
уволнителната заповед, която следва да се преценява от съда , а не от трети лица –
свидетели.
Съдът няма правомощия да замества работодателя при формулирането и
уточняването на съдържанието на дисциплинарните нарушения, обусловили
налагането на дисциплинарното наказание на съответния работник или служител.
По изложените причини поради неспазване на императивните изисквания на
чл.195,ал.1 КТ заповед № 161/07.03.2024г., с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, е незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена.Конститутивният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ:
И този иск е ОСНОВАТЕЛЕН , тъй като е пряко обусловен от иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ
- щом уволнението е отменено като незаконосъобразно и е предявено изрично искане,
ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност
”мениджър ресурси”, която е изпълнявал по безсрочно трудово правоотношение.
Според съдебната практика и според трудово-правната доктрина за уважаването на
иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ е без правно значение дали съответната длъжност продължава да
съществува по щатното разписание.
Относно осъдителния иск по чл.344,ал.1, т.3 КТ:
Този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно, а и от вписванията в трудовата книжка на ищеца , по която
съдът е извършил констатация в заседанието на 16.07.2025г., се установява оставането без
работа на ищеца през 6-месечния период след уволнението му, поради което следва да се
приеме , че за него се е породило правото на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ. В конкретния
случай полагащото се обезщетение на ищеца по чл.225,ал.1 КТ за 6 –месечния период от
08.03.2024г до 08.09.2024г. е в размер на 23 008,08 лв /11 763,84 евро/, т.к. брутното му
трудово възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 КТ – това за месец февруари 2024г. е
било в размер на 3 834,68 лв видно от вписванията в представеното от ответника по реда на
чл.190 ГПК Удостоверение, изх. № 402/29.07.2025г. от представляващия „Ф”ЕООД
(3 834,68 лв х 6 месеца). Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. В останалата му
част до пълния предявен размер от 30 000 лв /15 338,76 евро/ искът по чл.344,ал.1,т.3 КТ
8
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Според настоящия съдебен състав обезщетението по чл.225,ал.1 КТ не се включва в
легалното понятие "обезщетение за работа", въведено от законодателя с изменената
редакция на чл.242,ал.1, in fine ГПК. Това е така, тъй като обезщетението по чл.225, ал.1
КТ се дължи не за престиран труд , а точно
обратното - за оставане без работа (и съответно без трудово възнаграждение). Това
обезщетение не произтича от действуващо трудово правоотношение, а от незаконността на
прекратяването на такова правоотношение. Поради това съдът не постановява
предварително изпълнение по реда на чл.242,ал.1 ГПК на настоящото съдебно решение в
частта му, с която на ищеца се присъжда обезщетението по чл.225,ал.1 КТ.
Относно разноските по делото:
С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдe присъдена част от направените от
него разноски по делото, изразяващи се в платения адвокатски хонорар пропорционална на
уважената част от исковете. Видно от посоченото в чл.3 от представения по настоящото дело
Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2024г. между ищеца и неговия адвокат ,
уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размери както следва : 1)по
иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнението – 900 лв (който следва да бъде
присъден изцяло , тъй като този иск е уважен изцяло); 2)по иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ за
възстановяване на заеманата длъжност – 900 лв (който следва да бъде присъден изцяло ,
тъй като този иск е уважен изцяло) и 3)по иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ за обезщетение по
чл.225,ал.1 КТ – 3000 лв (който следва да бъде присъден частично съобразно уважената
част от този иск – 2 300,81 лв ), т.е. общо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4 100,81 лв/2 096,71 евро/ ( 900 лв + 900 лв +
2300,81 лв).
Ответната страна претендира присъждане на разноските , представляващи платеното
адвокатско възнаграждение. Това искане следва да бъде уважено , тъй като ответникът има
право на разноски за отхвърлената част от исковете. Безплатността на производството по
трудовоправните спорове, установена в разпоредбата на чл.359 КТ, се отнася до
задължението на работника или служителя за плащане на разноски към съда (държавна
такса, разноски за свидетели и вещи лица) , но не го освобождава от отговорността му за
разноските, направени от другата страна по делото за адвокат , когато тя е спечелила
съдебния спор - в тези случаи платените от противната страна адвокатски хонорар,
депозит за вещо лице и др. не могат да бъдат за сметка на бюджета на съда , както е с
останалите разноски по делото. Поради това съдът следва да присъди на ответното
дружество част от направените от него разноски, пропоционална на отхвърлената част от
исковете. В чл.3.2 от представения по насотящото дело Договор за правна защита и
съдействие /посочени без номер и дата на сключване- б.с./ е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 11 690 евро , без тази сума да е разграничена по имуществени
пера /за всеки от трите иска/, поради което следва да се приеме , че за всеки от трите иск е
уговорено плащане от ответника на адвокатско възнаграждение поравно , т.е. 3 896,67 евро
9
(11 690 евро / 3 иска ). Видно от представените по делото фактури № 1156/28.07.2024г. и №
1175/20.09.2024г. ответникът е платил по-голям общ размер адвокатско възнаграждение ,
което е правноирелавантно , тъй като със списъкът с разноски ответникът претендира
присъждане на 11 690 евро, т.е по 3 896, 67 евро за всеки от трите иска. На ответника следва
да бъде присъдено само част от платеното от него адвокатско възнаграждение за
осъдителния иск по чл.225,ал.1 КТ (3 896, 67 евро), пропорционална на отхвърлената част
от този иск, т.е. 908,17 евро / 1 776,23 лв/.
Предявеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на платения от
ответника адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение ( 11 690 евро ) съответства както на цената на осъдителния иск, така и на
правната и на фактическата сложност на исковете. За съда не съществува задължение
винаги при възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата
страна адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът
на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент
(чл.36,ал.2,изр.1 ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на
възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и
не е задължен винаги при предявяване на такова възражение да намалява размера на
адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер.
Да се приеме това , означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар
трябва да е винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи
на изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Отделно от това следва да се отбележи , че според практиката на СЕС наредбата за
минималните адвоктаски възнаграждения не обвързва съда . Съдът има право да намали
рамера на платеното от едната страна адвокатско възнаграждение само при съществено
несъответствие между него и сложността на делото, отразена в размера на исковете , в
техния предмет и др. В конкретния случай това не е налице.
Ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса при предявяването на исковете
(чл.359 КТ). Следователно с оглед чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса за уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344,ал.1,т.1 заповед № 161/07.03.2024г., издадена от
името на „Ф”ЕООД, с която на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради дисциплинарно
уволнение е прекратено трудовото правоотношение на Б. Н. С..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ Б. Н. С., ЕГН: ********** , град
София, ж.к. ****, със съдебен адрес : град София, бул. „*** , чрез адв. Н. С. , на заеманата от
него преди уволнението му длъжност „мениджър ресурси” в „Ф”ЕООД.
ОСЪЖДА „Ф”ЕООД, ЕИК: ***, гр.София, район „**** със съдебен адрес : Град
10
София, *** Адвокатско дружество „***” , чрез адв. К. М. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. С.,
ЕГН: ********** , град София, ж.к. ****, със съдебен адрес : град София, бул. „*** , чрез
адв. Н. С., сумата от 23 008,08 лв /11 763,84 евро/ ( двадесет и три хиляди и осем лева и
осем стотинки , равняващи се на единадесет хиляди седемстотин шестдесет и три евра и
осемдесет и четири евроцента), представляващи полагащото се на ищеца обезщетение по
чл.225,ал.1 КТ за оставането му без работа поради незаконното уволнение през периода
от 08.03.2024г до 08.09.2024г. заедно със законовата лихва върху посочената сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба- 28.03.2024г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 4 100,81 лв/2 096,71 евро/ (четири хиляди и сто
лева и осемдесет и една стотинки, равняващи се на две хиляди деветдесет и шест евра и
седемдесет и един евроцента/), представляващи част от направените от ищеца разноски по
настоящото дело - платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, пропорционална на
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част осъдителния иск по чл.225 , ал.1 КТ до пълния
предявен размер от 30 000 лв /15 338,76 евро/ (тридесет хиляди лева, равняващи се на
петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента ).
ОСЪЖДА Б. Н. С., ЕГН: ********** , град София, ж.к. ****, със съдебен адрес :
град София, бул. „*** , чрез адв. Н. С., ДА ЗАПЛАТИ на „Ф”ЕООД, ЕИК: ***, гр.София,
район „**** със съдебен адрес : Град София, *** Адвокатско дружество „***” , чрез адв. К.
М. Б., на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1 776,23 лв /908,17 евро / ( хиляда
седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки, равняващи се на
деветстотин и осем евра и седемнадесет евроцента), представляващи част от направените от
ответника разноски по настоящото дело – платеното адвокатско възнаграждение,
пропорционална на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ф”ЕООД, ЕИК: ***, гр.София, район „**** със съдебен адрес : Град
София, *** Адвокатско дружество „***” , чрез адв. К. М. Б., ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 1 020,32 лв /521,68 евро/
(хиляда и двадесет лева и тридесет и две стотинки, равняващи се на петстотин двадесет и
едно евра и шестдесет и осем евроцента), представляваща дължимата държавна такса за
уважената част от исковете, от внасянето на която ищецът е бил освободен по чл.359 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11