№ 19
гр. Ловеч, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200265 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 2852240 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
Д.З.Т. от с.Р., община З., област В.Т., в качеството на законен представител на „А.” ЕООД,
административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката Т., която чрез адвокат
А.Ч. го е обжалвала, като необоснован и незаконосъобразен. В жалбата са наведени
възражения за допуснати редица процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ.
Изтъква, че нарушението е заснето в отсъствието на контролен орган и нарушител и в тази
връзка се позовава на ТР № 1/2014 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОС на ВАС. Сочи, че липсват
данни къде е било разположено АТСС и снимка на разположението му, няма отразени
географски координати. Твърди, че в ЕФ не е описано точно мястото на извършване на
нарушението и не му е представен снимков материал заснет от АТСС. Позовава се на
изтекла погасителна давност по чл.82 от ЗАНН и на такава по НК. Развити са подробни
съображения във връзка с така наведените възражения.
Моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.
В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката Т. не се явява. Не се
явява и процесуалният представител адвокат Ч.. Последният е представил молба, в която
заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Посочил е, че поддържа
жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендира на
1
жалбоподателката да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са изпратили на съда
административнонаказателната преписка /л.3/ са направили на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират от
жалбоподателя разноски по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 20.06.2019 г., в 12:01:20 часа, на първокласен път І-4, при км 34+000, в землището
на с.Микре, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се
в посока гр.София със скорост от 94 км/ч МПС. Видно от схемата за организацията на
движението /л.33/, в този пътен участък имало въведено със знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0020137 /л.12/ установили, че засечената в 12:01:20 часа на 20.06.2019 г. скорост от
94 км/час била от товарен автомобил „Киа Венга” с рег.№ ВТ 1281 КА.
След справка в централната база данни на КАТ /л.17/, било установено, че
собственик на автомобила е „А.” ЕООД – с.Р., община З..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 02.07.2019 г. /справка на л.13 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2852240 /л.11/ срещу Д.З.Т. от с.Р., област
В.Т., в качеството на законен представител на дружеството собственик на автомобила. В
него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1 от ЗДвП и за което наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в размер на
300 лева.
Видно от приложената по делото разписка /л.16/, електронният фиш е бил връчен
лично на Д. Т. на 09.03.2022 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателката Т. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
2
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на Д. Т. (09.03.2022 г.) и когато жалбата е била изпратена до наказващият орган –
22.03.2022 г. (пощенско клеймо на л.8 от делото), то същата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Д. Т. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание. Във връзка с това съдът приема за
неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на издател на фиша, на
датата на издаването му, както и доводите, че ЕФ следва да съдържа всички реквизити на
наказателно постановление, съгласно разпоредбите на ЗАНН.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може
да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден
на 02.07.2019 г. /л.13/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е наведено
подобно възражение, то следва да се посочи и че не е нарушение и обстоятелството, че във
фиша не е посочено пред кого може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от
ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става
чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура
изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на
МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
На следващо място - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа
в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва,
че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява
3
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189,
ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателката относно липсата
на дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало
фиша, както и че следва да съдържа всички реквизити на наказателно постановление,
съгласно разпоредбите на ЗАНН са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена
единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189,
ал.8 от ЗДвП.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС
и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има
предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ,
бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани
технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да
бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като
установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край
на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното
АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е
необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за
проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г.
разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби
своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на
ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен
фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателката, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
4
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
За неоснователно съдът счита и възражението за това, че в обжалвания ЕФ не е било
посочено точното място на извършване на нарушението. В електронният фиш точно е
отразено мястото на извършването му – км.34+000 от първокласен път І-4, в землището на
с.Микре. Предвид факта, че нарушението е било извършено извън населено място, то е
нямало какво повече да бъде добавено от наказващия орган. В частност, GPS координатите
на мястото на извършване на нарушението са точно и ясно отразени в представеното
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0020137 /л.12/. Отразено е
също така обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение
на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от АТСС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 31 км/час, като коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта.
5
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
че на жалбоподателката е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия
от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТСС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за
липса на издател на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление.
В този смисъл са и съображенията на съда да не кредитира възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.
Ясно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на
скоростта е станало с АТСС, като е посочен и модела на системата - преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189,
ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е
била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по
метрология /л.10/ и от протокол от проверка № 28 - ИСИС от 14.06.2019 г. /л.9/, системата за
контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на годността,
като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от
НК. Действително, съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината,
вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо отговорността е давността.
Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна давност за
извършено престъпление. В случая се касае за извършено административно нарушение, но
извършителят на такова не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от
извършителят на престъпление, тъй като обществената опасност на административните
нарушения е далеч по-ниска от тази на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите
от закона. Ето защо, разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по
отношение на административните нарушения по силата на препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за които се
предвижда наказание „глоба”, се погасяват с абсолютна давност от четири години и шест
месеца. В разглеждания случай, нарушението е било извършено на 20.06.2019 г., давността е
прекъсната с издаване на процесния електронен фиш на 02.07.2019 г., но независимо от
прекъсването , абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца следва да
6
изтече на 20.12.2023 година.
Категорично не могат да бъдат споделени от съда и доводите за изтекла давност по
чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН, тъй като тази разпоредба касае наложени глоби с влезли в сила
наказателни постановления и електронни фишове – чл.82, ал.2, изр.1-во от ЗАНН.
Обжалваният в настоящето производство електронен фиш не е влязъл в сила, именно поради
факта на обжалването му пред съда и както се посочи по-горе, жалбата срещу него е
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок. Т.е., наложена с електронния
фиш глоба не е влязла в сила, съответно не подлежи на изпълнение, за да се претендира
изтекла давност по този текст от ЗАНН.
Що се отнася до давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, то същите са неприложими
в процедурата по санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0020137, заснет от системата за видеоконтрол на
скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
собственост на дружеството, чийто законен представител е жалбоподателката Т.,
регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 94 км/час, а след приспадането на 3
% допустима техническа грешка в полза на нарушителя наказуемата скорост е била
фиксирана на 91 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да
бъде заснет, още повече, че жалбоподателката не ангажира доказателства, които убедително
да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила собственост на дружеството, чийто законен представител е
жалбоподателката Т.. На вещественото доказателство - разпечатка /статично изображение/
от видеоклипа /л.12/ ясно се вижда автомобила на жалбоподателя, като конкретно е
отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е.
контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като
доказателство в този смисъл е и представената на л.15 от делото снимка на разположението
на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно
в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя.
Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. на МВР /л.14/, на деня 20.06.2019 г., пътният участък, на който е била измерена и
скоростта от автомобила на жалбоподателката е бил контролиран за времето от 11:00 до
13:00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо
24 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което
съдът го цени като годно доказателствено средство.
7
От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван
контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в
контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен,
както и че посоката на задействане на АТСС е била насочена към приближаващия трафик.
При това положение, отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата данни следва да се
приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен
документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е
попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от „Пътна полиция“, който е попълнил
отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията
си, след което документът е официално заведен с регистрационен № 906р-4649/21.06.2019 г.,
поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Този факт удостоверява и
обстоятелството, че въпросният полицейски служител е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е било извършено
заснемането.
Безспорно е, че в протокола за използване на АТСС изрично са означени
обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на
превозните средства, обхващайки приближаващия трафик, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен“ режим
на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство /л.12/ - 12:01:20 попада в периода, през който системата е
била експлоатирана – 11:00 до 13:00 часа.
Законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателката Д.З.Т., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството на
управител на юридическото лице собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-
ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и
съгласно нормата на чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, като законен представител на
дружеството ѝ се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателката Д. Т. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в
електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Същата предвижда, че когато стойността на скоростта е различна от посочената в ал.1, то
това се сигнализира с пътен знак. Ето защо, дадената цифрова квалификация на
нарушението е правилна.
8
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателката. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се,
като обжалвания ЕФ следва да се потвърди.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2852240 на
ОД на МВР Ловеч, с който на Д.З.Т. от с.Р., община З., област В.Т., С.д., ЕГН : **********,
в качеството на управител на „А.” ЕООД, е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение искането на Д.З.Т. от с.Р., община З., област В.Т., с горните
данни, да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9