№ 3713
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110216558 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на М. В. К. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № ***, на СДВР, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. От
страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на разноски,
като се излагат конкретни твърдения за липса на извършено от въззивника административно
нарушение и за нарушаване на процесуалния закон във връзка с издаване на оспорвания ЕФ.
Въззиваемата страна СДВР излага аргументация за доказаност на административното
нарушение, както и за процесуална и материална законосъобразност на фиша (в това число
становище в смисъл, че в случая е спазена съответната предвидена в ЗДвП процедура, при
която е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя К.), като претендира неговото
потвърждаване, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Приложените към доказателствената съвкупност книжа във връзка с депозиране на
сигнал от страна на въззивника за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НПК,
протокол от съдебно заседание по друго дело (и пред друг съдебен състав) – в частта му, в
която са обективирани свидетелски показания (относно причините те да бъдат ползвани по
настоящото производство виж изложените от настоящия съдебен състав в открито съдебно
заседание мотиви!) - и писмено сведение от С.В. водят еднозначно до извода, че изложеното
в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана отговорността на
г-н К., касателно това кому е било предоставено за управление процесното МПС, не
отговаря на истината. Вярно е, че между писменото сведение от В. – от една страна – и – от
друга страна - собствените му свидетелски показания (пред друг съдебен състав),
респективно версията на въззивника и на лицето М.П. (разпитана като свидетел по
визираното преди малко друго съдебно производство и живуща на фактически съпружеска
начала с въззивника), са налице противоречия, но именно тези противоречия дават
основание за извод в смисъл, че не е налице някакъв своеобразен заговор между К.В. и П.,
целящ в крайна сметка избягване на отговорност за заснетото превишаване на максималната
разрешена скорост (т. е. доказателственият анализ сочи, че при всяко положение не следва
1
да се кредитира споменатата преди малко декларация по въпроса за предоставянето на
превозното средство, за сметка на която вяра следва да се даде на останалите изброени преди
малко доказателствени материали конкретно в частта им, която е в смисъл, че г-н В. не е
предоставял процесния автомобил на жалбоподателя К.). Уредбата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
доколкото се отнася до ангажиране на административно-наказателна отговорност, не може
да бъде тълкувана в смисъл на „неинтересуваща се“ от обективната истина. При положение,
че се установява, че въззивникът, чиято отговорност е ангажирана предвид посочването му в
съответната декларация като лице, комуто е било предоставено превозното средство, в
действителност не се е явявал такова лице, то материалният закон не е бил приложен
правилно по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, което налага отмяна на фиша на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, при който изход на делото
правно основание за присъждане на разноски в полза на СДВР изначално липсва, а на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски – удостовереното със съответните договор за правна защита и
съдействие и разписка заплатено възнаграждение за един адвокат, което е напълно разумно с
оглед правната и фактическата сложност на делото, както и с оглед материалния интерес по
него.
Безпредметно е да се обсъжда друго.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалвания ЕФ серия К, № ***, на СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 550 лева –
разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Не присъжда разноски в полза на СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2