Р Е Ш Е Н И Е
№2103 , том. 1 , стр. 4
Гр. Кула 12.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със
секретаря Нели Йончева и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 126 от 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1
вр. чл. 2, ал. 1
ЗАЗ и по чл. 86 ЗЗД с искова молба
вх. № 792/11.08.2020г. от Г.М.Г., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН ********** ***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление .....представлявано от В.И.В.–
управител за осъждане на ответника да им заплати сумите, както следва: за
стопанската 2016/2017г. сумата от 2021,60 лв. главница и 586, 82 лв.
законна лихва от 01.12.2017г. до предявяване на настоящия иск, за стопанската 2017/2018г. сумата от 2021,60 лв. главница и 381, 85 лв.
законна лихва от 01.10.2019г. до предявяване на настоящия иск, за стопанската 2018/2019г. сумата от 2021,60 главница и 176,88 лв.
законна лихва от 01.10.2019г. до предявяване на настоящия иск или общо дължима
сума в размер на 7 201,35 лв., от които 6064,80 лв. главница и 1145,55
обезщетение за забава и законната лихва от подаване на исковата молба до
издължаването.Претендират и заплащане на разноските в производството.
Ищеците твърдят, че с
ответника имат сключен Договор за аренда на земеделски земи, акт № 34, том I,
рег. № 107/2015г. за срок от 5 години,
по силата на който ответникът в качеството на арендатор е арендувал земеделска
земя на ищците – ниви и ливади – 72,210 дка., като се е задължил да заплаща арендна цена в размер на 28 лв. на декар годишно, като за
стопанските 2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 години не е заплатил дължимото арендно възнаграждение в размер на 2021,60 лв. годишно,
като излага твърдения, че падежът на плащането за съответната година е 01.10.
на съответната година.
От
ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че ищецът е неизправна
страна по договора и имотите, предмет на договора не са му предадени в годно за
земеделско ползване състояние, а са обрасли с трева и не стават за земеделско
производство, като ОД „ Земеделие” ги третира като недопустим слой, т.е за тях
не може да се получи субсидия, тъй като не могат да се обработват. Твърди се,
че недопустими за земеделско производство са имотите, предмет на процения договор под № 1,3,5 и 6, имот под № 4 може да се
ползва само наполовина, а имот № 9 – само около 10 процента. Излага твърдения,
че е направил плащане за половината от дължимата сума за 2017г. и 2018г. Моли
съда да отхвърли предявените от ищците искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез своя пълномощник –
адвокат Б.В. – ВАК поддържат исковата претенция и молят съда да я уважи изцяло
като основателна и доказана.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетия по делото Договор за аренда на земеделски земи от 15.01.2015г. Акт № 34, том I, рег. № 107
от 2015г. на нотариус Таня Атанасова
с peг. № 162 и
район на действие РС- Видин, вписан в дв. вх.рег. с №134 от 15.01.2015г. Акт № 46, т.I на Служба по
вписванията – Видин, между страните
по делото е сключен договор за аренда на
земеделски земи с
нотариална заверка, по силата на който ищците са се съгласила да представят на ответното дружество за временно и възмездно ползване, подробно
описаните в него земеделски земи с обща площ
от 72,11 декара,
за срок от 5
стопански години, считано от
01.10.2015г., като съгласно раздел V от Договора, арендното
възнаграждение, с което страните са се съгласили е 28 лв. на декар, платимо от
ответника в качеството на адендатор, в края на всяка
стопанска година. От тази
уговорка е видно, че дължимата годишна наемна цена за отдадената под наем земя
е в размер на 2019,08 лв. В раздел II – „ Права и задължения на арендодателя, страните са уредили задължението на арендодателя да предаде имота в състояние годно за земеделско
производство, а в т.1.2 са уредили, че приемането и предаването на земеделските
земи се извършва от представители на двете страни с протокол – опис, в който се
отразява тяхната годност за ползване.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
По предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1
ЗАЗ:
В случая договорът за аренда
е сключен между страните, следователно безспорно е налице валидна облигационна
връзка, възникнала между тях – договор за аренда на земеделски земи. Наред с
това в чл. 1, ал. 1 от договора са описани и земите, които се отдават под
аренда, а именно:имоти с №№ 126450, 021130, 117003, 117009, 117006, 137820, 011070,
012070, 117012, находящи се в землището на с. ...... В доказателствена тежест
на ищците е да докажат наличието на облигационна връзка с другата страна, т. е.
че ответното дружество е страна по договора за аренда, предаването на
владението върху процесните имоти, предмет на
договора в състояние годно за земеделско производство, изискуемостта на
вземането си по договора, както и размера му. Такива указания са им дадени от
съда с доклада по делото в откритото съдебно заседание на 13.10.2020г., а на
основание чл. 146, ал.
2 ГПК изрично им е указано, че не сочат доказателства за предаването
на владението върху процесните имоти в състояние,
годно за земеделско ползване. В отговора на исковата молба ответното дружество
прави признание, че са му предадени в годно за земеделско производство само
имоти с № 021130 с площ 6,999 дка, с № 011070 с площ 3,110 дка, с № 012070 с
площ 7880 дка и около половината от имот с №117009 с обща площ от 19,460 дка и
едва около 10% от имот с № 117012 с обща площ от 8,890 дка. Това се потвърждава
и от представената от ответното
дружество и приета по делото справка от ДФ „ Земеделие“, видно от която имоти с
№ 012070,021130 и 117009 са заявени изцяло от ответното дружество по схеми и
мерки по директни плащания за кампания 2016г., като в специализирания слой „
Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016г. попадат площите на имоти с
№№ 012070,021130 и 8,1 дка от имот с №
117009.
Въпреки дадените указания,
от ищеца не са ангажирани категорични доказателства, че по договора за аренда и
другите имоти, за които ответното дружество възразява, че не са му предадени в
годно за земеделско производство състояние, каквото е било уговорено между
страните, са предени на ответното дружество в посоченото състояние. С разпита
на допуснатия им от съда свидетел Г.П.Г., ищците не доказаха по безспорен
начин, че тези имоти са предадени на ответниците в годно за земеделско
производство състояние. Посоченият свидетел свидетелства, че има земеделски
земи в местностите, където се намират земеделски земи на ищците, но същият не знае
границите им, нито кои имоти са точно, т.е не знае точното местонахождение на процесните имоти на ищците и респективно няма как съда да
приеме, че със свидетелските му показания се установява състоянието на имотите
и то към определен момент – 2015г. В чл.
1, ал. 1 от договора е вписано, че арендодателят
предоставя на арендатора земеделски земи. Допълнено е в т.1.1, че имотите
следва да бъдат предадени в състояние, годно за земеделско производство, което
съгласно 1.2 от договора се удостоверява с протокол – опис. По делото не бе
представен такъв протокол – опис, който да удостовери извършеното предаване на
имотите в договореното състояние. Следователно самите страни изрично са се
съгласили, че към момента на подписване на договора земите все още не са
предадени. Нещо повече – те са уговорили да бъдат предадени в един бъдещ
момент, като от извършеното тълкуване на договора за аренда по реда на чл. 20 ЗЗД
съдът достигна до извод, че действителната воля на страните по него е била
земеделските земи, предмет на договора, да бъдат предадени на ответното
дружество в един по-късен момент, след установяване и на точното им състояние.
Представеният договор сам по себе си не е достатъчен за доказване на
предаването на владението върху процесните имоти,
предмет на договора в състояние годно за земеделско производство. Обстоятелството,
че ответното дружество са заплатили на ищците арендната
цена за първата стопанска година – 2015/2016г., каквото признание прави
ответното дружество чрез процесуалния си представител, не е достатъчно доказателство,
за да се приеме, че ищците са им предали имотите, за които ответниците твърдят,
че не за били в договореното състояние.
С оглед на твърдението на
ответника в отговора на исковата молба, че негодни за земеделско производство
са били имоти с №№126450,117003,117006,137820, половината от имот 117009 и 90
процента от имот 117012, както и обстоятелството, че ответното дружество е
заявило имоти с № 012070,021130 и 117009 по схеми и мерки по директни плащания
за кампания 2016г., като в специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2016г. са попаднали площите на имоти с №№
012070,021130 и 8,1 дка от имот с №
117009, съдът приема за установено, че ищците са предали на ответното дружество
в годно за земеделско производство имоти с № № 021130 с площ 6,999 дка, 011070
с площ 3,110 дка, 012070 с площ 7,880 дка, 8,1 дка от имот с №117009 и 0,9 дка
от имот с № 117012. или общо 26,99 дка. С оглед уговорената арендна
цена от 28 лв. на декар за една стопанска година, дължимата арендна
цена е в размер на общо 755,72 лв. за една стопанска година. По делото не бяха
ангажирани доказателства от ответното дружество за заплатено арендно възнаграждение за процесните
2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 стопански години. Представената по делото и
неоспорена от ответното дружество разписка за частично заплащане на рента за
стопанската 2017/2018г. на ищеца Г.М.Г. в размер на 3000 лв. не удостоверява
плащане по процесния договор за аренда. Ищците са
оспорили, че посоченото плащане е по процесния
договор с твърдение, че между ищеца Г.М.Г. и ответното дружество има сключен
друг договор за аренда с предмет земеделски земи, различни от процесните, който договор е представен от ищците, не е
оспорен от ответното дружество и е приет по делото. Видно от този договор –
Договор за аренда на земеделски земи Акт № 32, том 1, рег. № 103/2015г. на
нотариус Таня Атанасова с peг. № 162 и район на действие РС- Видин,
между ищеца Г.М.Г. има сключен договор за аренда на имот с № 035119 в землището
на с. Киреево с площ от 28,781 дка. за срок от 5 стопански години с арендна цена от 28 лв. на декар за една стопанска година.
С оглед на посоченото, предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1
ЗАЗ следва да бъде уважен частично, само по отношение на посочените
от съда имоти с обща площ от 26,99 дка, за които дължимото арендно
възнаграждение е в размер на общо 755,72 лв. за една стопанска година или общо
2267,16 лв. за 2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 стопански години, ведно с
претенцията за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба..
По предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за претендирания период . По същността си мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД представлява обезщетение за причинените на кредитора вреди в резултат на неизпълнение на парични задължения. Този иск се явява акцесорен по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 ЗАЗ и от уважаването на главния зависи и неговото уважаване. Лихвата за забава представлява обезщетението в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични задължения, съгласно чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая страните не са уговорили изрично обезщетение за забава, което се различава от мораторната лихва за периода от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на искова молба. Страните по делото са уговорили и срок за заплащане на арендната цена по договора за аренда на земеделски земи, а именно – в края на всяка стопанска година. Съгласно параграф 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ „стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. С оглед на посоченото, ответното дружество дължи обезщетение за забава за арендната цена за стопанската 2016/2017г. за периода от 01.10.2017г. до 11.08.2020г. в размер на 219,68 лв. , за стопанската 2017/2018г. за периода от 01.10.2018г. до 11.08.2020г. в размер на 143,02 лв. и за стопанската 2018/2019г. за периода от 01.10.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 66,37 лв. или общо 429,07 лв, като за разликата от 716,48 до претендираните 1145,33 лв., претенцията следва да се отхвърли. Размерът на обезщетението за забава е изчислен от съда с помощта на електронен калкулатор от интернет страницата на НАП - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.При този изход на делото, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът също
има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете. Двете страни
са направили такова искане, като ищците са представили и списък по чл. 80 ГПК. По
делото са ангажирани доказателства за сторени разноски от ищците – 690 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 19.08.2020г.
и 288,14 лв. платена държавна такса, видно от Вносна бележка №
FT20227941361831 от
14.08.2020г. По делото са ангажирани доказателства за сторени от ответното
дружество разноски в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение и
държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения, видно от договор за правна
защита и съдействие от 07.10.2020г., Разписка за наредена транзакция от карта№
010068/16.11.2020г. и Разписка № 0200012088654739 от 18.12.2020г. на „ Изи Пей”. С оглед на посоченото, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищците разноски в размер на 365,76 лв. а ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер на 256,68 лв.,
като претенциите за разликата до претендираните суми
следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „
БУЛ ВАС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., общ. Кула, обл. Видин,
ул. ………. стотинки/ арендно
възнаграждение за стопанските 2016/2017г.,2017/2018г.,
2018/2019г./ - по 755,72 лв./седемстотин петдесет и пет лева и 72 стотинки/ за
всяка от посочените стопански години, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 11.08.2020г. до заплащане на вземането, сумата от
219,68 лв./ двеста и деветнадесет лева и 68 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане в размер на 755,72 лв./седемстотин
петдесет и пет лева и 72 стотинки/ за стопанската 2016/2017г. за периода от
01.10.2017г. до 11.08.2020г., сумата от 143,02 лв./ сто четиридесет и три лева
и 2 стотинки/ обезщетение за забава за арендното
плащане в размер на 755,72 лв./седемстотин петдесет и пет лева и 72 стотинки/за
стопанската 2017/2018г. за периода от 01.10.2018г. до 11.08.2020г., сумата от 66,37
лв./ шестдесет и шест лева и 37 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане в размер на 755,72 лв./седемстотин
петдесет и пет лева и 72 стотинки/за стопанската 2018/2019г. за периода от
01.10.2018г. до 11.08.2020г. по Договор за аренда на земеделски земи от
15.01.2015г. Акт № 34, том I, рег. № 107 от
2015г. на нотариус Таня Атанасова с peг. № 162 и район на действие РС- Видин, вписан в дв. вх.рег. с №134 от 15.01.2015г. Акт № 46, т.I на Служба по
вписванията – Видин.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.Г.,
ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН ********** ***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Кула, общ. Кула, обл.
Видин, . представлявано от В.И.В.– управител искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 1
ЗАЗ в частта за сумите, както следва: арендно
възнаграждение за стопанската 2016/2017г. за сумата от 1265,88 лв./хиляда
двеста шестдесет и пет лева и 88 стотинки/, арендно
възнаграждение за стопанската 2017/2018г. за сумата от 1265,88 лв./хиляда
двеста шестдесет и пет лева и 88 стотинки/, арендно
възнаграждение за стопанската 2018/2019г. за сумата от 1265,88 лв./хиляда
двеста шестдесет и пет лева и 88 стотинки/, ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на иска – 11.08.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата от 367,14 лв./ триста шестдесет и седем лева
и 14 стотинки/ обезщетение за забава за арендното
плащане за стопанската 2016/2017г. за периода от 01.10.2017г. до 11.08.2020г.,
сумата от 238,83 лв./ двеста тридесет и осем лева и 83 стотинки/ обезщетение за
забава за арендното плащане за стопанската
2017/2018г. за периода от 01.10.2018г. до 11.08.2020г., сумата от 110,51 лв./
сто и десет лева и 51 стотинки/ обезщетение за забава за арендното
плащане за стопанската 2018/2019г. за периода от 01.10.2018г. до 11.08.2020г.
ОСЪЖДА „ БУЛ ВАС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул……. представлявано от В.И.В.ДА
ЗАПЛАТАТ НА Г.М.Г., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 365,76
лв./триста шестдесет и пет лева и 76 стотинки/ разноски в производството, като отхвърля искането за разликата от 612,38
лв./шестотин и дванадесет лева и 38 стотинки/ до претендираните 978,14 лв./деветстотин седемдесет и осем
лева и 14 стотинки/.
ОСЪЖДА Г.М.Г.,
ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТАТ НА „ БУЛ ВАС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. ….. представлявано от ….., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата
от 256,68
лв./двеста петдесет и шест лева и 68 стотинки/ разноски в производството, като отхвърля
искането за разликата от 153,32 лв. /сто петедесет и
три лева и 32 стотинки/ до претендираните
410/четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Видин в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: