№ 103329
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20251110135615 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на Кредит Инс АД за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против Й. В. С.. Документът на който се основава
вземането, е запис на заповед, като в заявлението е посочено, че същият е издаден въз
основа договор за потребителски кредит, представен по делото.
При произнасянето си, съдът съобрази следното. Разпоредбата на чл.417 ГПК
предвижда издаване за заповед за изпълнение въз основа на документ, както и
разпореждането за незабавното й изпълнение, и изпълнителен лист. Действително,
представеният документ е- запис на заповед, е сред документите, посочени в разпоредбата,
но заявлението следва да се отхвърли частично, на основание чл.411,ал.1,т.3 ГПК .
По аргумент от разпоредбата на чл.417,ал.1,т.10 ГПК, когато искането се основава на
запис на заповед, който е издаден за обезпечение на ДПК, заявителят е длъжен да представи
препис от договора. Тази разпоредба е приета, заради задължението на съда да следи за
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. Видно от представения ДПК, в
него е предвидена неустойка от 404,64 лева / при главница 500 лева/ при непредставяне на
обезпечение на заявителя / чл.4 във връзка с чл. 7,1 от договора/. Разпоредбата на чл.24 ЗПК
препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с
потребител, която: 1.е неиндивидуално уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на
изискванията за добросъвестност и 3.води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца, и тези на потребителя. Клаузата, въпреки че е включени в
договора, са типизирани, следователно не може да се приеме, че са били индивидуално
уговорени с ответника. Тази неустойка не отговаря и на изискването за добросъвестност,
тъй като кредиторът не предлага насрещна престация. ВКС е разгледал въпроса за
наличието на противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като постановките
са приложими и при разглеждането на отделните разпоредби на един двустранен договор.
Така например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС
постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
1
общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема,
че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени
като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са
накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните,
защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да
установява действителната обща вола на страните, формирана от всичките им уговорки,
да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в
частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на
действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от
закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да
се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е.
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора, . Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава,
като същата неустойка увеличава задължението на заемателя почти два пъти , като не
предвижда насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното, неустойката не
удовлетворява значим законов интерес, нито изпълнява обезпечителната си функция, поради
което и нищожна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Записът на заповед обезпечава цялото вземане – за главница 500 лева ,
възнаградителна лихва 135,28 лева и 404,64 лева неустойка, съобразно приложение 1 към
договора. При платена сума 400 лева, следва да се приеме, че погасена е сумата 135,28 лева
лихва, сумата 404,64 лева неустойка е недължима, поради което остава неплатена сумата от
264,72 лева - главница, за която заявлението следва да се уважи, а за горницата да се
отхвърли.
При тези мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението над главницата 264,72 лева, както и за разноските над
сумата от 454,94 лева адвокатско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчване на преписа, от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2