О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 26.01.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 26.01.2021 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 74 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл.395 и сл. от ГПК за допускане на обезпечение във
висящ процес.
Делото е образувано по искова молба на Г.Б.М.,
ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която са
предявени против „Агроспектър 2000" СЮД със
седалище ***, ЕИК:********* обективно съединени искове за заплащане на трудово
възнаграждение за месеците 02, 07 и 08
2019 г. в размер на общо 1 225.00 лева; за заплащане на обезщетение за
неползван платен отпуск за 17 работни дни от 2019 г. в размер на 38000 лева; за
неспазено предизвестие по т.VI от трудовия договор в размер на 490.00 лева и за
положен извънреден труд за всички съботи през месеците 6,7 и 8 2019 г. в размер
на общо 200.00 лева. С исковата молба ищеца е направила искане да бъде
допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху вземания на
ответното дружество до размера на претенциите от общо 2 519.04 лева.
По арг. на чл. 395, ал. 1 от ГПК на насрещната страна
не е връчен препис от молбата.
Козлодуйският
районен съд, Втори състав като разгледа молбата за допускане на обезпечение и
приложените към исковата молба писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките на чл. 391 от ГПК за
допускане на исканото обезпечение.
Предявени са осъдителни искове за заплащане на трудови
възнаграждения и обезщетение по КТ. От приложените към исковата молба писмени
доказателства безспорно се установява наличието на валидно трудово
правоотношение между страните - ищеца работник при ответника, чийто трудов договор
е прекратен. Така според съда от доказателствата по делото на този етап на
спора е безспорно наличието на валидно трудово правоотношение между страните,
което е прекратено, но е основание за претенциите на ищеца доколкото те са от
трудово правоотношение с ответника.
Съдът намира, че на този етап от развитието на
процеса, съпоставката на писмените доказателства е достатъчна за да обоснове
извод за вероятната основателност на исковите претенции. Съобразно трайната съдебна
практика в рамките на обезпечителното
производство съдът следва да извърши проверка и за вероятната основателност на
иска, но в степен, която да съответства на нуждите на това производство, а не
да предрешава спора. Доколкото вероятната основателност се определя въз основа
на представените от ищците писмени доказателства, ако такива не се представят
или представените не са достатъчно убедителни, законът дава възможност ако са
налице останалите законови изисквания, обезпечението да се допусне при
определяне на подходяща гаранция.
За конкретния казус, тъй като предмет на оспорване е дължимост
на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, то е налице интерес от допускане
на обезпечението, чрез налагане на запор върху вземания на ответното дружество
до размера на исковата претенция от общо 2 519.04 лева, тъй като периода
от време до приключване на спора и влошената икономическа обстановка в
страната, би затруднило осъществяване на правата на ищеца при евентуално
съдебно присъждане на сумите, поради което съдът намира, че е налице очевидна
обезпечителна нужда, която не се нуждае от допълнително обосноваване.
Предложената обезпечителна мярка – запор върху
вземания на ответното дружество до размера на исковата претенция от общо 2 519.04
лева е подходяща и съобразена с вида на търсената защита.
Съдът намира, че доколкото в процесния случай искането
е за допускане на обезпечение на предявен иск при хипотезата на чл. 389, ал. 1 от ГПК не намира приложение
нормата на чл. 390, ал. 4 от ГПК, с
която се урежда въпроса за спиране на изпълнението срещу представяне на
обезпечение, но при хипотезата на обезпечение на бъдещ иск. Именно, тъй като не
се касае до последната хипотеза въпроса за внасянето на парична гаранция се
преценява от съда при условията на чл. 391, ал.
1, т. 2 или ал. 2 от ГПК и в
конкретния случай, като взема предвид цената на иска и наличието на писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо внасянето
на гаранция.
При тези съображения, съдът приема, че на основание
чл. 395, ал. 3 от ГПК вр. чл. 391, ал. 1 т.1 от ГПК следва да бъде допуснато
исканото обезпечение.
Водим от горното, Козлодуйски районен съд, втори
състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОПУСКА обезпечение на предявения трудови искове на Г.Б.М.,
ЕГН ********** с адрес *** против „Агроспектър 2000" СЮД със седалище ***,
ЕИК:********* за заплащане на трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08 2019 г. в размер на общо
1 225.00 лева; за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск за
17 работни дни от 2019 г. в размер на 38000 лева; за неспазено предизвестие по
т.VI от трудовия договор в размер на 490.00 лева и за положен извънреден труд
за всички съботи през месеците 6,7 и 8 2019 г. в размер на общо 200.00 лева,
КАТО НАЛАГА запор върху вземания на ответното дружество по банкови сметки във
всички банки на територията на Република България до размера на исковата
претенция от общо 2 519.04 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца и от връчване на съобщение
за наложена обезпечителна мярка от съдебния изпълнител за ответника.
Районен
съдия: