РЕШЕНИЕ
№ 6 19.01.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
На четиринадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 2098 по описа на съда за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по молба на ищеца „ВЙНС78“ ЕООД с ЕИК *********, действащ чрез
пълномощника си адвокат Д.Й. адвокат Данчо Йорданов, за издаване на дубликат на изпълнителния лист срещу ответника
Община Сунгурларе, издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение по
делото. Твърди се в молбата, че оригиналът на изпълнителния лист не може да
бъде открит, поради което следва да се счита за изгубен. Молителят сочи, че въз
основа на издадения изпълнителен лист не са били образувани изпълнителни дела.
Ответникът
възразява по искането за издаване на дубликат от изпълнителни лист. Твърди
изтекла погасителна давност за вземанията по влязлото в сила съдебно решение, отрича
давността да е била спирана или прекъсвана. Счита, че соченото от ищеца
споразумение на страните за разсрочване на паричните задължения е сключено от
кмета на общината без надлежна санкция от общинския съвет, както и отрича
твърдяното от молителя плащане от 2018г. да е за погасяване на процесните
задължения. Сочи също, че не е надлежно установено изгубването на изпълнителния
лист.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Молбата е с правно
основание чл.409 ал.1 от ГПК.
С постановеното по
делото съдебно решение № 134/ 14.04.2015г. съдът е уважил предявените искове и
е осъдил ответната Община Сунгурларе да заплати на ищеца „ВЙНС78“ ЕООД сумата
от 50 000 лв., получена без правно основание, 900 лв. – мораторна лихва за
периода 29.08.2014г. – 26.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от 26.11.2014г. и направените по делото разноски в размер на 3 000 лв.
Това съдебно решение е влязло в сила на 17.10.2015г. – след изтичането на срока
за обжалване на разпореждането на съда за връщане на частната жалба на
ответника срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба.
С молба от 12.11.2015г. пълномощникът на ищеца
адвокат Е.М. е отправил искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязлото в сила съдебно решение. Видно от отбелязването върху
влязлото в сила съдебно решение, изпълнителният лист за присъдените парични
вземания е издаден на 16.11.2015г. Върху последната страница на съдебното
решение и върху молбата за издаване на изпълнителен лист е направено
отбелязване за получаването на листа на 17.11.2015г. от лицето В.Б. –
пълномощник на процесуалния представител
на ищцовото дружество адвокат Евгений Мосинов.
На съда е служебно
известен фактът на смъртта на адвокат Мосинов през 2018г. От показанията на
разпитаната в качеството на свидетел адвокат Мария Димитрова - колега на адвокат
Мосинов се установяват следните обстоятелства : адвокат Димитрова и адвокат Мосинов
са работили в обща кантора, в която и понастоящем се съхранява неговият архив;
в архивираната папка с документите по настоящото дело се съдържат документ за
плащане на дължимата държавна такса за издаването на изпълнителния лист,
молбата за издаване на изпълнителен лист и копие на изпълнителния лист, но не и
оригиналът на същия; липсва протокол за предаване на изпълнителния лист на
съдебен изпълнител или на счетоводството на общината; липсват и данни за
образувано изпълнително дело по този изпълнителен лист.
Не се спори, че след
приключването на съдебния спор, на 20.12.2017г. страните са сключили
представеното към молбата споразумение за разсрочване на парични задължения, с
което Община Сунгурларе, представлявана от кмета, е признала съществуването на
парични задължения към ищеца, в това число и паричните задължения по влязлото в
сила съдебно решение по настоящото дело. Неоснователно е възражението на
ответника по молбата - Община Сунгурларе за липса на надлежна представителна
власт на кмета. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината и липсва
законово основание за нужда от „нарочна санкция“ от общинския съвет на негово
изявление за признаване съществуването на присъдените по делото парични
вземания.
Съдът споделя
възраженията на ответника по молбата по твърдяното от молителя плащане на част
от процесните парични вземания в размер на 5 000 лв. Молителят представя
преводно нареждане от 01.03.2018г. за плащане от Община Сунгурларе на сумата от
5 000 лв. с посочено основание „плащане по споразумение № 455/
20.12.2017г.“. Тъй като, освен паричните задължения по настоящото дело, предмет
на това споразумение са и други парични задължения на Община Сунгурларе, не
може да се направи извод, че извършеното частично плащане има погасителен ефект
именно за процесните вземания.
При така
установените по делото факти съдът прави следните изводи :
На основание
чл.409, ал.1 от ГПК ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или
унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат
от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Съгласно чл.409,
ал.3 от ГПК в това производство длъжникът може да противопостави, освен липсата
на условията по ал.1, и възражения за погасяване на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Обстоятелствата,
на които възражението се основава, могат да се отнасят до съществуването на
съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му
реализиране, като се изтъкнат различни правопогасяващи основания, в това число и
погасителна давност.
Съдебната практика
приема разширително тълкуване на употребения в
нормата на чл.409, ал.1 от ГПК термин „изгубване“ - за такова се приема не
само физическо загуба на изпълнителния лист, но и изгубването на държането на
изпълнителния лист от взискателя, което прави невъзможно упражняването на
правата му по този изпълнителен лист. Съдът намира, че по делото се установи
така въведеното от молителя основание на молбата – след издаването на
изпълнителния лист молителят – взискател на съдебно признатите парични вземания
е изгубил фактическата власт върху този лист, който не държи нито лично, нито
чрез друго лице, поради което не е в състояние да пристъпи към принудително
изпълнение. По делото не е установен положителният факт на наличие на
образувано изпълнително производство или на предявяване на издадения
изпълнителен лист на финансовия орган на общината съгласно чл.519-520 от ГПК.
Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност на присъдените парични
вземания, за които е бил издаден оригиналният изпълнителен лист. На основание
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за процесните парични вземания започва да тече не
от постановяването на съдебното решение, а от влизането му в сила на
17.10.2015г. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД давността за установените със съдебното
решение парични вземания е пет години и при липса на основания за спиране или
прекъсване на давността тя изтича на 17.10.2020г. Тъй като молбата за издаване
на искания дубликат е подадена преди тази дата – на 17.09.2020г., давността за
процесните вземания не е изтекла. Следва да се отбележи също, че с признаването
на вземанията от длъжника със споразумението от 20.12.2017г. на основание
чл.116, б.“а“ от ЗЗД давността е прекъсната и от тази дата е започнала да тече
нова давност /чл.117, ал.1 от ЗЗД/.
По тези
съображения съдът приема, че в настоящото производство не се установи
правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност на
вземанията на ищеца. При липсата на доказателства за съществуването на
издадения изпълнителен лист и при липсата на възражения за погасяване на дълга чрез
плащане съдът приема, че са налице условията на чл.409 ал.1 от ГПК и молбата
следва да бъде уважена.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ дубликат на изпълнителния
лист от 16.11.2015г.,
издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение № 134/ 14.04.2015г.,
постановено по гр.д. № 2089/ 2014г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :