РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. София, 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110134710 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу И. Н. Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 17182/2023 г.
по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника И. Н. Т. за сумите,
както следва: 618,89 лева (шестстотин и осемнадесет лева и 89 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, 170,46 лева (сто и седемдесет лева и 46
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.02.2021 г. до 17.03.2023 г.,
23,19 лева (двадесет и три лева и 19 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, 7,43
лева (седем лева и 43 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.02.2021 г. до 17.03.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет
и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к. Левски Г бл. 32, вх. З /буква/, ет. 3, ап. 197, аб.№ 319950. Твърди,
че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са
установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава
факта, че имотът е топлоснабден, като не оспорва факта, че е собственик на същия.
Оспорва обаче, че дължи процесната сума. Излага подробни съображения относно
това, че процесния дълг е погасяван. Сочи, че е извършвал справки в офис на „Изипей“
АД и при наличие на задължения е погасявал същите. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ООД становище
за основателност на предявените искове. Поддържа, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие всички действащи през процесния период нормативни
актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
2
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
6, том II, рег. № 2069, дело № 191 от 2016 г. по описа на нотариус Десимира Н.а с
район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 17.05.2016 г. ответникът
И. Н. Т. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, а именно:
апартамент 197, находящ се в гр. София, ж.к. Левски Г бл. 32, вх. З /буква/, ет. 3.
В качеството си на собственик на имота, ответникът И. Н. Т. е депозирал
заявление-декларация при ищцовото дружество на 13.06.2016 г., с която е отправила
искане откритата партида в процесния имот да бъде променена на негово име.
Ето защо може да се направи извод, че ответникът е собственик на процесния
имот, респ. потребител на топлинна енергия в процесния период. Фактът, че през
процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, е
отделен и като безспорен между страните с приетия доклад по делото.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил фактите, предмет на
формулираните от ищеца въпроси към СТЕ. Ето защо с проекта за доклад по делото
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба,
отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за
тяхното допускане. Проекта за доклад по делото е приет за окончателен в проведеното
открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. без възражение от страните. Ето защо в
производството по делото не е допуснато и прието заключение по СТЕ.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период от страна на ответника е платена сума в
общ размер от 145,36 лева. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение
възлиза на сумата от 642,08 лв., от които 618,89 лв. топлинна енергия и 23,19 лв.
дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата
между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума
за доплащане и връщане в различните отчетни периоди, като тези суми са взети
предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че
размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 176,69 лв., от
които 169,25 лв. върху непогасената топлинна енергия и 7,44 лв. върху непогасената
сума за дялово разпределение.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадени.
Следва да се посочи, че представените и приети от ответника справки за задължения и
платежни документи за извършени погасявания на суми, са взети предвид от вещото
3
лице при изготвяне на експертното заключение.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява
на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за главница за
доставена топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер.
Изцяло основателна е претенцията и за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. Искът
следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
4
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 338,83 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 80,42 лева държавна такса, 78,31 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер и 180,10 лева
възнаграждение за вещо лице.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 58,73 лева, от които: 19,58 лева
държавна такса и 39,15 лева юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответника направените по делото разноски, пропорционално на отхвърлената част
от исковете. Ответникът е представил доказателство за заплатено адв. възнаграждение
в размер на 739 лева, включващо възнаграждението по заповедното производство по ч.
гр. дело № 17182/2023 г. по описа на СРС и за исковото производство по гр. дело №
34710/2023 г. /л.197/. Видно е от данните по заповедното производство, че частта от
възнаграждението, отнасяща се за заповедното производство, е в размер на сумата от
500 лева /л. 14 от ч. гр. дело № 17182/2023 г./, от което следва извод, че частта от
възнаграждението, отнасяща се за исковото производство, е в размер на 239 лева.
Ищцовото дружество е направило възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, което е основателно в частта, отнасяща се за заповедното
производство. Дължимото се адв. възнаграждение в проведеното заповедно
производство по ч. гр. дело № 17182/2023 г. на СРС, пропорционално на отхвърлената
част от исковете и съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, е в размер на сумата от 43,39 лева. Възражението за
прекомерност на ищцовото дружество относно заплатеното възнаграждение в исковото
производство е неоснователно, тъй като сумата от 239 лева не надхъврля предвидения
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
Пропорционалната на отхвърлената част от исковете възнаграждение е в размер на
сумата от 51,85 лева, за която сума следва да бъде отъдено ищцовото дружество.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И. Н. Т., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 618,89 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. както и сумата
от 23,19 лева, представляваща цена за предоставяне на услугата дялово разпределение
в периода от 01.07.2021 до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 31.03.2023 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 170,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 17.03.2023
г. и за сумата от 7,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 17.03.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
10.04.2023 г. по ч. гр. дело № 17182/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. Т., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 338,83 лева разноски в исковото производство и
сумата от 58,73 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на И. Н. Т., ЕГН: ********** сумата от 51,85 лева разноски в исковото
производство и сумата от 43,39 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6