№ 85
гр. Разград, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело №
20233300200075 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Образувано е по молба на осъдено в Чешката република лице -
българския гражданин М. Е. А., с постоянен и настоящ адрес в село ***, обл.
Разград, който се е възползвал от правната възможност по чл. 7, ал. 4 от
горния закон сам да поиска от националния съд признаване и изпълнение на
наложеното му наказание. Съобразявайки това съдът е изискал незабавно от
чешките власти, съобразно същата разпоредба, да представят удостоверение
по чл. 3, както и съдебното решение въз основа на което осъдения търпи
наложеното му наказание с присъда в Затвора Валдице.
В резултат на това е постъпило удостоверение по чл. 4 от РР
2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на
присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, издадено
на 17.03.2023 г. Към същото са приложени съдебно решение на
първоинстанционния Градски съд в Прага по дело № 57 Т 1/2022 постановено
на 28 април 2022 г., влязло в сила на 26 юли 2022 г. както и съдебно решение
на второинстанционния Висш съд в Прага по дело № 7 То 47/2022
постановено на 26 юли 2022 г., влязло в сила на 26 юли 2022 г. Отправено е
искане за признаване на наложеното от съда на М. Е. А. наказание лишаване
от свобода и изпълнението на остатъка от него в Република България.
Осъденото лице М. Е. А., редовно призовано за настоящото производство
на 3 май 2023 г. чрез Затвора Валдице, не изразява различно от
1
формулираното в първоначалната му молба становище по повод
признаването и изпълнението на наложеното му в Чешката република
наказание. С връчване на призовката същият е уведомен за правото му да
упълномощи защитник, както и че ако не упълномощи такъв, съдът ще му
назначи служебен защитник, който да го представлява в производството пред
Окръжен съд - Разград. Осъденото лице е уведомено също така, че при
редовното му призоваване, неявяването му не е пречка за разглеждане на
делото.
Поради липса на данни осъденото лице да се е възползвало от
възможността да упълномощи защитник за настоящото производство, съдът,
на основание чл. 12, ал. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС му назначи за защитник
адв. Г. А., определена от Съвета на адвокатска колегия – Разград, по искане на
съда.
Становището на служебния защитник е, че са налице предвидените в
закона основания за уважаване на искането с признаване и изпълнение на
наложеното на осъдения наказание.
Участващия по делото прокурор също счита, че са налице основанията на
закона за уважаване на искането с признаване и изпълнение на наложеното
на осъдения наказание, който да изтърпи остатъка от наложеното му
наказание в български затвор при първоначален строг режим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
В Окръжен съд - Разград е постъпило Удостоверение по чл. 4 от РР
2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 17.03.2023 г. от председателят на
съдебния състав от Градски съд в Прага, постановил първоинстанционното
съдебно решение по дело № 57 Т 1/2022 . Според същото на 28 април 2022г.
година Градски съд в Прага е постановил съдебен акт по горното дело, влязло
в сила на 26 юли 2022 г., след като бил потвърден със съдебен акт на Висшия
съд в Прага, постановен по дело № 7 То 47/2022 на 26 юли 2022 г. и влязъл в
сила на 26 юли 2022 г. Посочено е също така, че по силата на горните съдебни
актове българският гражданин М. Е. А., роден на *** е осъден за две
престъпления, извършени на територията на Чешката република.
Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите,
квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на
издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби,
по които М. Е. А. е бил признат за виновен.
