№ 85
гр. Сливен, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниЮрка Ив. Дочева
заседатели:Ваня Ст. И.
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Д. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело
от общ характер № 20232200200066 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
Зам.окръжният прокурор Д. С..
Подсъдимата Б. М. М., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си от по-рано защитник адв. М. Д. от АК - Сливен.
За гражданския ищец „Алианц Банк България“ АД, редовно призовани,
не се явява представител.
Явява се и свидетелката В. Р. К., редовно призована.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото днес в 10:22 ч. е постъпила по
електронната поща е постъпила молба от адв. Д. М., пълномощник на
гражданския ищец „Алианц Банк България“ АД, който във връзка с
призоваването му за днешно съдебно заседание уведомява съда, че е
възпрепятстван да се яви в днешното съдебно заседание поради здравословен
проблем. В молбата си сочи, че след приключване на съдебното заседание и
изготвяне на протокола от него, препис от същия да му бъде изпратен на
имейла за запознаване с дадените показания на свидетелката и сочи свободни
дати за следващо заседание при отлагане на делото. Молбата е разпечатана и е
приложена по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка за даване ход на делото и разпит на явилия
се свидетел, с оглед изразеното становище в молбата, в което няма изрично
искане да не се дава ход на делото. В този смисъл, моля да дадете ход на
делото.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
1
ПОДС. М.: Предоставям на съда.
Съдът намира, че няма законова пречка за даване ход на делото,
независимо от обстоятелството, че не се явява пълномощникът на
гражданския ищец, който сочи, че е възпрепятстван по здравословни причини,
но не представя доказателства за това. Същият в молбата си не прави изрично
искане за отлагане на делото, а заявява, че желае да му бъде изпратен препис
от протокола от днешното заседание за да се запознае с показанията на
свидетелката.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството ПРОДЪЛЖАВА във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
В. Р. К. на 59 год., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Съдът РАЗЯСНИ на свидетелката правата и задълженията й по
чл.чл.120-122 от НПК, както и наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК, която се предвижда за лъжесвидетелстване пред съд.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи по чл.290,
ал.1 от НК, свидетелката обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам подсъдимата. Аз съм служител на
„Алианц Банк““ АД в Бизнес център „Стара Загора“, а тя беше служител във
финансовия център на банката в гр. Нова Загора. По този повод служебно се
познаваме. Познавам я, откакто беше назначена в офиса на банката в Нова
Загора. Не си спомням точно кога беше назначена там. Възможно е да е през
2015 г. или 2016 г., но точната година и дата не си спомням. Аз съм
дългогодишен служител на банката, през много длъжности минах. Мисля, че
тогава бях „мениджър продажби“.
На въпроса на адв. Д. относно договорите за издаване на кредитните
карти, техният лимит, както и тези за банкови кредити, отговарям, че те се
одобряваха от централно управление, протоколите за одобрение идваха от
централно управление, всички документи там се разглеждаха и накрая идваха
при нас за подпис. Одобренията на кредитите и въобще на кредитните
продукти се разглеждаха в централно управление, което е съгласно
вътрешните правила на банката и протоколните решения идваха от
централата. Аз бях на втори подпис на договорите. Първи подпис беше
управителят на Бизнес център „Стара Загора“, тогава г-н С.. Съгласно
вътрешните правила договорите трябваше да бъдат с два подписа, той беше на
първи подпис, аз бях на втори подпис. Така беше тогава, така е и сега.
Първичните документи се приемат от съответния служител в офиса т.е.
финансовия център в Нова Загора. Аз тези документи не ги виждам. След като
2
се приемат първичните документи, отиват в София, там минават на одобрение
от централата на банката, от юриста на банката и риска на банката. После
протоколното решение се връща в Нова Загора, където е първоизточника на
подаване на документите. На база на протоколното решение се изготвя
договора за кредитния продукт, независимо какъв е – банков кредит, кредитна
карта и т.н., и идват на подпис в Бизнес център „Стара Загора“. Подписва се от
банката с двата подписа и клиента подписва. Не си спомням точно дали
клиента подписва след нас или преди нас.
Както казах вече, документите първичните се изпращат в централата,
там при юриста и при риска, одобрява се съответния кредитен продукт,
протоколното решение се връща в Нова Загора. Там се изготвя договор, въз
основа на това протоколно решение за съответния кредитен продукт и се
изпраща в Стара Загора за подпис. Подписва го управителят на Бизнес
центъра, тогава беше г-н С. и аз подписвам като втори подпис. Не мога в
момента да кажа дали съответния клиент подписва преди да подпишем ние
или след това. Съответният подписан договор се връща в Нова Загора.
Договорите се подписваха и от този, който ги изготвя - служителят, който
обработва документите. Подписва се на позицията „изготвил“. Б. М. ги е
изготвяла в този момент.
След като договорът се подпише в Стара Загора с двата подписа, на
управителя и от мен, той се връща в банката в Нова Загора. Вторият подпис се
полага след като се подпише управителя С.. В този договор има четири
подписа. Това е клиента, този който го изготвя - служителя в банката, в случая
М., управителя на банката и аз като втори подпис.
В момента ми показвате договор за потребителски кредит, който се
намира на стр. 106 и следващите от том 14 от делото - подписите под всяка
страница са на управителя на Бизнес центъра - г-н Г. С., моят подпис, подпис
на клиента и четвъртия подпис е на юриста на банката. В този договор не
фигурира подпис на банковия служител в Нова Загора – Б. М.. Същото се
отнася и за рамковия договор, който е на стр. 143 и следващите от том 14 от
делото. Накрая на договора са трите подписа - на мен и на управителя, и
съответно на клиента, по същия начин. Става дума за тези договори, като
посочени ми договори за потребителски кредити. Когато се издава банкова
карта, пак се изготвя договор. За тези договори отговаряше г-жа М..
По тези кредити няма правно становище, само по ипотечните кредити
има правно становище. По ипотечните кредити тя не подписва правно
становище. По принцип в някои от договорите има позиция „изготвил“ и там
тя се подписва, но на този договор специално, който ми посочихте, няма
такава позиция „изготвил“, съответно тя не го е подписала.
Към настоящия момент практиката е такава, че при всяко усвояване на
кредит документите се сканират и се пращат в централата на банката, но за
периода от време, когато Б. М. беше в Нова Загора, не си спомням дали беше
така. След като размислих, сега вече се сещам, мисля, че и тогава ги
3
сканирахме и ги изпращахме. Сега като се замисля, вече съм сигурна, че ги
изпращахме сканирани в централата на банката и там ги проверяват.
На въпроса на адв. Д. как се определя лимита на кредитната карта,
отговарям, че това е уредено във вътрешните правила на банката. Конкретно
преценката дали дадено лице отговаря на определените във вътрешни правила
условия за определяне на кредитен лимит и до какъв размер, предложението
го прави банковия служител, който обработва кредита. В случая, това е била Б.
М., като това предложение се отнася пак до централата на банката, където се
одобрява или отказва.
Технически лимитите по съответните карти се отпускат на база на
протокола, на база на подписания договор се изпраща пак до централата т.н.
инспекторско нареждане. Изпраща го този служител, който работи по кредита.
Смисълът на това инспекторско нареждане е да се зареди лимита по
кредитната карта. По принцип инспекторското нареждане е с два подписа – на
база на протокола и на база на одобрението, което е минало през централата, и
на база на решението на компетентния орган, се изпраща инспекторско
нареждане за лимита. Пак с два подписа – от този, който го е предложил, в
случая това е била г-жа М., а другия подпис не си спомням дали се полагаше в
съответния Финансов център или ги пращаха при нас в Бизнес центъра в
Стара Загора. Мисля, че не всички инспекторски нареждания се пращаха до
нас. Мисля, че бяхме дали определени правомощия на служителите във
Финансовия център, но нямам спомен, не мога да съм категорична в
твърденията си.
Уточнявам, че тези правомощия касаеха полагането на този втори
подпис за зареждането на лимита по съответната кредитна карта, т.е. този
втори подпис да се полага от служител в Нова Загора. Със сигурност Б. М.
като служител във Финансовия център в Нова Загора, който работи с
кредитите, полагаше единият подпис, така че втория подпис го е полагал друг
служител.
Изпращането на документите, за които говорих, до нас, както и до
централата на банката, става по електронен път, чрез банковата ни система.
Що се отнася за договорите на хартия, те физически се придвижват между
съответните центрове.
Предявява ми се искане за банков кредит намиращо се на лист 102 от
том 14 от делото. Заявявам, че това искане не идва при нас в Бизнес центъра в
Стара Загора. То се попълва в съответния Финансов център от служителя,
който работи с клиента. Данните, които се съдържат в това искане, те се
попълват и в системата на банката електронно и компетентния орган в София
ги разглежда. Както казах това искане не идва при нас в Бизнес центъра. Аз не
съм имала права да ги видя. Аз се запознавам със съответните данни едва като
дойде договора за полагане на втори подпис. Аз не съм имала достъп до
кредитните досиета на клиентите на банката.
Всеки банков служител получава достъп до електронната система на
4
банката чрез потребителско име и парола, която е индивидуална за всеки един
банков служител. Получавайки достъп до системата на банката, всеки отделен
банков служител има ограничен достъп, който е свързан с неговите конкретни
служебни задължения, т.е. той няма достъп до цялата информация на банката.
Когато съм полагала втория подпис в съответните договори за кредит
или други кредитни инструменти, не съм контактувала със съответния клиент,
а съм полагала своя подпис въз основа на документите, които са приложени
към съответния договор и решението на централата на банката за одобрение
на съответния кредитен продукт. За новозагорските договори като цяло не съм
имала такъв случай, когато да сме контактували с клиенти, не си спомням,
толкова години минаха. Може и да сме контактували с някой, но нямам
спомен за конкретни лица, зависи от сделката. Не ми се е случвало, не сме ги
търсили клиентите. Уточнявам, че когато първоначално идват при нас
договорите за кредит или други кредитни продукти за полагане на първи и
втори подпис от страна на управителя и съответно от мен, ние в тези случаи не
сме търсили клиентите. Чак впоследствие, когато има проблеми с кредитите,
тогава се е налагало да контактуваме с тях.
Гледаме протоколното решение от компетентния орган, от София.
Проверяваме дали личните данни съвпадат с лицето, дали всичко от формална
страна е спазено, но пряко с клиентите не контактуваме. Задължение да
контактува с клиентите е на този, който приема съответните документи. В
случая това е била Б. М. в Нова Загора. Информация за самоличността на
лицата, за техните данни, документи за самоличност и т.н се получава от
Финансовия център в Нова Загора, където се приемат и обработват
първичните документи. Принципно идентификацията на клиента се прави от
служителя, който приема и обработва документите. В този период, когато Б.
М. работеше в Нова Загора, тя работеше с кредитите. По правилата на банката
нейно задължение е да идентифицира и провери данните на клиентите и да ги
посочи, да ги опише в съответните документи.
Когато се полага първи и втори подпис в Стара Загора, клиента не
присъства. Той се е подписал пред Б. М.. Може да е имало единични случаи,
но принципно подписва се при Б. М. и тогава документите идват при нас в
Стара Загора, физически на хартия.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не се
противопоставяме да бъде освободена от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
СТРАНИТЕ: Молим делото да се отложи с оглед необходимостта от
разпита на свидетелите от Република Сърбия.
Адв. Д.: Моля за препис от протокола от днешно съдебно заседание,
след изготвянето му.
5
Съдът намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и не са
извършени всички необходими процесуално следствени действия.
Обстоятелството, че в момента се извършват консултации със съдебните
власти на Република Сърбия, чрез посредничеството на Националното бюро
на Република България в Евроджъст, за уговаряне условията относно разпита
на свидетелите от Република Сърбия чрез видеоконференция, не позволяват
съдебното следствие да бъде приключено. С оглед на това е необходимо при
отлагането на делото да се определят по две дата – първоначални и резервни,
за да може да се гарантира, че въпросните свидетели биха могли да бъдат
разпитани на тези дати.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 22.05.25 г. от 10.00 ч. и за 23.05.25
г. от 10.00 ч., като ОПРЕДЕЛЯ резервни дати - 26.06.25 г. от 10.00 часа и
27.06.25 г. от 10.00 часа, за които дати се съобщи и да се считат редовно
призовани Окръжна прокуратура - Сливен, подсъдимата Б. М. М. и нейният
защитник адв. М. Д. от АК - Сливен.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ гражданският ищец „Алианц Банк България“ АД,
чрез неговия повереник – адв. Д. М. от САК.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯТ преписи от протокола от днешно съдебно
заседание, след изготвянето му, на адв. М. Д. и на адв. Д. М., на последния –
по електронната поща.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6