№ 6071
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100102000 по описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 26 786, 60 лв.
Ищецът Ц. П. А. твърди, че на 20.03.2018 г., в гр. София, при
движение по бул. *******, с посока на движение към Околовръстен път
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи
тротоарни плочи, паднал и получил счупване на дясна раменна става. Твърди
се, че събитието настъпило в светлата част на денонощието, при сухо и ясно
време и при наличие на свидетели – очевидци. Изложени са твърдения, че
ищецът получил сериозни телесни увреждания, силна болка, ограничени и
болезнени движения в дясна раменна става като били травмирани няколко
мускула, сухожилия и стави в дясното рамо.
Очаквайки, че болката е временна и ще премине, на 09.05.2018 г.,
постъпил във ВМА – МБАЛ София, където били извършени необходимите
прегледи и се установила руптура т.м супраспинати дек тендинитис.
Извършена била оперативна интервенция и на 12.05.2018 г. бил изписан от
болничното заведение с препоръки за домашно лечение.
Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпял болки и
страдания. Сторил и имуществени разходи за закупуване на медицински
1
консумативи и заплатена потребителска такса в общ размер на 786, 60 лв.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете
и от съда се иска да осъди ответникът СО да му заплати сума в размер на 26
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 786, 60 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
ГПК чрез процесуален представител.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М. Д..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. А. О..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на Ц. А. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
скъсване на сухожилието на надбодилков мускул в областта на лопатката,
стеноза на субакромиалното пространство лопатка-раменна става, тендинит.
Обоснован е извод за извършено комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия с медикаментозна терапия. Посочено от
вещото лице е обстоятелството, че обичайният възстановителен период е
около 3 – 3,5 месеца. Посочено е, че болките и страданията, причинени на
ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата, в периода на
уточняване на диагнозата, след оперативната интервенция и в началото на
раздвижването.
В съдебно заседание на 13.11.2023 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Д.З. Д..
По делото са представени и медицински и фискални документи,
представени от ищеца, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе
СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
2
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и
от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.
8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия
закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на
пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното
платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността
в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение,
разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на
тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото
инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична
общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият
в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31
от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за
управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
3
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява,
че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на бордюра с отчупена плочка с
разместени парчета е установено от свидетелските показания.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/
да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите
принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на тротоара ищецът е
получил травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от изслушаната по
делото СМЕ.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи
по несъмнен начин, че претендираните от ищеца претърпени неимуществени
вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или
изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищеца/ и
действията на служители на ответника. Разпитаният свидетел, заключението
на СМЕ и писмените доказателства категорично установяват, че в следствие
на инцидента /падане в необезопасена дупка на тротоара/ същият е преживял
и болки и страдания, които са били с продължителен характер във времево
отношение и интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
4
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение
на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца,
интензитета на преживените от него негативни емоции, периодът от време,
през който същият е трябвало да търпи тези последици /3 - 3, 5 месечен
възстановителен период/ и остатъчните неблагоприятни последици – болков
синдром и дискомфорт при промяна на времето и при интензивно
натоварване, с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД,
счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да се
уважи за сумата от 15 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед заключението на вещото лице по СМЕ съдът приема, че искът
за обезщетение за причинени имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват
5
разноски, съобразно уважената част от исковете, които в тяхната припадаща
се част възлизат на сумата от 837, 73 лв.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК
процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде определено
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е посочено в
адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. Д. с валидна представителна
власт / стр. 5/. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което
е основателно. С оглед основанието, на което е предоставена правната помощ
и съдействие, адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислена на
основа уважената част от исковете, при съблюдаване на фактическата и
правна сложност на делото и размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за
минимални адвокатски възнаграждения. При данните по делото, същото
възлиза на сумата от 2 150 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 126, 92 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете, съобразно заявеното искане в писмения
отговор.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. ******* да заплати на
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Ц. П. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* , Бизнес център
„Стефан Караджа“ – адв. М. Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в необезопасена
дупка на тротоара на 20.03.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 26 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 786, 60 /седемстотин
осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и медикаменти,
6
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата
от 837, 73 /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/лв.
– съдебни разноски .
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. ******* да заплати на
основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. М. Д. сумата от 2 150 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* , Бизнес център „Стефан Караджа“ – адв. М. Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр. София ,ул. ******* сумата
от 126, 92 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7