Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.12.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2556 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу
Решение № 260775/01.11.2021 година на Районен съд - Варна, ХV наказателен
състав, постановено по НАХД № 4609/2020 година, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-011403/03.07.2019
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда - Варна.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено
при нарушаване на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е
приел, че в хода на административнотнаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, като не е съобразил, че деянието е описано
точно и ясно, със съставомерните му
признаци. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение
и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява
становище по същество.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител. В писмения
отговор на касационната жалба излага становище за неоснователността и. Моли
съда да постанови решение, с което проверяваното решение да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу
Наказателно постановление № 03-011403/03.07.2019 година на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, с което на дружеството е наложена
„имуществена санкция” в размер на 5 000 лева за нарушение по чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда, вр. чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, чл. 46, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване и чл. 139 от Правилника за безопасност и здраве при работа
в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи затова, че на 15.05.2019 година, в гр. Варна, в обект
„Изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа
СРН и НН“, находящ се в ж.к. „Изгрев“ срещу бул. „***, в качеството си на
работодател, не е изпълнило задължението да осигури ефективен контрол за
извършване на работата по безопасен начин без риск за живота и здравето на
работещите, допускайки М.А.М. на длъжност „земекопач“ да извърши работа по
изправяне на 8 метров стоманотръбен стълб по въздушен електропровод „Спартак“
20 kV.
С Решение № 260775/01.11.2021 година, постановено по НАХД № 4609/2021
година състав на Районен съд – Варна е отменил наказателното постановление. За
да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наказателното
постановление не съдържа ясно и точно описание на нарушението, което
представлява съществено процесуално нарушение. Приел е, че разпоредбите на чл.
16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 46,
ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и
чл. 139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби
на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи са общи и не
съдържат конкретно правило за поведение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е установил относимите факти и въз основа на тях правилно е
приел, че на 15.05.2019 година в гр. Варна, обект „Изграждане и ремонт на
съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СРН и НН“, находящ се в
частен имот в ж.к. „Изгрев“, вилна зона, срещу Бул. „***М.А.М., на длъжност
„земекопач“ в „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД при изправяне на 8
метров стоманотръбен стълб по въздушен електропровод „Спартак“ се е опрял в
електропровод и е загинал.
Въззивният съд правилно е
приел, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсва ясно и точно словесно и цифрово описание
на нарушението. Липсата на словесно описание в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление на конкретните факти и
обстоятелства на извършване на деянието нарушава правото на защита на
наказаното лице да разбере в извършването на какво е обвинено, респективно
наказано. Липсата на посочени, съответни на обстоятелствената част, правни
норми, когато санкционната норма е препращаща, респективно бланкетна,
представляващи изисквания/забрани по безопасност на труда които обвиненото,
респективно наказаното лице е нарушило, съществено нарушава правото му на
защита. Липсата на словесно и цифрово описание на нарушението препятства и съда
да извърши проверка за законосъобразност на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да изложи всички
факти и обстоятелства при които е извършено нарушението. Видно от описаното в
акта и наказателното постановление не са посочени конкретни задължения, които
работодателят не е изпълнил, респективно, забрани, които работодателят е
нарушил, за да се извърши проверка дали смъртта на работника е настъпила в
резултат на това.
Правилен е извода на
въззивния съд, че нормата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е бланкетна,
както и че съдържанието на посочените, като нарушени, разпоредби е общо. В нито
една от посочените разпоредби не се съдържа конкретно правило за поведение.
При липсата на ясно, точно и
пълно описание на извършеното деяние, както и конкретно посочване на нарушени
правни норми, изискващи конкретно поведение, респективно забраняващи такова,
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение,
което не може да бъде отстранено от съда.
Предвид горното съдът намира, че проверяваното решение следва да се
остави в сила.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 1-во от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260775/01.11.2021 година, постановено по НАХД № 4609/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ХV състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.