РЕШЕНИЕ
№ 1174
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330110913 по описа за 2022 година
По реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен отрицателен установителен иск А. Ю. С.,
ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1664,27 (хиляда шестстотин
шестдесет и четири лева и 27 ст.) лева, представляваща вземане, произтичащо от договор за
банков кредит сключен между ищеца и „ОББ“ АД на 16.11.2004 г., правата по който договор
са прехвърлени на ответника с цесия от 06.12.2013 г.
В исковата молба се твърди, че с писмо от 10.05.2022 г. ответникът е поканил ищеца
да му заплати процесната сума, която ищецът оспорва, че е погасена по давност.
В писмения отговор ответникът възразява допустимостта на процеса в условията на
евентуалност и сочи, че не носи отговорност за разноските.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да е допустим предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е
докаже наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. В
разглежданата хипотеза правният интерес се доказва от водената между страните
кореспонденция/л.3/. След като ответникът е поканил ищеца да му заплати процесната сума,
която ищецът оспорва като погА.а по давност, то между страните е налице правен спор
относно съществуването на вземането, от което се извежда, че е налице правен интерес от
отричане на вземането по съдебен ред.
1
Искът е основателен. Съдът намира, че вземането е погА.о по давност. В тежест на
ответника е да установи фактите, довели до спиране или прекъсване на давността. В случая
ответникът е процесуално пасивен, поради което и съдът следва да приеме недоказания факт
за неосъществил се.
При този изход на правния спор, ищецът има право на разноски в размер на 66,57
лева държавна такса и 466,40 лева – адв. възнаграждение. Ответникът в отговора на
исковата молба навежда възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски
за адвокат. Съдът намира възражението за основателно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, поради което разноските за адвокат се редуцират до минимума по
НМРАВ, който е в размер на 466,40 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ю. С., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1664,27 (хиляда шестстотин шестдесет и
четири лева и 27 ст.) лева, представляваща вземане, произтичащо от договор за банков
кредит сключен между А. Ю. С. и „ОББ“ АД на 16.11.2004 г., правата по който са
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с цесия от 06.12.2013 г.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. Ю. С., ЕГН
********** сумата от 532,97 (петстотин тридесет и два лева и 97 ст.) лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
2