№ 2486
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110104931 по описа за 2024 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.405 КЗ, вр.чл.386, ал.1, вр.чл.400, ал.2 КЗ от М. Н.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б. Б.“ № **, действащ чрез адв. Р. Р. - ВАК,
срещу „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: : гр. С., бул.
„В.“ № ***, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250.00 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно
събитие на 17.01.2024г., довело до увреждането на собствения му автомобил марка
„Х.А.“ с рег. № ***, рама ***, застрахован по договор - застраховка/комбинирана
застрахователна полица „К.+“ № 440123031033113, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 23.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор -
застраховка/комбинирана застрахователна полица „К. +“ под № 4400123031033113 със
срок на действие от една година, считано от 13.07.2023г. до 12.07.2024г. по отношение
на лек автомобил марка „Х.А.“ с рег. № ***, рама *** с определена застрахователна
стойност в размер на 14 000 лв., при дължима застрахователна премия в размер на
766,50 лв., заплатена изцяло в срок.
Ищецът твърди, че по време на действие на договора е възникнало
застрахователно събитие на 17.01.2024г. в гр. Варна, въз основа на което процесното
МПС е увредено. Посочва се, че на въпросната дата водачът се е движел по ул. „Д.“
зад товарен автомобил, от когото изхвърчат малки предмети, като едно от тях удря
челното стъкло на автомобила, управляван от ищеца. За настъпилото събитие ищецът
уведомил своевременно ответника, като предявил претенцията си за образуване на
преписка по щетата. Бил извършен оглед от служители на застрахователя, за който бил
съставен протокол и отразени щетите. Съгласно заключението на застрахователя по
лекия автомобил били налице следните увреждания: челно стъкло - тон. със сензор,
което е посочено за подмяна. Застрахователят отказал изплащане на обезщетение с
мотив, че при сключване на договора е било налично увреждане на челното стъкло на
процесния автомобил. Ищецът оспорва твърдението, че към момента на сключване на
договора стъклото е било повредено, като се позовава на Протокола от 13.07.2023г.,
удостоверяващ извършения оглед на МПС при сключване на договора. Оспорва довода
на ответника, че последният е пропуснал да опише щетата в протокола.
1
По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен, както и
да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЗИ - О. З.“ ЕАД е подал писмен
отговор, с който оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че към момента на застрахователното събитието между ищеца и
ответника има валидно облигационно отношение, учредено по силата на сключен
договор за застраховка „К.+“, обективиран в застрахователна полица №
440123031033113, сключена на 13.07.2023 г., по отношение на лек автомобил „Х.А.“ с
рег. № *** и че на 18.01.2024 г. от ищеца е подадено уведомление за настъпило
застрахователно събитие, като за същото е образувана щета № 44010312400366.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на вредите по процесния лек
автомобил, обстоятелствата около настъпването им, както и причинно-следствената
връзка между твърдяното събитие и настъпилите вреди. Оспорва твърдението, че
увредения детайл - челно стъкло не е бил с увреда към датата на сключване на
полицата и заснемането му от застрахователя.
На следващо място ответникът оспорва размера на предявения иск. Посочва, че
претендираната от ищеца сума за ремонт на МПС не отговаря на уговореното между
страните, а именно: ремонт в доверен сервиз.
В условията на евентуалност твърди, че претендираната с исковата молба сума е
в завишен размер и не съотвества на действителните стойности на частта при
алтернативни доставчици по цени и труд в доверените на дружеството сервизи.
В открито заседание ищецът поддържа молбата, а ответникът поддържа
отговора чрез упълномощени процесуални представители.
Съдът, на осн.чл.146 ГПК е указал на страните доказателствената тежест, която
те носят във връзка с фактите, на които основават становищата и възраженията си.
Искът е за вземане за застрахователно обезщетение по Кодекса на застраховането
като събитието е настъпило в град Варна – в последната хипотеза на специалния
закон. Ищецът се е позовал изрично на специалната местна подсъдност, което
изключва общата такава по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК. С определението по чл.140 ГПК
съдът е приел, че предявен иск от потребител, който има постоянен и настоящ адрес в
град Варна и на осн.чл.113 ГПК иска е подсъден на РС Варна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, като взе предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема
за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор по отношение на твърденията, че към датата на
застрахователното събитието между тях има валидно облигационно правоотношение,
учредено по силата на сключен договор за застраховка „К.+“, обективиран в
застрахователна полица № 440123031033113, сключен на 13.07.2023 г. по
отношение на лек автомобил „Х.А.“ с рег. № ***, че на 18.01.2024 г. от ищеца е
подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие, като за същото е
образувана щета № 44010312400366, че е налице отказ от застрахователя да изплати
обезщетение с мотив, че увреждането е било налично към датата на сключване на
договора.
От приетите доказателства автомобилна застраховка „К.+“ комбинирана
2
застрахователна полица № 440123031033113 от 13.07.2023 г.; уведомление за щета №
44010312400366; протокол № 99253702 за оглед на МПС с полица номер
440123031033113; писмо до М. Н. А. с изх. № 102/18.01.2024 г. относно щета №
44010312400366; свидетелство за регистрация част 1 № *********/06.02.2020 г.; Общи
условия за автомобилна застрахова „К.“ се установяват тези твърдения.
От показанията на свидетелката Ганчева се установява, че М. А. притежава
автомобил „Х.“ А.. Присъствала е на събитието когато по същия автомобил са
получени щети по предното стъкло. Това се случило миналата година януари месец
при пътуване по ул. „Д.“, отсечката между ОМВ бензиностанцията на гарата в посока
Градски транспорт паркингите. Свидетелката се евозила на пасажерското място до
водача. Пред автомобила се е движел голям камион, който в един момент се
поразклатил и изпаднали някакви малки частици от него. Чула и видяла как нещо по-
голямо пада върху стъклото. Стреснали се, отбили встрани да проверят и
действително на астъклото имало дълбока шупла в дясната част пред пасажерската
седалка долу. Не била налична преди това. Шуплата била с големина около 1 - 2 см.
От камиона падали камъчета, колкото монета, имало и по-големи.
От заключението на САТЕ по основната задача /в производство по чл.207 ГПК/ и
по допълнителната задача се установява, че увреждането по челно стъкло-тон. със
сензор на лек автомобил „Х.А.“ с рег. N: *** предмет на щета № 44010312400366 се
изразява в спукване с нарушаване на целостта на външния слой на стъклото, в долния
десен край на детайла. На снимковия материал изготвен при сключване на
застрахователния договор от 13.07.2023 г. не се виждат увреждания по стъкло челно,
както не се вижда и процесното увреждане. При извършения на 18.09.2024 г. оглед на
процесния автомобил не са установени други увреждания освен процесното по
челното стъкло на автомобила. Експертизата приема увреждането по автомобила, а
именно: Челно стъкло тон. със сензор – подмяна. Вещото лице дава заключение за
средна пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредения
детайл – челно стъкло-тон. със сензор на лек автомобил „Х.А.“ с рег. N *** след
извършено проучване за извършване на ремонта в автосервизи, притежаващи
сертификат за качество, както и такива, които не притежават подобен сертификат,
както и в зависимост от вида и качеството на извършване на ремонта, като взема под
внимание посочените варианти. Вещото лице е посочило конкретните сервизи в което
е направено проучването за цена на резервни части и на труд за дейностите,
необходими да се отстрани увреждането на автомобила на ищеца. При извършеното
пазарно проучване е установено, че стъкло челно се предлага като оригинална
резервна част на стойност 1403.25 лв. и като резервна част от алтернативен
производител (Н.Г., ***, П., Г., С.Г.) на стойности от 425.90 лв. до 612.06 лв. Челно
стъкло тон. със сензор. Подмяна. Челно стъкло като резервна част – 992.62 лв. Д/М
Челно стъкло тон.със сензор 4.5 ч. х 49.00 лв. = 220.50 лв. Допълнителни материали -
3
40.00 лв. Общо за Челно стъкло тон. със сензор – 1253.12 лв. Общият размер на
пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредения детайл –
челно стъкло-тон.със сензор на лек автомобил „Х.А.“ с рег. N: ***, като се направи
проучване за извършване на ремонта в автосервизи притежаващи сертификат за
качество, както и такива, които не притежават подобен сертификат, както и в
зависимост от вида и качеството на извършване на ремонта, като вземайки под
внимание посочените варианти се даде и определи средна пазарна стойност за
извършване на ремонта към датата на възникване на застрахователното събитие, е в
размер на 1253.12 лева.
От заключението по допълнителната задача вещото лице, след запознаване със
свидетелските показания дава заключение, че при съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за лек автомобил
„Х.А.”с рег. №: *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилoтo събитие.
