Определение по дело №654/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1932
Дата: 22 юни 2017 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20173101000654
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 30 май 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  ............../…….….2017 г.

 гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ

      мл. с. АНДОН ВЪЛКОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно търговско дело 654 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10750/23.02.2017 г., подадена от Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г., чрез адв. Явор Якимов, срещу Решение № 396/03.02.2017 г., постановено по гр.д. № 8602/2016 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г. субективно съединени искове, с правно основание чл. 208 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 238, ал. 1 и ал. 5 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 234 от КЗ /отм./, за осъждане на „Кардиф Животозастраховане” АД, Франция, вписано в Търговския регистър на дружествата на Париж под № 732 028 154, да заплати на всеки от ищците сумата от по 211.94 лв., представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сертификат № PLUS-01726124/30.11.2012 г. към Договор за потребителски кредит PLUS-01726124/30.11.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Иван Т. Вутов, което събитие се изразява в настъпила на 19.08.2013 г. смърт на кредитополучателя Иван Т. Вутов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

Въззивниците посочват, че е неправилен изводът на ВРС, че наследниците на Иван Вутов нямат качеството на ползващи лица, докато не платят дълга на своя наследодател. В случая, налице е била втората хипотеза на т. 8  от Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит класик“, тъй като видно от експертизата, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е опростил задължението по процесния договор за кредит. Твърди се, че ползващи лица са и/или застрахования, респ. неговите наследници. Посочва се, че предявените искове са с правна квалификация по чл. 238 и 234 КЗ (отм.), а не както неправилно е приел ВРС – с правно основание 208 КЗ (отм.), като сключеният застрахователен договор имал за цел да обезпечи ползващите лица при настъпване на застрахователно събитие. До настъпване на застрахователното събитие застрахованото лице е заплащало застрахователната сума, съобразно договореното, като сключената застраховка нямала обезщетителен характер и застрахователната сума се дължала. На следващо място се твърди, че пряка причинна връзка между заболяванията на Иван Вутов при сключване на договора за кредит и причината за смъртта му не може да бъде изведена, поради което и не може да бъде отказано заплащането на застрахователната сума. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което „Кардиф Животозастраховане” АД, Франция, чрез „Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ, да бъде осъдено да заплати на Г.А.В. сумата от 211.94 лв., на Т.И.Т. сумата от 211.94 лв., и на Ц.И.Г. сумата от 211.94 лв., ведно със дължимата им законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил  писмен отговор от „Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ, чрез юрисконсулт Виолета Ангелова, в който се посочва, че ползващи се лица по застраховката са „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и/или застрахования, респ. неговите наследници. В чл. 8 от Общите условия е уредено в кои случаи, кои лица се ползват от застрахователното плащане. При настъпил риск „смърт“ ползващо се лице е „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. В случая, наследниците на застрахованото лице имат право да търсят от застрахователя плащане в тяхна полза, само ако са налице условията по чл. 242 от КЗ (отм.). По делото е установено, че ищците не са погасили задълженията си по договора за кредит, но и че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е опростил задълженията по кредита. Следователно не е налице дълг към кредитора, който да бъде погасен и няма основания за извършване на застрахователно плащане по сключената застраховка. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба с вх. № 10750/23.02.2017 г., подадена от Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г., чрез адв. Явор Якимов, срещу Решение № 396/03.02.2017 г., постановено по гр.д. № 8602/2016 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г. субективно съединени искове, с правно основание чл. 208 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 238, ал. 1 и ал. 5 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 234 от КЗ /отм./, за осъждане на „Кардиф Животозастраховане” АД, Франция, вписано в Търговския регистър на дружествата на Париж под № 732 028 154, да заплати на всеки от ищците сумата от по 211.94 лв., представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сертификат № PLUS-01726124/30.11.2012 г. към Договор за потребителски кредит PLUS-01726124/30.11.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Иван Т. Вутов, което събитие се изразява в настъпила на 19.08.2013 г. смърт на кредитополучателя Иван Т. Вутов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 14.07.2017 година от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, както и да им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                               

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          2.