О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № / 2021г. Административен
съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито
съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като
разгледа ч.адм.д.№ 98/2021г. по
описа на Административен съд Варна , за да се произнесе взе предвид следното: Производството е
образувано по искане на Н.А.Н. ЕГН ********** *** да бъде наредено
к.н.а.х.д.№2450/2020г. по описа на Административен съд Варна да бъде изпратено
на ВАС на РБ по подсъдност за произнасяне по депозирана от Н. частна касационна
жалба. Излага доводи, че делото се държи умишлено в Административен съд Варна,
като с „уточняваща жалба“, приложена към ел.писмо вх.№589/13.01.2021г. пояснява,
че насочва искането си към длъжностно лице-съдия. Квалифицирал е искането си като
такова по чл.250 АПК.
С Разпореждане
№478/13.01.2021г. съдът е указал на Н. да представи доказателства за внесена по
сметка на съда държавна такса в размер от 10лв., съответно, че при неизпълнение
в срок на това указание, производството по делото ще бъде прекратено. С молба
вх.№ 592/13.01.2021г. Н. въвежда искане за освобождаване от заплащане на
държавна такса на осн.чл.83 ал.2 ГПК, като в същата молба е уточнил, че доходът
му на месец е в размер от 50лв. съставляващ издръжка от родителите му; не е
женен; срещу здравословно състояние е изписал „ активна трудоспособна възраст;
безработен, на 30 години.
След като е
преценено, че от представените към тази молба от Н.Н. доказателства не може да се формира цялостна преценка
относно неговото материално състояние, възоснова на която да се направи извод,
че същият няма достатъчно средства да заплати държавната такса в размер от
10.00лв. и разноски в производството, с
определение № 84/14.01.2021г., му е дадена повторна възможност да представи
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 10лв. по сметка на Административен
съд Варна за държавни такси при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***,
ВІС: UNCRBGSF или на осн.чл.83,ал.2 от ГПК, да представи доказателства за имуществено състояние- главни или
ограничени вещни права върху имоти или движими вещи, за здравословното си състояние,
доказателства, съставени от съответните компетентни органи, сочещи на останалите,
упоменати в същата разпоредба предпоставки.
С молба, приложена
към ел.писмо вх.№ 619/14.01.2021г., Н. е отправил искане за отвод на
докладчика, тъй като нищо от написаното в Определение № 84/14.01.2021г. не било
вярно.
С молба, приложена
към ел.писмо вх.№ 616/14.01.2021г. Н. прилага допълнително справка за актуално
състояние на трудовите си договори, от която се установява, че към настоящия
момент няма вписан трудов договор, сключен с него. От останалите, приложени от
него доказателства се установява, че: 1/ Притежава МПС-Рено Меган Сценик, придобит
на 21.08.2019г.; 2/ За периода от 01.10.2020г. до датата на издаване на удостоверението
от директор на ТП на НОИ-Варна-24.11.2020г., на Н. не са изплащани обезщетения;
Притежава ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с площ по документи 30
кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Найден Геров“ №74 и съставляващ магазин №223
в партера с площ по документи 27 кв.м.; Със Заповед № ЗСП /Д-В/7676/22.12.2020г.
на Н. е отпусната социална еднократна помощ в размер от 375лв.
С оглед
гореизложената установеност, по направените искания съдът приема следното:
Не се констатира
нито едно от основанията, регламентирани в разпоредбата на чл.22 от ГПК,
доколкото изложения от Н. довод за отвод, не кореспондира с което и да е от
тях. Така мотивиран, съдът квалифицира искането за отвод, като неоснователно,
поради което и следва да се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на
чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при
разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост. В случая от
представените от Н.Н. доказателства не
може да се формира извод, че той няма възможност да заплати регламентираната
проста такса в размер от 10.00лв.
Собственик е на моторно-превозно средство и съсобственик на имот, а на
22.12.2020г. е получил сума в размер от 375лв. Не декларира влошено
здравословно състояние, а на съда с оглед дело по което е докладчик е служебно
известно, че живее с баща си на посочения в искането адрес.
Гореизложената
установеност мотивира съда да остави без уважение искането на Н.Н. за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Поради
неговия отказ при предоставената допълнителна възможност да заплати дължимата
държавна такса, се констатира отрицателна процесуална предпоставка, която
възпрепятства произнасянето по същество на искането.
Последното е
недопустимо и на друго самостоятелно основание.
Установеното в
разпоредбата на чл.
250, ал. 1 от АПК изискване е фактическите действия да са извършени от
административен орган или длъжностно лице от администрацията на
административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от
името на административния орган. Фактическото действие е акт на воля
обективиран в действителността, като в хипотезата на чл. 250
от АПК, това действие следва да е извършено от административен орган, но
същото да не е административен акт и да не се извършва в изпълнение на
административен акт или на закона. Легалната дефиниция на понятието
"административен орган" е дадено в разпоредбата на § 1,
т. 1 от ДР на АПК. Според цитираната разпоредба "административен
орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт,
както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон,
включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги. Тоест, по този ред се търси съдебна защита, при
провеждането на която следва да се констатират няколко предпоставки в
съвкупност: 1/ извършваните действия да са фактически- да не се оповават на
административен акт или на закон; 2/ Да се извършват от административен орган или длъжностно лице от
администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни,
но действат от името на административния орган; 3/ искането да е подадено от
лице, за което се констатира правен интерес.
Съобразно ЗСВ, съдиите са орган на съдебната
власт, поради което реда по чл.250 от АПК не може да се използва като защита
срещу техни фактически действия. Съдиите не са административен орган, който
принадлежи на изпълнителната власт, нито носител на административни правомощия,
по отношение на дейността на които е допустимо да бъде отправено искане по реда
на чл.250 от АПК.
Предвид констатираната недопустимост на искането,
то следва да бъде оставено без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането,
формулирано от Н.А.Н. ЕГН ********** в
молба, приложена към ел.писмо вх.№619/14.01.2021г., за отвод на съдията-
докладчик.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.А.Н.
ЕГН ********** *** да бъде наредено к.н.а.х.д.№2450/2020г. по описа на
Административен съд Варна да бъде изпратено на ВАС на РБ по подсъдност за
произнасяне по депозирана от Н. частна касационна жалба.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.адм.д.№ 98
/2021г., по описа на Административен
съд- гр.Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от връчването пред Върховен Административен съд на РБ. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: