№ 43095
гр. С, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110133622 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. В. Д., чрез
адв. Т., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решенията по т. 2 и т. 4 от дневния ред, отразени в протокол от 20.03.2025 г. на
Общо събрание на Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
Етажна собственост с административен адрес: гр. С, ул. Г
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. К е подала отговор на исковата
молба. Излага доводи, че след получаване на исковата молба, на 21.07.2025 г. било
проведено ОС на ЕС, в хода на което било прието решение по т. 1 от дневен ред за отмяна на
решенията по т. 2 и по т. 4 в оспорваната част, приети от ОС на 20.03.2025 г. В тази връзка, с
решението по т. 1 идеалните части от общите части на сградата били определени съобразно
разпределението, дадено от ищцата.
С молба от 14.10.2025 г. ищецът, чрез адв. Т. (надлежно упълномощен), заявява, че
оттегля предявения иск, поради предприетите от ответниците действия след подаване на
исковата молба, поради което моли съда да прекрати производството по делото и да присъди
сторените разноски.
С оглед изявлението на ищеца, чрез процесуалния му представител, съдът приема, че
е сезиран с искане с правно основание чл. 232 ГПК за оттегляне на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без
съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Предвид
гореизложеното и при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 232 ГПК, съдът
намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
При прекратяване на производството по делото поради направено оттегляне на иска,
в общия случай ответникът има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. В случаите на оттегляне на иска, обаче, което
1
процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването
му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита
спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Тоест, когато оттеглянето на иска е
породено от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това е
оттеглил иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на
него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за
предявяването на иска. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от
страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска (в този смисъл е
константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 60417 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1853/2021 г., II т. о., ТК и др.).
В случая, причината, поради която ищецът оттегля иска е поради новонастъпили след
предявяването му обстоятелства, а именно: след получаване на исковата молба от
ответниците, на 21.07.2025 г. е било проведено ОС на ЕС, в хода на което било прието
решение по т. 1 от дневен ред за отмяна на решенията по т. 2 и по т. 4 в оспорваната част,
приети от ОС на 20.03.2025 г. Това обстоятелство води до извод, че причина за
предявяването на иска е поведението именно на ответниците по делото и на това основание
отговорността за разноските следва да се понесе именно от тях. В случая още с исковата
молба ищецът е поискал присъждането на разноски, като доказва заплащане на сумата в
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно приложения към исковата молба
договор за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г., както и сумата от 80 лв. – заплатена
държавна такса по предявения иск, т.е. общо 880 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 33622/2025 г. по
описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
Етажна собственост с административен адрес: гр. С, ул. Г да заплатят на А. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. Г ет. 4, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 880 лв. - разноски за производството пред СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2