Съобразно съдържащото се в удостоверението фактическо изложение,
предмет на предприетото против него наказателно преследване и на
постановения окончателен съдебен акт е била следната деятелност:
На 06 август 2021 г., през периода около 23:10 часа, първоначално в
*** до входното платно водещо към дом **, чрез общи действия и с
намерение да умъртвят пострадалият А. С. А., род. на *** г., гражданин
на Република България, като по този начин да решат личния спор между
2
него и подсъдимия М. А., на това място, където живее бившата
партньорка на пострадалия Г. Д., пристигна подсъдимият А. с автомобил
производствена марка “Peugeot 206“, червен цвят, регистрационен № ***
***, и след това, когато се е представял като негов приятел и се е
преструвал, че се сдружава с него срещу подсъдимият А., извадил от
багажника на колата бейзболна палка, с която присъстващия пострадал
съвсем неочаквано бил ударен в главата така рязко, че същата се
разчупила на две парчета, пострадалият в следствие на това паднал на
земята и загубил съзнание и в това състояние тичайки със засилване го
ритнал в главата подсъдимият М., когото повикал подсъдимият А. с
думи, че е “парализирал“ А. и след това продължили и двамата
подсъдими да нанасят удари и ритници в тялото на пострадалия, чак
докато не им викнал от прозореца свидетелят Л. М., когато заедно вече
наранения пострадал натоварили в багажното пространство на
моторното превозно средство “Peugeot 206“ и заминали, обаче когато на
пострадалия започна да му се връща съзнанието и с ритане и удари му се
удало да излезе от багажното пространство и да се прехвърли върху
задната седалка на колата, подсъдимият А. около 23:14 часа спрял
превозното средство на улица “***“ върху входното платно водещо към
дом № *** където подсъдимите - подсъдимият А. с помощта на поставен
метален бокс - продължили в атакуването на пострадалия така, че
първоначално подсъдимият А. го ритнал най-малко три пъти чрез
лявата задна врата в гърба и в също време през дясната задна врата го
ударил подсъдимият А. с дясната ръка, върху която имал поставен
метален бокс, в челюстта, вследствие на което пострадалият отново
загубил съзнание, по-нататък го издърпал подсъдимият А. от превозното
средство навън върху земята така, че първоначално го ритнал два пъти,
след това пет пъти ударил с рязък дъговиден удар с дясната ръка с
поставения върху нея бокс, два пъти го ритнал и четири пъти го
настъпил рязко с крака, същевременно подсъдимият А. снимал част от
атаката с мобилен телефон, във вид на видеозапис, и след това също така
ритна два пъти пострадалия, в това състояние оставили безжизненият
пострадал да лежи на улицата и заминали по еднопосочната улица “***“,
но веднага след това на заден ход те се върнали обратно, за да натоварят
повторно безжизненият пострадал в багажника на превозното средство
“Peugeot 206“, и с тази кола го закарали на отдалечено място до
колоездачната пътека, намираща се на около 200 метра от сливането й с
улица “***“, където го стоварили до храсталаците, въпреки че знаели, че
се намира в сериозно състояние и в безсъзнание, колата задвижили
напред за да паркират малко по-далече и се върнали пеша в жилището
на свидетелката Г. Д., където занесли и чанта заедно с личните вещи на
пострадалия А., която му изпаднала в колата, като се отнася по-точно до
т.нар. “спортен колан“, бежово-кафяв цвят с емблема “NY“ върху
предния джоб, и в която имало следното съдържание: мобилен телефон
3
“Huawei Honor“, българска лична карта, карта на „Общо
здравноосигурително дружество" / “VZP“/, разплащателна карта на
банка “£eska spofitelna“ и българска кредитна карта А1 № *** - всичко
на името на А. А., и с така описаното физическо нападане причинили на
пострадалия, под формата на кървене в областта на мозъчната пелена на
дясната теменна луковица, контузия и на двете челни луковици на
мозъка, дребни кръвоизливи и в двата челни, странични и теменни лоба,
многобройни счупвания на лицевите кости (счупване на яремната
извивка отляво, навътре насочено счупване на очната орбита и
разчупване на долната част на дясната очна орбита), многобройно
кървене на рани възникнали от разкъсване и контузии на лицето (рана
във вътрешната страна на устната вдясно 3 сантиметра, дребни рани
върху дясната страна на лицето и върху корена на носа, рана в областта
на дясната вежда 2 сантиметра и на лявата вежда 3 сантиметра и
напречно разкъсване на ушната мида 2 сантиметра), контузии на меките
тъкани на лицето с оток и кръвоизлив с форма на очила от двете страни,
издрасквания в областта на двете колена, когато тези наранявания
изисквали полагане на наложителни, много специализирани и
интензивни медицински грижи в “Централна военна болница“ в гр.
Прага, без които пострадалият с най-голяма вероятност би изпаднал в
тежко шоково състояние, нужда от дъх, и неговият живот би бил в
значителна сте степен заплашен от нарастващия оток на мозъка и е
могъл да бъде заплашен и от вдишване на кръв или повърната маса в
дихателните пътища с последвало задушаване и др., като тези състояния
могли реално да доведат до смърт на пострадалия, която могла да
настъпи в течение от порядъка на десетки минути до няколко часа,
възникналите наранявания били квалифицирани от съдебно медицинска
гледна точка като тежка телесна повреда и предвид това, че подсъдимите
насочили атаката и с помощта на бейзболна палка и метален бокс
предимно в главата, т.е. на места, където се намират жизнено важни
органи, особено мозък, и предвид повторимостта и интензитета на
атаката, трябвало да съзнават, че могат да причинят смърт на
пострадалия, при това пострадалият изживявал мъчителни страдания и
непосредствени опасения за своя живот в следствие на значителни болки
от получените наранявания, когато е бил повторно сериозно нараняван,
предимно в багажника на колата, откъдето, след като му се върнало
съзнанието, се опитвал с ритане и удряне да излезе и накрая е бил
оставен на усамотено място в такова сериозно състояние без помощ, при
това такива действия извършили на обществено достъпни места.
Посочената правна квалификация на престъплението е следната:
“убийство“ според чл. 140, ал. 1, ал. 3, буква i), ал. 4, буква с) от чешкия
Наказателния кодекс в етапа на “опит“ според чл. 21 от чешкия
Наказателния кодекс и от друга страна правонарушение “хулиганство“
според чл. 358, ал. 1 от Наказателния кодекс в “съучастничество“ според
4
чл. 23 от чешкия Наказателния кодекс.
Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за
които двойна наказуемост не се изисква, което съответства на чл. 8, ал. 2, т.
14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – убийство, тежка телесна повреда. Декларирано
е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е постановен
осъдителния акт.
С първоинстанционното решение на М. Е. А. на 28.04.2022 г. е наложено
наказание “експулсиране“ за срок от десет години, влязло в сила на
26.07.2022 г.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на
наложеното наказание. Същото се съдържа и в представеното съдебно
решение, в което е посочено, че наложеното наказание е 15 години лишаване
от свобода при засилена охрана при изпълнението му. В удостоверението и
приложената справка е посочено, че целият размер на наказанието лишаване
от свобода е 5 479 дни, като към датата на издаване на удостоверението
17март 2023 г. включително, осъденият А. е изтърпял общо 587 дни,
включително и предварителното му задържане от 07 август 2021 г. 00:20
часа. Посочен е и крайният срок на изтърпяване на наказанието – 07 август
2936 год. 00:20 часа.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на
територията на Чешката република, където в Затвора - Валдице изтърпява
наказанието лишаване от свобода. Това се потвърждава и от останалите
събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа на която е
предприето настоящото производство.
В постъпилото удостоверение са описани цифром и словом относимите
разпоредби от чешкия Наказателен кодекс.
В удостоверението е отбелязано също така, че съгласно правото на
издаващата държава осъденото лице има право на предсрочно или условно
освобождаване след изтърпяване на две трети от срока на наказанието.
Компетентния орган на издаващата държава желае да бъде информиран
относно началото и края на срока на предсрочното или условно
освобождаване.
От приложената Справка от НБД “Население“ се установява, че
българският гражданин М. Е. А. е роден на *** г. в гр. Разград, обл.Разград,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в село ***, обл. Разград, ул.
“***“ **.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения
съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване
се иска, както и необходимостта да бъде определен приложимия закон в
контекста на правната квалификация на описаното престъпление според
националното ни право, изисква анализ на съставомерните факти, изложени
от осъждащия орган. Както вече беше посочено, описаната в
удостоверението, а и в актовете на съдебните инстанции фактическа
5
обстановка сочи, че М. Е. А. е бил признат за виновен за това, че на 06 август
2021 г., действайки в съучастие с друго лице е извършил опит за убийство на
пострадалото лице, действайки по особено брутален и мъчителен начин,
както и че по същото време е извършил хулигански действия. Деянията са
извършени умишлено.
Така изложените в удостоверението и съдебния акт факти обосновават
извода, че между съдържанието на двата документа е налице пълно
съответствие относно съществените за престъпната деятелност фактически
елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни уточнения в тази
насока не са необходими, а формалното изискване за идентичност между
съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на
съставомерните факти е изпълнено.
Видно от приложената справка М. Е. А. не е осъждан, с изключение на
описаното по-горе осъждане.
Видно от приложеното по делото писмо от Окръжна прокуратура –
Разград срещу М. Е. А. няма обвинения по неприключили наказателни
производства.
Осъденият А., по чието искане е инициирано настоящото производство, е
запознат с предложението да бъде трансфериран в Република България за
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от
свобода и е отразено неговото съгласие от 05.08.2022 г..
Съображения за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република
България са изложено в придружаващо писмо от първоинстанционния съд,
издал осъдителното решение и същите се споделят от настоящия съд.
Не са налице основания за отлагане признаването на съдебния акт по чл.
14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Не са налице основания за отказ по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
тъй като: предоставеното удостоверение по чл. 3 е пълно и няма явно
несъответствие между него и съдебния акт; не са налице условията по т. 2;
признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“ няма
твърдения и доказателства по делото, че за същото деяние е осъждан с друга
присъда; деянието съставлява престъпление и съгласно българското
законодателство; изпълнението на определеното със съдебния акт наказание
не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като не е
изтекъл срока по чл. 82 НК; осъденото лице не се ползва с имунитет по
българското законодателство; М. А. е пълнолетен и съдебният акт не е
постановен спрямо лице, което поради възрастта си, съгласно българското
законодателство, не може да бъде наказателноотговорно за деянията, във
връзка с които е постановен актът; към момента на получаване на съдебния
акт от съда (13.04.2023 г.) за изтърпяване остават повече от 6 месеца от
наложеното наказание; съдебният акт е постановен при съдебен процес, на
който осъденото лице се е явило лично; наложеното наказание не включва
принудителни медицински мерки или мерки, включващи лишаване от
6
свобода, които не могат да бъдат изпълнени от Република България в
съответствие с българското законодателство; съдебният акт се отнася за
престъпление, извършено на територията на Чешката република.
Няма основание за частично признаване на съдебния акт, съгласно чл.
16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
За квалифицирането на посочените деяния са от значение фактите, за
които лицето е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях
престъпленията, за което М. А. е осъден са изцяло идентични на това,
съдържащото се в диспозициите на нормите по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4
вр. с чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК за първото деяние и по
чл. 325, ал. 1 от НК за второто деяние.
За престъплението по чл. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4 вр. с чл. 115 вр.
с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. Наложеното от осъждащата държава едно
наказание е лишаване от свобода за срок от петнадесет години, т. е. то е в
минималния предвиден от българския закон размер, поради което не се
налага намаляване или приспособяване на наказанието по смисъла на чл. 13
от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Налице са предпоставките на ЗПИИСАННЛСМВЛС и следва да бъде
призната и изпълнена постановената присъда, като М. А. изтърпи остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода в Република България.
На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
следва да се приспадне при изпълнение на наказанието петнадесет години
лишаване от свобода (5479 дни) предварителното задържане на осъдения,
както и изтърпяната част от това наказание в общ размер 587 дни към
17.03.2023 г. включително, както и частта от наказанието до фактическото му
предаване на българските власти.
Имайки предвид размера на наложеното на А. наказание лишаване от
свобода, същото следва да бъде изтърпяно от него при първоначален строг
режим, на основание чл. 57, ал. 2, б. “а“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Признава решение на първоинстанционния Градски съд в Прага по дело
№ 57 Т 1/2022 постановено на 28 април 2022 г., влязло в сила на 26 юли 2022
г., потвърдено в наказателната част с решение на второинстанционния Висш
съд в Прага по дело № 7 То 47/2022 постановено на 26 юли 2022 г., влязло в
сила на 26 юли 2022 г., с която българският гражданин М. Е. А., роден на ***
7
год. в гр. Разград, ЕГН **********, неосъждан, е признат за виновен в
извършване на две престъпления – “убийство“ според чл. 140, ал. 1, ал. 3,
буква i), ал. 4, буква с) от чешкия Наказателния кодекс в етапа на “опит“
според чл. 21 от чешкия Наказателния кодекс и правонарушение
“хулиганство“ според чл. 358, ал. 1 от чешкия Наказателния кодекс в
“съучастничество“ според чл. 23 от чешкия Наказателния кодекс.,
съответстващи на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4 вр. с чл. 115
вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК за първото деяние и по чл. 325, ал. 1
от НК за второто деяние от българския Наказателен кодекс, като деянията са
извършени на 06 август 2021 г.
Наказанието което следва да изтърпи осъденият М. Е. А. е лишаване от
свобода за срок от 15 /петнадесет/ години (5479 дни).
Определя, на основание чл. 57, ал. 2, б. “а“ от ЗИНЗС, първоначален строг
режим при изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
зачита предварителното задържане на осъденото лице, включително и
изтърпяната част от наказанието към 17.03.2023 г. в размер на 587 дни от
общата продължителност на наказанието в размер на 5479 дни, включително
и тази част от наказанието след 17.03.2023 г. до фактическото му предаване на
българските власти.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд-
Варна в 14 дневен срок от днес.
Заверен препис от решението след влизането му в сила да се изпрати
незабавно на Окръжна прокуратура - Разград за сведение и предприемане на
необходимите действия по изпълнение на признатата присъда, и реализиране
на трансфера, като се вземат предвид обстоятелствата по изтърпяване на
наказанието.
За постановеното решение да се уведоми издаващата държава, след
влизането му в сила.
Препис от решението да се изпрати, след влизането му в сила, на
Върховна касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8