РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330111868 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника ****С. П. е
предявил против М. Х. Х., ЕГН: **********, от ******, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 8053/ 2022 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4075/ 03.06.2022 г., суми за начислена
топлинна енергия, както следва: главница в размер на 318, 80 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г.- 30.09.2021 г., обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 41, 95 лева за
периода 05.01.2021 г.- 01.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г.- датата на
подаване на заявлението. до окончателното плащане на дължимите суми.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за
отопление и горещо водоснабдяване. Продажбата на топлинна енергия на потребители се
осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им
приемане от потребителя. Ответникът като собственик на имот бил с клиент на дружеството и
имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно
1
дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си ищецът доставил до
сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на ТЕ- „Нелбо“ АД, разпределил за
имота на ответника топлинна енергия (включваща битово горещо водоснабдяване, отопление и
отдадена от сградната инсталация) на стойност от 318, 80 лева, за периода 01.11.2020 г.- 30.09.2021
г., както и лихва за забава в размер на 41, 95 лева за периода 05.01.2021 г.- 01.06.2022 г.
Начислената ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания.
Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното по
случая частно гр. дело № 8053/ 2022 г. на ПРС, III гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК
ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения му представител адв. Т. В. К. - Д.
оспорва иска, като твърди, че липсват доказателства за това чия собственост е топлоснабденото
жилище. Моли за отхвърляне на иска.
За съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е депозирал молба, с която взема
становище за доказаност на исковете и моли да се уважат, претендира и разноските.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения представител моли да се постанови
решение съобразно събраните по делото доказателства, като отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 8053/2022 г. на ПРС, III-ти гр. с-в
се установява, че на 02.06.2022г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми: главница в размер на 318, 80
лева (триста и осемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода 01.11.2020 г.- 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в ******, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 05.01.2021 г.- 01.06.2022 г. в размер на 41, 95 лева (четиридесет и един
лева и деветдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.06.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от
които: 25 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4075/03.06.2022 г., постановена по частно гр. дело № 8053/2022 г. на ПРС, IX-ти гр. с-в
заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно
с деловодните разноски.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя
с разпореждане от 08.08.2022 г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в
едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
2
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Видно от нотариален акт № ******, при извършена доброволна делба в дял на
ответника М. Х. Х., ЕГН: ********** е възложен самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ *******.
Ответникът лично е подал на 09.01.2013г. заявление-декларация до ищцовото
дружество за започване продажба на топлинна енергия за гореописания апартамент, находящ се в
******, като е регистриран като потребител на топлинна енергия, доставяна от ответника за горния
обект, с клиентски номер ****и ИТН: ****, които данни се съдържат в самото заявление. Със
същото ответникът е приел общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна
енергия на абонати за битови нужди.
Като писмени доказателства за потребената за процесния период топлинна енергия са
представени от ищеца справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за
потребител М. Х. Х., кл. номер *****и ИТН: *****за обект -******, за периода 01.11.2020г. –
30.09.2021г., като количествата са посочени по пера – за БГВ, за отопление, и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. Начислена е и услуга за дялово разпределение. Общата стойност на
доставените услуги за горепосочения период възлиза на 318, 80 лева, като за периода 05.01.2021 г.-
01.06.2022 обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 41, 95 лева. Представя
се и препис- извлечение от сметка за консумираната ТЕ в обекта, като в приобщеното ч. гр. д. са
приложени и общите условия на ищеца за продажба на ТО за битови нужди на потребители в гр.
Пловдив. така представените от ищцовата страна документи не са оспорени от особения
представител на ответната страна.
При така събраните доказателства съдът намира исковите претенции за изцяло доказани
по основание и размер, по следните съображения:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. При положение, че
са налице общи условия на дружеството, които са публично обявени и за които в процеса изрично
се установи, че те са били надлежно публикувани и оповестени в печата, а пък ищецът притежава
специална лицензия за производство и пренос на ТЕ, както и, че въпросният имот е топлоснабден,
то безспорно се установява съществуването на облигационната връзка между страните. В случая
обаче се представя и заявление за продажба на топлинна енергия в гореописания имот, което е
подадено лично от ответника, който изрично е приел общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия на битови абонати и е представил на ищеца доказателства, че е
собственик на имота – нотариален акт. Ето защо и на осн. чл. 133, ал. 1 от ЗЕ въз основа на
подаденото заявление между страните е възникнало облигационно правоотношение на основание
сключен между тях договор при общи условия, съгл. чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, "Потребител на енергия или природен
газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
3
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Безспорно се установява от
представените от ищеца документи, неоспорени от ответника, че имотът на ответната страна се
намира в сграда с работеща абонатна станция и в същия за процесния период е ползвана ТЕ, като
се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция. Ето защо
имотът на ответника се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В
конкретния случай от справката и извлечението от сметка безспорно се установява, че за периода
01.11.2020г. – 30.09.2021г. в имота на ответника е доставена и разпределена ТЕ- за отопление и
БГВ, както и отдадена от сградната инсталация, която ТЕ е начислена съобразно нормативните
изисквания, като е начислена и услугата за дялово разпределение. Не се установява дължимите
суми да са били заплатени, като доказването на това обстоятелство е в тежест на абоната, поради
което предвид събраните по делото доказателства сумите се явяват дължими, а при забава в
плащанията, се начислява и мораторна лихва според ОУ.
Следователно искът ще се уважи изцяло, а именно: главница в размер на 318, 80 лева, за
периода 01.11.2020 г. – 30.09.2021 г. и мораторна лихва в размер на 41, 95 лева за период
05.01.2021 г.- 01.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
02.06.2022 г. до окончателното плащане на дължимите суми.
Касателно направените в заповедното производство разноски, същите възлизат на
сумата от 75 лева, от които: 50 лева- юрисконсулстко възнаграждение и 25 лева- заплатена ДТ.
Същите следва да се присъдят с изричен осъдителен диспозитив с решението, на осн. ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство, които са
в общ размер на 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева), както следва: сумата от 75 лева-
довнесена държавна такса, сумата от 300 лева- депозит за особен представител, и сумата от 100
лева- юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** чрез
пълномощника юрисконсулт С. П. и М. Х. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****** дължи
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК: *********, следните суми: главница на 318, 80
лева (триста и осемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща стойността на
доставената топлинна енергия по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
*******, за периода 01.11.2020г. – 30.09.2021г., сумата от 41, 95 лева (четиридесет и един лева и
деветдесет и пет стотинки) - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
4
законната лихва за периода 05.01.2021 г.- 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, които суми е разпоредено М. Х. Х., ЕГН:
********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК ********* със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4075/03.06.2022 г., издадена по частно гр.
дело № 8053/2022г. на ПРС, III-ти гр. с-в.
ОСЪЖДА М. Х. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, чрез назначения му
особен представител адв. Т. В. К. – Д., да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от *****, чрез пълномощника *****С. П., сумата от 75 лева (седемдесет и пет
лева) – разноски в заповедното производство и сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и
пет лева) - разноски в настоящото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на особения представител на ответника адвокат Т. В. К. – Д. разходен
касов ордер за внесеното възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5