С обвинителен
акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на:
М.Л.К. за престъплениe по:
·
чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 1,
т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за времето от неустановена дата през м. март 2018г. до 27.04.2018г., включително, в гр. Перник, в жилище, находящо се в кв. “Караманица“ № 32, в условията на продължавано
престъпление, се е съвкупил с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я принудил
към това със сила /нанасяйки й удари с юмруци в областта на лицето/, и
заплашване чрез думи /“Съблечи се, сега ще правим секс“, „Ако не се съблечеш,
ще те заколям и теб“, „Сега пак ще правиш секс с мен“/, и действия /насочвайки
нож към нея/, като престъплението представлява опасен рецидив – извършил е
деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК /с Присъда №261/29.04.2008г. по НОХД №661/2007г. по описа на
Окръжен съд – гр.Плевен, влязла в сила на 27.10.2009г. му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ години при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване/, както следва:
1. На неустановена дата през м.март 2018г. в гр.Перник, в
жилище, находящо се в кв.“Караманица“ № 32, се е съвкупил с лице от женски пол
– С.Р.А. ***, като я принудил към това със заплашване чрез думите: “Съблечи се,
сега ще правим секс“, „Ако не се съблечеш, ще те заколям и теб“, и чрез
действия – насочил нож към нея, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК /Присъда №261/29.04.2008г. по НОХД
661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, влязла в сила на
27.10.2009г./;
2. На неустановена дата през м.април 2018 г. /преди
27.04.2018г./, в гр.Перник, в жилище, находящо се в кв.“Караманица“ № 32, се е
съвкупил с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я принудил към това със сила –
нанасяйки й удари с юмруци в областта на лицето, и заплашване – насочил нож към
нея, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК /Присъда
№261/29.04.2008г. по НОХД №661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен,
влязла в сила на 27.10.2009г./;
3. На неустановена дата през м.април 2018 г. /преди
27.04.2018г./, в гр.Перник, в жилище, находящо се в кв.“Караманица“ № 32, се е
съвкупил с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я принудил към това със
заплашване чрез думите: „Сега пак ще правиш секс с мен“, и действия – насочил
нож към нея, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
/Присъда №261/29.04.2008г. по НОХД № 661/2007г. по описа на Окръжен съд –
гр.Плевен, влязла в сила на 27.10.2009г./;
4. На 27.04.2018 г., в гр.Перник, в жилище, находящо се в
кв.“Караманица“ № 32, се е съвкупил с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я
принудил към това със сила – нанасяйки й удари с юмруци в областта на лицето,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умилено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК /Присъда
№261/29.04.2008г. по НОХД № 661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен,
влязла в сила на 27.10.2009г./.
Производството
се е развило по реда на глава 27 от НПК, м хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В
съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по-горе и да се определи
наказание “лишаване от свобода” към минималния размер, което при условията на
чл.58“а“,
ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3. По отношение изпълнението му предлага да се
определи първоначален строг режим на изтърпяване.
Предлага на основание чл.70 от НК да бъде постановено
изтърпяване при първночалане строг режим и на неизтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода, наложено на М.Л.К. с Присъда
№261/29.04.2008г. по НОХД №661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, от
изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен,
съгласно определение от 23.11.2017г. по ЧНД №1116/2017г. по описа на Окръжен
съд - гр. Плевен, тъй като
процесното деяние е извършено в определения с посочения съдебен акт изпитателен
срок.
Подсъдимият М.К., при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за
тези факти. В правото си на последна дума изразява съжаление за стореното.
Защитникът адв. К.М. пледира, след признаване на
подсъдимия за виновен по обвинението, да му бъде наложено наказание “лишаване
от свобода” в минимален размер, предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, което предвид реда на разглеждане на делото да
бъде редуцирано с 1/3. Изразява становище, че са налице условията на чл.70,
ал.7 от НК спрямо неизтърпяната част от
наказанието по предходното осъждане.
Пернишкият районен съд, при условията на чл. 372, ал.4
от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим
от принципа по чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият М.Л.К. е роден в гр. Дупница. Постоянният
му адрес е в гр.Червен бряг. Понастоящем се намира в Затвора, гр. Бобов дол на
основание взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
настоящото наказателно производство. С основно образование е. Не е женен. Осъждан е.
С Присъда № 261/29.04.2008г. постановена по н.о.х.д. №661/2007г. по описа на
Окръжен съд - Плевен, влязла в сила на 27.10.2009г. К. е осъден на 15 години „лишаване
от свобода" при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието
за престъпление по чл.115 от НК..
С протоколно определение от 23.11.2017г. по ч.н.д. №1116/2017г. по описа на
Окръжен съд - Плевен, влязло в сила на 01.12.2017г., на основание чл.70 от
Наказателния кодекс подсъдимият бил условно предсрочно освободен от изтърпяване
на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ наложено му с
горепосочената присъда. На основание чл. 70, ал. 6 от НК бил определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, а именно две
години, десет месеца и пет дни. В рамките на изпитателния срок била постановена
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т.1 от НК - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично.
Тези данни сочат, че деянието предмет на настоящото
обвинение е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б. „а“ от НК спрямо посоченото осъждане и в рамките на 5-годишния срок, визиран
в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Подсъдимият М.Л.К. и свидетелят Светомир Методиев Ангелов са братовчеди.
След като бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието
наложено му с присъдата по нохд № №661/2007г. по описа на Окръжен съд – Плевен,
М.К. се свързал със своя братовчед и му споделил, че си търси работа. Свид.
Ангелов му намерил такава - на строителен обект в кв. „Изток“, гр. Перник, зад
магазин „Кауфланд“, където самият той работел. След като започнал работа и тъй
като нямал други роднини в града, подсъдимият помолил свид. Ангелов да живее
известно време в жилището му, докато се устрои и си намери свое, което
свидетелят приел. Така на 13.03.2018г. М.К. се нанесъл в къщата на своя братовчед
Светомир Ангелов, находяща се в гр. Перник, кв. „Караманица“ № 32, където последният
живеел на съпружески начала със свид. С.Р.А., както и с малолетната си дъщеря,
която заедно оглеждали. Предвид постановената пробационна мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ в изпитателния срок по условното предсрочно
освобождаване, на 20.03.2018г. подсъдимият се регистрирал на същия адреса на
своя родственик, с оглед промяна местоизпълнението на мярката .
На неустановена дата през месец март, след като подсъдимият К. вече се
нанесъл в дома на свид. Ангелов, вечерта последният заедно с дъщеря си отишъл
на гости в дома на брат си в гр. Перник, кв. „Васил Левски“. Свидетелката С.Р.
останала сама с подсъдимия в къщата си, находяща се в кв. „Караманица“ № 32,
гр. Перник. В един момент, възползвайки се от обстоятелството, че са сами в
жилището, К. взел нож, насочил го към пострадалата, доближил го до гърлото й и
с нетърпящ възражение тон й наредил: „Съблечи се, сега ще правим секс“. Р. силно се уплашила от действията и думите му,
тъй като знаела, че преди години с нож е убил човек, за което е бил в затвора. Попитала
го защо прави това, при което К. й отговорил: „за да си правя удоволствието“, и
отново я заплашил с думите: „Ако не се съблечеш, ще те заколям и теб“. Заплахата
принудила Р. да си свали панталона и бельото. Подсъдимият също свалил панталона
си, наредил й да легне на дивана в хола, след което, въпреки несъгласието на
свидетелката, насила проникнал с фалоса си в влагалището й. По време на акта С.Р.
била ужасена и вцепенена от страх, тъй като обвиняемият бил насочил ножа към
нея, държейки го опрян до гърлото й. След като К. еякулирал във влагалището й и
се отдръпнал от нея, тя скрила бельото си в едно чекмедже с намерение да го
покаже на мъжа си. К. видял това нейно действие и й наредил веднага да изпере
бельото си, защото в противен случай ще я пребие. Свидетелката изпълнила
казаното й. По-късно същата вечер свидетелят С.А.се прибрал в дома си. С.Р. все
още била силно уплашена и стресирана. Поради това и предвид обстоятелството, че
М.К. бил в дома им, не посмяла да каже на мъжа си за случилото се.
