№ 4793
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110133070 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** срещу К. Г. И. с ЕГН **********
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумите по издадената по ч.гр.д. 63735/2023г. по описа на СРС, 70 състав заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като вземането се твърди, че
произтича от Договор за кредит № 396464/28.07.2022г., сключен при условията на ЗПФУР.
Сумите са 785,71 лева, представляваща главница , ведно със законна лихва за период от
21.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 63,47 лева, представляваща договорна лихва
за период от 26.10.2022 г. до 21.09.2023 г. Претендират се разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ответницата чрез адв. К. М. оспорва изцяло претенциите с подробно изложени в отговора
аргументи. Алтернативно сочи, че се дължи само главницата, а останалите суми са
начислени на нищожни клаузи и не се дължат. В хода на делото представя доказателство за
частично плащане на 546,88 лева, за които сочи, че представляват 490,00 лева главница и
законна лихва от 21.11.2023г. до плащането на 20.09.2024г. в размер на 56,88 лева. Но моли
изцяло да се отхвърлят исковете като се аргументира, че сумите са начислени по
недействителни клаузи. Претендира да й се присъди хонорар по чл. 38 от ЗАдв. Прави
бланкетно възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
1
По делото е приложен от ищеца екземпляр от Договор за предоставяне на кредит
№ ***, за който се твърди, че е сключен от разстояние. Договорен е заем с главница 1000
лева, срок 420 дни, годишен процент на разходите 48,44 % и дължима сума ако не се
представи обезпечение – 1734,95 лева. Ищецът представя и копие на личната карта на Т. П.,
изпратено им от самата нея при сключването на договора – л. 34 - 36от делото.
Видно от представено платежно от 28.07.2022г. от ищеца към К. Г. И. са преведени
1000,00 лева.
По представено платежно от ответницата – неоспорено от ищеца – на 20.09.2024г.
са преведени 546,88 лева, за които ответната страна твърди, че съставляват главница 490,00
лева и 56,88 лева законна лихва за период 21.11.2023г. до 20.09.2024г.
Други доказателства, релевантни за установяване фактите по делото, не са искани,
съответно не са събрани.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за доказан по основание. Има валиден договор за паричен заем,
сключен от разстояние. Кредитополучателката и ответница по делото сама е предоставила
копие на личната си карта на ищеца и е получила сумата. Не се изисква електронен подпис.
Аргументите за недействителност на ответника не бяха доказани в процеса. Няма
нищожност на клаузата за лихва. Същата не е прекомерна и освен това при дадения заем не
се искат други такси и / или видове лихва.
Не се доказаха и аргументите, че в хода на погасяване на плащания ищцовото
дружество начислявало суми на недействителни основания.
Не се проведе успешно обратно доказване на нито един от аргументите на
ответната страна – нито се поиска ССЕ, нито се предложиха варианти на приспадане на
извършеното в хода на делото плащане – дали следва да е по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или по чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД. Не може да се направи извод дори и при обсъждане на довода за
недействителност кое точно вземане е начислено, респективно частично платено, по точно
определена клауза от договора.
Доказа се от друга страна, че ответницата плаща по претендираното вземане сума в
размер на 546,88 лева на 20.09.2025г. Според настоящата инстанция с тази сума се следва да
се погасят дължими суми по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно: разноски, лихви, главница.
Към плащането са установени вземанията по заповедта: главница, мораторна лихва и 125,00
лева разноски. Така се погасяват: 125,00 лева разноски, 63,47 лева мораторна лихва и част от
главницата, като същата остава дължима в размер на 427,30 лева. Тази сума се дължи ведно
със законната лихва от подаване на заявлението.
По разноските
2
По изхода на делото на ищеца се следват разноски и на двете страни. Ищецът е
сторил в заповедното такива в размер: 25,00 лева за държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, или 125,00 лева, които се погасяват чрез извършеното в
хода на делото плащане по гореизложеното. В исковото производство ищецът претендира
75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200,00 лева, или общо 575,00
лева, от които ще бъдат присъдени по съразмерност 289,33 лева.
По възражението за прекомерност, съдът не намира за необходимо подробно да
разяснява, че размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя служебно и срещу
него такова възражение е безпредметно.
Ответната страна претендира да й се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по
реда чл. 38 от ЗАдв. Нито по заповедното дело, нито по настоящото обаче има представен
договор за правна помощ с такава клауза, липсва и Декларация от страна на
упълномощителката за някое от обстоятелствата по чл. 38 от ЗАдв. Има само представени
Пълномощни. За да бъде присъдено възнаграждение по този ред, следва ясно да е уговорено,
че ще се осъществи безплатно правната помощ по чл. 38 ЗАдв., само въз основа на
пълномощното това не е доказано. Ето защо искането подлежи на отхвърляне.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че К. Г. И. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на
*** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, сумата 427,30 /четиристотин двадесет и седем лв. и 30
стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 21.11.2023г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 63735/2023г. на СРС,
70 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдения до пълно претендирания размер
от 785,71 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН – ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** срещу К. Г. И. иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че дължи сумата 63,47 лева възнаградителна лихва за периода от
26.10.2022г. – 21.09.2023г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН – ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Г. И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумата 289,33 /двеста осемдесет и девет лв. и 33 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Г. И.. за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4