РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Сандански, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100602 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Р. П. с ЕГН-**********,
с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, , бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, чрез пълномощника й-Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., срещу „СИТИ КЕШ“-ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Младост”,
бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., с която е предявен иск за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ***** от 31.08.2022г., поради
противоречие със закона-ЗПК, и поради заобикаляне на закона-ЗПК, и евентуален иск за
прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.11 от договор за паричен заем
№***** от 31.08.2022г., поради заобикаляне на закона-ЗПК, поради накърняване на добрите
нрави, както и като неравноправна.
Правна основание-чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК,
а на евентуалния иск-чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.26, ал.1,
пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33 от ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че на 31.08.2022г. между страните по делото е сключен
договор за паричен заем № ***** към искане № 9117371, по който са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 1800лв., с краен срок за погасяване-22.03.2023г. Сочи
се още, че по предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в
размер на 40,05% годишно, както и че в чл.3,т.5 от договора е посочен ГПР в размер на
49,83%. Твърди се, че съгласно чл.3 от договора заемът следва да бъде върнат на 29
1
седмични вноски, от които 3 вноски по 14,02лв. и 26 вноски по 76,74лв. Твърди се, че в
чл.5.1 от договора страните са се договорили кредитът да бъде обезпечен в тридневен срок с
банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на посочени в договора условия.
Твърди се, че съгласно чл.11 от договора, при неизпълнение на условията по чл.5 се дължи
фиксирана неустойка в размер на 1268,70лв. Твърди се, че уговорената в чл.11 клауза за
неустойка е нищожна на няколко основания, а именно: заобикаляне на закона-ЗПК,
накърняване на добрите нрави и като неравноправна. Твърди се, че с уговорената неустойка
се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР, като вземането за
неустойка формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел
да не бъде включено при изчисляване на ГПР и така същият да остане под установената
граница, предвидена в закона. Твърди се, че задължение на кредитора е да оцени
кредитоспособността на длъжника преди предоставяне на кредита и изискването за
допълнително обезпечение е лишено от смисъл, след като заемната сума е предоставена от
кредитора. Твърди се също, че с клаузата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33
от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като кумулирането на неустойка за
забава и мораторна лихва е недопустимо. Твърди се още, че уговорената неустойка излиза
извън присъщите й функции и нарушава принципите за справедливост и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор. На следващо място се твърди, че предвидената
в чл.11 от процесния договор клауза за неустойка е неравноправна, тъй като задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка, а клаузата не е уговорена
индивидуално. Твърди се, че не само клаузата на чл.11 от договора, а и целият договор е
недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като кредиторът не е
посочил компонентите, които влизат в ГПР, както и че кредиторът съзнателно погрешно е
посочил ГПР с цел заобикаляне ограниченията по ЗПК. По изложените съображения ищцата
предявява настоящите искове, в подкрепа на които представя доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Същият оспорва твърдяната нищожност както на клаузата за неустойка, така
и на целия договор. Ответникът твърди, че уговорената неустойка е проявление на
свободата на договаряне между страните и е уговорена като плащане в случай, че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР.
Твърди, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като ясно е посочено какъв е
размера на ГПР и са посочени компонентите от които се формира същия, както и че в ГПР
не следва да се включва уговорената неустойка.Ответникът твърди, че неустойката е
уговорена за неспазване на конкретно задължение по договора и има компесаторен характер,
като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, като е направил проверка на
кредитоспособността на потребителя. Твърди, че клаузите на договора са съставени на ясен
и разбираем език, уговорени са индивидуално и отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Освен това, ответникът твърди, че нищожността на договорната
клауза за неустойка не влече недействителностна целия договор, доколкото същият може да
се прилага и без нея, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на
договора за заем.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2022г. между „СИТИ КЕШ“-ООД, с ЕИК:*********, от една страна, и И. Р. П.
с ЕГН-**********, от друга страна в качеството й на кредитополучател, е сключен договор
за потребителски кредит № ***** към искане № 9117371, придружено от Стандартен
Европейски формуляр (СЕФ), при следните параметри: размер на кредита-1800лв.;размер на
погасителна вноска-3х14,02лв. и 26х76,74лв.;вид вноска-седмична; ден за плащане-сряда;
брой вноски-29; дата на първо плащане-07.09.2022г.; дата на последно плащане-22.03.2023г.;
фиксиран лихвен процент-40,05%; годишен процент на разходите-49,83%, който включва
единствено договорената между страните възнаградителна лихва; обща сума за плащане-
2037,30лв. и обезпечение-поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя
(чл.3 от договора).
Съгласно чл.5 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени
в договора изисквания. Страните са се споразумели, че кредитополучателят следва да
предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключването на договора (чл.5, ал.2 от договора),
като при неизпълнение на това му задължение дължи заплащане на неустойка в размер на
1268,70 лева, разсрочено-съобразно посочения в приложение 1 към договора начин (чл.11,
ал.1 и ал.2 от договора). Приложение 1 към договора (подписано от страните) съставлява
погасителен план, в който са посочени падежните дати и размера на вноските във варианти-
с и без дължимост на неустойка.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в
исковата молба, че ищцата и ответникът са страни по договор за потребителски кредит,
който е нищожен, респ. съдържа нищожна клауза за неустойка.