След този случай подсъдимият продължил да живее в жилището на братовчед си С.А.заедно
с него, с малолетната му дъщеря и с пострадалата.
На следваща, неустановена дата през м. април 2018г. /преди 27.04.2018г./, С.Р.
отново останала сама в дома си с подсъдимия, след като свид. Ангелов излязъл с дъщеря си. Възползвайки се от това
обстоятелство, К. решил отново да осъществи полов акт с нея. В изпълнение на
решението си и с цел сломяване на евентуална съпротива от нейна страна я
заплашил с нож и й нанесъл няколко удара с юмрук в лицето, след което
осъществил вагинален сексуален контакт с нея, въпреки нежеланието й. След като
приключил, пострадалата отишла в банята, за да се изкъпе. К. обаче влязъл при
нея и й казал: „Сега пак ще правиш секс с мен“, като държал ножа в ръката си и
го насочил към нея. Без да посмее да окаже съпротива, за втори път в този ден, К.
се съвкупил със свидетелката, против волята й, като я принудил към това с посочените
думи и действия.
На 27.04.2018г., в ранния следобед, свидетелят С.А.бил на работа в гр.
София, а детето му било на училище. Пострадалата отново била сама в жилището си
в кв. „Караманица“ № 32, гр. Перник. През това време подс. М.К. се прибрал.
Заварвайки я сама в хола на къщата решил отново да осъществи полов акт с нея. Сломил
съпротивата й като й нанесъл удари с юмруци в лицето, а след това я повалил на
дивана в хола и против волята й проникнал с фалоса си във влагалището й, принуждавайки я към това със сила. По време на акта, около 14.00ч., в къщата влязла
свидетелката Марияна Д. Рангелова, която била съседка на свидетелите С.А.и С.Р..
Свидетелката видяла подсъдимия и С.Р. лежащи на дивана в хола и възприела, че
са голи от кръста надолу. В същия момент К. станал, взел нож с жълто - кафява
дръжка от кухнята, приближил се до свидетелката и го опрял до гърлото й, като я
заплашил, че ще я убие, ако проговори и съобщи на някого какво е видяла.
Рангелова обаче изритала подсъдимия и заедно с Р. успели да го повалят на
земята, при което той изпуснал ножа. Свидетелката
Рангелова го взела и го оставила при другите прибори в кухнята. Плачейки, С.Р.
казала на св. Рангелова, че К. я е изнасилил. Рангелова останала в жилището в опит
да я успокои, тъй като не спирала да плаче. Около 17.00 ч. С.А.се прибрал от
работа, при което М.Р.ова си тръгнала. Силно уплашена и притеснена от заплахите
на обвиняемия, че ще я убие, ако сподели на някой за видяното от нея, тя не казала
на Ангелов за случилото се.
К. продължил да живее в дома на свидетелите С.А.и С.А. и след 27.04.2018г. Пострадалата
се страхувала да каже на мъжа си, че подсъдимият неколкократно в периода от м.
март 2018г. до 27.04.2018г. е осъществявал описаното сексуално насилие над нея,
тъй като последният я предупредил, че ако сподели с някого за това, ще ги убие
всичките.
Свидетелят С.А.няколко пъти в горепосочения период забелязал, че С.А. има
синини под двете си очи. Когато я питал от какво са тези синини тя не му
отговаряла нищо или му казвала, че се е ударила случайно сама. На Ангелов му направило
впечатление също, че тя страняла от подсъдимия, избягвала го и не сядала с него
на масата, но не знаел на какво се дължи това й поведение.
На 12.05.2018г. свидетелите С.А. и С.А.отишли на събор в гр. Червен бряг,
където последният имал къща. На следващата сутрин - 13.05.2018г., когато
трябвало да се връщат в гр. Перник, пострадалата му заявила, че няма да се
прибере докато не изгони братовчед си от дома им. С.А.настоятелно я попитал
каква е причината за това нейно решение. Тогава тя се разплакала и му
споделила, че през последните около два месеца, в случаите, в които оставала сама в дома им, К. няколко пъти я принуждавал
да правят секс, като я заплашвал с нож и я удрял. Разказала му и за последния
случай на 27.04.2018г., при който съседката им М.Р.ова ги заварила голи на
дивана в хола и за неговите действия непосредствено след това. Обяснила му, че
не му е казала за изнасилванията до този момент, тъй много се страхувала от подсъдимия,
който я заплашил, че ако каже на някого ще пострадат всички.
Същия ден - на 13.05.2018г., двамата се върнали в гр. Перник и веднага отишли в Първо РУ при ОД МВР, гр. Перник,
където подали сигнал за извършеното от подсъдимия, а непосредствено след това
пострадалата била разпитана в качеството на свидетел.
На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие в къщата на
свидетелите С.А.и С. Р, находяща се в гр. Перник, кв. „Караманица“ №32. При огледа
бил намерен и иззет ножа, който по описание на пострадалата, подсъдимият
използвал, упражнявайки принуда за съвкуплението с нея.
От извършената съдебна психолого-психиатрична
експретиза /л.73 и сл. от дос. пр-во/ се установява, че пострадалата С.Р.А.
страда от лека умствена изостаналост с лека декомпенсация
в параноиден стил с давност от най-ранно детство и вероятно с органично -
травматичен произход, което не
представлява психиатрично заболяване
в тесни смисъл на думата. То не засяга възможността й за правилно реагиране
спрямо социални ситуации, правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото, да дава адекватни, пълноценни показания за тях, и да участва при
провеждането на процесуално-следствени действия. Същата е разбирала същността на извършените спрямо нея деяния към момента на
осъществяването им, но с оглед ниските си интелектуални възможности, повишената
сугестивност и конкретното си физическо и психическо развитие не е можела
ефективно и пълноценно да им се противопостави .
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид:
самопризнанието на подсъдимия, направено при предварителното изслушване по реда
на чл.371, т. 2 НПК, както и доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите С.Р.А., Марияна Д. Рангелова, Светомир Методиев
Ангелов, Алиян Л.К.; писмените
доказателства и доказателствени средства, подробно изброени в описа към
досъдебно производство №392/2018 по описа на 01 РУ - ОД на МВР – Перник: протокол за оглед на местопроизшествие и
албум към него, писма и справки, съдържащи трафични данни, предоставени от
мобилен оператор „Теленор България“ ЕАД,
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 167, Том III,
per. № 4810, дело № 536 от 2006г., справка от Агенция по геодезия, картография и
кадастър, протокол за доброволно предаване, протокол за обиск на лице,
протоколи за освидетелстване с писмено съгласие на лицата, справка за съдимост;
извършената съдебна психолого - психиатрична експертиза, както и приобщените по
делото веществени доказателства - кухненски нож и 2бр. CD, съдържащи данни от предприятие, предоставящо
обществени електронни съобщителни мрежи.
Събраните гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и
пълно изясняват релевантните за делото обстоятелства. Самопризнанието на
подсъдимия е направено доброволно в съдебното производство по реда на чл.371,
т.2 от НПК, подкрепя се убедително от събрания в досъдебното производство
доказателствен материал, кореспондира и на изразеното от К. отношение към
обвинението в хода на съдебните прения и при упражняване правото му на последна
дума, поради което съдът го приема за достоверно и го цени като годно
доказателствено средство наред с останалите по НПК. Наличните доказателства
обосновават изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически
твърдения на прокурора /които подсъдимият изцяло признава/, и в съвкупност със самопризнанието
му удовлетворяват изискването в чл. 303 НПК.
Събраните
на досъдебното производство доказателства еднопосочно обосновават фактите,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съставомерността на
престъплението.
Приетите
по-горе фактически положения въз основа на направеното
от подсъдимия съмопризнание
и събраните доказателства в досъдебното
производство налагат от правна страна извод, че с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. с
ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за времето от неустановена дата през
м.март 2018г. до 27.04.2018г., включително, в гр.Перник, в жилище, находящо се
в кв.“Караманица“ № 32, в условията на продължавано престъпление, се е съвкупил
с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я принудил към това със сила /нанасяйки
й удари с юмруци в областта на лицето/, и заплашване чрез думи /“Съблечи се,
сега ще правим секс“, „Ако не се съблечеш, ще те заколям и теб“, „Сега пак ще
правиш секс с мен“/, и действия /насочвайки нож към нея/, като престъплението
представлява опасен рецидив – извършил е деянието, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК /с Присъда №261/29.04.2008г.
