РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200514 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на АТ. А.К.. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. М.М. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 43, срещу
Наказателно постановление № */15.12.2021 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“
към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 250 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се,
че не става ясно кой е деецът и за какво точно се санкционира, доколкото при проверката
водачът е представил на контролните органи полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ГО), стикер и контролен талон към „ГО“, поради което и
деянието му е несъставомерно. Прави се разграничение между съставите на чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ и чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, като се достига до извод за неправилност на санкционния акт,
поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник –
адв. М. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че
липсва и субективна съставомерност на извършеното, доколкото жалбоподателят не е бил
уведомяван за прекратяване на полицата, а от там и не е формирал вина за извършване на
нарушението. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.
1
Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.
Съдът след като се запозна с материалите по делото приема, че жалбата е подадена в
рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната
редакция). Видно от приложената разписка (л. 5) НП е връчено на жалбоподателя на
28.01.2022 г., а жалбата е депозирана на 31.01.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 23.02.2021 г. жалбоподателят придобил собствеността върху лека автомобил
„Тойота Рав 4“ с номер на рамата *. Автомобилът първоначално би с т.нар. „транзитни
номера“ (*) и без българка регистрация. За нуждите на регистрацията на автомобила
жалбоподателя сключил на 23.02.2021 г. в 12.44 часа задължителна застраховка „ГО“ със
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД (л. 35). Предвид липсата на българска регистрация в
полицата бил вписан само номерът на рамата на автомобила. Застраховката била сключена
със срок от една година (до 23.02.2022 г.) при еднократно заплащане на премията, което
било сторено още същия ден. Изрично в полицата (долу в ляво) било посочено, че при
непредоставяне на данни за български номера на застрахованото МПС в срок от 1 месец от
началото на валидност на полицата (до 23.03.2021 г.), същата ще бъде прекратена считано от
следващия ден от изтичането на този срок. Към полицата било сключено и допълнително
споразумение (л. 25), в което страните изрично се договорили, че в случай, че в 30-дневен
срок от началото на валидността на полицата, Застрахования не предостави на
Застрахователя необходимите документи за установяване на надлежно регистриране на
автомобила, съдържащи актуален регистрационен номер - то действието на договора се
прекратява автоматично, без да са необходими каквито и да е последващи уведомления от
страните. Договорили се още, че след предоставяне на информацията за регистрация на
автомобила, ще бъде издаден Анекс към първоначалната полица, с който полето за
регистрационен номер на МПС ще бъде променено от такова без съдържание, на такова с
актуалния регистрационен номер.
Жалбоподателят регистрирал автомобила на свое име в Сектор „ПП“ – Бургас, като
за него били издадени табели с рег. № А3177НТ. Въпреки това жалбоподателят не изпълнил
задължението си да уведоми в 30 дневен срок застрахователя за актуалния регистрационен
номер на автомобила, поради което и съобразно с уговорките между тях – на 24.03.2021 г.
застрахователния договор бил прекратен, без изпращането на каквито и да е уведомления.
На 06.12.2021 г. около 21.50 часа жалбоподателят управлявал процесния лек
автомобил, негова собственост, в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“ в поска от хотел
„Космос“ към УМБАЛ – Бургас, когато бил спрян за проверка от полицейски патрул, в
състава на който влизал и св. С.М. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“. Полицейският
служител извършил проверка на лекия автомобил, като констатирал, че той не е спрян от
2
движение, но няма данни за сключена валидна застраховка „ГО“ към момента на
управлението. При тези факти св. М. съставил на място срещу водача АУАН с бл. № *,
квалифицирайки нарушението като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Актът бил предявен на
водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения
срок по чл. 44 ЗАНН възражения не били депозирани.
На 08.12.2021 г. в 10.00 часа жалбоподателят сключил застраховка „ГО“ (полица на л.
10), в която изрично било посочено, че застраховката действа от 00.00 часа на 09.12.2021 г.
до 23.59 часа на 08.12.2022 г.
