РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 432 по описа на Административен съд – гр. Варна за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр.
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба от „Стената пропърти мениджмънт“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****,
срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-9-0379651/10.01.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност е наложена принудителна административна мярка
„запечатване“ на обект – рецепция на хотел „Стената“ в к.к. П., общ. С., и забрана
на достъпа до
него за срок от 7 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и не
съответства на целта на закона. Жалбоподателят твърди, че е издало фискална
касова бележка, от фискално устройство
от одобрен модел, свързано съм софтуер за управление на продажбите, който също
е включен в одобрения от НАП списък на СУПТО, че няма несъответствие между
наличностите в касата и отчетените от фискалното устройство, и че запечатването
на търговския обект и забраната на достъпа до него няма да постигнат
предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Предвид изпълнението на задължението си да
въведе в експлоатация фискално устройство и СУПТО, одобрени от НАП, дружеството
счита, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност за това, че
одобрените от НАП модели фискално устройство и софтуер не съответстват на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като при това положение те е
следвало да бъдат изведени от регистрите за одобрение. Що се отнася до целта на наложената мярка, жалбоподателят счита, че с оглед
конкретните обстоятелства посочените в заповедта мотиви са несъстоятелни, общо
формулирани и несъобразени със спецификата на случая. Излага и доводи, че наказателно
постановление не е издадено, което препятства упражняването на възможността по
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, че определеният срок на наложената мярка
непропорционално засяга негови права и интереси и нарушава принципа за
съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът в производството, Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че административният орган действа при обвързана
компетентност и доколкото е констатирано извършено нарушение е длъжен да наложи
принудителната мярка. Посочва, че целта на мярката е лишаване на задълженото
лице от възможността за определен срок да извършва в обекта нови нарушения, с
които да накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и
в полза на НАП да бъдат присъдени направените разноски/юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания,
доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-9-0379651/10.01.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната
агенция за приходите, с която на „Стената
пропърти мениджмънт“ ООД – гр. Варна на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е
наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – рецепция на хотел „Стената“ в к.к. П., общ. С., и забрана на достъпа до него
за срок от 7 дни.
От обстоятелствената част на обжалваната заповед се
установява, че при извършена оперативна проверка на 06.01.2020 г. в 12,50 ч в
търговския обект – рецепция на хотел „Стената“ в к.к. П., служители на НАП са
установили, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издадени
от работещото в обекта фискално устройство, да съдържат задължителните
реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на министъра на финансите. По-конкретно проверяващите са установили, че
издадените фискални касови бележки не съдържат количество и стойност по видове
закупени услуги и номер и дата на фактурата, които са задължителни реквизити според
изискванията на посочените две разпоредби. От това е направен извод за
неспазване на начина за издаване на съответни документи за продажба, което е
нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, и констатираното нарушение е
основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС за прилагане на
принудителната мярка.
По отношение на определения срок на мярката в заповедта е
посочено, че са били взети предвид тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото, местоположението на обекта – в популярен зимен курорт, в
известен хотел, посещаван от голям брой туристи, на място с важно търговско
значение, с множество потенциални клиенти, характера на дейността, работното
време на обекта (посочено конкретно), както и фактът, че това се налага, за да
се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Посочени са и предходни нарушения по чл. 33, ал.
1 и по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като поведението на
търговеца е квалифицирано като антифискално и налагащо коригиране на
констатираната противозаконна практика в дейността му. Изложени са и общи
мотиви относно целта
на ПАМ да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и всички реализирани обороти. Посочено е още, че при определяне на срока
е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, че
срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Към преписката е представен акт за установяване
на административно нарушение от 14.01.2020 г., с което на дружеството е вменено
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и изрично е
посочено, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Приложен е и протокол от извършената
проверка, според който не е установено неиздаване на фискални касови бележки, а
от КЛЕН е установено, че при извършени покупки от клиенти на нощувки са
издадени фискални бонове, които не съдържат всички необходими реквизити, а именно,
количество, единична стойност и номер и дата на фактурата, издадена на клиента.
В протокола е описан внедреният в обекта СУПТО. Приложени са КЛЕН, ценова листа
и фактури, регистър на настанените туристи и други търговски и регистрационни
документи на дружеството. Представен е договор за ползване на софтуер под пълен
лиценз на система за управление на търговския обект Clock Evo за срок от 3 години, считано от 19.11.2018
г.
Към жалбата е приложена електронна
кореспонденция между жалбоподателя и дружеството, лицензирало СУПТО, от
11.01.2020 г., което иска да бъде уточнена разпоредбата от Наредба № Н-18/2006
г., в която се изисква посочване на номерата на фактурите във фискалните
бонове.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите,
на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Правното основание за налагане на обжалваната
принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС,
съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице,
което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съдът приема, че обжалваната принудителна
мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.
В конкретния случай липсва предпоставката за
налагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС,
изразяваща се в „неспазване на установения ред или начин за издаване на
съответен документ за продажба“, доколкото в самия протокол от извършената
проверка и в акта за установяване на административно нарушение е отразено
изрично, че фискални касови бележки са издавани и липсват констатации за
несвоевременно или не по установения ред или начин издаване. Вмененото на
дружеството нарушение е, че не е
осигурило фискалните касови бележки да съдържат задължителните реквизити по
чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от наредбата. „Ред или начин“ на издаване на
касовите бележки означава спазване на определена процедура и последователност
на действията от извършване на продажбата и получаване на плащането до регистриране
на продажбата и издаване на съответния фискален документ от определен вид. Този
„ред или начин“ не може да бъде приравнен на „съдържание“ на фискалния
документ, съответно липсата на реквизит на касовата бележка е несъставомерна по
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС. Освен това липсват всякакви твърдения,
че това се дължи на поведението на самото дружество при издаване на фискалните
бележки, а не например на особеностите на фискалното устройство или конфигурацията
на одобрения СУПТО, каквито са твърденията на дружеството. Липсват и данни, от
които да се установява, че сред фактурираните от дружеството услуги с прието
плащане, по което е издадена фискална касова бележка, са налице доставки с
непрекъснато изпълнение, за които то да е имало задължението за реквизит на
бележката по чл. 26, ал. 1, т. 15 от наредбата. Дори да бъде прието, че осигуряването
на реквизитите във фискалните касови бележки е задължение на самото дружество,
неспазването на такова задължение не е предвидено в ЗДДС като предпоставка за
налагане на принудителна административна мярка от вида на обжалваната.