по НОХД №661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, влязла в сила на
27.10.2009г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15
/петнадесет/ години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване/, както следва:
1. На неустановена дата през м.март 2018г. в гр.Перник, в
жилище, находящо се в кв.“Караманица“ № 32, се е съвкупил с лице от женски пол
– С.Р.А. ***, като я принудил към това със заплашване чрез думите: “Съблечи се,
сега ще правим секс“, „Ако не се съблечеш, ще те заколям и теб“, и чрез
действия – насочил нож към нея, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК /Присъда №261/29.04.2008г. по НОХД
661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, влязла в сила на
27.10.2009г./;
2. На неустановена дата през м.април 2018 г. /преди
27.04.2018г./, в гр.Перник, в жилище, находящо се в кв.“Караманица“ № 32, се е
съвкупил с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я принудил към това със сила –
нанасяйки й удари с юмруци в областта на лицето, и заплашване – насочил нож към
нея, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК /Присъда
№261/29.04.2008г. по НОХД №661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен,
влязла в сила на 27.10.2009г./;
3. На неустановена дата през м.април 2018 г. /преди
27.04.2018г./, в гр.Перник, в жилище, находящо се в кв.“Караманица“ № 32, се е
съвкупил с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я принудил към това със
заплашване чрез думите: „Сега пак ще правиш секс с мен“, и действия – насочил
нож към нея, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
/Присъда №261/29.04.2008г. по НОХД № 661/2007г. по описа на Окръжен съд –
гр.Плевен, влязла в сила на 27.10.2009г./;
4. На 27.04.2018 г., в гр.Перник, в жилище, находящо се в
кв.“Караманица“ № 32, се е съвкупил с лице от женски пол – С.Р.А. ***, като я
принудил към това със сила – нанасяйки й удари с юмруци в областта на лицето,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умилено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК /Присъда
№261/29.04.2008г. по НОХД № 661/2007г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен,
влязла в сила на 27.10.2009г./.
От
обективна страна престъплението е извършено чрез действия - принуждаване на
лице от женски пол към съвкупление със сила /нанасяне на удари в областта на
главата на пострадалата/, и със заплашване чрез думи: „Съблечи се, сега ще правим секс“, „Ако не се съблечеш, ще те заколям и
теб“, „Сега пак ще правиш секс с мен“, и чрез действия - насочвайки към нея и
опирайки в гърлото й нож, с което е
сломил съпротивата й, като четирикратно в рамките на инкриминирания период, в условията
на продължавана престъпна дейност, е осъществил полово сношение. Престъплението
е извършено при наличието и на квалифициращото обстоятелство по чл.152, ал.3,
т.5 НК - опасен рецидив, обосноваващо се
от осъждането по н.о.х.д. №661/2007г. по описа на Окръжен съд - Плевен.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл, като форма и вид на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и ги е целял. Съзнавал е, че пострадалата не е била
съгласна да има сексуален контакт с него, че е наложил волята си над нея с
употреба на сила и заплашване, за да постигне крайната си цел.
Предходното осъждане на подсъдимия
съдът не съобразява като обстоятелство отегчаващо отговорността му, тъй
като именно то определя по-тежката квалификация на конкретното престъпление
/чл.56 от НК/. В такъв аспект обаче съобразява факта, че настоящото
престъпление е извършено само около три месеца след постановеното условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода с присъдата по горепосоченото дело, което е индиция за висока степен на
обществена опасност на подсъдимия и за това, че дългия период на изолиране от
обществото за извършеното от него най-тежко престъпление против личността не е
постигнало целите на индивидуалната превенция. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът цени и
обстоятелствата, при които е извършено конкретното престъпление – подсъдимият
се е възползвал от доверието на своя родственик, допуснал го да живее в дома
му, като е проявил последователност в
осъщественото престъпно посегателство, предвид броя на инкриминираните
случаи на изнасилване на пострадалата и интензитета на упражнената принуда.
Като обстоятелство
смекчаващо отговорността му съдът съобразява изразеното и проявено разкаяние за
извършеното. Самопризнанието му не цени в този аспект, тъй като същото е
направено в процедурата по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 НПК и е свързано с произтичащата
от прилагането й благоприятна за него последица за определяне на наказанието
при условията на чл.58а от НК, а не е закономерно продължение на процесуално
поведение в досъдебното производство, насочено към своевременно оказано чрез
признанията съдействие, от съществено значение за установяване на обективната
истина. /Тълкувателно решение №1/06.04.2009 г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС
/т.7/.
Съдът, след като призна подсъдимия М.Л.К. за виновен по чл.
152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26,
ал. 1 от Наказателния кодекс, и взе предвид всички обстоятелства по
чл.54 от НК, след като съобрази и целите на наказанието по чл.36 от НК, на
основание императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК - определи наказание 6 години „лишаване от свобода”,
намали същото с една трета, и ОСЪДИ подсъдимия на 4 /четири/ години “Лишаване
от свобода”.
Съдът намери, че съответно на тежестта на
извършеното престъпление е налагане на наказание именно в горепосочения размер
– между минималния и средния предвиден за престъплението. То съответства на
тежестта и естеството на престъплението и е достатъчно за успешно изпълнение на
целите по чл.36 от НК, при постигане на необходимия баланс между индивидуалната
и генералната превенция Съдът не намери основания за определяне на наказание
към и в минималния предвиден в закона
размер, за което пледират страните. Тежестта на престъплението, конкретните
обстоятелства на извършването му, явния превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и неблагоприятната личностна характеристика на подсъдимия не
мотивират убеждение, че минимално наказание би изпълнило целите заложени в закона,
би въздействало ефективно върху личността му и би удовлетворило изискването за
справедливост.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б. “б“ и “в“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. Установената личностна и съдебна характеристика на подсъдимия,
определящи степента му на обществена
опасност, категорично не обуславят приложимост на чл.57, ал.3 от с.з.
На основание
чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК от срока на наказанието лишаване от свобода, съдът
приспадна времето, през което подсъдимият М.Л.К. е бил задържан /на 14.05.2018г..
- по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 15.05.2018г. – с мярка за неотклонение „задържане под стража“/, като един ден задържане зачита за един ден лишаване от
свобода.
Данните за съдебното минало на
М.К. сочат, че настоящото тежко умишлено престъпление е извършил в определения изпитателен
срок по предсрочното освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд №
661/2007г. по описа на ОС - Плевен,
съгласно определение от 23.11.2017
г. по чнд № 1116/2017г. по описа на ОС – Плевен, влязло в законна
сила на 01.12.2017г. При тези данни, спрямо неизтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода, а именно 2 /две/ години,
10 /десет/ месеца и 5 /пет/ дни,
от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок
със същата продължителност, са налице основанията на чл.70 ал.7 от Наказателния
кодекс, поради което съдът постанови отделно изтърпяване и на посочената неизтърпяната
част от същото наказание, като при условията на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС определи първоначален „строг” режим.
По веществените доказателства и разноските:
На
основание чл.133, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, съдът
постанови вещественото доказателство по делото, а именно кухненски нож със сиво-жълта дръжка и назъбено острие,
с дължина 21 см. и обща дължина на ножа 34 см., намиращо се на съхранение в РС -
Перник, регистрирано в книгата за веществени доказателства под №28/2018г., като
вещ с незначителна стойност, след
влизане на присъдата в сила да се
унищожи. Вещта е послужила за извършване на престъплението, поради което връщането
й на пострадалата, от чийто дом е иззета, би донесло неприятни изживявания,
поради което не следва да й бъде връщана.
На основание чл.112,ал.4 от НПК, веществените
доказателства по делото - 2бр.CD, приложени в
плик на л.96 от досъдебното производство, се оставят по делото.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Л.К. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на
МВР-гр.Перник сумата от 358,44 лева, представляваща направени
разноски в досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.