Въз основа на АУАН на 15.12.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което и на основание чл. 638, ал. 1,
т. 1 КЗ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 250
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Срещу горните факти не са
изложени и никакви конкретни доводи от страна на жалбоподателя и не са ангажирани
никакви доказателства. К. не оспорва, че на процесната дата и час е управлявал собствения
си автомобил, нито прилага доказателства (Анекс), че е уведомил застрахователя за
регистрирането на автомобила и получаването на регистрационни номера, които да бъдат
вписани в полицата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните
лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество
3
несъмнено актосъставителят е притежавал (от данните по делото е видно, че той е заемал
длъжността „младши автоконтрольор“). Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ
наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно
постановление и приложена по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на
ОДМВР- Бургас – началниците на групи в Сектор „ПП“ са оправомощени да издават
наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя съдът
счита, че вмененото му във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя, че към датата на управление на
МПС за него е имала валидна застраховка „ГО“, нито че лисата на уведомление за
прекратяването на полицата води до извод за липса на виновно поведение.
Съгласно чл. 461, ал. 1 КЗ гражданската отговорност е задължителна застраховка.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ такава застраховка е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение.
Съобразно чл. 489, ал. 5 от КЗ при придобиване на МПС, което е с чуждестранен
регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на моторното превозно
средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на
рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се издава
повторно.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука"
на пътниците в средствата за обществен превоз, за целите на първоначална регистрация на
употребявано моторно превозно средство с чуждестранен регистрационен номер или без
регистрационен номер, включително с изтекъл такъв, чл. 489, ал. 5 от Кодекса за
застраховането се прилага съответно. След получаване на свидетелство за регистрация и
табели с регистрационен номер от компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи застраховащият е длъжен писмено да ги обяви пред застрахователя в 7-дневен срок
от получаването им. В наредбата не са предвидени последици от неуведомяването на
4
застрахователя, поради което следва да намерят приложение общите правила за уреждане на
отношенията между страните по договора - съобразно договореното между тях.
В случая страните са договорили автоматично прекратяване на договора с изтичане
на едномесечен срок, в случай на непредставяне на данни за регистрационен номер на
автомобила след регистрацията му, като така сключен договорът за застраховка
инкорпорира както договор по чл. 489, ал. 1 от КЗ, така и по чл. 489, ал. 5 от КЗ, който за
нерегистрирано МПС предвижда сключване на договора за срок от 30 дни. Същото е
изрично указано в полицата в допълнителното писмено споразумение към нея.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства (липсват и твърдения в тази насока) да е
изпълнил задължението си и да е уведомил застрахователя за регистрацията на МПС и за
актуалните му регистрационни номера, въпреки че с подписването на полицата и
допълнителното писмено споразумение е бил наясно, че в такъв случай – по волята на
страните - застраховката ще бъде автоматично прекратена, без нуждата от допълнителни
уведомления.
Предвид горното, с изтичане на указания в договора срок от един месец, договорът е
автоматично прекратен от 24.03.2021 г. и считано от тази дата за автомобила вече не е имало
валидна застраховка „ГО“. Жалбоподателят е бил наясно с този факт, доколкото тези
последици са били изрично договорени между страните и са били вписани в полицата и
допълнителното споразумение, поради което и доводите за липса на вина, поради незнание
за прекратяването, не се възприемат от съда. В този смисъл е и практиката на съдилищата от
страната, като например - Решение № 1572 от 26.11.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 2286/2021 г.
Неизпълнението на задължението на собственика за сключване на задължителна
застраховка, при положение, че автомобилът не е спрян от движение, е административно
нарушение, което се санкционира по реда на чл. 638, ал. 1 КЗ - с глоба от 250 лв. за
физическите лица и с имуществена санкция от 2000 лв. за юридическите лица и еднолични
търговци.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 638, ал. 1 КЗ
законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на 250 лв. Видно от санкционната норма
наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не
може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в
производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК,
поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание
под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
5
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Нещо повече, видно от справката за водач
(л. 12-13) това не е първото нарушение на К. – т.е. личната общественаопасност на водач
също не е пренебрежимо ниска и това изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат
на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма
как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */15.12.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на АТ. А.К.. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Д.Б.
6