№ 780
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120201495 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на СТ. П. К. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 20-0769-004662/16.12.2020г., издадено от Началник на Група
към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 150a, ал. 1 ЗДвП
на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300
лева.
С жалбата жалбоподателят счита, че са допуснати съществени нарушения като се
различавали диспозитивите на АУАН и НП и не било ясно за какво точно е нарушението.
Свидетелят в АУАН не присъствал при установяване на нарушението. Налице били
предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Оспорва се компетентността на
актосъставителя. Моли да се отмени НП, претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, за него за явява
адв. Я., който поддържа жалбата, сочи, че липсвало в НП посочен акт, въз основа на който
жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС, не било ясно и защо наказанието
било определено в максимален размер.
Моли да се отмени наказателното постановление.
За Административно - наказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 08.03.2021 г., а жалбата е
депозирана на 10.03.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 12.10.2020г. свидетелят Г.Д. бил дежурен нощна смяна заедно с колега като се
движили със служебен автомобил по ул. „Одрин“, когато забелязали автомобил, който се
1
движил несигурно. Спрели със светлинен и звуков сигнал автомобил Рено Лагуна с рег. №
А6557 МТ, собственост на Петя Радкова К.а, който бил управляван от водача СТ. П. К.,
който бил с отнето свидетелство за управление на МПС. Докладвали на дежурна част и
поискали съдействие от колеги от сектор „Пътна полиция” като на място пристигнал
свидетелят Х.Х. – мл.автоконтрольор в Сектор Пътна полиция към ОД МВР Бургас.
Последният установил автомобила спрян и съставил АУАН срещу К. за това, че на
12.10.2020г. около 06,00 часа в гр. Бургас, по ул. „Проф. Яким Якимов“, м-н „Техко” в
посока към ул. „Я. Комитов“ управлява л.а. „Рено“ „Лагуна“ с рег. № А6557МТ, собственост
на Петя Радкова К.а като след справка се установило, че водачът е лишен от право да
управлява МПС по съдебен ред, с което нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Като свидетел бил
вписан св. Г.Д., а като свидетел на съставянето на АУАН Димитър Николов. АУАН бил
връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения и не са постъпили такива в срока по
чл. 44 ЗАНН.
На 16.12.2020г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което било
прието, че на 12.10.2020г. около 06,00 часа в гр. Бургас, по ул. „Проф. Яким Якимов“ като
водач, лишен от СУМПС С.К. управлява л.а. Рено Лагуна с рег. № А6557МТ, собственост на
Петя К.а като след справка с РСОД се установява, че водачът е лишен от право да управлява
МПС по съдебен ред, с което нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
По делото са ангажирани писмени доказателства за това, че жалбоподателят е лишен от
право да управлява МПС с Присъда № 2 от 12.01.2015г. по НОХД № 377/2013г. на Окръжен
съд Стара Загора, в сила от 08.01.2019г. за срок от 5 години като наказанието е приведено в
изпълнение считано от 20.08.2019г. до 20.08.2024г. (л. 15).
Представена е подробна справка за жалбоподателя за нарушител/водач, съгласно която
жалбоподателят има множество нарушения по ЗДвП като е видно, че са издавани
наказателни постановления от 08.07.2019г. и 20.08.2019г. за нарушение на чл. 150а, ал. 1, т.