По основателността на предявените от ищцата искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са
страни по договор за потребителски кредит № ***** от 31.08.2022г., по който е предоставена
заемна сума в размер на 1800лв., която следва да бъде върната, ведно с договорна лихва- при
фиксиран лихвен процент, на 29 седмични погасителни вноски, в срок до 22.03.2023г. Не се
спори също, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния договор е
предвидено заплащане на неустойка в размер на 1268,70 лева при непредоставяне в срок на
обезпечение от ищцата-кредитополучател.
По главния иск:
Съдът намира, че не е налице твърдяната от ищцата нищожност на договора поради
противоречие със закона- чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора, освен че е посочен
размера на ГПР /49,83%/, ясно е посочено кои компоненти влизат при изчисляването му, а
3
именно: само договорената между страните възнаградителна лихва /чл.3, ал.2/.
Съдът намира, че не е налице и твърдяното от ищцата заобикаляне на закона от страна
на кредитора, който не е включил в ГПР и сумата за заплащане на неустойката за
непредставяне на обезпечение, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал.3, т.1
от ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, а
неустойката представлява предварително уговорено обезщетение за вреди от виновно
неизпълнение на задължение по договор, поради което тя не се включва при изчисляване на
ГПР по кредита.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения от ищцата иск
за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ***** от 31.08.2022г., поради
противоречие със закона-ЗПК, и поради заобикаляне на закона-ЗПК.
По евентуалния иск:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на клаузата по чл.11 от процесния
договор за потребителски кредит. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на
договорната клауза не в поредността заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от
ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-леките, както и според това дали
наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи
/предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143, ал.1 от ЗЗП/, като такава неравноправна клауза е и уговорката, която задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока
неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че в чл.11 от сключения
между страните договор за потребителски кредит /с предмет на договора-предоставяне в
заем на сума от 1800лв. със срок на връщане- 29 седмици/ е предвидено заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението на потребителя да осигури и предостави на
кредитора обезпечение в срок от три дни от сключването на договора. Установи се, че
размерът на неустойката е 1268,70лв.
Непредоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя не води
до претърпяване на вреди от кредитодателя, за да се заплаща неустойка за това.
Учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид от кредитодателя към
момента на сключване на договора, като неизпълнението на това задължение може да
обоснове негов отказ да отпусне кредита, а не да е свързано с начисляване на допълнителна
сума по договора и то в размер многократно надвишаващ самата възнаградителна лихва по
кредита. Недобросъвестно е от страна на кредитодателя да прехвърля в тежест на
кредитополучателя риска от неизпълнение на свое задължение -да извърши предварителна
оценка на платежоспособността на кредитополучателя/чл.16 от ЗПК/. Евентуални вреди за
кредитодателя могат да настъпят от това, че кредитополучателят може да не изпълни
задължението си да върне заетата сума в срока предвиден в договора, но тези вреди се
обезпечават със законоустановената лихва за забава, а кумулирането й с неустойка води до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Не се доказа
от ответника, върху когото е доказателствената тежест, че процесната клауза е индивидуално
4
договорена между страните. Предвид на изложеното съдът намира, че клаузата на чл.11 от
процесния договор е нищожна като неравноправна.
Съдът не разглежда останалите наведени от ищцата основания за нищожност на
процесната договорна клауза, тъй като и при наличието им евентуалните последици ще са
идентични.
Относно разноските:
С исковата молба ищцата претендира заплащане на направените в производството
разноски. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените по делото разноски за заплатена държавна такса по
евентуалния иск в размер на 50,75лв.
По делото ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
представлявано от Д. М. М.. Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско дружество „Д.
М.“ договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (стр.2 от лист 56 по делото). Процесуалният представител на
ищцата претендира разноски. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по
делото –Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 240лева с ДДС.
Възражението на ответника, че не следва да се присъжда възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищцата по делото, тъй като същата не е
материално затруднено лице, е неоснователно по следните съображения:
Ответникът не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение за
предоставена от него правна помощ по съображения, че лицето, на което е предоставена
правната помощ не е материално затруднено, тъй като се касае за вътрешни отношения
между ищцата и адвоката и съдът е обвързан от изявлението за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38 от ЗА. За присъждане на разноски в
полза на адвоката на ищцата на посоченото основание е достатъчно да се представи договор
за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Освен това, на адвоката се дължат
разноски съгласно чл.78 от ГПК, тъй като те са реално извършени-той е предоставил по
делото правна помощ и защита на ищцата. Дори да се приеме противното, събраните по
делото доказателства сочат на извод, че ищцата е материално затруднено лице.
Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10
и чл.19 от ЗПК и чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. Р. П. с ЕГН-**********, с адрес-
гр.С., ж.к.”С.”, , бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, срещу „СИТИ КЕШ“-ООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, №
5
115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., иск за прогласяване нищожността на договор за
паричен заем № ***** от 31.08.2022г., поради противоречие със закона-ЗПК, и поради
заобикаляне на закона-ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, като неравноправна, клаузата на чл.11 от договор
за потребителски кредит № ***** от 31.08.2022г., сключен между И. Р. П. с ЕГН-
********** и „СИТИ КЕШ“-ООД, с ЕИК:*********, която клауза предвижда заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. П. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, , бл.*, вх.*,
ет.*, ап.**, сумата от 50,75 лева /петдесет лв. и 75 ст./ за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, с адрес на упражняване на дейността-гр.София,
бул.”Александър Стамболийски”, № 125-2, ет.5, офис 5.3, представлявано от Д. М. М.-
управител, сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лв.), съставляваща възнаграждение за
предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото И. Р. П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6