РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110205011 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/. Образувано е по жалба на С. О. Л. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул.
„***“, №***, депозирана чрез процесуален представител-адвокат А. А. от АК-Варна
срещу Заповед №365зз-690/12.12.2024г., издадена от старши полицай –Б.Г.К. от Сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР гр.Варна.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е издадена в нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват фактически основания за издаването й.
Сочат се визираните в чл.146 АПК основанията за оспорване на административен акт:
съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с
материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се
пространни мотиви за отмяна на оспорвания административен акт, като се цитира
относима съдебна практика. С тези аргументи се иска отмяната на оспорваната
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален
представител- адв.А., който поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на
1
посочените в нея основания, като навежда и други основания. Претендира и да се
присъдят сторените по делото разноски, за които представя доказателства.
Ответникът по жалбата – старши полицай –Б.Г.К. от Сектор „Специализирани
полицейски сили“ при ОД на МВР гр.Варна, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и да се
потвърди издадения административен акт. Счита, че е имало съмнение за
съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Претендира и за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и
становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2024г. старши полицай Б.Г.К. и негов колега- св.Р. М. Т., двамата
полицейски служители от Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР
гр.Варна, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения на ул.“Девня“,
попадаща в обхвата на Първо РУ-Варна. Около 11:25ч. органите на полицията
забелязали, че по улицата се движи лек автомобил марка „Крайслер“, с рег.№В 73 28
ВК, като на същия не светел заден ляв стоп. Вниманието на органите на реда било
привлечено от обстоятелството, че автомобилът се управлява от жена, която била с
поставени слънчеви очила. Горното обстоятелство се сторило необичайно на
полицейските служители, тъй като времето било мрачно. Поради това те решили да
извършат проверка на водача - жалбоподателката Л., като я последвали и я спрели за
проверка до бензиностанция „Еко“.
В хода на проверката, след установяване на самоличността й, те извършили оглед на
купето на автомобила, като констатирали, че в него има разпилени фасове от цигари.
Извършили проверка на дамската чанта на Л. и в нея също констатирали наличие на
изпушени цигари от устройство „Айкус“. На стелките, пред задните седалки, органите
на реда констатирали наличието на тръбички , които преценили, че служат за
„шмъркане“ на наркотици. Поради това предприели обстойна проверка на купето на
автомобила, като съобщили на Л., че търсят забранени вещества. В пространство до
скоростния лост, след премахване на кората, която по преценка на служителите била
разместена, ст.полицай К. намерил черна латексова ръкавица, в която имало 18 бр.
полиетиленови пликчета, пълни с бяло прахообразно вещество.
При откриване на веществото от полицейските служители, жалбоподателката се
притеснила. Обяснила, че не знае от къде е и какво е намереното вещество, като
споделила, че наскоро са й разбили автомобила.
2
На място на Л. била извършена проверка с дрегер и с дръг тест, съответно за
алкохол и за употреба на наркотични вещества, като тестовете били отрицателни.
На място на проверката бил извикан екип от разследващи органи от Първо РУ-
Варна, които извършили съответни действия по разследването и на основание чл.212,
ал.2 от НПК започнали досъдебно производство, водено под №1938/24г. по описа на
Първо РУ-Варна за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Жалбоподателката Л. била задържана и отведена в Първо РУ-Варна, където
ответникът ст.полицай К. съставил срещу нея Заповед №365зз-690/12.12.2024г., за
задържането й за срок до 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР, като в графата
основание за задържане било вписано единствено чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
На 13.12.2024г. в 11:25ч. жалбоподателката била освободена. Впоследствие тя била
разпитана като свидетел по ДП №1938/24г. по описа на Първо РУ-Варна.
Към 12.12.24г. и към месец април 2024г. по делото не била установена
съпричастност на Л. към разследваното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в
рамките на ДП №1938/24г. по описа на Първо РУ-Варна и по него нямало привлечено
лице в качеството на обвиняем.
Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за
задържане на лице - Заповед №365зз-690/12.12.2024г., е била издадена на 12.12.2024
год. от Б.Г.К. – старши полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна , с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя С. О. Л. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на Първо РУ- Варна. Фактическо основание за
издаване на заповедта не било посочено, като единствено бил вписан чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на
екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице – жалбоподателят Л. е освободена
на 13.12.2024 год. в 11:25ч. На 18.12.2024г. Л. подала жалба в РС-Варна срещу
процесната заповед.
В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от ОД на МВР
Варна с писмо от 23.01.2024 год., се съдържат: Заповед №365зз-690/12.12.2024г.,,
издадена от старши полицай К., с която е разпоредено задържане за 24 часа на С. О.
Л., декларация изходяща от С. О. Л., в която е вписано, че желае адвокатска защита;
протокол за личен обиск на С. О. Л. от 12.12.2024 год.; протокол за извършена
проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства,
контейнери и на вещи превозвани в тях от 12.12.24г., разписка за върнати вещи и пари
на задържано лице С. О. Л. и 2 бр.докладни записки, изготвена от ст.полицай К..
В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за
длъжността на ответника по жалбата - удостоверение издадено от Началник сектор
3
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че К. е назначен на
длъжност старши полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
По делото е приобщена справка от РП-Варна, видно от която до 02.04.2024г. т.е.
почти четири месеца след издаване на процесната заповед, по ДП №1938/24г. по описа
на Първо РУ-Варна няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Разследването се
провежда за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК , а жалбоподателката има
качеството на свидетел по делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни
такива.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Р. М. Т. –
ст.полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР-Варна, работил в екип с издателя на заповедта и ответник по делото в
процесния ден. Същият потвърди, че Л. е била задържана, именно от К. и отведена в
Първо РУ, като изясни обстоятелствата около задържането й, както и обстоятелствата
по извършената проверка на автомобилът й. Неговите показания кореспондират и се
подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Макар да е налице подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, съдът
кредитира й показанията на св. С.Д.Д.- майка на Л.. В своите показания свидетелката
посочи обстоятелствата около задържането на дъщеря си, както и около претърсването
в дома й, в рамките на провежданото ДП. Нейните показания кореспондират с
останалите гласни и писмени доказателства и като цяло съответстват на установената
от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.
4
1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се
предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на
адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния
случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено
поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна
мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за
преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за
ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За
прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и
данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая от С. Л..
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган инспектор –
ст.полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР-Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР,
осъществяващ контролна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и притежаващ качеството
полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и
разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаната е попълнила декларация, че е
запозната с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни
правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от нея и от полицейския
орган, препис от заповедта е била връчена на задържаната срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната
норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, и длъжността на
служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице –
трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са
5
правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР.
В оспорената заповед липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в
изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя . Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един
административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно,
това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се
припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания,
съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези
основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите
доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно
основание е -чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От
фактическа страна в заповедта не е посочено никакво основание за задържане. В
контекста на горното в заповедта липсва изискуем от нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР реквизит - фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за
прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика / Решение №
3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009
г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г.,, Решение № 9338/18.06.2019г. по адм.дело
№ 426/2019г. на ВАС и др. / фактическите основания за издаване на адм. акт са
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му,
за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо
основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е
процесният случай, още по малко би могла да бъде запълнена от доказателства , които
се събират в рамките на досъдебно производство.
За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ в случая, за адм.орган важи
императивното изискване да посочи конкретни данни, от които да може да се
направи обосновано предположение, че лицето е извършило или е съпричастно към
извършването на конкретно престъпление. Тези данни следва да са посочени точно,
конкретно и ясно. Това е основно задължение за обосноваване при упражненото от
органа правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, с него
законодателят цели осигуряване на възможност за адресата на акта да защити правата
си.
Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за
законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
6
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които
административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага
страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им
срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за
контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна
самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че
тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на
закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид
Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби №
50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, цитирано и в жалбата,
в което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано
самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че според което чл. 5, § 1, б.