1 ЗДвП, но е отбелязан статус – отменен. От изискана служебно справка от БРП за
образувано висящо ДП е посочено, че за процесния случай от 12.10.2020г. в БРП е
образувана преписка № 2219/2021г. решена с постановление за отказ да се образува ДП на
18.03.2021г., което било потвърдено от Окръжна прокуратура Бургас.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи съобразно
представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Актосъставителят заема длъжността мл.автоконтрольор в Сектор „ПП“ ОД МВР Бургас, а
НП е издадено от Началник Група към ОД МВР Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В случая съдът намира, че при издаване на наказателното постановление действително
е налице разминаване с АУАН, което касае мястото на извършване на нарушението като е
налице разлика относно това до кой точно магазин е било установено нарушението, тъй като
в НП не е посочен и не е посочена и посоката на движение на автомобила – към ул. „Янко
2
Комитов“. Посочено е обаче, че жалбоподателят управлява МПС по ул. „Проф. Яким
Якимов“. Въпреки разминаванията, според съдебния състав нарушението е доказано
безспорно, като липсва причина да не кредитира показанията на свидетелите, че именно
жалбоподателят е управлявал МПС. Изминал е дълъг период от време като разпитаните
свидетели са ангажирани с множество случаи като процесния, поради което е напълно
логично да не си спомнят за случая, поради което съдът предяви на свидетелите АУАН и те
потвърдиха изложеното в него, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС и св. Д. си
спомни подробности как е бил на смяна със своя колега Николов, установили водача и
потърсили съдействие от свои колеги от Сектор "Пътна полиция".
Съдебният състав счита, че АУАН е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 42
ЗАНН и липсва нарушение и във въведената насока, че единият свидетел не бил присъствал
като свидетел на нарушението. По делото е разпитан свидетелят, посочен в АУАН, който е
бил очевидец на нарушението, а другият вписан в АУАН свидетел е посочено, че е свидетел
на съставянето на АУАН. С това по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. Законодателят е употребил понятието „свидетели” в
множествено число, не защото изисква свидетелите задължително да са повече от един, а
защото по този начин указва на актосъставителя, че следва да събере данни от всички или
по-голямата част от свидетелите, които са възприели извършването или установяването на
нарушението. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели произтича от
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага само в хипотезата, когато липсват
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или когато
не е възможно да се състави акт в присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая
актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. В случая АУАН е съставен в присъствието на свидетел – очевидец Д.. Другият вписан
свидетел Димитър Николов е присъствал при съставяне на АУАН, което е посочено от
актосъставителя в АУАН. Ето защо този състав счита, че липсва съществено нарушение при
съставяне на АУАН.
За този състав не е нарушено правото на защита и с това, че не е посочена длъжността,
която заема актосъставителят, тъй като последният е посочен в НП, установен е и е разпитан
в съдебно заседание. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което и правилно АНО е
издал обжалваното наказателно постановление.
На следващо място не се споделя възражението, че е налице липса на възможност на
нарушителя да се защити срещу констатациите в АУАН и в НП, тъй като било посочено
само, че е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред, без да е посочен конкретният
акт, въз основа на който е лишен. Същият е управлявал МПС при знание, че е лишен от
право да управлява МПС с присъда, че изтърпява такова по вид наказание съгласно писмо
наказанието е приведено в изпълнение от 20.08.2019г. до 20.08.2024г. попълнена е от лицето
декларация, и въпреки това е предприел управление на МПС.
Жалбоподателят е наказан на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда
наказание за водач, който е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред. Налице са всички съставомерни признаци, тъй като след като е бил
осъден по съдебен ред на лишаване от право да управлява МПС, жалбоподателят е
3
предприел управление в срока на изтърпяване на наказанието.
Според този съдебен състав не са налице предпоставките да се приеме, че е налице
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Напротив, налице са обстоятелства, които сочат на по-
висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Касае се за управляване на
МПС след като нарушителят е лишен от това право по съдебен ред и то за продължителен
период от време. На следващо място личността на дееца се отличава със значителна степен
на обществена опасност предвид предходни наказания по ЗДвП като извършеното
нарушение поставя в опасност животът и здравето на всички участници в движението.
Съдебният състав споделя извода на АНО за налагане на наказанието е максималния
предвиден от законодателя размер от 300 лева, тъй като са налице данни за множество
нарушения по Закона за движение по пътищата и извършено нарушение засяга съществена
група обществени отношения по транспорта като поставя в опасност живота и здравето на
всички участници в движението по пътищата.
По тези съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът се произнася по разноските като в случая право
на разноски има жалбоподателят, но същият не претендира заплащането на такива, поради
което не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-004662/16.12.2020г., издадено
от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което на СТ. П.
К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 150a, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4