Определение по дело №1668/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2966
Дата: 9 август 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20223100101668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2966
гр. Варна, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20223100101668 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.389 от ГПК.
Постъпила е искова молба от К. Б. Т. с ЕГН: ********** и постоянен
адрес в гр.Варна, *******, действащ чрез процесуалния си представител по
реда на чл.32 от ГПК адв. Б.Б. от АК-Варна и съдебен адрес гр.Варна, ******
против В. П. СТ. с ЕГН: ********** с адрес в гр. Варна, ****** с която е
предявен иск с правно основание: чл. 127 от ЗЗД и цена на иска 42 103,06
лева.
С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда на
основание чл. 127 от ЗЗД да постановите Решение по силата, на което да
ОСЪДИ ответницата В. П. СТ., ЕГН: ********** да заплати на ищеца сумата
от 42 103,06 лева, представляваща 1/2 от направените месечни вноски по
Договор за потребителски кредит в „Банка ДСК" ЕАД от 06.11.2007 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда до окончателното заплащане на сумата.
С исковата молба ищеца е поискал от съда да допусне обезпечение на
иска на основание чл. 308 от ГПК, чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху
притежавания от ответницата В. П. СТ., ЕГН:********** недвижим имот, а
именно:
Апартамент № 3 /три/, находящ се в град Варна, ****** /първи/, 19-ти
/деветнадесети/ подрайон по плана на град Варна, с идентификатор
10135.2562.3.1.3 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди
петстотин шестдесет и две, точка, три, точка, едно, точка, три/ състоящ се от
1
две стаи, кухня, коридор, баня, тоалет, два балкона, със застроена площ от
63,50 /шестдесет и три цяло и петдесет стотни/ кв.метра по документ за
собственост, а по данъчна оценка с площ от 63,05 /шестдесет и три цяло и пет
стотни/ кв. метра, при граници: апартамент 2 /две/, *********", паркинг,
стьлбищна клетка, ведно с ИЗБА, без посочена площ по документ за
собственост, а по данъчна оценка с площ от 8 /осем/ кв. метра, при граници:
изба от вход ,,Б", паркинг, изба на апартамент 7 /седем/, коридор, заедно с
2,9812 / две цяло и девет хиляди осемстотин и дванадесет десетохилядни/ %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
попадащо в 19-ти /деветнадесети/ подрайон по плана на град Варна,
предвидено за жилищно строителство.
След като се запозна с материалите по делото съдът приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е
прекратен с Решение № 2197/30.05.2017 год. постановено по гр.д. №
14484/2016 год., по описа на Районен съд – Варна сключен на 25.10.2001 год.
пред длъжностно лице по гражданско състояние на Община Варна.
По време на брака си, страните , като съпрузи сключили на 06.11.2007
год. договор за заем в размер на 85 000 лева, с „Банка ДСК" ЕАД в качеството
си на Кредитополучатели.
Заемът е изтеглен за придобиване на апартамент № 42, находящ се в
ж.к. „Чайка" бл. 1, вх. В, ет. 6.
Представени са платежни, от които е видно, че за периода от м.07 на
2020 год. до м. юли на 2022 год., ищеца е заплатил еднолично погасителни
месечни вноски по горепосочения кредит в размер на 84 206,12 лева.
С Решение № 5407/31.12.2018 год. по гр. дело № 15512/2017 год. на РС-
Варна съдът е признал за установено в отношенията между страните по
делото, че ищеца К. Б. Т. притежава като лично 44 500/84 500 ид.части от
апартамент № 42, с идентификатор № 10135.2562.3.2.42 находящ се в ж.к.
„Чайка" бл. 1, вх. В, ет. 6, ап.42, с площ 60,46 кв.м. ведно с прилежащите му
избено помещение и 2,4434% от общите части на сградата, при граници по
кадастрална схема: на същия етаж 10135.2562.3.2.41, под обекта
1035.2562.3.2.38, над обекта няма.
2
С Решение № 261944/14.06.2-21 год. по гр. дело № 15512/2017 год. на
ВРС, е разпределил имотите допуснати до делба, като на ищеца К. Б. Т. е
възложил Апартамент № 42, с идентификатор № 10135.2562.3.2.42 находящ
се в гр.Варна, ж.к. „Чайка" бл. 1, вх. В, ет. 6, ап.42, с площ 60,46 кв.м. ведно с
прилежащите му избено помещение и 2,4434% от общите части на сградата,
при граници по кадастрална схема: на същия етаж 10135.2562.3.2.41, под
обекта 1035.2562.3.2.38, над обекта няма, с пазарна оценка 108 600 лева.
Ответницата е осъдена д заплати на ищеца за уравнени на дела й сумата
от 57 191,72 лв.
Решението в частта, с която, по реда на чл.253 от ГПК, между страните
са разпределени недвижими имоти и в частта, за уравнение на дела К. Б. Т. за
сумата от 57191,72 лв., не е обжалвано в законния срок, поради което е влязло
в законна сила на 29.07.2021 год.
По делото са представени вноски бележки за плащания по кредита за
периода от месец юли на 2020 год. до месец юли на 2021 год. общо в размер
на 8 893 лева, и вносни бележки от м. август на 2021 год. до месец юни на
2022 год. общо в размер на 7 553,81 лева.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени доказателства, които кредитира.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за допускане на обезпечение е неоснователна.
