№ 17454
гр. С, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110162634 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, СО, ул.“В О“ № 3, подадена
чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х О“ №..., с която е предявен иск срещу „Ф Б“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“Ал.М“ № .., офис 20,
представлявано от И В Д.а и Д В Н, за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от
1081.00 лв., представляваща платена без основание сума по договор за потребителски
кредит №.../07.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
15.11.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 07.12.2022 г. е сключила с „Ф Б“ ЕООД договор за
потребителски кредит № 214017, по силата на който тя е получила сумата в размер на
6000.00 лв., при лихвен процент от 35.00% и срок от 18 месеца. ГПР е определен на 49.66%.
Отбелязва се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя е договорено
да бъде обезпечено от М В, въз основа на което ищецът е сключил договор за гаранция с
въпросната банка срещу възнаграждение. Посочва, че към 26.10.2023 г. ищцата е имала
задължение към ответника в размер на 7079.97 лв. С оглед на това и на обстоятелството, че
общата подлежаща на връщане сума по соговора е 14 160 лв,. то с еправи извод, че са
заплатени 7081 лв.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. Ищецът обръща
внимание, той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗПК, като поддържа
становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 от ЗПК, процесният договор
е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че неустойката не е включена в
ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите,
които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
1
Освен това се обосновава и противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО,
както и с практиката на СЕС по дело С-453/10, дело С-4448-17.
Твърди се, че освен, че разходът за поръчител не е включен в ГПР, потребителят няма
възможност и да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е задължитеблно
условие за получаване на кредита.
Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по този
начин потребителят се поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно
е оскъпяването по кредита.
В исковата молба се съдържат и подробни доводи за нищожност на самия договор за
поръчителство. Отбелязват се противоречие на Директира 2008/48, на чл.16 от ЗК, на
принципа за добросъвестност, .
Ищецът изразява становище, че с оглед данните по делото е налице връзка между
договора за кредит и този за гаранция, обусловена от задължението вноските по договора за
гаранция да се заплащат с тези по договора за кредит, като по този начин единия договор
става част от другия. Обръща се внимание и че кредитора и гаранта са свързани лица.
Според ищеца доколкото договорът за кредит не може да съществува без
поръчителството, а съглашението за последното е недействително, то нищожен се явява и
самия договор за кредит.
На самостоятелно основание договора за кредит се оспора и поради липсата на
посочен лихвен процент, дължим на ден.
С оглед на това, според ищеца той дължи единствено чистата сума на кредита, която
е получил, а именно 6000 лв., поради които заплатените над този размер 1081 лв. следва да
му бъдат върнати.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит.
Той обаче оспорва сключването на договор за поръчителство с М Б /Малта/ да е
задължително условие за отпускане на кредита. Отбелязва, че при кандидатстване за заем,
потребителят може да посочи поръчител, избран от него.
Ответникът определя като неотносими доводите относно недействителността на
договора за гаранция, доколкото той не е страна по него. В тази насока излага съображения,
че М Б е самостоятелно юридическо лице.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение
е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит
по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на
договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Ответникът
признава, че при сключване на такъв договор, той може да информира потребителя с
точност за разходите за поръчител, но доколкото това са разходи за предоставяне на
обезпечението, те не следва да се включват в ГПР.
Отбелязва се, че ответникът е предоставил на ищеца цялата необходима информация
във връзка с размера на ГПР, както и начина за неговото формиране, като тя е подробно
разписана в стандартния европейски формуляр. Освен това, според ответник, след като на
потребителя тази информация му е била предоставена преди сключване на договора, той е
разполагал с достатъчно време, за да прецени кое от обезпеченията да избере и съобразно
това да сключи договор за кредит. Обръща се внимения, че на всеки етап от процеса за
кандидатстване за кредит, кредитополучателят разполага с достатъчно време за преценка,
2
доколкото приемането на условията се осъществява чрез СМС код, който е с валидност от 48
часа.
Освен това, ответникът сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже
от договора в съотвествие с чл.29 от ЗПК, респ. чл.9 от договора.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. От страна на ищеца
е депозирано писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане на суми по недействителен договор, с което се надхвърля
чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията; при
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 07.12.2022 г. В. П. И. е сключила с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор №... за
предоставяне на потребителски кредит за сумата от 6000.00 лв. Страните са постиглани
съгласие годишният лихвен процент да е 35.00%, а годишният процент на разходите 49.66
%. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 8100.00 лв. и
срокът за това – 18 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е
посочен размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница
и лихва/, както и падежната дата /л.107 от делото/. Съобразно предвиденото в чл.5 от
договора, кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на М В. Не е спорно и че
ищцата е сключила договор за гаранция с М В срещу възнаграждение от 6060 лв.
По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в
този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на
ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
3
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена,
щом е съставен електронен документ.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесът по
кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на „Ф Б“ ЕООД включва
попълване и подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на
същия. Според експерта, налице е опция потребителят да избере дали ще посочи личен
гарант или ще се възползва от допълнителната услуга – гаранция, предоставена от Фератум
банк. Следващата стъпка, описана в заключението е изпращане, при одобрение, на
посочения от кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата
на стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора, с
изкрично указано право на отказ от договора. При съгласие, потребителят следва да изпрати
SMS, че е съгласен да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е
категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от
страните по него. В тази насока изрично е отбелязало, че на 07.12.2022 г. в 15:25 ч. на
електронната поща, предоставена от ищцата, са й изпратени като прикачени файлове
стандартен европейски формуляр, общи условия на ответника и договор за предоставяне на
потребителски кредит №.../07.12.2022 г. От заключението на вещото лице се установява, че
договорът е написан с големина на шрифта „12“.
При тези данни съдът приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние при сключване на процесния договор. В случая
договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от
ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общият размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен
план, неразделна част от договора с вписани 18 бр. месечни погасителни вноски с размер на
всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в
погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е
безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите
на договора са написани с четлив шрифт, който, както се установи от приетата по делото,
съдебно-техническа експертиза е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК.
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл.4 от договора е посочен
годишният процент на разходите по кредита от 49,66 %.
Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11,
т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
4
е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на ищеца,
изложени в исковата молба, че невключване на възнаграждението за поръчителство,
съобразно предвиденото в договора задължение за осигуряване на такова от
кредитополучателя, в процентното изражение на годишния процент на разходите, така както
е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.
В този смисъл съдът намира, че не следва разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да се
тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на
посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на
възприето от общностния законодател правило в разпоредбата на чл.10, § 2, б."ж" от
5
Директивата, осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като
националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и
пълен начин.
Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез
невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в месечен
размер чрез посочване на неговата стойност в погасителния план, не води до
недействителност на договора за кредит на соченото от ищеца основание. Макар това
възнаграждение за гарант да оскъпява кредита, респ. да води до по-голям процент на
разходите по него, не следва да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл.22
ЗПК. Това е така, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава
установения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, приложение намира специалната
разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото
изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е установена в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., е
осигуряване на максимална информираност на потребителите, при сключване на договори
за кредит при условия, които са отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите, установяващи
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери
приложение установената в чл.22 ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за
потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото
формиране. В процесния казус, макар задължението за възнаграждение за гарант да не е
включено в процентното измерение на годишния процент на разходите по кредита, това
задължение е установено в месечен размер като част, която се добавя към размера на
месечната вноска по кредита, поради което за потребителя съществува яснота относно
точния размер на задължението му и общата стойност на кредита.
По така изложените съображения съдът намира, че при сключване на договора за
кредит не е допуснато соченото нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Отделно от това, видно от заключението по СТЕ, вещото лице по емпиричен път,
който ясно е онагледил, е достигнал до извод, че действително, без потребителя да даде
съгласие за даване на поръчителство, той не може да подаде формуляр за кредит, но не е
задължително това поръчителство да е от Фератум банк срещу възнаграждение. Съществува
опцията и за личен гарант.
Друг е въпросът дали процесната клауза, установяваща задължение за предоставяне
на обезпечение е валидна. Доколкото такъв въпрос не е повдиган пред съда, той не дължи
произнасяне по него.
Дори и обаче да беше установена нищожността на процесната клауза, това само по
себе си не влече нищожност на целия договор за кредит, на каквато ищецът основава
претенцията си.
По така изложените съображения и като взе предвид заключението на ССчЕ /данните
от таблицата на л.5 от същото/, а именно, че ищцата не е погасявала задължения за
възнаграждение на поръчител, съдът намира предявения иск за изцяло неоснователен и
недоказан, още повече, че общия размер на извършените до момента плащания по
процесния договор за кредит са в размер на 3157.79 лв., т.е. в размер по-нисък от дължимата
главница от 6000 лв., а падежът на задължението е настъпил на 30.05.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил. От данните по делото се установиха извършени от ответника разноски за
депозит за съдебно-техническа ексепртиза в размер на 400.00 лв. На ответника се дължи и
6
юрисконсултско възнаграждение, което съдът съобразно действителната фактическа и
правна сложност на спора, обема събран доказателствен материал, процесуалното поведение
на ответната страна, броя проведени съдебни заседания, следва да се определи в
минималния размер от 100.00 лв.
За пълнота на изложението и с оглед наведените доводи в исковата молба, по
отношение отговорността за разноски, следва да се отбележи, че освобождаване на
потребителя от отговорността за разноски в случаите, при които той е засегнат от
прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, се прилага и когато обусловеният
кондикционен иск е частично неоснователен, тъй като потребителят би бил затруднен да
определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част
от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза. В случаите, в
които искът е приет за изцяло неоснователен, не може потребителят да се възползва от това
облекчение и постановките на решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС не
намират приложение /в този смисъл и Определение № 698 от 27.09.2023 г., постановено по
ч.т.д.№ 17/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК/.
С оглед на изложеното, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното
дружество разноските, направени от него в производството в размер ан 500.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, СО, ул.“В О“ № 3,
насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3,
бул.“Ал.М“ № .., офис 20, представлявано от И В Д.а и Д В Н, за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата от 1081.00 лв., представляваща платена без основание сума по
договор за потребителски кредит №.../07.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 15.11.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, СО, ул.“В О“ № 3, да заплати на
„Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“Ал.М“ № ..,
офис 20, представлявано от И В Д.а и Д В Н, сумата от 500.00 лв., представляваща
направени от последното разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7