Р Е Ш Е Н И Е №
17.05.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №35 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260198 от 23.11.2020г.,
постановено по анд №2707/2020г., РС Стара Загора потвърди електронен фиш серия
К №2086430, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на В.Е. ***, с ЛНЧ **********,
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказаният, който счита решенето на РС за
неправилно, защото не било установено по категоричен начин, че МПС с ххххсе
движело на посоченото място и време, деянието било категорично установено, че
било извършено от В.Е., за това и органът неправилно квалифициран деянието като
административно и съставомерно.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не взема
становище по касационната жалба.
ОП
Стара Загора дава заключение за неоснователността на касационната жалба и за
правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е неоснователна.
За да потвърди процесния пред него ЕФ, РС
приел за установена чрез събраната доказателствена съвкупност описаната в
електронния фиш фактическа обстановка по извършване на нарушението на чл.21,
ал.1 от ЗДвП от наказаното лице, като законен представител на субекта, ползващ процесното
МПС. Приел и, че скоростта на движение на автомобила била установена с
допустимо и годно техническо средство и се установява от приложения клип от
17.05.2018г., като то сочело по недвусмислен начин, че имало движение на
автомобил „Фолксваген Джета” с хххх, поради което и съдът възприел за
неоснователни възраженията, че този автомобил не пътувал. РС посочил, че
доказателствата кореспондирали по между си, не съдържали противоречия и поради
това ги кредитирал с доверие.
При тази приета за безспорна фактическа
обстановка, РС от правна страна приел, че АНО правилно и законосъобрзано приел,
че имало нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и правилно на осн. чл.182, ал.1, т.4
от с.з. наложил съотв. наказание, тъй като при ограничение на скоростта от 50 км./ч.
наказаният се движел с въпросното МПС със скорост, превишаваща с 33 км./час
максимално допустимата за населено място. Така водачът, чрез действието си
осъществил деяние, с което нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, което деяние било
определено за наказаумо, било извършено виновно при форма на вината - умисъл,
поради което деецът от обективна страна осъществил едно формално
административно нарушение по см. на чл.6, ал.1 от ЗАНН, а именно това по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. РС приел и извод за правилно определена административна санкция и
че нарушението правилно било установено чрез електронен фиш на осн. чл.189,
ал.4 от ЗДвП, като установено и заснето чрез техническо средство, което било
изправно и годно за използване. в заключение РС посочил, че ЕФ съдържал всички необходими
реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира решението за
постановено при изцяло правилно приложение на закона и наведеното касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се установява да е налице.
Касационната инстанция намира за правилно
и при съблюдаване на процесуалните правила изградени фактическите изводи на
въззивния съд, които изцяло сочат, че се доказва проявление от обективна страна
на релевантните факти по извършване на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и те
са точно така, както се визират от АНО в електронния фиш. Пред въззивната не са
събрани доказателства, които да оборват така изведените фактически изводи от
РС, нито пред тази инстанция се сочат такива, които да водят до други фактически
извод и да подкрепят тезата на наказаното лице, че няма извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Правилни и законосъобразно изградени са и изводите на РС,
че нарушението е установено чрез годно техническо средство и поради това
приложим е редът по неговото установяване чрез издаване на електронен фиш, за
който се удостоверява, че съдържа всички законово изискуеми се реквизити. В
делото на РС не се съдържа и едно доказателство, което да опровергава
фактическата обстановка, вкл. и извода на въззивния съд, че деянието е
извършено именно от В.Е. и то умишлено.
Ето защо касационната жалба се явява
изцяло неоснователна, а изведеният от РС
краен правен извод на въззивния съд е правилен, като съответен на
приложимия закон. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което
настоящата инстанция не следва да присъжда такива.
Водим от горното и на осн.221, ал.1 от
АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260198/23.11.2020г., постановено по анд № 2707/2020г.
по описа на РС Стара Загора.
Настоящото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.