За да допусне обезпечение на бъдещ иска, съдът трябва да установи
наличието на няколко кумулативни предпоставки: молителя да имат право на
иск, които да е допустим и вероятно основателен, наличие на интерес от
обезпечаване на иска (т.е. обезпечителна нужда) и исканата мярка да е
подходяща.
Предявения иск е с правно основание чл.127 от ЗЗД,
Съгласно чл.32, ал.2 СК от 2009 г. и чл.25, ал.2 СК от 1985 г./отм./
съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит
за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени
само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на
брака на основание чл.127, ал.2 ЗЗД този съпруг може да претендира от
3
другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно
притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността.
В конкретния казус, ищеца твърди че е погасил сумата в размер на
42 103,06 лева, но от представените вносни бележки, съдът установи че е
погасил с лични средства за периода от месец юли на 2020 год. до месец юни
на 2022 год. сумата от 16 446,81 лева, като е внасял по договора за заем всеки
месец сумата от 666,71 лева, а в края на годината м.12.2020 892,09, м.12.2021
год. 886,71 лева по договора за ипотечен кредит от 06.11.2007 год.
С Решение № 261944/14.06.2-21 год. по гр. дело № 15512/2017 год. на
ВРС ищеца е придобил изцяло собствеността на претендирания имот, като
решението е влязло в законна сила на 29.07.2021 год., по време на брака на
страните по делото и поради тази причина претендира ответницата да му
заплати половината от тази сума платена за периода от м.юли на 2020 год. до
месец юли на 2022 год. или ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска.
Кредитът е послужил за закупуването на апартамент № 42, от който
ищеца е притежавал 64500/84500 ид.ч., а ответницата 20000/84500 ид.ч., до
29.07.2021 год., като от този момент ищеца е станал собственик на целия
апартамент придобит чрез възлагане от съда в производство за делба.
След 29.07.2021 год., ответницата не притежава собственост и не дължи
на бившия си съпруг платеното за приспадаща й се част защото такава не
притежава.
Според горе изложеното, за периода от месец юли на 2020 год. до месец
юли на 2021 год. ищеца е платил на ДСК по задължението за заем общо
сумата в размер на 8 893 лева.
При права на страните в имота 64500/84500 ид.ч. за ищеца и
ответницата 20000/84500 ид.ч. до 29.07.2021 год. то дължимата част от ищеца
е 6 788,15 лв., а от ответницата – 2 104,85 лв.
Доказаното плащане от ищеца на дължимата от ответницата сума към
банката, обуславя извода за неоснователно обогатяване на ответницата, а
предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД се явява вероятно
основателен за сумата от 2104,84 лева.
В този смисъл предявения иск е допустим и вероятно основателен до
4
сумата в размер на 2 104,84 лева, като в останалата си част до 40 000 лева, се
явява вероятно неоснователен.
Съдът, като съобрази, че искът е вероятно неоснователен то следва да
остави без уважение искане за неговото обезпечение като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.389 и сл. от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО
искането за допускане на обезпечение по настоящото гр. дело № 1668/2022
год. по описа на ВОС в полза на К. Б. Т. с ЕГН: ********** и постоянен адрес
в гр.Варна, *******, действащ чрез процесуалния си представител по реда на
чл.32 от ГПК адв. Б.Б. от АК-Варна и съдебен адрес гр.Варна, ******, на
предявения иск с правно основание чл.127 от ЗЗД против В. П. СТ. с ЕГН:
********** с адрес в гр. Варна, ****** за сумата от 42 103,06 лева,
представляваща 1/2 от направените месечни вноски по Договор за
потребителски кредит в „Банка ДСК" ЕАД от 06.11.2007 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата, чрез налагане на ВЪЗБРАНА на
основание чл. 308 от ГПК, върху притежавания от ответницата В. П. СТ.,
ЕГН:********** недвижим имот, а именно:
Апартамент № 3 /три/, находящ се в град Варна, ****** /първи/, 19-ти
/деветнадесети/ подрайон по плана на град Варна, с идентификатор
10135.2562.3.1.3 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди
петстотин шестдесет и две, точка, три, точка, едно, точка, три/ състоящ се от
две стаи, кухня, коридор, баня, тоалет, два балкона, със застроена площ от
63,50 /шестдесет и три цяло и петдесет стотни/ кв.метра по документ за
собственост, а по данъчна оценка с площ от 63,05 /шестдесет и три цяло и пет
стотни/ кв. метра, при граници: апартамент 2 /две/, *********", паркинг,
стьлбищна клетка, ведно с ИЗБА, без посочена площ по документ за
собственост, а по данъчна оценка с площ от 8 /осем/ кв. метра, при граници:
изба от вход ,,Б", паркинг, изба на апартамент 7 /седем/, коридор, заедно с
2,9812 / две цяло и девет хиляди осемстотин и дванадесет десетохилядни/ %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
попадащо в 19-ти /деветнадесети/ подрайон по плана на град Варна,
5
предвидено за жилищно строителство.
Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба, само от
ищеца от редовното му обявяване пред Апелативен съд Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6