Според твърденията на
ответника, при констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на
оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен във всеки
случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В конкретния случай
няма факти, от които да следва извод за нарушение на реда за отчитане на
оборотите, напротив, в акта за установяване на административно нарушение е посочено
изрично, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Липсват същински
мотиви относно срока за налагане на мярката.
Сами по себе си, изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според
административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са
посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Мотивите относно
съразмерността също са напълно формални, като за съда остава напълно неясно по
какъв начин твърдението, че „административният орган упражнява правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо“ обосновава извод, че
принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал.
2 от АПК.
При определяне на
срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, като законът определя възможна продължителност на принудата до
един месец, без да фиксира критериите, които административният орган трябва да
приложи. Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат
от упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При
тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които
да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с
целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите
на последователност и предвидимост, които задължават административните органи
своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност,
а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се
издава.
Съответно мотивите
във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни
обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода,
че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния
размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение
права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че
мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи, противоречиви и
без логична последователност с изводите на административния орган. От една
страна е посочено, че фискална бележка е издадена, а от друга страна, че
въпреки това, поведението на търговеца е антифискално; че целта на мярката е да
се осигурят бюджетните приходи, които няма как да бъдат засегнати от липсата на
реквизит във фискалната бележка. Тези мотиви са и неконкретизирани, тъй като не е ясно как оценява органът тежестта на извършеното
нарушение и какви са установените последици от него за фиска и за фискалните
приходи.
Изложени са и общи съображения относно фискалната дисциплина, която
данъчнозадължените лица следва да спазват, от неуточнени факти е направен извод, че
деянието показва поведение на лицето, насочено срещу фискалната дисциплина и
организация в търговския обект, която няма за цел да спазва данъчното
законодателство, и че е необходимо време за промяна в организацията на
дейността в конкретния обект. Направено е изявление, че при определянето на
срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
а срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността
от търговеца.
При това положение съдът счита, че липсват
конкретни мотиви относно необходимостта
от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и
до извода, че дружеството е въвело
организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство,
съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват необходимостта
от принудата. Тези мотиви противоречат на констатацията, че в обекта има
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и СУПТО от
одобрен от НАП вид. Не е ясно и по какъв начин в запечатания обект ще бъде създавана
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, след като според
твърденията на последния, които не са опровергани от ответника, липсата на
реквизити като брой и единична цена на отделните услуги е проблем, произтичащ
от одобрения от НАП СУПТО, разработван и внедряван от трето лице.
Предвид предоставената на административния
орган възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни,
тоест от 0 (нула) до 30 дни, твърдението, че определеният срок е съобразен с
целената превенция е несъстоятелно. Не са изложени конкретни мотиви защо
избраният от органа срок е именно 7 дни, а не примерно 3 дни, 5 дни или 10 дни.
Ориентир за проведена изобщо такава преценка
от страна на органа липсва, като в същото време липсват и законоустановени или
обявени от администрацията критерии, вътрешни правила или установена практика
за определяне на срока съобразно задължението на административния орган по чл.
13 от АПК за последователност и предвидимост при упражняване на своята
оперативна самостоятелност. Това създава опасност от произволно упражняване на
оперативната самостоятелност на административния орган да определя срока на
принудителните мерки, което, предвид липсата на всякакви реални мотиви за
определянето му, препятства възможността на съда да извърши преценка относно
съответствието на наложената мярка с целта на закона и за спазване на принципа
на съразмерност.
В случая, доколкото липсват и данни за
издадено наказателно постановление за констатираното нарушение, съдът намира, че при издаване
на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на
принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно постановление
заповед за ПАМ
предотвратява прилагането
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея.
Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В случая, административната принуда засяга не
само права на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска от извършване
на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни
приходи, поради което административният орган е следвало да претегли тези
противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска е по-важно търговецът да не
работи седем дни и какви точно противоправни деяния, произтичащи от липсата на
брой и единична цена на регистрираните във фискалното устройство продажби, ще
бъдат предотвратени за този период.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното
лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и
възможно най-скоро
да плати санкцията, като по този
начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне своевременно предупредително-възпитателния ефект на административната
санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е
приел, че след изтърпяване на административното наказание нуждата от
административната принуда отпада. Поради
това не може да се приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване
на бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани
нови нарушения, или за реорганизиране на дейността му (за което не е ясно в
какво се изразява в конкретния случай), както приема административният орган.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта
е необоснована,
издадена при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта
на закона,
както и в нарушение на
принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена. При този изход от
производството, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
в производството разноски в размер на 50 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
от „Стената пропърти мениджмънт“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-9-0379651/10.01.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност е наложена принудителна административна мярка
„запечатване“ на обект – рецепция на хотел „Стената“ в к.к. П., общ. С., и забрана
на достъпа до
него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция
за приходите да заплати на „Стената пропърти мениджмънт“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, сумата 50 (Петдесет цяло) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: