№ 46
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000703 по описа за 2021 година
"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София обжалва решение
№326/29.09.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №242/2021 г. в
осъдителната му част за разликата на сумата от 50000 лева до 80000 лева -
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата М К
Ж. от гр.Белослав в резултат от ПТП на 18.11.2020 г., ведно с лихви и
разноски, с молба да бъде отменено и искът - отхвърлен в същата част, като
претендира и за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. В с.з.
защитата на възивника представя доказателства за доброволно заплащане на
ищцата на сумата от 50000 лева - главница, ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. до датата на плащането - 02.11.2021 г. в необжалваната част от
решението, като моли за уважанае на жалбата му изцяло, ведно с присъждане
на разноските за двете инстанции.
Ответницата по жалбата - М К Ж. от гр.Белослав моли с писмен отговор и с
писмена молба моли за отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на
съдебни разноски - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА, ведно с
ДДС, като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на другата страна.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
1
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съдебният състав по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните
по делото доказателства приема за установено следното:
Единственото оплакване в жалбата е за неправилно определен /завишен/
размер на обезщетението от съда съобразно правилото за определянето му по
справедливост. Не се поддържа възражението за съпричиняване на вредите от
пострадалата. Последното се установява и от доказателствата по делото,
доколкото ищцата е преминавала по пешеходна пътека в гр.Белослав по улица
"Христо Ботев" и не е била възприета от деликвента при пресичане на същата,
втора за него, пешеходна пътека по тази улица в посока на движение към с.
Разделна, като ищцата е била с абсолютно предимство, което водачът на л.а.
"Опел Корса", с рег.№В9151 СР, й е отнел, като не е намалил и не е спрял
автомобила, за да я пропусне.
Съдът намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80000 лева е прекалено завишено съобразно характера, силата и
интензитета на претърпените болки и страдания от ищцата, вида, тежестта на
уврежданията й, степента на възстановяването й от тях и прогнозата за
отшумяването им, следствие на удара от автомобила при станалото ПТП на
пешеходната пътека. Установено от заключението на СМЕ, счупената дясна
раменна кост и счупванията на второ, трето и четвърто десни ребра са
основните увреждания на ищцата при ПТП, като сега ребрата са зараснали
след лекуване с покой и обезболяващи средства, но в началото до към 25-тия
ден са били много силни при всяко движение на снагата. Счупената раменна
кост е била лекувана оперативно, като костните краища са съединени с метал.
Болките са били много силни до момента на обездвижване на ставата.
Понастоящем металът не е изваден, като движенията на ставата са значително
ограничени. От показанията на св. Стойчо Желязков - съпруг се установява,
че в началото болките в ударените при ПТП гърди, рамо, крак, глава и в
цялото тяло са били много силни. Ищцата е лежала в болница около 15 дни,
през което време са оперирали дясното й рамо и са сложили импланта. Не е
могла да движи изобщо ръката си и да се самообслужва, като свидетелят й
помагал да се облече и да иде до тоалетна. След изписването й от болницата
месеци наред той се грижил за нея, защото тя не могла да върши нищо с тази
си ръка, а я ползвала само като помощна. И досега тя е в болнични, не може
2
да се върне на работа и не може да шофира поради невъзможност да ползва
пълноценно ръката си, която се вдига само донякъде. От стреса косата й
почнала да пада, но след месец се е възстановила. На мястото на операцията е
останал грозен, загрозяващ белег и ищцата не може да носи по-свободни и
разголени дрехи през топлите сезони. При съответна рехабилитация чрез
физиотерапия, каквато ищцата вече е започнала, може да се очаква
подобряване разгъването на ръката, но това ще бъде един бавен и
продължителен процес. Предвид горните обстоятелства и прогнозата за
възстановяване на ищцата, която не е неблагоприятна, макар че то ще изисква
значителни усилия и постоянство от нея, съдът намира, че поисканият с
исковата молба размер обезщетение е бил поначало прекалено завишен, като
е завишен и размерът на присъденото от съда такова. Адекватно на
претърпените болки и страдания, както и на тези, които ищцата тепърва ще
търпи, с оглед и на съдебната практика при аналогични случаи, е обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 60000 лева, до който следва да се намали
присъденият с решението такъв, ведно с лихви и разноски. Решението на ОС
Варна е влязло в сила до размера на 50000 лева, до който същото не е било
обжалвано, като за същата сума то е и изпълнено доброволно от
застрахователя след подаване на жалбата. Ето защо, решението следва да се
отмени в осъдителната му част по иска за главницата за разликата от 60000
лева до 80000 лева и искът в тази му част се отхвърли, ведно с лихви и
разноски, като неоснователен, а в останалата му обжалвана част - за разликата
от 50000 лева до 60000 лева се потвърди. В потвърдената част въззивният съд
препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание
чл.272 - ГПК. Съобразно изхода на спора решението се отменя и в частта над
сумата 2796 лева - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по чл.38, ал.2 - ЗА
на адв. В.О. и над сумата 2400 лева - дължима от ответника държавна такса, а
ищцата се осъжда да заплати на ответника още сумата 792 лева -
допълнителни съдебни разноски за първата инстанция. Съобразно уважената
част от жалбата въззиваемата страна - ищца се осъжда да заплати на
въззивника - ответник и сумата 1620 лева - съдебни разноски за въззивната
инстанция. Съобразно отхвърлената част от жалбата въззивникът се осъжда
да заплати на адв. В. В. ОРТ. от САК сумата 996 лева, с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА.
Предвид изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съдебният състав на
3
АС Варна - ТО.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №326/29.09.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.
№242/2021 г. в осъдителната му част за разликата на сумата от 60000 лева до
80000 лева - присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ищцата М К Ж. от гр.Белослав в резултат от ПТП на 18.11.2020 г., ведно с
лихви и разноски, както и в частта над сумата 2796 лева - адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА на адв. В.О. и над сумата 2400 лева -
дължима от ответника държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М К Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.Белослав,
ул."Пейо Яворов" №2, срещу "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София,
ЕИК *********, за сумата от 20000 лева, представляваща разлика от 60000
лева до 80000 лева - присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищцата М К Ж. от гр.Белослав в резултат от ПТП на 18.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. и разноски, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част - за разликата
от 50000 лева до 60000 лева - главница, ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. и разноски.
Решението е влязло в сила до размера на 50000 лева - главница, ведно със
законната лихва от 15.04.2021 г. и разноски.
ОСЪЖДА М К Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.Белослав, ул."Пейо
Яворов" №2, да заплати на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София - ЕИК
*********, сумата 792 лева - допълнителни съдебни разноски за първата
инстанция и сумата 1620 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София - ЕИК *********, да
заплати на адв. В. В. ОРТ., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул."Цар
Самуил" №38, партер ап.2, сумата 996 лева - адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 - ЗА.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 - ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5