„с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило
престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф
46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за
извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на
лицето към извършването на конкретно престъпление.
За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощия в
рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на
акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства свързани с това коя от
дейностите по чл. 6 от ЗМВР е осъществявал полицейският орган, какво е било
поведението на адресата в частност да бъдат посочени конкретни факти, че лицето е
извършило престъпление или е съпричастно към извършването на такова. В случая в
заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи
наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че за лицето
спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има данни, че е
извършило престъпление. Следва да се отбележи, че в оспорената заповед дори не е
посочено, че по случая се провежда ДП, като не е ясно и защо е било нужно
задържането на лицето.
7
Действително съгласно трайно установената съдебна практика мотивите за
изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в други документи съдържащи се в
административната преписка когато тези документи изхождат от издателя на акта. В
случая обаче доколкото се касае до засягане на едно от основните права на човека –
правото на свобода, обект на изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано
лице следва незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други
думи ако и мотивите да са изложени в документ различен от оспорваната заповед, то
този документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното лице.
В случая към преписката е наличен един документ, изходящ от пол. орган издал
оспорената заповед: Процесната заповед съставена срещу жалбоподателя, в който
липсва посочения по-горе реквизит. Изготвените две докладни записки от ст.полицай
К., една от която сочи, че при проверката на Л. със съответни полеви тестове не са
установени алкохол и наркотици, както и докладна записка, описваща констатациите
от проверката на автомобила, не са доведени до знанието на Л., или поне такива
обстоятелства в преписката не са видни. Що се касае до снетите обяснения на Л., на
които се позовава процесуалният представител на ответника, то такива по преписката
не са налични. В приложения по делото протокол за личен обиск и за проверка на
лични вещи и превозни средства, също отсъства основанието за задържане на Л., а в
последния е вписано единствено нейното обяснение, че за пръв път вижда намерените
в автомобила й вещи. Що се касае до посоченото от ответника в докладната записка и
в протокола за проверка на превозното средство, че в автомобила управляван от Л. е
намерено бяло прахообразно вещество, то не е ясно какво е било това вещество към
момента на откриването му, тъй като по делото отсъстват доказателства на място да е
бил извършен полеви тест на веществото. Напротив, налични са доказателства, че
тестовете за употреба на наркотици и алкохол у Л. , извършени на място са били
отрицателни. Посоченият текст от ЗМВР сочи, че лицето може да бъде задържано при
налични данни за извършено престъпление. Но от изготвената заповед не е ясно за
какво престъпление е задържана жалбоподателката. Следва да се посочи, че
престъпленията са конкретни противоправни деяния, обявени от закона за наказуеми и
осъществяващи състав от НК, не съществува престъпление изобщо, така че не е
достатъчно посочването само и единствено на текст от нормата на ЗМВР, указващ, че
задържането е допустимо за лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
От гласните доказателства по делото бе установено, че жалбоподателят е била
подложена на проверка, в рамките на която в автомобилът , управляван от същата е
открито бяло прахообразно вещество, разположено в пликчета, без да е ясно към този
момент какво е било това вещество, тъй като изследване на същото с полеви тест на
място не е извършено. Жалбоподателкта от първия момент е отрекла съпричастност
към намереното в автомобила й вещество, като такава съпричастност не е установена
8
и близо четири месеца след това - съгласно писмото на ВРП, последната единствено
компетентен орган да прецени съпричастността на конкретно лице към конкретно
извършено престъпление.Намереното вещество в автомобила, управляван от Л. е
следвало да бъде изследвано на място с полеви тест или на по-късен етап посредством
експертна справка, изготвена от компетентно лице от състава на МВР, като резултатът
от изследване е следвало да бъде обективиран и приложен към материалите по
преписката, като резултатът установяващ вида на установеното вещество е следвало да
бъде предявено на задържаната, ведно с мотивите за задържането й.
С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на
жалбоподателя Л. по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято
конституционна и международноправна защита императивно изисква чрез чл.30, ал. 2
от КРБ вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2 ЕКПЧ основанията
за задържането да му бъдат съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна
закрила и формираната трайна практика на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва
категорично възможността едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под
каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания. Ето защо, след като
необходимата информация за тях не се съдържа в процесната Заповед съгласно чл. 74,
ал. 2, т. 2 ЗМВР и чрез връчването на неин препис по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е
доведена до знанието на жалбоподателя Л. при задържането й съгласно член 5, § 2
ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се формулират, предявяват и
доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие. Липсата на фактическо
основание не може да се преодолее чрез събиране на гласни доказателства в съдебната
фаза на процеса –свидетелски показания, които официално нито са приобщени към
преписката до задържането на лицето, нито са му били незабавно съобщени съгласно
член 5, § 2 ЕКЧП чрез връчването препис по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Обстоятелството, че в последствие, след задържането на Л., същата е узнала или се е
досетила по един или друг повод за причината за задържането си, не е от категорията
да компенсира липсата на фактическите основания в заповедта. Лисата на фактически
основания не би могла да се преодолее и посредством представената в съдебната фаза
справка от прокурор при РП-Варна, в която се сочи, че откритото в автомобила
вещество е наркотично. Прочие от същата е видно, че по цитираното по-горе
досъдебно производство, четири месеца след задържането няма привлечено лице в
качеството на обвиняем, а Л. има единствено качеството на свидетел по делото, като
нейна съпричастност към деянието предмет на разследването не е установена.
Липсата на фактически основания за задържането в обжалваната Заповед препятства
и съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 ЕКПЧ, който се упражнява
единствено в рамките на индивидуалния административен акт, чиято
законосъобразност се оспорва. Този порок във формата на процесната Заповед е
съществен, не е незабавно отстранен от издалия я полицейски орган до задържането на
9
жалбоподателя на 12.12.2024 г. съгласно член 5, § 2 ЕКЧП, не подлежи на последващо
саниране по делото и е самостоятелно абсолютно основание за отмяната й.
В случая, както вече бе посочено оспорената заповед не съдържа конкретни
фактически основания, довели до реализиране на правомощието на полицейския орган
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Липсата на основен реквизит на
заповедта представлява сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т.2
от АПК, който не може да бъде саниран. Съчетан и с липсата на мотиви обосновава
извод за незаконосъобразност и налага нейната отмяна. Отсъствието на мотиви и
липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта представляват
съществен, неотстраним порок, препятстващ проверката за законосъобразност на
заповедта и нарушаващ правото на защита на жалбоподателя. Обосноваността на акта,
въз основа на който е осъществено ограничаването на правото на свободно
придвижване обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент при
преценка за произвол при задържането. Заложената от законодателя цел не би могла да
бъде постигната при липса на данни за извършено от лицето престъпление.
Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна
мярка да се предполагат, а следва за всеки конкретен случай да са безспорно
установени от административния орган, което в случая не е сторено.
По изложените съображения след осъществената проверка по чл. 168 АПК, съдът
намира жалбата за основателна – оспорената Заповед №365зз-690/12.12.2024г.,,
издадена от старши полицай –Б.Г.К. от Сектор „Специализирани полицейски сили“
при ОД на МВР гр.Варна, е незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и
т. 4 АПК, поради което следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
При този изход на делото, на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва да се присъдят направени по делото разноски общо в размер на 810 лева, в т. ч.
държавна такса – 10 лв. и адвокатски хонорар – 800 лв., заплатени в брой съобразно
пълномощното и разписката по делото, като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв,
бр. 14 от 2025 г.) и предвид проведените по делото три съдебни заседания, това е дори
под минимално предвидения размер за съответното производство и възнаграждението
не е прекомерно, а и липсват възражения в посочени смисъл от процесуалния
представител на ответника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С. О. Л. ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „***“, №***
10
Заповед №365зз-690/12.12.2024г., издадена от старши полицай –Б.Г.К. от Сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР гр.Варна.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на С. О. Л. ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „***“, №*** сумата 810 лв. / осемстотин и десет лева/ – направени по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11