Страните имат спор за дължимост от страна на застрахователя на обезщетение по
застрахователния договор за застрахователно събитие, настъпило на 17.01.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок,, който не може да е по-дълъг
от установения срок по чл.108 КЗ. В чл.408 КЗ са посочени хипотезите в които
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; в други случаи, предвидени със закон. Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 – чл.409 КЗ.
Нормата на чл.405, ал.1 КЗ е императивна и съгласно същата при
настъпило застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок или най-късно в срока по
чл.108 КЗ след като застрахованото лице е иззпълнило задълженията си по
4
договора. Не се оспорва от страна на ответника, че същият е уведомен за
застрахователното събитие в указаните сроковете и са представени
поисканите документи, както и автомобилът е предоставен за оглед. При
настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на
собственика на имуществени вреди в определените от договора лимити.
Съдът намира за неоснователни всички възражения на ответника за причините
поради които е взел решение да изплати обезщетение в размер по-малък от
действителния размер на увредените части и разходи за материали и труд, тъй
като не са представени доказателства за тези твърдения по делото.
Увреждането на детайл „предно стъкло“ е установено по категоричен
начин, както от двете заключения на САТЕ, които съдът цени като пълни, ясни
и компетентно дадени, така и от свидетелските показания. Възражението на
ответника, че същото увреждане е било налично към датата на сключване на
застрахователния договор не се доказа. Експерта е дал заключение, че за
увредения детай няма установени идентични и съизмерими увреждания с
декларираните от събитието от което следва, че за същия се дължи
обезщетение. Отказа на застрахователя да плати обезщетение е
неоснователен, в противоречие със застрахователния договор, с Общите
условия и с разпоредбите на Кодекса на застраховането.
При така установеното от фактическа страна и събраните в
производството доказателства, съдът намира за установено по безспорен
начин, че на посочената дата 17.01.2024 г. е настъпило застрахователно
събитие с лекия автомобил, който е бил застрахован при ответното дружество
по застраховка “К. на МПС” и че по същия са настъпили описаните щети и по
описания начин, което се установи от заключението на САТЕ, ценено от съда и
неоспорено от страните.
От изложеното следва, че е налице възникнало застрахователно
правоотношение по силата на което е възникнала отговорност по
застрахователен договор за обезщетение за имуществени вреди вследствие на
настъпило застрахователно събитие, поради което съдът приема за
установено, че е настъпило застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя на осн.чл.405, ал.1 КЗ и
обезщетение се дължи в пълен размер на действителната стойност на
необходимите части, материали и труд за възстановяване на щетите, съгласно
5
заключението на САТЕ по средни пазарни цени за услугата, която се предлага
в автосервизи на територията на гр.Варна. Ето защо съдът намира, че
дължимото обезщетение от застрахователя по средни пазарни цени за челно
стъкло тон. със сензор е в посочения размер на САТЕ общо 1253.12 лева.
Предявеният иск с цена 1250.00 лева следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан по размер.
До момента задължението да плати обезщетение не е изпълнено от
страна на застрахователя, поради което същият дължи обезщетение за забава
върху дължимото обезщетение от подаване на исковата молбаа до
окончателното плащане. От основателността на главния иск следва и
основателността на акцесорния иск за заплащане на лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от подаване на
молбата 23.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските:
Страните са направили допустими искания по реда на чл.78 ГПК,
подкрепени с доказателства.
При този изход на спора ответникът следва да плати на ищеца разноски
за производството в размер на 833.00 лева за държавна такса и за
възнаграждение за вещо лице.
На осн.чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да плати на адвокат Р. В. Р.
възнаграждение по чл.7, ал.2 и ал.9 от Наредба № 1 от 2004 г. за
възнаграждения за адвокатската работа в размер на 675.00 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „В.“ № *** да плати на М. Н. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Б. Б.“ № ** сумата в размер на 1250.00 лева /хиляда двеста
и петдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от застрахователно събитие на 17.01.2024г., довело до
увреждането на собствения му автомобил марка „Х.А.“ с рег. № ***, рама ***,
6
застрахован по договор - застраховка/комбинирана застрахователна полица
„К.+“ № 440123031033113, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.405 КЗ, вр.чл.386, ал.1,
вр.чл.400, ал.2 КЗ, както и разноски за производството в размер на 833.00
лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „В.“ № *** да плати на адвокат Р. В. Р., сл.адрес гр.В.,
ул.П. Е. № **, офис * възнаграждение в размер на 675.00 лева, на осн.чл.38,
ал.2 ЗА.
Задължението може да се плати по банкова сметка в *** АД с титуляр
адвокат Р. В. Р..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7