Р Е Ш Е Н И Е
№ / .11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в открито
съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Филип РАДИНОВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №1819 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на А.Д.А., ЕГН:********** срещу решение №3305/17.07.2019г., постановено по гр. дело №756/19г. по описа на
ВРС, 26-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от него срещу
„Енерго-про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна тауърс-Г иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, че не му дължи сумата от 235.76
лева, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура №**********/20.12.2018г. за периода от
08.11.2018г. до 07.12.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Илинден“ 2,
вх.В, ет.6, ап.12, аб. № **********, кл. № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Според жалбоподателя, решението на ВРС е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, а също и необосновано, поради което моли същото да бъде отменено. Твърди,
че от приетата от съда СТЕ не може да се направи извод какъв е
размерът на доставеното и потребено от доверителя ми количество електроенергия,
тъй като същата е съставена само на
база представени от ищеца частни свидетелстващи документи, изхождащи
от страната, която ги представя и удостоверяващи изгодни за нея факти, предвид
което не съставляват годно доказателствено средство за количеството на
доставена електроенергия, още повече, че е оспорена изправността на
електромера. Отделно от горното твърди, че
всички данни по
представената експертиза на БИМ са оспорени, като единственото неоспорено
обстоятелство е констатацията на БИМ, че пломбата е с ненарушена цялост. От друга
страна, след като ЕНЕРГО-ПРО и БИМ твърдят, че електромерът отчита с 80,03 %
по-малко, т.е. електромерът отчита 1/5 от реално доставеното количество
електроенергия, то сумата от 235,76 лв. е изчислена за 1/5 от реално
доставената електроенергия. По изложените съображения моли да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и
вместо него да бъде постановено решение, с което предявената претенция да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените и за двете инстанции
разноски.
Въззиваемата
страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.з.с. чрез пълномощниците си излага,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдените от въззивницата пороци. Счита, че първоинстанционният съд, след като
е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод
за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че жалбата е неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да
бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените
разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че
решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК, постановено е от родово компетентен
съд, съобразно предоставените му правомощия и съдържа произнасяне по иска, с
който е бил сезиран.
Настоящото
производство е въззивно поради, което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Производството пред ВРС е
образувано по иск на А.Д.А.,
ЕГН **********, срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс - Г, с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 235.76
лева, представляваща стойността на начислена
електроенергия по фактура №
**********/20.12.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Илинден“ 2,
вх.В, ет.6, ап.12, аб. № **********, кл. № **********. Ищецът твърди, че в
качеството му на потребител на ел. енергия за обект, находящ се в горния адрес
с посочени абонатен и клиентски номер с фактура
№ **********/20.12.2018г. му била начислена електроенергия на стойност
235,76 лева. Счита, че тази сума е многократно завишена в сравнение с предходен
период за 2017г. Твърди, че имотът се обитава от дъщерята на ищеца, съпруга ѝ
и трите им деца, като през деня всички са на работа/училище и работи само
хладилник. В зимните месеци след 18:00 часа за отопление се използвали един
климатик за всекидневната и един радиатор за детската стая. Апартаментът бил
топъл, с изолация, на последен етаж и се нагрявал от слънцето. Твърди се, че
електроенергия на стойност 235,76 лева за периода, отразен във фактурата, не е
реално потребена. Твърди се, че СТИ не отговаря на технологичните
характеристики и не измерва точно. По
изложените съображения счита, че предявеният от него иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Ответникът чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з.
чрез пълномощник изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел.
енергия, но твърди, че процесната сума е
стойността на реално потребено количество електрическа енергия, начислено при
редовен отчет за периода от 08.11.2018г. до 07.12.2018г., като фактурата е
издадена на основание чл.18а от ОУДПЕЕ.
Твърди се, че на 19.01.2018г. служители на „Електроразпределение Север“
АД са посетили обекта на ищеца, като са демонтирали стария електромер и са
монтирали нов електромер с нулеви начални показатели. Метрологичната му годност
била до 2023г. По изложените съображения моли така предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Между страните липсва
спор, а и с оглед представените доказателства се установява, че ищецът А.Д.А.,
ЕГН ********** е клиент на „Енерго Про Продажби“ АД, както и, че е потребител
на ел. енергия на с аб. № **********, кл. № **********, находящ се в гр. Варна,
ул. „Илинден“ 2, вх.В, ет.6, ап.12 е начислена сумата от 235.76 лева.
От приетата по делото фактура
№**********/20.12.2018г., се установява, че за потребена електрическа енергия в
периода от 08.11.2018г. до 07.12.2018г.
за обект с аб. № **********, кл. № **********, находящ се в гр. Варна,
ул. „Илинден“ 2, вх.В, ет.6, ап.12 е начислена сумата от 235.76 лева.
От представения от
ответника констативен протокол
№1301234, се установява, че на 19.01.2018г., при
извършена проверка в обект с аб. №
**********, кл. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Илинден“ 2, вх.В,
ет.6, ап.12, е демонтиран електромер
с фабр. № 1114021666928757 с посочени в протокола показания
и е подменен с изправно СТИ с фабр. № 1115031700818785.
От констативен
протокол №1105598 от 30.05.2019г., се установява, че при проверка на процесния
обект СТИ с фабр. № 1115031700818785, поради констатирана
грешка в измерването от минус 84,34 %, е подменен с нов и изпратен за експертиза в БИМ.
От приетия констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1359/04.06.2019г.
на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна,
е видно, че е установена намеса във вътрешността на електромера – разбит
клеморед и добавен мост, чужд за схемата. Вписано е, че електромерът не
съответсва на метрологичните характеристики, не отговаря на изисквания та за
точно измерване и не съответства на техническите характеристика. Констатирана е
грешка в измерването от минус 80,03 %.
От заключението на съдебно-техническа експертиза,
изслушана и приета в о.с.з., проведено на 18.06.2019г., неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в
процесния период количеството електроенергия в обекта се е отчитало от
монофазен електромер, тип Carat Digitron M02. Кoличеството от 805 kWh за дневна тарифа и 409 kWh за нощна
тарифа е снето за 30 дни от показанията на същия електромер и е доставен до
процесния обект. При допустима мощност от 10 kW, потреблението в обекта може да
достигне до 5040 kWh за 30 дни. Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния
допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че отчетената
електроенергия през процесния период е в рамките на допустимата, т.е. може да
бъде доставена и потребена. В настоящия случай не е извършена коригираща сметка
по определена методика. Отчетеното количество е от редовния месечен отчет.
Остойностените количества в процесната фактура са изчислени правилно и
съответстват на определените от КЕВР цени.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби" АД, потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Последните са описани в
чл. 26 от същите ОУ.
Общите условия
са приети на осн. Чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени са от ДКЕВР,
следователно отношенията между крайният потребител и доставчика се регулират от
тях, като те имат обвързващо задължително и действие и за двете страни.
Фактурата
на стойност 235.76 лв. е издадена на 20.12.2018г. за периода 08.11.2018-
07.12.2018г.
Констативен
протокол №1301234 е съставен на дата на 19.01.2018г., т.е.
11 месеца преди процесната фактура, а констативен протокол №1105598 е от
30.05.2019г., т.е. 5 месеца след това. Така начислената сума от 235.76 лв. не е
в резултат на извършена корекционна процедура, тъй като е само за един месец,
като за този период не е извършена проверка на СТИ. Фактурата не е издадена въз
основа на допълнително начислено количество ел. енергия, за този период липсва констативен протокол и справка за
корекция.
С оглед събраните
доказателства се налага извода, че за периода 08.11.2018г. – 07.12.2018г.
ищецът е потребил ел. енергия, която не е заплатил.
С оглед заключението по проведената СТЕ, ВОС
приема, че техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния
допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че отчетената
електроенергия през процесния период е в рамките на допустимата, т.е. може да
бъде доставена и потребена. В настоящия случай не е извършена коригираща сметка
по определена методика. Отчетеното количество е от редовния месечен отчет.
Остойностените количества в процесната фактура са изчислени правилно и
съответстват на определените от КЕВР цени.
По изложените
съображения, съдът намира, че по безспорен начин се установява дължимостта на
посочените по фактурите суми. Потребеното от въззивника количество ел. енергия
се дължи и следва да бъде заплатена на„Е.ОН България Продажби" АД съгласно
чл.17, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, предвид което така предявеният отрицателен установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Възраженията, изложени в жалбата,
касаещи неизправността на СТИ са
неотносими към настоящия спор, тъй като те касаят електромер, демонтиран 5 месеца след датата на издаване на
процесната фактура, а сумата, предмет на предявения иск не е начислена въз
основа на корекционна процедура, а редовен отчет за 1 месец.
Предвид изложеното и с оглед съвпадащите изводи на
ВОС с тези на ВРС за неоснователност на предявения иск, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 150лв,
представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВРЖДАВА решение №3305/17.07.2019г., постановено по гр. дело №756/19г. по описа на
ВРС, 26-ти състав
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс”, кула Г сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лв.,
представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал.3 вр.ал. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: