Решение по дело №8882/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1986
Дата: 22 април 2010 г. (в сила от 15 декември 2011 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20083110108882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2008 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1986

гр.Варна, 07.06.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             XXX СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 22 април 2010 г.                                                  Година 2010

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 8882 по описа за 2008 година

 

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ.

Предявен е иск от М.Г.Я. и Й.Г.Я., срещу П.Г.Я., И.Г.К., Д.Г.Д. и К.Г.К., за делба на следните недвижими имоти - жилищна сграда със застроена площ от *** кв.м. състояща се от три стаи и антре, в дъното на дворното място с идентификатор №***, гараж със застроена площ от *** кв.м., две самостоятелни стаи със застроена площ от *** кв.м., находящи се в гр. Варна, ***, построени върху държавно място съставляващо имот с идентификатор № *** /стар  пл.№ *** в кв.*** по плана на *** микрорайон на гр. Варна/, при граници на мястото: имоти №№ *** /ул. „***”/, ***, ***, ***.

Искът е основан на твърдения, че собствеността е придобита от ищците и първия ответник по наследяване от майка им Х.Т.П., а от ответниците Д.Г.Д., И.Г.К. и К.Г.К. по наследяване от баща им Г.К.С. Ищците са предявили срещу ответницата П.Я. претенция по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на месечен наем по *** лв. за всеки от ищците.

Ответника Д.Г.Д е представила отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК като сочи, че иска е допустим и основателен и е посочила квотите при които да се извърши делбата.

Отговор в срок е представил и ответника И.Г.К., като сочи че иска е допустим и основателен и също е посочил квотите, при които да се допусне делбата.

Двамата ответници са предявили с отговорите си претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС срещу П.Я. за заплащане на обезщетение в размер на *** лв. месечно от дата на представяне на отговора. Претенцията е по чл. 346 от ГПК, поради което е недопустима в първата фаза на делбата, същата подлежи на разглеждане във втората фаза при извършване на делбата, съдът не следва да се произнася с решението си по допускане на делбата по тези претенции, тъй като представляват претенции по сметки.

В отговор на исковата молба ответника П.Я. сочи, че за *** ид.ч. от спорния имот е станала собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност от *** г. до настоящия момент, а за другата *** ид.ч. твърди, че е придобит от Х.П. на основание изтекла в нейна полза придобивна давност от *** г./когато е прекратен брака/ до смъртта й през *** г. Сочи че делбата трябва да се извърши при квоти по *** за ищците и *** за нея, като останалите ответници бъдат изключени от делбата. Направила е искане за предоставяне ползването на имота до приключване на делбата чл. 344, ал.2 ГПК.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат иска за съдебна делба и сочат, че от делбата следва да се изключат ответниците които са наследници на Г.К.С., тъй като процесните имоти са придобити само от наследодателката Х.Т.П., т.е. ответниците И.Г.К., Д.Г.Д. и К.Г.К., които не са й наследници не трябва да участват в делбата.

Същото възражение прави и ответника П.Г.Я., чрез процесуалния си представител адв. Г.Я.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за наследници №*** г. изд. от Община Варна - р-н „Младост” /л.3/ се установява, че Х.Т.П. е починала на *** г. и е оставила за свои наследници дъщерите си – ищците М.Г.Я. и Й.Г.Я. и ответницата П.Г.Я..

От удостоверение издадено от Община Варна - р-н „Младост”/л.4/ се установява, че в процесното държавно дворно място ПИ пл.№***, кв.***, по плана на ***-ти микрорайон Варна, има законно изградена жилищна сграда съгласно позволителен билет №*** г. /л.8/; Разрешение за строеж №*** г.; Разрешение за строеж № *** г. Правото на строеж е отстъпено на Х.Т.П. с Решение №*** по Протокол №*** *** г. на ИК на ГОбНС-Варна /л.6-7/ по т.*** в посочения протокол.

С КНА№ *** г. на ВН /л.16/ наследниците на Х.Т.П. - М.Г.Я., Й.Г.Я. и П.Г.Я. са признати за собственици на основание отстъпено право на строеж и извършено строителство на недвижим имот – ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП *** кв.м. и ГАРАЖ с РЗП от *** кв.м., находящи се в гр. Варна, ул. „*** /бивша ул. „***/, построени върху държавно дворно място съставляващо имот планоснимачен № *** в кв.*** по плана на ***-ти микрорайон на гр. Варна, при граници на мястото по скица: имоти пл. №№*** и ул. „***”.

За отстъпеното право на строеж Х.П. е подписала договор № *** г. /л.17/ с председателя на ИК на ГОбНС-Варна.

От Акт за женитба №*** /л.24/ се установява, че Г.К.С. е сключил брак с Х.Т.П. на *** г. Бракът е бил прекратен с Решение от 02.12.1994 г. по ГД№ 111/1994 г. на ВРС, 17 състав/л.25/, като двамата съпрузи са постигнали споразумение за прекратяването на брака, решенето е влязло в сила на 13.01.1995 г.

От препис извлечение от акт за смърт № *** г. изд.от Община Варна-район „Младост” /л.26/ се установява, че Г.К.С. е починал на *** г. От удостоверение за наследници на Г.К.С. /л.27/ се установява, че е наследен от децата си И.Г.К., Д.Г.Д. и К.Г.К..

От представената по делото скица /л.29/ се установява, че процесния имот държавно място, върху което са изградени процесните сгради, за които се иска делба, е с нов идентификационен номер съгласно влязлата в сила кадастрална карта на гр. Варна – с идентификатор № ***, като процесната жилищната сграда е с идентификатор № *** с площ от *** кв.м./л.28-скица/.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда ССчЕ /лист 43-45/, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че средно месечния пазарен наем за жилищната сграда, гаража и двете стаи/като складови помещения, и за незастроеното дворно място е в размер на *** лева месечно. Тъй като дворното място не е включено в делбата, то наема за незастроеното дворно място не следва да се включва, поради което средния месечен пазарен наем само за обектите, за които се иска делба е в размер на *** лева/месечно.

От представените и приети като доказателства удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответниците и ищците /л.115-124/, представени от адв. Я. процесуален представител на отв. П.Я. е видно, че освен последната другите страни по делото са с адреси, които не са на адреса на процесните имоти, за които се иска допускане на делбата.

По искане на страните по делото са разпитани свидетелите Р.Д.Г./дъщеря на ищцата Й.Г.Я./ водена от ищците в съдебно заседание и водените от ответниците свидетели З.С.И./без родство и дела със страните/ и О.Г. Б./без родство и дела със страните/л.125-127/. От показанията на св.Р.Г. се установява, че в процесния имот е живяла и живее само отв. П.Я., като тя е живяла в имота заедно с наследодателката Х.Т.П., като последната е живяла до смъртта си в процесния имот /през *** г./. От показанията на св.З.И., се установява, че Х.П. и втория й съпруг Г. са живели в процесния имот до развода заедно, след развода останала да живее само Х.П. с дъщеря си П.. Свидетелката сочи, че децата на втория съпруг на Х. не са живели никога в процесния имот. Твърди, че за Х.П. се е грижела само дъщеря й П., която е живяла с нея до смъртта на майка си и сега продължава да живее в процесния имот. Показанията на св. О.Б., също посочват, че в имота живее П.Я., която е живяла и се е грижила за майка си, като твърди, че П.Я. живее в имота повече от *** години, а сестрите й не ги е виждала да живеят на ул. „***, дори не ги е виждала да идват на гости на П. или майка им преди да почине.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на претендирания имот и при какви квоти.

С оглед представените писмени доказателства се установява, че ищците и ответницата П.Я. са наследници на майка си Х.П. Ответниците Д.Д., И.К. и К.К. са наследници на Г.К.С.в починал на *** г., който е бил втори съпруг на Х.П. Бракът между Г.К.С. и Х.П. е бил сключен на *** г. и е прекратен с развод със съдебно решение постановено на 02.12.1994 г. по ГД№111/1994 г. по описа на ВРС, което е влязло в сила на 13.01.1995 г., като двамата са разтрогнали барака си със споразумение и двамата не са предявявали имуществени претенции един спрямо друг. Безспорно се установява, че по време на брака Х.П. е получила разрешение за строеж на сграда в държавно дворно място – ПИ пл.№***, кв.*** по плана на ***-ти микрорайон на гр. Варна с адрес ул. „***, като е била изградена законно жилищна сграда, към настоящия момент имота е държавно място съставляващо имот с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта на гр. Варна. Безспорно се установява, че след развода в процесния имот е останала да живее Х.П. и дъщеря й П.Я., като П. е живяла до смъртта си /*** г./.В тази връзка дори и да се приеме, че жилищната сграда е построена по време на брака, след развода същата е останала обикновена съсобственост между Х.П. и съпруга й Г.К.С. Безспорно се установява, че Х.П. е владяла имота след брака като единствен собственик, манифестирала е това владение като единствен собственик спрямо децата на съпруга си, което безспорно се доказва от свидетелките показания, като децата на съпруга й по никакъв начин не са прекъснали нейното владение, като до завеждането на процеса и конституирането им като страна не са предявили претенции, че са собственици на имота По този начин Х.П. е придобила *** ид.ч. от имота по давност, тъй като е упражнявала необезпокоявано владение като единствен собственик след развода от *** г. до смъртта си през *** г., т.е. повече от 10 години съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Така тя е станала единствен собственик на целия имот жилищна сграда със застроена площ от ***кв.м. състояща се от три стаи и антре, в дъното на дворното място с идентификатор №***, гараж със застроена площ от *** кв.м., две самостоятелни стаи със застроена площ от *** кв.м., находящи се в гр. Варна, ул. „***, построени върху държавно място съставляващо имот с идентификатор № *** /стар  пл.№ *** в кв.*** по плана на *** микрорайон на гр. Варна/, при граници на мястото: имоти №№ 3515***/ул. „***”/, ***. Отделно от това по делото ответниците, които са и наследници на Г.К.С. не ангажират доказателства, че баща им е участвал в строителството на процесната жилищна сграда, за която е получено разрешение за строеж от Х.П., поради което е спорно дали сградата е придобита в режим на СИО.

Що се касае до претенцията на отв. П.Г.Я., че е придобила имота по давност, като е присъединила владението на майка си Х.П. за *** ид.ч. от имота, същото е неоснователно, тъй като, след смъртта на Х.П. /*** г./ макар и да е продължила да владее имота П.Я. не може да придобие по давност *** ид.ч. от имота, това е така, тъй като тя не е осъществила владение, което да отблъсне претенциите на двете й сестри, ищците по делото/ към имота наследен от майка им. В този смисъл и от *** г. до завеждането на делото /*** г./ е изминал твърде кратък период, за да може П.Я. да е придобила имота по давност. От показанията на свидетелите се установява, че ищците са искали да ползват имота през *** г., но П.Я. не е допуснала това да се случи.

Безспорно се установява, че имота се владее само от П.Я., поради което претенцията на ищците за заплащане на суми по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК, като обезщетение за ползване на съсобствения имот само от П.Я., е основателна, като съгласно заключението на вещото лице наема за всички обекти е в размер на *** лева, като П.Я. следва да заплаща на всяка от ищците за ползването на имота за дяловете им /по *** ид.ч./ в размер на *** лева/месечно, като претенцията за горницата до *** лева следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Заплащането на сумите следва да бъде от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й приключване.   

По отношение на претенцията на П.Я. направена още с отговора й на исковата молба да се предостави по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК ползването на делбените имоти на нея, същата се явява неоснователна, тъй като безспорно се установява, че имота се ползва само от нея, като сестрите й не живеят в процесния имот, поради което няма основание да се прави разпределение за ползването на поисканите имоти за делба, същите се ползват само от един от сънаследниците.

Доколкото се установява, че ответниците И.Г.К., Д.Г.Д. и К.Г.К. нямат права в делбените имоти, то същите следва да се изключат от делбата, тъй като не са наследници на Х.Т.П., която е единствен собственик на делбените имоти.

Към настоящия момент процесните сгради, за които се иска делба са съсобствени между ищците и отв. П.Я., като наследници на Х.Т.П., и делбата следва да се допусне между тях при квоти по *** ид.ч. за всяка от тях. Искът е основателен и следва да се уважи по отношение на ищците и ответницата П.Я..

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда със застроена площ от *** кв.м. състояща се от три стаи и антре, в дъното на дворното място с идентификатор №***, гараж със застроена площ от *** кв.м., и две самостоятелни стаи със застроена площ от *** кв.м., находящи се в гр. Варна, ул. „***, построени върху държавно място съставляващо имот с идентификатор № *** /стар  пл.№ *** в кв.*** по плана на *** микрорайон на гр. Варна/, при граници на мястото: имоти №№ ***/ул. „***”/, ***, ***, между съделителите: 1/ М.Г.Я., ЕГН **********,*** и 2/ Й.Г.Я., ЕГН **********,*** и 3/ П.Г.Я., ЕГН **********,*** - с квота по 1/3 ид.ч. за всяка от съделителките от всеки обект на делбата, наследници на Х.Т.П., починала на *** г., която е придобила имота на основание давностно владение осъществено в периода от *** г. до смъртта си през *** г., на осн. чл.34 от ЗС.

ИЗКЛЮЧВА ОТ ДЕЛБАТА Д.Г.Д, ЕГН **********,***, И.Г.К., ЕГН **********,*** и К.Г.К., ЕГН **********,***, тъй като не са наследници на Х.Т.П.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Г.Я., ЕГН **********,*** срещу М.Г.Я., ЕГН **********,*** и Й.Г.Я., ЕГН **********,***, за възлагане на ползването на делбените имоти до окончателното приключване на делбата, на основание чл. 344, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Г.Я., ЕГН **********,*** да заплаща на М.Г.Я., ЕГН **********,***, сумата от *** /*** лева/ лв./месечно, за ползването на допуснатите до делба имоти, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, като отхвърля претенцията за разликата над *** лева до пълния предявен размер от *** лева/месечно, като неоснователна, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Г.Я., ЕГН **********,*** да заплаща на Й.Г.Я., ЕГН **********,***, сумата от *** /седемдесет и един лева/ лв./месечно, за ползването на допуснатите до делба имоти, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, като отхвърля претенцията за разликата над *** лева до пълния предявен размер от *** лева/месечно, като неоснователна, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаването му от страните, пред Варненски окръжен съд.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: