№ 450
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Борислава М. Борисова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Борислава М. Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20241100601834 по описа за 2024 година
Производство по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу
определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на
07.03.2024г. по НЧД №5312/2023г. по описа на СРС, 12 състав, с което по
отношение на лицето Т. Я. Й. е наложено едно общо наказание измежду
наложените по НОХД №1650/2022г. по описа на СРС, НО, 134 състав; НОХД
№17830/2017г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав и НОХД №8482/2021г. по
описа на СРС,НО, 22-ри състав, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 1
година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
В подадения протест се твърди, че Т. Й. е осъждан двадесет пъти за
престъпления против собствеността, като част от тях са извършени при
условията на опасен рецидив. Предвид на това се моли за приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК, като определеното на осъденото лице общо
наказание да бъде увеличено с 8 месеца „Лишаване от свобода“. Прокурорът
посочва, че лицето не се е явило на проведеното съдебно заседание, в което му
е определено общо наказание, поради което счита, че са налице трайни
престъпни навици в същото и налаганите до момента наказания не са
постигнали целите си.
В производството пред съда прокурорът поддържа протеста срещу
определението на СРС по изложените в него съображения. Моли за изменение
1
на определението на съда, като счита, че наложеното наказание следва да бъде
увеличено с 8 месеца, както и да се приспадне наложеното на осъденото лице
наказание по НОХД №8478/2022г.
Защитникът на осъдения – адв. Г. посочва, че постановеното
определение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Твърди, че съдът е взел предвид предходните осъждания на лицето, на които
прокурорът основава своето искане. Сочи, че наложеното на подзащитния
наказание е изиграло своята роля.
Подсъдимия Т. Я. редовно призован, не се явява.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доводите в
протеста и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Протестът е частично основателен.
С протоколно определение постановено по НЧД №5312/2022г. по описа
на СРС, НО, 22 състав съдът е наложил на осъденото лице Т. Я. Й. едно общо
наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода“, като е посочил,
че това е най – тежкото наказание измежду наложените по НОХД
№8482/2021г., НОХД №1650/2022г. и НОХД №17830/2017г. и трите по описа
на СРС. Определил е първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието. Приспадал е на основание чл. 59, ал.1 ал.2 вр. с чл.25, ал.2 НК от
така определеното общо наказание времето, през което Т. Й. е бил задържан
по наказателните производства, включени в съвкупността.
Настоящият съдебен състав се съгласява със становището на първия съд,
неоспорено от страните, че деянията, за които Т. Й. е осъден по НОХД
№8482/2021г., НОХД №1650/2022г. и НОХД №17830/2017г. са извършени
преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях.
С протестирания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав не е
приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, като е посочил, че за постигане
целите на наказанието не е необходимо определеното общо наказание да бъде
увеличено. Видно от приложената и приета като доказателствено средство по
делото справка за съдимост на осъденото лице, за престъпленията, включени в
съвкупността, за които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо,
най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на
осъдения Т. Й. са наложени наказания от един и същи вид – „лишаване от
свобода“, за различен срок. Налице е, следователно, формалноправната
предпоставка за приложение на института по чл. 24 от НК.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че първоинстанционният съд
е подценил данните за обществената опасност на включените в съвкупността
престъпления респ. личната обществена опасност на осъденото лице. От
приложената справка за съдимост на осъденото лице е видно, че
престъпленията, за които са налице влезли в сила съдебни актове са тежки,
умишлени такива, както и че същите се отличават с висока степен на
обществена опасност. Отделно от осъжданията, по които
първоинстанционният съд е направил групиране на наказанията, подсъдимият
2
Й. е бил многократно осъждан, като по- голяма част от престъпленията, за
които му е било наложено наказание са такива против собствеността. Предвид
на това, настоящия съдебен състав намира, че за постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето и превъзпитанието на дееца е
необходимо така наложеното му общо наказание да бъде увеличено. За да
достигне до този извод, настоящият въззивен състав взема предвид и
обстоятелството, че от извършените от подс. Й. престъпления са пострадали
не малък брой лица, засегнати са важни обществени отношения, като
престъпленията са били извършвани след като по отношение на лицето вече е
било въздействано чрез държавна принуда. В тази връзка съдът намира, че
така определеното общо наказание не би осигурило постигане целите на
наказанието, както и не съответства на тежестта и интензитета на
реализираната от Й. престъпна дейност. Предвид на това, настоящият
въззивен състав намира, че не само извършените от лицето деяния се
отличават с висока обществена опасност, но и личността на осъдения би могла
да се определи като такава с висока степен на обществена опасност.
Нещо повече – големият брой от престъпленията против собствеността
на различни граждани, за които Й. е осъждан с влезли в сила съдебни актове,
са квалифицирани по по-тежко наказуеми състави, включително и по най-
тежко наказуемия състав за извършване на кражби при условията на „опасен
рецидив“ (по НОХД № 1650/2022 г. на СРС). Допълнителен аргумент в тази
насока е и обстоятелството, че голяма част от престъпленията, извършени от
осъденото лице, са съучастнически, което също завишава обществената им
опасност. Предвид на това, настоящия съдебен състав намира, че така
определеното общо наказание на осъдения Т. Й. следва да бъде увеличено.
Имайки предвид обаче обстоятелството, че извършените от лицето деяния,
включени в настоящата съвкупност са осъществени през един сравнително
продължителен период от време (деянието по НОХД № 17830/2017г. е
извършено на 10.12.2016г.; това по НОХД №8482/2021г.- на 19.05.2020-
25.05.2020г. и това по НОХД № 1650/2022г. на 29.09.2021г.), както и
обстоятелството, че от извършените от осъденото лице деяния не са
настъпили значителни вреди или същите са били възстановени, то настоящата
съдебна инстанция намира, че увеличаване на определеното общо наказание с
8 месеца, би се явило прекомерно.
Имайки предвид горното, настоящия съдебен състав намира, че за
поправянето и превъзпитанието на осъденото лице би следвало да му бъде
определен по- висок размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода“,
като същото бъде увеличено с 5 месеца до размер от 1 година и 11 месец
„Лишаване от свобода“. Така определеното общо, най-тежко и увеличено
наказание не надминава сбора от отделните наказания, наложени за всяко от
престъпленията в съвкупността, нито максималния размер, предвиден за този
вид наказание в чл. 39 от НК. Настоящата съдебна инстанция намира, че така
определеното и увеличено наказание би спомогнало за постигане на целите на
наказанието и най- вече за превъзпитанието на лицето.
3
Досежно приспаднатото по реда на чл. 25, ал. 2 НК и по реда на чл.59 от
НК правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл
касателно групираните присъди.
С оглед гореизложените съображения, определението на СРС следва да
бъде изменено, като на осъденото лице Т. Я. Й. бъде определено едно общо
наказание измежду наложените по НОХД № 8482/2021г., НОХД №
1650/2022г. и НОХД № 17830/2017г. в размер на 1 година и шест месеца
„Лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК увеличава с 5 месеца-
общо 1 година и 11 месеца „Лишаване от свобода“.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК,
както и чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК и във вр. чл. 306, ал. 3, вр., ал. 1, т. 1 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 07.03.2024 год. на СРС, НО, 22 -
ри състав по НЧД №5312/2023 год., като на основание чл. 24 от НК
УВЕЛИЧАВА общото най - тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода“, наложено на осъдения Т. Я. Й. (с установена по
делото самоличност) по НОХД 8482/2021г. по описа на СРС, НОХД
1650/2022г. по описа на СРС и НОХД 17830/2017г. по описа на СРС, с 5 (ПЕТ)
МЕСЕЦА- общо 1 година и 11 месеца „Лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.03.2024 год. на СРС, НО, 22 - ри
състав по НЧД №5312/2023 год. в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4