№ 124
гр. Плевен, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Б. Б. Д.
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело
№ 20244430200352 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.157 ВЪВ ВР. ЧЛ.155 ОТ
ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с предложение от страна на
РП - ПЛЕВЕН да бъде постановено задължително настаняване и лечение
спрямо Е. В. ЕГН: **********.
В съдебно заседание, представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа
внесеното искане за задължително настаняване и лечение спрямо Е. В. ЕГН:
********** и изразява мнение, че следва да бъде лекувана по реда на Глава
Пета, Раздел Втори от Закона за здравето.
Предложената за задължително лечение – Е. В. ЕГН: **********
се явява лично и с назначен служебен защитник. Считат, че Е. В. следва да
бъде лекувана по реда на Глава Пета, Раздел Втори от Закона за здравето.
Пледират по възможност лечението да бъде при амбулаторни условия, с оглед
на това да се даде възможност на В. да полага грижи за децата си и да
упражнява трудова дейност.
След задълбочено запознаване и обсъждане на събраните
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът намира за установено следното:
Е. В. е родена на 1***, гражданка на Руската федерация, със
средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН: **********.
Е. В. живее на посочения адрес заедно със свидетеля Ц. А. Ц. и
1
двете им непълнолетни деца. От години, В. злоупотребява с алкохол, като в
последните месеци, тази злоупотреба започнала да става още по-интензивна и
да дава сериозно отражение върху живота и отношенията й с околните. През
месец януари 2024г. имало случай, при който ползвала котлон, за да приготви
храна, но заспала; единствено междувременното прибиране у дома на св.Ц.
предотвратило евентуални тежки последици, вкл. – възникване на пожар.
Криела бутилки с алкохол на различни места в дома. На 30.01.2024г., В.
напуснала дома си и злоупотребила с алкохол; въпреки многократните
телефонни позвънявания на нейни близки, същите не успели да се свържат с
нея. Около 21:35 часа на посочената дата, В. била случайно установена да спи
на пейка, в близост до жилищния си блок, от страна на патрулиращ
полицейски екип. Според показанията на св.Д., В. била във видимо нетрезво
състояние, дезориентирана и дори паднала на земята; в себе си, наред с
другото, носела бутилка с алкохол /водка/. Полицейските служители
подпомогнали В. да се свърже с близките си и да се прибере вкъщи.
От заключението по изготвената съдебна психиатрично-
психологична експертиза, Е. В. страда от психично заболяване по смисъла на
чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ, а именно от F10.2 (по МКБ-10) - ПСИХИЧНИ И
ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА
АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ. Вещите лица изтъкват, че в
резултат на некритичното отношение към наличното заболяване, системното
и неконтролируемо приемане на алкохол, В. представлява опастност
предимно за себе си, увреждайки собственото си здраве; налице са клинични
и психологични данни за начална когнитивна патология, в резултат на
вредната употреба на алкохол. Експертите считат, че нарушената
потребностно-мотивационната сфера, с отпадане на морално- етични
ценности и формиран устойчив поведенчески стереотип, с отслабен волеви
самоконтрол и регулация на постъпките, представлява опастност за околните
посредством неадекватно поведение и причиняване на битови инциденти,
както и нарушаване на обществения ред. Поради отсъствието на инсайт към
здравословното си състояние, В. не е в състояние да дава информирано
съгласие относно лечението. Считат, че е необходимо провеждане на
задължително лечение за период от 2 (два) месеца в стационарни условия в
ООП на Първа психиатрична клиника и 1 (един) месец - в условия на дневен
стационар, при ОДНБПЗ на УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. Плевен.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са
показанията на свидетелите Ц. А. Ц., Д. М. Д. и заключението по съдебна
психиатрично-психологична експертиза. До известна степен в тяхна подкрепа
са дори дадените от страна на Е. В. обяснения, тъй като ясно разкриват
омаловажаването на алкохолната злоупотреба от нейна страна и липсата на
критичност към собственото здравословно състояние.
Въз основа на изложеното дотук Съдът намира, че Е. В. ЕГН:
********** страда от психично заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1
ЗЗ, а именно - F10.2 (по МКБ-10) - ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ
2
РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ.
СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ. От събраните гласни доказателствени
средства, както и от приетото експертно заключение следва извода, че към
настоящия момент, вследствие на заболяването, предложеното за
задължително настаняване и лечение лице е в състояние да извърши
престъпление, което представлява опасност за самия него или за околните,
като особено отчетлива е опасността за свобственото здраве на Е. В..
Ето защо Съдът приема, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл.155 ЗЗ и внесеното искане от страна на Районна
прокуратура – Плевен е основателно. Е. В. следва да бъде задължително
настанена и лекувана по реда на ЗЗ. По отношение на формата, срока на
лечение и лечебното заведение, Съдът счита, че следва да бъде взето предвид
становището на вещите лица, а именно: задължително стационарно лечение
за срок от два месеца, в ООП на Първа психиатрична клиника при УМБАЛ
„***“ ЕАД, гр. Плевен и един месец - в условия на дневен стационар, в
ОДНБПЗ на УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. Плевен. Така определените срок и форма
са уместни по своето естество, за да имат положителен ефект върху
състоянието на Е. В.. Както изтъкват вещите лица по приетата комплексна
експертиза, двата месеца в условията на стационарно лечение са
наложителни, както за постигане на адекватен терапевтичен ефект върху В.,
така и за да бъде отнета възможността да наруши предвидения лечебен и
диетичен режим /в това число - въздържанието от употреба на алкохол/; от
друга страна, при условията на едномесечно амбулаторно лечение, би се
постигнала добра ресоциализация на предложеното за лечение лице, в това
число - с цел възвръщането му към обичайните семейни и трудови
задължения. Относно необходимостта от назначаване на лице, което да
изразява информирано съгласие за лечението на лицето, Съдът взе предвид,
че в хода на съдебното дирене се събраха данни за наличието на близки лица,
на които може да се възложи функцията да изразяват информирано съгласие
за лечението на Е. В. ЕГН: **********. Въпреки това, с цел да се избегне
конфликт на интереси и съмнения относно реда на провеждане на лечение,
неговата продължителност и евентуални други въпроси от лично и семейно
естество, а не на последно място - и с оглед постигане целите на
производството по чл. 162 ЗЗ, функциите на лице, което да изразява
информирано съгласие за лечението на Е. В. ЕГН: ********** следва да
бъдат възложени на длъжностно лице, определено от *** НА ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, тъй като на територията на същата община попада споменатото
лечебно заведение.
Водим от горното и на основание чл. 162 ал. 1 от Закона за
здравето, съдът
РЕШИ:
3
НАСТАНЯВА Е. В. ЕГН: ********** на задължително лечение за
срок от ТРИ МЕСЕЦА, както следва: ДВА МЕСЕЦА - стационарно лечение, в
ООП на Първа психиатрична клиника при УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. Плевен и
ЕДИН МЕСЕЦ - в условия на дневен стационар, в ОДНБПЗ на УМБАЛ „***“
ЕАД, гр. Плевен.
НАЗНАЧАВА определено от *** НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН
длъжностно лице да изразява информирано съгласие за лечението на Е. В.
ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7 - дневен срок
от днес пред Плевенски окръжен съд, като обжалването не спира
изпълнението му.
Препис от решението да се изпрати незабавно на УМБАЛ „***“
ЕАД-Плевен и на *** на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4